Цифрова трансформация на

32
Цифровото управление е неразделна част от цифровата трансформация и е основният фактор, създаващ технологични средства за взаимодействие между гражданите и бизнеса от една страна и държавната администрация от друга по електронен път.
Няколко са основните предизвикателства пред цифровото управление, за постигането на които са необходими усилията на всички заинтересовани групи. Основна роля тук ще играят държавните институции, включително общините, които следва да развиват своя капацитет за отворени данни в духа на мерките за изграждане на единния европейски цифров пазар и неговите четири елемента – инвестиции в по-голяма и в по-добра свързаност; засилване на индустриалното и технологично присъствие на ЕС т.е., неговия технологичен суверенитет; инвестиции за възстановяване в цифрови капацитети, съоръжения, технологии – 5G/6G, изкуствен интелект, квантови технологии и т.н.; истинска икономика на данни и създаване на пространства за данни. Данните и превръщането им в основен капитал на обществото са от ключово значение. Необходим е преход от фрагментирани, неструктурирани и нестандартизирани данни към данни, обработвани по предварително разработени оперативно съвместими модели, като за всеки използван за целите на административното обслужване набор от данни има предварително разработен модел на тяхната структура, вписан в регистрите за оперативна съвместимост. Така ще се осигури преходът от използвани като основни формати на данни за целите на визуализацията и възприятието им от човек към такива пригодни за взаимодействие между системи. Чрез стандартизацията ще се осигури възможност за създаване на множества от свързани данни, достъпът и обработката, на които ще намали драстично необходимостта от удостоверяване по традиционния способ на факти и обстоятелства за лица, включително за целите на удостоверяване на самоличност, доказване на определени права и т.н. Ключова е ролята на данните за трансформиране на държавното управление и използване на интелигентни технологични решения за целите на административното управление.
Разработването и налагането на използване на стандартизирани модели на взаимодействие между участниците в цифровото управление е следващото предизвикателство. Чрез моделите се определят както правата и задълженията между участниците от различните целеви групи помежду им, така и необходимите за функционирането на моделите съпътстващи технологични и функционални ресурси. Чрез моделите се стандартизират ключови за цифровото управление процеси, като модел за централизирано заявяване, заплащане и предоставяне на услуги, модел за заплащане на задължения, модел за електронна автентикация. Особено важно е осигуряването на възможност за използване на трансгранични електронни услуги, в т.ч. въвеждането на услуги от българските институции, които да могат да се ползват и от граждани на други държави- членки по подразбиране. Определят се собствениците на даден процес, отговорните за неговото развитие и предоставяне с необходимото качество. Такива процеси са процесът по автентикация и идентификация, процесът по заявяване и заплащане на задължения, процесът по заявяване на електронна услуга, достъп до данни и удостоверяване по електронен път на вписани в регистри факти и обстоятелства. Моделите и тяхното прилагане изолират участниците от отделните целеви групи до присъщо необходими и предварително определени интерфейси за взаимодействие. Моделите осигуряват предоставянето и изпълнението на определените процеси, независимо от степента на технологична обезпеченост на отделните участници.
Цифровата трансформация на публичния сектор благоприятства за развитието на трансграничните е-услуги, от които гражданите и предприятията се нуждаят когато пътуват, работят, учат или извършват стопанска дейност в рамките на ЕС. В съответствие с Регламент
(ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 година за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на
Регламент (ЕС) № 1024/2012, до 2023 година държавите – членки на ЕС, следва да осигурят

33 предоставянето на 21 ключови административни процедури изцяло онлайн както за потребителите в техните собствени държави, така и за трансграничните потребители, при прилагане на принципа „само веднъж“. Това означава въвеждането от българските институции на е-услуги, които да могат да се ползват и от граждани на други държави- членки по подразбиране.
Отварянето на данните на публичния сектор за повторна употреба в машинночетим формат е друг ключов фактор, способстващ за развитието на икономиката и обществото.
Отворените данни имат огромен потенциал за създаването на иновативни услуги и продукти с добавена стойност за гражданите и бизнеса. Увеличаването на броя и качеството на публикуваните на Портала за отворени данни набори от данни, както и развитието на капацитета на публичните органи за създаването и публикуването на данни в отворен машинночетим формат е от съществено значение за постигането на цифрово общество и развитието на иновации.
Иновативните технологии и цифровизацията са основен подход при създаването на системата за изготвяне на лични документи с вграден електронен идентификатор за доказване на самоличност, както и възможност за използване на смартфон или друго устройство за съхранение на удостоверенията за електронна идентичност, с което да се постигне по-висока степен на удобство спрямо личната карта. Прилагайки изискванията на европейското законодателство относно електронната идентификация, основната цел е премахването на съществуващите бариери пред трансграничната употреба на използваните в отделните държави членки на ЕС средства за електронна идентификация, за да се удостовери автентичност поне за обществените услуги. Решаването на проблемите с е- идентификацията на физическите лица е приоритетна задача при реализирането на предвидените мерки, свързани с повишаването на ползването на електронните услуги от гражданите. Използването на документа за самоличност като средство за електронна идентификация ще създаде предпоставки за бурно развитие на цифровите технологии, за разработване на голям брой административни и социални услуги, ще промени начина на мислене на гражданите като потребители и ще стимулира желанието им за усъвършенстване на знанията и уменията.
Същевременно с Правилника за прилагане на Закона за електронната идентификация е въведено задължението центровете за електронна идентификация да позволяват идентификация и с използване на мобилно устройство за прочитане на електронния носител, с цел постигане на по-висока степен на удобство за потребителите.
Дейностите в тази област на въздействие ще имат принос върху постигането на
целите на приоритет

10
„
Институционална рамка“

в Националната програма „България
2030“ и допринася за адресирането на Цел 16 „Насърчаване на мирни и приобщаващи
общества за устойчиво развитие, осигуряване на достъп до правосъдие за всички и
изграждане на ефективни, отговорни и приобщаващи институции на всички равнища“
от Целите за устойчиво развитие на ООН..

Изтегляне 1.06 Mb.

Сподели с приятели: