www.spiralata.net 69 стомаха се отделя много жлъч и се изхвърля навън... тези явления могат да продължават ден, два, до една седмица и рядко - по-дълго. Когато повръщането спре, силите на гладуващия се възстановяват. По време на гладуване по-рядко се появява разстройство, отколкото повръщане, но не е изключено. То може да се появи във всеки момент от гладуването, даже и 35 дни след началото му. Изхвърлят се жлъч, слуз и остатъци от фекалии. Тази криза несъмнено има изчистващ характер“. От тези откъси направих следния извод (и успешно го приложих на практика): ако не искате да получите силна очистителна криза по време на гладуване, която да се съпровожда от кожен обрив, главоболие, сърцебиене, гадене, повръщане, изхвърляне на слуз от различни отвори на тялото и разстройство, предварително яй ударете спирачките“ с помощна на навлизането в гладуването
(Шанкх Пракшалана, еднократно взимане на слабително), чрез използването на вани и влажна пара - според желанието. Не бива да насилвате организма си, но трябва да му помагате разумно.
И още един строго научен довод в полза на периодичното изчистване на дебелото черво по време на гладуване. Съществува млада наука - „флатология“ - която изучава процесите на газообразуването в стомашно-чревния тракт на човека. С помощта на специални експерименти с хора е установено: какви газове, къде и от какво се образуват и как се изхвърлят от организма. Средно се образуват по
15 литра на денонощие!
През ануса се отделят 0,1 до 2,1 литра. Останалото количество се всмуква в кръвта и после се издиша през белите дробове.
По време на гладуването в непрочистеното дебело черво в резултат на ферментационните процеси от разлагането на фекалиите се образува маса отровни газове (индол, скатол, сероводород и др.), които, всмуквайки се в кръвта, минават през целия организъм и предизвикват силна интоксикация, а после под формата на зловонно дихание или миризма се изхвърлят през леките дробове или кожата.
Като провежда такова гладуване, човек само се мъчи и изтощава. По време на гладуването не се наблюдава никакво подобряване на състоянието. Всъщност, ето един ярък пример, описан от А. Суворин:
„При мен
17
гладуването премина много тежко (40 денонощия и 6 часа). Не пиех нищо, освен вода.
През цялото време изпитвах болезнена слабост и бях крайно раздразнителен. На 30-ия ден изхвърлих малко фекални тапи. Все пак някак си успявах да се движа, но не можех нито да работя, нито да пиша, нито да чета. Уморяваха ме дори продължителни разговори. През цялото време имах обилни секрети, но през последните дни езикът беше обложен само с мръсно жълт налеп. На 38-ия и 39-ия ден вече бях на легло - изтощих бе до крайност! На сутринта на 41 -ия ден, като видях, че нищо не се е променило с езика ми, се изплаших да няма лоши последствия й реших да започна да ям. Още след първата чаша чай, наполовина разреден с мляко, имах Обилни изхождания и се ужасих
от количеството на водата, от цвета и миризмата на залежалото".
Сподели с приятели: