Цикъл от 12 лекции изнесени в Дорнах



страница6/6
Дата23.10.2018
Размер1.26 Mb.
#94468
1   2   3   4   5   6
на света. Когато мислите нещо добро за Вашите себеподобни: то отзву- чава и е като един обективен процес в мировия етер; когато мислите нещо лошо, то отзвучава като един обективен процес. Вие не можете да затворите някак си във Вашата стаичка онова, което възприемате от света или съдите за него. Вие го вършите наистина привидно за Вашето схващане в себе си, но то е същевременно един обективен процес на света. Както Третата следатлантска епоха имаше съзнанието, че процесът на дишането е същевременно нещо, което става в човека и което е един обективен процес, така в бъдеще човечеството трябва да развие съзнанието, че душевното, за което говорих, е същевременно един обективен процес на света.

Това изменение на съзнанието е нещо, което изисква, щото в човешкото душевно настроение да намери място една по-голяма сила, отколкото тази, с която човекът е свикнал днес. Това е приемането на културата на Михаел в себе си: да се проникнем с това съзнание. Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв. Ние трябва основно да отвикнем да виждаме в светлината онова, което материалистичната епоха е свикнала да вижда в светлината. Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трепте- ния, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечест- вото. Трябва да бъдем наясно върху това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината. И същевременно трябва да разберем, че това не е било така във времето, което е предхождало нашата епоха. Във времето, което е предхождало нашата епоха същото нещо е идвало до човека чрез въздуха, същото нещо, което сега ни идва чрез светлината. Видите ли, това е една обектив на разлика в про- цеса на земното развитие. И когато мислим в голям мащаб, ние можем да кажем: въздушен душевен процес, светлинен душевен процес. Ето това е, което можем да наблюдаваме в развитието на Земята. И в средата се пада Тайната на Голгота, означавайки прехода от едното към другото.


ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА


ВЪЗДУШЕН ДУШЕВЕН СВЕТЛИНЕН ДУШЕВЕН

ПРОЦЕС ПРОЦЕС
За настоящето и за бъдещето на човека не е достатъчно да говорим в абстракции разказвайки небивалици за духовното, да изпадаме в някакъв мъглив пантеизъм или нещо подобно, а се касае за това, да започнем да
познаваме онова, което днешното човечество чувствува всъщност като един материален процес, също в негова та одушевеност.

Касае се за това, да започнем да се учим да казваме: съществувало е едно време преди Тайната на Голгота, когато Земята е имала една особена атмосфера. В тази атмосфера имаше душа, която прина- длежеше към душевното естество на човека. Сега Земята има една атмосфера, която е опразнена от душевното, което принадлежи към душевното на човека. В замяна на това в светлината, която ни обгръ- ща от сутрин до вечер, е проникнало същото душевно естество, което по-рано се намираше във въздуха. Фактът, че Христос се съедини със Земята, това даде възможност да настъпи тази промяна. Така щото въздухът и светлината са се изменили също и духовно-душевно в течение на Земното развитие.

Това е едно детинско описание, когато днешните учени разглеждат въздуха и водата чисто материално за столетията, в които се е разгърнало развитието на Земята. Въздухът и светлината са станали вътрешно не що друго. Ние живеем в друга атмосфера, в един друг кръг на светлината, различни от това, което те са били за нашите души в нашите предишни земни въплъщения. Да се научим да познаваме онова, което е външно материално, като духовно-душевно, ето това е важно. Една действителна Духовна Наука не ще даде нещо подобно, каквото дават днешни те хора, като от една страна описват чисто материалното съществуване, как то е станало навик днес, а след това - да, като една декорация - наред с това казват: обаче в това материалното има навсякъде нещо духовно! Да, в това отношение хората са твърде чудни, в това отношение те искат днес да се оттеглят напълно в абстрактното. Обаче онова, което е необ- ходимо, е това: в бъдеще не трябва да различаваме по абстрактен на- чин нещо материално и нещо духовно, а да търсим духовното в самото материално. Да можем да описваме материалното като нещо духовно, да можем същевременно да го опишем като нещо духовно и да познаем в духовното прехода в материалното, начина на действие в материал- ното. Когато ще имаме това, тогава едвам ще можем отново да добием също действително едно познание на самия човек. "Кръвта е един твър- де особен сок", обаче това, за което днес се говори във физиологията, то съвсем не е един напълно особен сок, то е направо един сок, химическия състав на който хората се опитват да дадат също така, как то някой друг материален състав. това не е нищо особено. Обаче когато добием първо изходната точка, да можем да разберем правилно метаморфозата на въздуха и светлината душевно, тогава ще можем постепенно да се издигнем до там, да разбираме отново също самия човек духовно-душевно във всички негови отделни членове, тогава не ще имаме абстрактната мате-


