Curriculum vitae доцент д-р здравко василев попов образование и академична кариера

• 
  Висше образование по философия и психология – 1976 (Дипломна работа „Софистите и Платон“ );
  
• 
  Редовен асистент по философия в Катедра Философия – от 1977 (семинарни упражнения по философия на студенти по философия, педагогика, социология, психология, физика, английска филология) ;
  
• 
  Научна специализация (антична философия и история на религиите) в Университета „Ла Сапиенца“ Рим, Италия – 1982-1983;
  
• 
  Хоноруван преподавател по философия в НАТФИЗ – 1984-1990;
  
• 
  Хоноруван учител по философия в НГДЕК – 1988-1990;
  
• 
  Специализация по външна политика и дипломация – 1991, САЩ;
  
• 
  Основател и титулярен лектор на курса „Въведение във философията“ във Философски факултет на СУ „Св.Климент Охридски“- от 1992;
  
• 
  Доктор по философия с дисертация „Митът като философски проблем“ - от 1994;
  
• 
  Доцент по философия (национален статут)– от 1996;
  
• 
  Преподавател по философия (въведение във философията, онтология, съвременна философия) и ръководител на Катедра „Философия и политология“ във ЮЗУ „Неофит Рилски“ - 1994-1999;
  
• 
  Хоноруван преподавател по „Въведение във философията“ и различни СИД в Нов Български Университет – 1999-2002;
  
• 
  Специализация по публична политика – 2005, Лондон, Англия;
  
• 
  Ръководител на магистърска програма „Глобалистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ - от 2013;
  

• 
  Външнополитически съветник на Президента на Република България – 1990-1992;
  
• 
  Съ-основател, Член на Управителния Съвет и Вицепрезидент на Атлантическия Клуб на България – от 1992;
  
• 
  Президент на УНИЦЕФ-България – 1997-2003;
  
• 
  Създател и първи Директор на Дипломатическия Институт на МВнР – 2003-2006;
  
• 
  Посланик на Република България в Чешката Република – 2006-2010;
  
• 
  Главен редактор на сп. Дипломация – от 2012;
  
• 
  Президент на Институт за публична политика – от 2012;
  

Книги:

• 
  Сборник „Идеята за времето“ (съставителство, студия), С. 1985;
  
• 
  Сборник „Мит и Философия“(съставителство, студия), СУ, 1991, 2016;
  
• 
  Аполодор - „Митологическа библиотека“ (съставителство, студия), С. 1993;
  
• 
  Сборник „Мит и интерпретации“ (съставителство, студия), СУ, 2016 (под печат);
  

• 
  „Макс Мюлер за мита и езика“, сп. Философска мисъл, бр. 7, 1982;
  
• 
  „Ернст Касирер: от мита като културна форма към мита като социална идеология“, сп. Социологически проблеми, бр. 1, 1985;
  
• 
  „Символът: историчност и универсалност“, в сб. Културното битие на човека и проблемите на обществознанието“, С. 1989;
  
• 
  „Марксизъм, съвременен свят и свободата на словото“, сп. Философска мисъл, бр. 3, 1990;
  
• 
  „Totalitarianism and Education”, сп. Inquiry, X, 1990;
  
• 
  “Митът като проблем на разбирането“, сп. Критика и хуманизъм“, бр. 2, 1991;
  
• 
  „Гражданско общество и човешки права“, в сб. Споделен опит за гражданско образование, С. 1999;
  
• 
  „Началото на модерните интерпретации на мита“, в сб. В търсене на митичната тъкан“ (двуезично българо-френско издание), БАН, 2002;
  

• 
  Текстове в „Идеята за времето“(1985) на Джон Мактагарт, Фридрих Вайсман, Питирим Сорокин, Мирча Елиаде, Михаил Бахтин, Борис Випер, Алексей Лосев;
  
• 
  Текстове в „Мит и Философия“ (1991) на Мартин Хайдегер, Хенри Франкфорт;
  
• 
  Текст на Джиду Кришнамурти в сп. Любословие, 1989;
  
• 
  Текстове на Ернст Касирер в сп. Социологически проблеми, бр.1, 1985, и сп. Философска мисъл, бр. 9, 1991;
  
• 
  Текст на Жак Маритен в сп. Философски преглед, бр. 1, 1991;
  
• 
  Текстове на Едуърд Никол, Теодор Розак, Ендрю Рек, Хю Силвърман, Дейвид Кар, Етиен Жилсон – в сп. Философски форум, бр. 1, 2-3, 4, 1999, бр. 11, 2003, бр. 12, 2004/2005.