Мозъчен инсулт. Инсулт
Изтегляне 23.22 Kb.
|
Свързани:
СГ ОУ, КОНСПЕКТ УВРЕЖДАНИЯ, Конспект-Стара-Загора
- Навигация на страницата:
- 1.Исхемичен инсулт
- 1.1 Емболичен инсулт
- 1.2 Тромботичен инсулт
- 2.Хеморагичен инсулт
|
Мозъчен инсулт. Инсулт –или "мозъчен удар" представлява остро нарушение на кръвоснабдяването на мозъка. Това може да се дължи или на запушване на съда от тромб или ембол (исх. и.) или на разкъсване на мозъчен съд (хемор.и.). Мозъчните клетки са чувствителни към недостига на 02 и хр. в-ва и умират само няколко мин. след прекъсване на кръвоснабдяването им. 1.Исхемичен инсулт се получава поради намаляването на кръвта в мозъчната тъкан, в повечето от случаите запушване на тромб, спазъм или нарушение в съдовия тонус на големите мозъчни съдове. В резултат настъпва исхемичен мозъчен инсулт поради обезкървяване на мозъчната тъкан. 1.1 Емболичен инсулт – вследствие на запушване на мозъчни или предмозъчни съдове от ембол с кардиален или артериален произход. Причини за емболичните инсулти са предсърдно мъждене, изкуствени клапи, пресен миокарден инфаркт, ендокардит, сърдечни пороци, дилатативна кардиомиопатия, персистиращ форамен овале, пролапс на митрална клапа - особено при млади пациенти. 1.2 Тромботичен инсулт - възниква след формиране на тромб върху улцерирала атероматозна плака. Мозъчната атеросклероза се развива като част от генерализираната атеросклероза. Обикновено плаки се формират на разклонения и извивки на мозъчните артерии. Плаката се разязвява всл. на дегенерация или микрокръвоизлив в съдовата стена. В резултат на ендотелната увреда се активира тромбообразуването. При някои пациенти патогенетична роля играят антифосфолипидните антитела, фибромускулната дисплазия, артериалните дисекации, злоупотребата с вазоконстрикторни вещества. 2.Хеморагичен инсулт - развитието на спонтанен или предизвикан мозъчен кръвоизлив или кръвоизлив в ликворното пространство (пространство, в което циркулира гръбначно-мозъчната течност), протичащ с общомозъчни или огнищни (даващи предимство за локализация на кръвоизлива) неврологични симптоми. Мозъчният кръвоизлив се получава най-често у сравнително млади лица с хипертонична болест, атеросклероза, вродени и придобити аномалии на мозъчните съдове (аневризми), хематологични заболявания, прилагане на някои лекарствени средства. Според локализацията си кръвоизливите биват мозъчни, вентрикулни (в мозъчните стомахчета) и субарахноидални (м/у паяжиновидната и меката мозъчна обвивка). Инсултът нерядко е последица на физическо усилие или голямо психично напрежение. При ↑ RR лицето е зачервено, пулсът е забавен, дишането е нарушено, появява се повръщане. При моз. кръвоизлив зениците на стр. на увредата са разширени, липсват всякакви рефлекси, мускулите са отпуснати без всякакъв тонус. Дишането е с неправилен ритъм и периодично спиране (апнеа). Често - гърчове и хълцане. Главата и очните ябълки се отклоняват към стр. на кръвоизлива. В понятието "мозъчен кръвоизлив" се включва кръвоизливът в главния и гръбначния мозък, предизвикващ съответни неврологични и психични симптоми. В този случай инсултът се развива остро и внезапно, най-често с разстройство на съзнанието, помрачаване или кома. Изтегляне 23.22 Kb. Сподели с приятели:
|