рия и абстрактен дух, а дух, душа и тяло действуващи едни в други. Това да ще бъде култура на Михаел.

Това е нещо, което нашето време изисква. Това е нещо, което хората, които днес искат да разберат времето, трябва да схванат с всички нишки на техния душевен живот. От дълго време хората са проявявали съпротива против всичко онова, което трябваше да бъде внесено като нещо необикновено в човешкия светоглед. Аз често пъти съм превеждал миловидния пример, който е свързан с нещо грубо, недодялано: в 1835 година - следователно от тогава не е минало още едно столетие – уче- ният медицински колегиум в Бавария е бил запитан, когато са искали да построят първата железопътна линия от Фюрт до Нюрнберг, дали е хигиенично да се построи една такава железопътна линия? Тогава медицинският колегиум казал - документът за това съществува, то не е никак една измислица - че не трябва да се строи никаква железопътна линия, защото хората, които ще се движат по този начин върху земната почва, ще станат нервни. Но нека прибавим още: ако вече биха същест- вували такива хора, които биха искали да имат железопътни линии, тогава отляво и отдясно на железопътната линия би трябвало да бъдат издигнати високи дъсчени стени, за да не получат сътресения на мозъка онези хора, покрай които ще минава влакът. Да, видите ли: едно нещо е едно такова съждение, което се произнася, друго нещо е ходът на развитието на човечеството. Днес ние се смеем на записаното в един такъв документ, какъвто е оставил Баварският медицински колегиум в 1835 година. Но, нали, ние нямаме никакво право да се смеем току така на подобно нещо: ако днес ни се случи нещо подобно, бихме се от- несли по същия начин. Защото не можем да кажем, че медицинският колегиум от Бавария абсолютно не е бил прав. Ако сравним нервното състояние на днешното човечество с нервното състояние на онова човече- ство, което е живяло преди около 3000 години, тогава трябва да при- знаем, че хората са станали нервни. Може би медицинският колеги ум е преувеличил нещата, обаче хората наистина са станали по-нервни. Само че при напредващото развитие на човечеството не се касае за такива неща, а за това, че определени импулси, които искат да проникнат в Земното развитие, действително проникват, че те не са отхвърлени. И това, което от време на време иска да проникне в културното развитие, е наистина насочено против удобството на хората и те трябва да разчитат онова, което е дълг по отношение на културното развитие, от обективно- стта, а не изхождайки от човешкото удобство, не от по-доброто удобство на хората. И аз завършвам днес с тези думи поради това, защото извън всяко съмнение е, то се проявява от всички страни, че ще настъпи една наистина силно нарастваща борба именно между антропософското


познание и различните вероизповедания. Вероизповедания та, които искат да останат да вървят по релсите, с които са свикнали от старо време, които не искат да се из дигнат до едно ново познание на Тайната на Голгота, ще засилят все повече тяхната позиция на борба, която вече са заели, ще я засилят все повече и би било много, много лекомислено, ако ние не бихме осъзнали, че тази борба се разгаря.

А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна. Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните ве- роизповедания, той няма желание да води борба със старото, което заслужава уважение. Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната. И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: ис- тините на Духовната наука. Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно за- бранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Доста- тъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще ви- ди, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите. В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква серио- зност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на та-


кива неща. То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази стра- на, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това. Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософ- ското Движение. Обаче мина времето, когато можахме да позволим да се проявява спящото сектантство. Дълбока истина е това, което аз често съм подчертавал тук, че е необходимо да обгърнем с поглед световно-историческото значение на Антропософското Движение и да не изпускаме от погледа дребните неща, а да имаме предвид също и дребните импулси, да ги вземаме пред вид извънредно сериозно.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ


Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница