Цветана Генчева, превод от английски

Тъкмо си сипвах сока, и усетих как в стомаха ми кипна гореща лава.
Тя се беше принизила напълно. Ако Аника имаше проблем с мен, би трябвало да прояви достатъчно смелост да ми каже лично, не да се опитва да ме разкара зад гърба ми.
– Това не ти влиза в работата, Ани – въздъхна Лев и гласът му прозвуча уморено.
– Добре – измърмори примирено тя. – Да не ме обвиняваш, че не съм те предупредила, когато тя си отиде.
Лев влезе в кухнята и щом ме видя, бръчките по челото му се изгладиха. Това ми беше напълно достатъчно. Ревността заради сутрешното излизане мигом ме напусна.
– Добро утро, миличък – отправих му усмивка аз. Прегърнах го през кръста и го притиснах до себе си. Той отвърна на прегръдката и се наведе, за да ме целуне по косата.
– Добро утро, Мина.
Отдръпнахме се един от друг и Аника влезе в кухнята с небрежна, но фалшива усмивка.
– Добро утро, Мина. – Огледа ме. – Струва ми се, че се чувстваш доста… удобно.
Погледнах се.
Почувствах се объркана. С какво я бях обидила? От черния ми потник ли се подразни или от прекалено дългото долнище на анцуг?
Дали не беше, защото не си бях сложила сутиен?
Когато вдигнах отново поглед и открих, че гледа право в малките издутини, оставени от зърната ми, за малко да се усмихна. Исках да ѝ
кажа, че всичко е наред, защото Лев вече ги е виждал. Но си замълчах.
Само свих рамене.
– Ами, да. – Усмихнах се и зъбите ми проблеснаха. – Как мина закуската?
Аника се намръщи.
– Откъде знаеш, че сме закусвали заедно? Самите ние не знаехме, че ще излезем на закуска.
Отхапах от филийката и едва се сдържах да не плисна сока в лицето ѝ. Започнах да дъвча, след това свих рамене.

– Вик ми каза.
Аника изпъна гръб и леко пребледня.
– Кога си се видяла с него?
Лев си наля чаша портокалов сок. Намръщи чело.
– Да, кога си се видяла с него?
Мили боже.
Това намирисва на ревност, Лев Леоков.
Поне така ми се стори. Реших да си направя експеримент. Сведох очи.
– Тази сутрин. Пихме заедно кафе. – Усмихнах се доволно и прехапах вътрешната страна на устната си. – Беше… приятно.
– Нас знае ли? – погледна ме на кръв Аника.
Да, прииска ми се да извикам. Защото никога не бих постъпила
така с приятелка, скапанячке!
Вместо това кимнах бавно.
– Разбира се. – Обърнах се към Лев и отново отхапах от филийката. –
Та в тази връзка… Лев, как да поканя един мъж да излезем?
Той преглътна и се задави с портокаловия сок. Закашля се, лицето му почервеня и той започна да заеква, неспособен да повярва на ушите си.
– Искаш да тръгнеш по срещи ли?
Наклоних замислено глава.
– Искам. Много искам. Само че как да привлека вниманието му?
Искаше ми се да накарам Лев да ревнува, но следващите му думи накараха Аника да се затвори в себе си.
Той въздъхна и прокара ръка през косата си.
– Мина, ако този мъж все още не те е забелязал, значи не те заслужава.
В стаята стана по-светло, усетих топлина в себе си. Изчервих се.
Преглътнах с усилие.
– Как да му покажа, че го харесвам? Че искам да изляза с него на среща?
Той се облегна на хладилника и ми се стори малко разочарован.
Заговори спокойно.

