Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- А. де Вриз
| Ю. Николаев: „Сутринта на първия ден започва с очистителна клизма. Очаква се слабителното и очистителната клизма да отстранят от стомаха и червата Всички отпадъци. Оказва се, че не е така. В продължение на целия период на гладуване на болния всекидневно се правят клизми и те всекидневно изваждат от организма отпадъци. Това обикновено много учудва болните, но ние вече знаем, че от момента на настъпване на спонтанна секреция в организма, преминал на ендогенно хранене, става усвояване на собствените ресурси и образуване на фекалии, подобни на първите фекалии на новороденото“. А. де Вриз: „Имаше известни спорове и относно правенето на клизми. Макар че клизмите се прилагаха широко 6 някои клиники, сега повечето опитни лекари се въздържат от използването им или го правят много рядко. Препоръката да се правят клизми се дължи на предположението, че токсините и отпадъците по време на гладуване се отлагат в дебелото черво на храносмилателния тракт. И тези вещества на свой ред се всмукват в кръвта. Предполага се, че изчистването на долния отдел на червата с всекидневни клизми предпазва от подобно Всмукване. Всъщност обаче дебелото черво не е орган, от който става голямо всмукване. Освен това опитните лекари са забелязали, че храносмилателният тракт, както и дебелото черво, напълно се освобождават от всякакви отпадъци по време на гладуване. Няма никакви наблюдения, показващи, www.spiralata.net 68 че в червата се отлагат такива вещества. Правенето на клизми до известна степен изтощава жизнеспособността на пациента, която по време на гладуване е ниска. Освен това клизмите имат тенденция да отслабват мускулите на червата и в бъдеще, ако не се правят постоянно, предизвикват запек. Забелязано е също, че дейността на червата се възстановява по-бързо след гладуване, ако не са правени клизми“. X. Шелтън: „ Понякога твърдят, според мен напълно погрешно, че по време на гладуване трябва да се поддържа активността на червата, бъбреците и кожата, за да се изхвърлят навън попадналите от тъканите в кръвта ток- сини. Предписват всекидневни клизми или слабителни за изчистването на дебелото черво, повишено количество на вода и дори отводнителни за поддържане активността на бъбреците, а изпотяването използват за изхвърляне на токсините през кожата. Всички тези усилия не само не са необходими, но са и вредни. Нищо не засилва дейността на бъбреците толкова лесно и сигурно, както самото гладуване. Червата се самоизчистват толкова често, колкото това е необходимо на организма. Ако не се налага, червата могат да излезнат в дълга „отпуска“, която отдавна им е необходима. Кожата не е отделителен орган, така че процедурите за изпотяване са лъжа. Тези средства само допълнително изтощават гладуващия и по-скоро забавят, отколкото ускоряват изчистването. Всички тези мерки са вредни и трябва да бъдат изключени от практиката“. Но ето и други откъси от същите книги на А. де Бриз „Гладотерапия“ и на X. Шелтън „Гладуването може да ви спаси живота Изтегляне 2.85 Mb. Сподели с приятели:
|