Цветана Генчева, превод от английски

Нещо ми подсказа, че Лев имаше нужда от това повече от мен.
***
В къщата ми ставаше скучно. От пет дни не бях стъпвала в клуба и след часове на молби, Лев отстъпи и ми позволи да отида на работа само при условие, че е до мен през цялата вечер.
Беше по-добре от нищо. Дори не се налагаше да мисля за това.
Подскочих от радост при възможността да изляза от къщата. Вече се побърквах тук.
Облякох си черни дънки и бяла тениска със златен слон отпред, обух си ниски сандали с каишки, грабнах палтото си и отидох при Лев в кухнята.
Аника и Вик вече го чакаха там. Вик дойде при мен и ме прегърна мечешката – огромното му тяло сякаш ме обгърна в пашкул. Като го гледах с всичките татуировки, не бих и предположила, че той е любвеобилният. Тялото му сякаш беше платно за рисуване.
Аника обаче ме погледна така, сякаш щях да се пречупя всеки миг.
– Ще работиш довечера? – попита разтревожено тя, след това продължи предпазливо, но покровителствено: – Сигурна ли си, че си готова?
Как само ми се искаше да ѝ шибна един шамар.
Вместо това се усмихнах.
– Не, няма да работя. Просто се побърквам да стоя затворена в къщата. Тази вечер само ще наблюдавам – добавих заради Аника. – Не се тревожи. Лев ще ме наглежда.
Вик се ухили.
– Аз ще се грижа за теб, Мина – намигна ми той. – Ще ти държа ръката и всичко, което трябва.
Наклоних глава на една страна и направих гримаса, отпуснах длан на бузата му и загуках.
– О, Вик. Защо да го правиш? – Намигнах. – Кой знае къде е била тази ръка.
В този момент Нас влезе през задната врата. Не знам защо, но имах чувството, че са ме хванали на местопрестъплението. Сякаш бях

палаво дете, което е направило беля. Най-вече когато погледна ръката,
с която докосвах Вик.
Нас се прикри бързо и се подсмихна към него, както обикновено.
– Гадост. Не го докосвай, Мина. Не знаеш къде е бил.
Вик обаче явно не беше в настроение да се разправя с Настася.
Разбрах го, защото ме прегърна през кръста и отново ме привлече към себе си, демонстративно отпусна ръка ниско на ханша ми. След това погледна Нас, наведе се над ухото ми и зашепна подигравателно.
– Не я слушай. Ще избягаме заедно, ще се чукаме на всички плажове в страната и ще си имаме прекрасни деца.
Аника се задави от отвращение.
– Мили боже, Вик. Внимавай какви ги приказваш. Устата ми беше отворена, нали разбираш.
Нас обаче го погледна с огорчение. Не разбирах защо. Тя само го предизвика с начина, по който му говореше.
Само че Нас ми беше приятелка и това означаваше да застана на нейна страна, дори когато греши. Можех да се правя на гаднярка,
когато сме сами, но пред хората ѝ пазех гърба.
Избутах го с дупе и се изхилих.
– Аз съм ровила в боклука, Вик. Не съм придирчива, когато става въпрос за храна. – Обърнах се към него. – Въпреки това не бих ти лапнала онази работа.
Чух как смехът на Аника прозвуча като лай, а Нас изсумтя. Вик обаче ми се усмихна гордо.
– На това му се казва дух.
Проблемът стана, когато Вик се наведе да ме целуне по челото,
защото Лев избра точно този момент, за да влезе. Усети се напрежение, когато очите му се спряха на ръцете на Вик, който все още ме прегръщаше. Този поглед го познавах отпреди няколко дни и разбрах, че трябва да се намеся. В противен случай Лев щеше да разкъса приятеля от детството си на късчета. Той бе готов да ме защитава. Разбирах го. Напълно го разбирах. Така правят приятелите.
Дадох си няколко секунди, за да си събера мислите, отдръпнах се от
Вик и тихо пристъпих към Лев; протегнах ръка с отворена длан и му

заговорих без думи.
Той погледна ръката ми, а след това се вгледа в очите ми. Изопнатите черти на лицето му се смекчиха и Лев пое дланта ми, без да каже и дума, и я стисна силно. Този жест разкри повече от всички думи на света. Аз щях да бъда неговата скала, когато разумът му го изоставеше. А той щеше да е човекът, от когото имах нужда, за да ми напомня, че вече не съм сама в този живот. Едно съвършено несъвършено приятелство се бе създало незнайно как и аз нямаше да загубя Лев.
Той ме намери и независимо дали знаеше, или не, аз, в известен смисъл, бях негова.
Нали знаете какво са казали хората…
Кой каквото намери, негово си е.
***
Клубът не гъмжеше от хора, както ставаше в петък вечер.
Беше необичайно, тъй като доскоро петъците носеха най-много пари,
поне според Лев. Мъже, приключили работа, идваха в „Кървящи сърца“, за да разпуснат, да пийнат в добра компания и да се порадват на честен танц или на четири.
Двамата с Лев седнахме в далечния ъгъл от лявата страна на сцената.
Беше съвършеното място, откъдето да виждаш всичко и всички.
Наблюдавах с любопитство, когато Лев извади нещо от джоба си и ми показа слушалка, преди да си я сложи. Заговори в нея.
– Кам, готово ли е?
От дясната страна на сцената млад мъж с костюм вдигна ръка, за да му покаже, че го чува.
Лев се отпусна назад и се обърна към мен.
– Тази вечер ще бъде добре – заяви той.
Да не би да се опитваше да ми вдъхне кураж? Бях убедена, че най- сигурното място в заведението беше до готиния с костюма, който даваше заповеди в слушалката. Нямах нужда от уверения.
Момичетата излязоха на сцената. Първо Лана започна на пилона,
последвана от бавния стриптийз на Ча Ча, накрая Бърди ми донесе

