Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net 9 не само като терапия, но дори може би и в още по-голяма степен от гледна точка на хигиената и педагогиката. Нашето заробено от тютюна и алкохола общество днес започва да се трови и с опиум. Все по- често и по-често, изпитвайки тъга, пресищане от живота, отделни негови членове свършват със самоубийство и от лоното му израстват цели песимистични философски системи; такова общество, без сам да подозира, страда в сърцевината си от ннервно заболяване и, за да дойде на себе си, има нужда от отрезвяващо противодействие“. Най-значителен принос в науката за гладуването инат професор В. В. Пашугин (1902 година) и неговите ученици. Във военномедицинската академия на Русия Пашугин провежда множество опити на гладуване върху различни животни и благодарение на това формулира физиологичната същност на механизмите на гладуването. Той създава учението за стадиите на глада, което дава основание да смятаме В. В. Пашугин за родоначалник на физиологичната теория на гладуването. Учението за стадиите на процеса на гладуването позволява да се установи, че те са различни при различните животни и не бива да се престъпва зад пределите им, иначе гладът се превръща от благо в беда. Чрез тези експерименти са установени физиологично полезните срокове на гладуване, които продължават младостта и живота. В началото на тридесетте години на двадесети век А. А. Суворин внася полезната си лепта в науката за глада. Самият Суворин написва и публикува немалко трудове (под псевдонима Алексей Порошин); най-голяма известност получават „Оздравяване чрез глад и храна", „Гладолечение“, „Практика на гладуването“. След Гражданската война в Русия той емигрира в Югославия, където дълго бедства и решава да издаде една от книгите си. Издателят не пожелава да раздели парите с емигранта и по лъжлив донос Суворин е хвърлен в затвора без съд и без следствие. Там той започва да гладува. „Искам да се подмладя и да обновя застаряващите си сили", така обяснява решението си. Именно тогава сведенията за него достигат до висшите юридически инстанции в Югославия. На 35-тия ден от гладуването на Суворин е дадена възможност да се защитава сам в съда. Той спечелва процеса и продължава гладуването до 42-ия ден. Хората около Суворин са били в състояние да наблюдават не само процеса на гладуването, но и обновяването на организма след него. Резултатите били поразителни, И началникът на затвора, и помощникът му и многобройните надзиратели решили да изпитат върху себе си чудодейната сила на глада. От всички краища на страната при него започнали да се стичат неизлечимо болни хора. Суворин разгръща активна дейност по гладолечение. Кореспондира си с десет хиляди читатели, които с помощта на глада самостоятелно се лекуват от най-различни заболявания. От десетте хиляди души, гладуващи под негово ръководство (по-голямата част от които чрез писма) и сред които има много тежко болни, умират само четирима, докато при лечението с други методи смъртността е значително по-висока. Суворин е поканен във франция за широко внедряване на метода му в медицинската практика. Но по неизвестни причини това не става. Останал без средства за съществуване, сам в чужда страна, Алексей Суворин се отравя с газ. Смъртта му ускорява внедряването на метода му на гладуване в лечебната практика във Франция, където се основава прекрасна школа по гладуване. Издаваните на руски език книги на Суворин в Югославия се пренасят и на територията на Западна Белорусия. Там през тридесетте години на двадесети век се появяват негови последователи. Един от тях - М. Р. Зязул - лекува най-тежките форми на туберкулоза по описаната в книгите на Суворин методика. Той предписва курсове на гладуване със съкратени срокове и с хранително възстановяване между тях. За единадесет месеца болните общо гладували повече от сто дни, но затова пък оздравявали напълно. Въз основа на тази методика бил създаден методът на фракционно гладуване на Георгий Александрович Войтович. Днес най-голям практически опит по лечебно гладуване в Русия има Юрий Сергеевич Николаев. От него е създадена школата за подготовка на специалисти по РДТ (другото название на гладуването - разтоварваща диетотерапия). Гладуването се практикува особено широко от европейските преселници в Северна Америка. Ето какво пише Хърбърт Шелтън за пионерите в изследването и приложението на гладуването. „В продължение на повече от 140 години естествените хигиенисти са прилагали гладуването като средство за възстановяване на здравето, даващо на организма Възможност за бързо излекуване от болестите. Те са натрупали невероятно важен клиничен опит в тази област. Тези резултати |