83 признае, че него го питат. С
две думи, животът задава въпрос на всеки и той може да му отговори само като отговаря за своя собствен живот; на живота може да се отвърне само като се поеме отговорност. И тъй, логотерапията вижда в отговорността самата същност на човешкото съществуване.
Нека да видим сега какво можем да направим, ако пациентът попита какъв е смисълът на неговия живот.
Същността на съществуването Акцентът върху отговорността намира отражение в категоричния императив на логотерапията, който гласи:
„Живей, сякаш живееш вече за втори път и първия път си действал така погрешно, както се каниш да действаш сега!“ Струва ми се, че няма нищо, което да стимулира човешкото чувство за отговорност повече от тази максима, като го кара да си представи, първо, че настоящето е минало, и, второ, че миналото все пак може да се промени и да се поправи. Такова наставление го изправя пред факта, че
животът е краен, а също, че онова, което прави от живота си и от самия себе си, е безвъзвратно.
Логотерапията се опитва да накара пациента напълно да осъзнае своите отговорности; затова тя трябва да остави на него избора да реши за какво, към какво или към кого той се чувства отговорен. Ето защо от всички терапевти логотерапевтът е най-малко изкушен да наложи ценностни съждения на своите пациенти, защото никога не би позволил на пациента да прехвърли на лекаря отговорността да отсъжда.
Следователно пациентът е този, който решава дали да тълкува задачата на живота си като отговорност пред обществото или пред собствената си съвест.
Има
обаче хора, които гледат на живота си не само от гледна точка на задачата, която им е възложена, но и от гледна точка на автора, който им е поставил тази задача.
Логотерапията нито учи, нито проповядва. Тя е еднакво отдалечена и от логическите обосновки, и от моралното поучение. Фигуративно казано, ролята на логотерапевта е
по-скоро тази на очния лекар, отколкото на художника. Художникът се опитва да ни предаде картина на света такъв, какъвто той го вижда; офталмологът се опитва да ни помогне да видим света такъв, какъвто е в действителност. Ролята на логотерапевта се състои в разширяване и разгръщане зрителното поле на пациента, така че да види и да осъзнае целия спектър от потенциални смиели.
Като заявявам, че човекът е отговорен и трябва да реализира потенциалния смисъл на живота си,
искам да подчертая, че истинският смисъл на живота се разкрива по-скоро в света, отколкото вътре в човека или в собствената му психика, сякаш тя е затворена система. Нарекъл съм тази градивна особеност
84 „себенадмогване на човешкото съществуване“. Това подчертава факта, че да бъдеш човек, винаги сочи и отправя към нещо или някой извън теб самия – било то смисъл,
който да осъществиш, или друго човешко същество, с което да се срещнеш. Колкото повече забравяш за себе си – чрез отдаване в служба на кауза или на любов към друг човек, толкова повече си човек и толкова повече се осъществяваш. Това, което се нарича самоосъществяване, изобщо не е постижима цел по простата причина, че, колкото повече човек се стреми към нея, толкова повече тя му убягва. С други думи, самоосъществяването е възможно само като страничен ефект от себенадмогването.
Дотук показахме, че смисълът на
живота винаги се променя, но никога не престава да съществува. Съгласно логотерапията в живота може да открием този смисъл по три различни начина:
1) чрез творческа работа или извършване на дело;
2) чрез преживяване на нещо или среща с някого;
3) чрез отношението, което възприемаме към неизбежното страдание.
Сподели с приятели: