Вярата и надеждата „Спасова могила“ Елин Пелин
Изтегляне 27.8 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.Творбата
|
ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА „Спасова могила“ Елин Пелин 1. Авторът А) Елин Пелин е псевдоним на българския писател Димитър Иванов Стоянов. Роден е през 1877 г. в с. Байлово, Софийско. В) мечтата му е да учи в Рисувателното училище в София, но не е приет. Работил е като учител, като библиотекар в Университетската библиотека, като уредник в литературния музей „Иван Вазов“. Бил е и председател на Съюза на българските писатели. Сътрудник е в създаването на множество списания. Г) пише стихотворения, разкази и повести. Също така създава и литература, предназначена за деца. Д) наричан е „майстор на късия разказ“ и „певец на селската неволя“. Представител на реализма. Е) основна тема в творчеството му е тази за живота на селския човек, осъден непрекъснато да се труди, за да оцелява. Въпреки нерадостната си участ човекът от село съхранява своето жизнелюбие. Пейзажът в творбите му често разкрива идеи, кореспондира с чувствата на героите. 2.Творбата – „ Спасова могила“ има сюжет, организиран около едно събитие, откроява се с жив диалог и ненатрапваща се позиция на разказвача, отсъствие на морализаторство. Одухотвореният пейзаж не е фон, а заменя психологическия анализ, изразява душата на събитието, взаимодейства с изживяванията на героите. Творбата се откроява с лиризиран тип повествование, разпознават се контурите на народната приказка, светогледната система на мита и християнската притча. Разказът е публикуван за първи път в списание „Художник“ през 1905 г., а след това попада във втория том на сборника „Разкази“, издаден през 1911 г. Трагичният разказ „ Спасова могила“, завършващ с умирането на едно болно дете, сънувало мечтаното изцеление и своето възнесение, се фокусира върху енергията на вярата и утехата на надеждата, които освобождават тялото и душата от страха от смъртта и мъчителната агония. В творбата се представя реално съществуващо място, което и до днес е любопитна дестинация за мнозина, за които вярата и надеждата са съкровени и смислоопределящи ценности. Спасова могила е местност, намираща се близо до родното село на Елин Пелин. Параклисът там се нарича „Възнесение Господне“, а храмовият му празник е Спасовден. Двете думи в наслова посочват мястото на събитието и съчетават конкретно- обективния и символно-метафоричния план на текста. Острият връх на могилата сочи нагоре, ориентира пространството по вертикала, чиито полюси са земята и небето. Религиозната вяра е свързана с поверието за отварянето на небето и слизането на Божия син на земята през нощта преди свещения ден, за да изпълни молитвите и да дари здраве. С кретането си към върха на могилата болните сякаш повтарят Христовия път на страданието към Голгота. Заглавието въздейства преди всичко чрез символно-метафоричния си подтекст. Епитетът „ спасова“ отвежда към представата за спасението на човека от тегобите на земното му битие и духовното му извисяване към нетленното. Съществителното име „могила“ има двойствена символика. От една страна, то е свято място и се свързва със значенията на възвисяването, а от друга страна обаче, препраща към метафоричните значения на надгробната могила към тленността, пръстта, смъртта. Така още в паратекста се очертава посланието за земните страдания на човека и спасението от тях чрез преминаването в света на вярата и надеждата, във вечния божествен свят на хармонията и светлината. Трагическата ирония, която може да бъде доловена в заглавието, звучи като лайтмотив в целия текст, отеква и в развръзката, защото Спасова могила двусмислено събира значенията на спасение и смърт, напомня, че могилата е и гроб, а спасението от земните страдания е само на ония свят. Изтегляне 27.8 Kb. Сподели с приятели:
|