Църквата, която е оставена
Една по-точна теология за земята
Изтегляне 1.22 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
Една по-точна теология за земятаМоже би няколко коментара за бъдещето на планетата земя могат да помогнат. Как израза: ‘начина, по който виждаме бъдещето, влияе на начина, по който живеем в настоящето’, въздейства на виждането ни за земята и нейното бъдеще? Това как виждаме най-добре ще оформи начина, по който живеем в сегашното. Какво означават наистина споменаванията в Писанието, когато се говори за нова земя и ново небе? Петър говори за това, че земята ще бъде изгорена. Докато във видение на остров Патмос, Йоан видя ново небе и нова земя. Диспенсационното предложение за тези стихове е, че тази земя каквато я познаваме буквално ще бъде унищожена с огън, вероятно ядрена война. Те не успяват да забележат факта, че ще има и ново небе! В техните умове мнозина вече са предали тази земя на дявола; докато чакат да бъдат взети на небето. Една различна картина се предава, когато погледнем по-отблизо това, което Петър казва във връзка със съда на последния ден. В същия контекст Петър говори за дните на Ноевия потоп, когато света по онова време беше унищожен от водите на потопа. Ние знаем, че потопа не беше унищожаването на творението. Петър продължава, за да каже, че „сегашните небеса и земя според Неговото слово са пазени за огън, запазени за деня на съда и унищожението на безбожниците“.185 От това можем да заключим, че небето и земята ще бъдат изкупително обновени. Ново небе и земя не означава „унищожаването или изчезването на първоначалното творение, но преминаването на творението в неговото сегашно състояние на падение, когато първоначалното творение е доведено до славната съдба, за която то е било определено“.186 Когато човек е новороден в изкупената общност, той или тя става ново създание187 в Христос. Това не означава, че първо стария човек е унищожен. Така също, земята е прочистена от духа на изгаряне и духа на съд.188 Следователно повече не трябва да се подчиняваме на безсмислицата наложена върху тази земя при падението в Едем. По-скоро, ние трябва да си присвоим пълните заключения от завършените дела на Христос и да вярваме за възстановяването на Едем, както и за изпълнението на обещанията на Новия завет чрез изкупителното дело на въплъщението. Земята все още е на Господа, и всичко, което е на нея.189 Този свят не е отписан. Исус се връща, за да го поправи. Някои могат да зададат въпроса: „Но защо не виждаме все още всичко подчинено на Христос?“ Това може да е основателен въпрос, но автора на Евреи ни предупреждава да си държим очите на Исус.190 Докато царството (или управлението) на Бог не е от този свят, то напълно сигурно е над този свят. Божия първоначален план за творението е все още крайното Му намерение. В Христос Той е над всичко като Господ на творението. Ние четем, че царствата на този свят ще станат царствата на нашия Господ и Неговия Христос.191 Диспенсационния възглед за бъдещето произвежда един пасивен начин на мислене, очакващ една златна милениална епоха, и не успява да се въвлече в Божиите победоносни цели тук на земята, за Неговата църква. Прегръщайки теорията на „забавянето“ на Божието царство, когато юдеите го отхвърлиха, вярващите са били ограбени от техния мандат да управляват. Дори, което е по-лошо, тяхното отказване от ролята, която Бог им е дал, прави място за разрушителния план на Сатана. В корените си това е гностична лъжа, която вижда физическата област като зло, а духовната небесна област като добро. Божиите синове трябва да се изправят и да изобличат тази смъртоносна стратегия на врага да ни ограбва от нашето наследство. На дуализма му беше нанесен смъртоносен удар при въплъщението. Словото стана плът. Невидимия Бог стана видим в Христос. Небето дойде на земята в Него. Павел изразява следното, което трябва да отекне в сърцата на всеки син и дъщеря на царството: „Създанието с нетърпелив копнеж очаква с нетърпение разкриването на Божиите синове. Защото творението беше подчинено на безсилие, не доброволно, но поради Този, който го подчини, с надеждата, че самото създание също ще се освободи от своето робство на поквара в свободата на славата на Божиите деца. Защото ние знаем, че цялото творение стене и страда до сега с родилни болки“.192 Аз вярвам, че докато този апостолски сезон продължава да се развива, и сърцата на бащите се възстановяват към сърцата на синовете, ние ще превъзмогнем проклятието върху земята, както се казва чрез пророк Малахия.193 Възстановяването на всичко включва земята. Тя не принадлежи на дявола. Има един вечен огън, който е приготвен за дявола и за неговите ангели.194 Сега е времето, за църквата – царската общност – да се измести от своята предишна пасивна позиция, и да си присвои това, което е нейно в Христос. Божието царство никога не е било преустановявано за 2000 години, когато юдеите не успяха да произведат неговия плод. Бог винаги е търсил управление подходящо за изпълнението на времената, за да доведе всичко в покорство на Господството на Исус Христос. А това може да стане само когато тялото на Христос излезе от този футуристичен начин на мислене, и сграбчи библейското значение на това какво се предполага да бъде църквата. Когато вярващите ходят под Господството на Христос, те също така ходят във власт. Исус каза на юдеите, че Той ще вземе царството, и ще го даде на народ (един свят народ; църквата) произвеждащ плода му, и Той прави това оттогава насам.195 Твърде дълго институционното разбиране за това какво е църквата, е създало един вакуум във връзка с нейното управление. Когато Исус дойде преди повече от 2000 години, Той възвести царството (или управлението) на Бог. Много години по-рано, Исая прокламира за идващия Месия, че нарастването на Неговото управление и мир, няма да има край.196 Въпреки че крайната консумация на царството все още не тук, то никога не е било отлагано. Повече от всякога преди, сега е време петкратното служение да се надигне за предизвикателството да екипира светиите, в този апостолски сезон. „…за работата на служението, за изграждането на тялото на Христос; докато всички ние достигнем до единството на вярата, и до познаването на Божия Син, до зрелия човек, до мярката на ръста, която принадлежи на пълнотата на Христос“.197 Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|