– Най-разумно е да му кажеш. – Скръсти ръце на гърдите си и следващите му думи прозвучаха като ръмжене, докато говореше през стиснати зъби. – Покани го на вечеря. – Той изпъна гръб и на излизане от кухнята добави: – Няма да ти откаже, Мина. Няма да е чак такъв глупак.
Мили боже.
Значи все пак той ревнуваше.
Алелуя!
Гледах към отворената врата, когато чух захаросания глас на Аника,
изпълнен с неискреност.
– Мина… Вик няма да излезе с теб, мила моя.
Погледнах я накриво и повдигнах вежди.
– Че кой говори за Вик?
Последвах Лев към горния етаж и оставих Аника да излезе сама,
както бе правила много пъти досега. Застанах пред банята на спалнята ни. Вдигнах ръка и почуках леко.
– Лев?
– Един момент – изръмжа той.
Потиснах усмивката си, но тя се разля по лицето ми. Лев отвори вратата и отскочи назад, когато ме видя. Изглежда, току-що си беше наплискал лицето, защото по брадичката му все още се виждаха капчици. Прииска ми се да ги оближа.
– Какво има, Мина? Трябва да се приготвя, ще изляза да потичам –
заяви с нежелание той.
Пристъпих напред, протегнах ръка. Лев я пое и раменете му се отпуснаха облекчено; той я стисна така, сякаш беше спасителен пояс.
Аз му бях причинила това.
Бях го направила заради него.
Не заради Аника.
Заради мен самата.
Усмихнах се и погалих с палец пръстите му.
– Ще вечеряш ли с мен днес, Лев? – попитах.
В първия момент той ми се стори объркан.
– Че ние вечеряме заедно всеки ден.

Кимнах.
– Знам. Надявах се да излезем на вечеря. Заедно, само ние двамата.
На някое хубаво място. – Не спрях, защото той явно не разбираше –
продължаваше да ме гледа, навел глава. – Аз ще се издокарам, а ти ще облечеш нещо елегантно. – Усмивката ми премина в тих смях и аз поклатих отчаяно глава. – Никак не ме улесняваш, миличък. Не разбираш ли, че те каня на среща?
Той повдигна учудено вежди. Известно време мълча, но след това поиска да уточни.
– Каниш мен, не Виктор.
Замигах невинно.
– Защо да каня Виктор? Той не ме привлича.
– Привличам те аз – рече Лев, сякаш говореше на себе си и имаше нужда да се увери.
Не си направих труд да му отговоря. Вече му бях казала, че е най- красивият мъж, когото познавам. Не му казах, че е толкова страхотно сексапилен, че съм мастурбирала при спомена за голото му тяло,
когато е влизал под душа, но бях сигурна, че рано или късно, ще му го кажа.
– Да – отвърна тихо той. – За мен ще бъде чест да изляза на вечеря с теб, Мина.
Измъкнах ръка от неговата и притиснах дланта му към бузата си.
Усмивката му стана още по-широка, когато заговорих.
– Лев – започнах и сведох очи, – тази вечер ще ме целунеш ли?
Той прокара палец по устните ми. Не откъсваше очи от наградата.
– А ти искаш ли? – попита с дрезгав глас.
Докоснах с устни възглавничката на палеца му и Лев го притисна нежно към устните ми, докато шепнех дрезгаво като него.
– Да, много.
– И аз – призна той. – Да, мисля, че ще го направя.
Идваше ми твърде много. Исках да изпискам от вълнение, но ми се стори, че това няма да бъде прието добре, затова реших да се поукротя. Отделих ръката му от бузата си и притиснах дланта му с бавна целувка.

– Нямам търпение. В колко?
За първи път, откакто се запознахме, ми се стори, че Лев не знае какво да каже.
– Ами…
– Какво ще кажеш за шест? – помогнах му аз.
– Да. В шест.
– Супер. – Грейнах и понечих да изляза от стаята, но спрях до отворената врата и се обърнах. – Лев?
Той вдигна глава и ме погледна.
– Все си представям как изглеждаш с дънки – признах аз и се облегнах на касата на вратата. След това се изправих и намигнах. –
Кой знае? Защо не си облечеш дънки довечера? – Погледнах дългите му крака. – Заради мен.
– Добре – отвърна без колебание той.
С широка усмивка му отправих целувка от вратата и хукнах надолу по стълбите. Тичах чак до къщата на Настася.
Какво се правеше, преди да отидеш на среща?
Нямах абсолютно никаква представа, но знаех, че Нас е наясно.
***
Нас ми избра черна права рокля до коленете с високо деколте, за да не се вижда колко съм слаба. Макар да бях съвсем близо до килограмите,
които исках, все още не ги бях достигнала, но коленете ми вече не бяха кокалести и имах плът там, където трябваше. Гърдите ми все още трябваше да наваксват. Затова пък дупето ми се оформяше добре.
Тъй като знаеше как ходя на токчета, Нас ми даде черни кожени сандали с каишки и аз си облякох бяло сако. Оставих косата си да се спуска на вълни по гърба. Нас ми даде дискретна бяла чантичка, в която да си сложа телефона и гланца за устни и се оказа, че съм готова.
Изчаках да стане пет и петдесет и пет, преди да се върна в къщата. С
ключа, който Лев ми беше дал, отключих входната врата. Влязох тъкмо когато Лев слизаше по стълбите.