чаша безалкохолно и ме прегърна; каза ми, че много се е притеснявала за мен.
Заля ме топлина. Да, седях в мъжки клуб, наблюдавах как жените се събличат за пари, знаех, че мъжът до мен би смазал всеки, който ме погледне странно, но никога не се бях чувствала така у дома си, освен когато живеех с мама.
Лев забеляза един мъж, който седеше сам и изглеждаше нещастен.
Заговори в слушалката.
– Кам. Дванайсета маса. Прати му чисто уиски от заведението.
Повдигнах вежди.
– Изглежда много тъжен. Сигурен ли си, че искаш да се налива с още алкохол?
Лев остана с поглед, прикован в пода, но наклони глава към мен.
– Всяко безплатно предложение доставя радост на хората. Виж.
Както можеше да се предположи, мъжът наблюдаваше прелъстителната усмивка на Аника, която му сервира напитката и се наведе да прошепне нещо в ухото му. Самотният веднага се усмихна.
Останах впечатлена.
– Тя какво му каза?
– Че ценим бизнеса и лоялността му.
Кимнах.
– Така. Добре. Ти определено си знаеш бакиите. Прекланям се пред теб, о, Велики.
Очите му се усмихнаха по начина, който обичах, и за малко да се изплъзна от стола, когато въздъхнах замечтано.
Попитах Лев дали иска да му долея. Той отказа. Май не беше наясно,
че ми се иска да отида при Нас зад бара. Не спрях с намеците, казах,
че съм много жадна. Той не спираше да се мръщи, каза ми да повикам
Аника.
Нямаше начин да му се изплъзна. За него бе или всичко, или нищо.
– Искам да говоря с Нас – натъртих най-сетне.
Той смръщи вежди.
– Защо просто не каза?
– Защото съм наказана – измърморих и се смъкнах от стола.

Той изсумтя и аз предпочетох да мисля, че това е неговата версия за смях. Той кимна към бара.
– От това място те виждам. Не се отдалечавай.
Аз се пооживих, облегнах се на стола и му показах ентусиазма си.
– Сериозно ли, татенце? Без майтап?
– Върви – измърмори отегчено той, въпреки че очите му се смееха.
– Супееер! – извиках и се втурнах към бара. Исках да се помайтапя с
Нас. Планирах го от дни. Днешният епизод с Вик пасваше много добре на пъкления ми план.
Отидох бавно до бара, седнах в скрития ъгъл и зачаках.
– Каква скапана нощ – измърмори тя, когато приближи. – Не си струва да се ангажира целия персонал за тези мижави клиенти.
– Да, нали. – Заех се веднага с въпроса. – Какво можеш да ми кажеш за Вик?
Тя се обърна към мен и присви очи.
– Защо питаш за него?
– Не знам. – Нарочно се престорих на резервирана. – Готин е, няма спор. – След това пуснах бомбата. – А и тази работа днес. Не знам, но май между нас има химия. – Наведох се напред и се ухилих. – Струва ми се, че той си пада по мен.
Искаше ми се да избухна в смях, когато видях как пламна лицето на
Нас. Тя стисна зъби и засъска.
– Той не е това, за което се представя, Мина.
Свих рамене.
– Коя съм аз, че да преценявам? – изтъкнах. – Бездомно момиче…
ало!
Ноздрите ѝ се разшириха.
– Той не е твой тип.
– Кой може да каже кой е мой тип? Освен това не е нужно да си падаме един по друг, за да свършим това-онова. – Побутнах я с лакът и завърших с похотливо намигване. – Нали ме разбираш?
Това бе последната капка.
Нас постави длани на бара и се наведе напред.
– Стой настрани от Виктор! – сопна се тя.

С
Тъй като мисията ми беше завършена, аз бързо зарязах преструвките,
отметнах глава назад и избухнах в смях. Нас ме наблюдаваше, в първия момент объркана, но след това се усети.
Малко ядосана на себе си, тя поклати бавно глава.
– Кой ти каза?
Усмихнах се победоносно.
– Няма значение кой ми е казал. Въпросът е ти защо не ми каза.
Тя посърна. Стори ми се тъжна.
– Сложно е, Мина.
– Сложно, защото мъжът, когото обичаш, спи с други ли? Или е сложно, защото мъжът, когото обичаш, има проблеми с обвързването?
– Нито едното, нито другото – сряза ме тя с блеснали очи. – Става въпрос, че мъжът, когото обичам, не отвръща на чувствата ми.
Усмивката ми се стопи. Това вече беше гадно.
– Това е гадно – казах аз, без да крия, че съм нещастна.
Тя се усмихна тъжно.
– Това е животът, мила моя.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: