Цветана Генчева, превод от английски
Изтегляне 1.44 Mb. Pdf просмотр
|
| „Целувката на Афродита“. Ново шоу. Нови момичета. Напълно преобзаведен клуб. Лица, от които дъхът ви ще спре. Безплатни напитки с тази листовка. – Това не е всичко – намръщи се Бърди. – Един от биячите на Ларедо ме заговори, когато се прибирах от почивка. – Тя погледна извинително Саша. – Набира персонал изпод носовете ви, скъпи. – Мама му стара – прошепна Саша. – Това обяснява защо Ча Ча напусна в сряда. Останах с отворена уста. – Не може да го прави! Лев стисна устни в тънка линия. – Може, просто не трябва. Това е нещо като неписано правило. Смята се за кофти номер. Отпуснах се назад на стола си, почувствах се потисната. Обърнах се и погледнах Саша. – Той защо те мрази толкова? Този път Саша не ме погледна на криво. Заговори тихо: – Белязах лицето на сина му, когато той се опита да ми се нахвърли. Красавецът вече не е толкова красив. – Саша въздъхна. – Ларедо не дава пет пари, че момчето му докара тази свинщина на моя територия. Той вижда белезите и иска да ми види сметката. – Какво се е случило? Нас обобщи всичко. – Саша преспа със съпругата на Алесио. – Тя каза, че всичко между тях било приключило – опита се да се защити Саша. Прокара ръка през тъмната си коса. – Откъде можех да знам, че използва моя кур като оръжие срещу него? – Той се подсмихна при спомена за нея. – Държа да отбележа, че тя не си струваше усилието, но беше невероятна дива котка. – Вината не е на Саша, че жената е уличница – измърморих. Саша, изглежда, остана изненадан от подкрепата ми. Въпреки това се намръщи. – Какво е това ново шоу? Какво има той, което ние нямаме? – Завладя го безпомощност. – Дори не мога да изпратя човек, който да А види какво става. На абсолютно никого не мога да се доверя. А и той познава всички, които работят за нас. Познава лицата ни. Огледах ги – всички бяха замислени. Нима аз бях единственото разрешение? – Мен не ме познава – свих небрежно рамене. – Аз ще отида. – Не! – излая Лев в мига, в който Саша се усмихна хитро. – Да – изсъска той. Двамата кръстосаха погледи. – Да не би да искаш корабът да потъне, брат ми? – попита тихо Саша. – Нет – отвърна примирено на руски Лев. – Нямам нищо против. Това е най-малкото, което мога да направя – предложих искрено. Саша се ухили, а Лев се намръщи нещастно. Нас стисна рамото ми в знак на мълчалива подкрепа. И така се роди план. *** Мина ко дори за момент ми се стори, че има опасност да те хванат, влизам – измърмори Лев, докато шофираше. Вик седеше мълчаливо на задната седалка. Усмихнах се тайно на готовността му да ме защитава. – Ясно. – Гледай мобилният ти телефон да е у теб през цялото време – настоя той. Погалих предния джоб на дънките за шести път, откакто потеглихме. – Все още е тук – казах му аз. Тази сутрин Лев ме изненада с нов мобилен телефон. Беше от онези, безумните, с огромни екрани, на които да включиш интернет и да сваляш приложения и вероятно отбелязваше местоположението ти дори когато отиваш до тоалетната. Беше готин. Лев прекара цяла сутрин да ми показва как да го използвам. Накрая научих основните неща. Все още не разбирах какви са тези приложения, но той обеща някой ден да стигнем и до тях. Лесно запомних как да набирам номер, да отговарям и пращам есемеси. Упражних се, като пусках съобщения на Нас. Изтегляне 1.44 Mb. Сподели с приятели:
|