Останах без дъх. Имах късмет, че държах бравата, в противен случай щях да припадна на пода.
Лев беше с дънки.
Невероятно.
Мили боже, пасваха му като ръкавица. Беше внимателно сресан,
както винаги, не се беше обръснал и челюстта му бе леко потъмняла от наболата брада. Ръкавите на елегантния му сив пуловер бяха вдигнати до лактите, а черните дънки…
О, господи. Той изглеждаше невероятно.
Сърцето ми започна да бие по-бързо, езикът ми се удебели.
Тук беше толкова горещо. Едва се въздържах да не повея на лицето си.
– Здрасти – усмихнах се срамежливо.
Очите му ми се усмихнаха.
– Здравей. – Беше на предпоследното стъпало, когато ме огледа.
– Изглеждаш невероятно, Мина.
– Ами ти… – Тук беше нетърпимо горещо. – С дънки си. – Ококорих се, усмихнах се и въздъхнах. – Леле.
Бузите му поруменяха. Той прочисти гърло.
– Нали не съм облечен прекалено небрежно?
Мили боже, ако сменеше тези дънки с нещо друго, щях да плача цяла вечер, щях да роня сълзи в ястията и да ги ям, защото бях гладна и не много придирчива.
Пристъпих напред.
– Ни най-малко – побързах да го уверя. Изглеждаш… – Секси като фъдж. – Много си красив, Лев. Не се преобличай. – Бях малко смутена, когато продължих: – Харесвам те по дънки.
Той дойде при мен до вратата и подаде ръка. Аз я поех, преплетохме пръсти. Лев сведе поглед към мен.
– Готова ли си?
Поведе ме по предните стълби. Аз въздъхнах, обзета от безпокойство.
– Напълно готова.

Вечеряхме тихо и спокойно. Лев ме заведе в малък руски ресторант в една уличка в града.
Останах трогната. Имах чувството, че е направил усилие, че иска да ми покаже частица от себе си, колкото и да беше малка.
Останахме хванати за ръце, докато седнем. Лев ме разпитваше за мен и аз отговарях ентусиазирано на всеки негов въпрос, попитах го само за основни неща. Не исках да го плаша. Знаех, че и майка му, и баща му са руски имигранти, че Лев обича спорта, но не и да го гледа,
че предпочита сладко от боровинки, има братовчеди в Ню Йорк, които обожава, предпочита да чете, вместо да гледа телевизия, има две дипломи – по бизнес и математика, – които е взел на престарялата възраст от двайсет и една.
Лев поръча различни ястия и си ги разделихме. Той настоя да си поръчаме строганоф – леко и кремообразно ястие. Великолепното телешко се топеше в устата. След това си поръчахме блини, които се оказаха тънки палачинки с различна плънка от пушена сьомга и кремообразно сирене, други със заквасена сметана или хайвер. Накрая ни донесоха пелмени – чудесни кнедли, пълни със смляно агнешко,
чесън и подправки.
Изядохме всичко, въпреки че бяхме поръчали храна като за шестима.
Дяволите да го вземат Лев, но дори начинът му на хранене беше сексапилен!
Той посегна към последния от пелмените, но явно забеляза замечтания ми поглед. Поклати глава и устните му може и да потръпнаха (или пък си въобразих) и прехвърли последния пелмен в чинията ми.
Изядох го с усмивка и Лев продължи да ме наблюдава, а по лицето му се изписа нежност. Щом сервитьорът отсервира, Лев се пресегна над малката маса и със срамежлива усмивка аз поставих ръце в неговите.
Той ги държеше мълчаливо и ме галеше с палец.
О, боже. Бях готова за целувка.
Лев погледна часовника си.
– Да тръгваме ли? Започваме работа след четиресет и пет минути.

В
Изправих се бързо.
– Да, готова съм.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: