Цветана Генчева, превод от английски

Тази ужасна жена вече бе резервирала билети за Мирела и Лидия и те заминаваха малко след обяда. Ирина изрично беше предупредила,
че ако ги няма сред пристигащите в часа на кацане, ще се качи на следващия полет и ще обърне клуба нагоре с краката.
За мен тази жена беше съвършена гаднярка и го казах. Нас ме стрелна с поглед, който разкриваше, че онази ще изпълни заканата си.
Бях поразена. Коя беше тази жена, която въртеше на малкия си пръст мъжете от семейство Леокови?
Седнах с кръстосани крака на пода в хола. Лидия се настани в скута ми и се заигра с малката Мина. Тя нямаше представа, че ще ни я отнемат по най-грубия начин. Притиснах я с ръката, с която я бях прихванала. Имах желание да защитавам това мъниче.
Наблюдавах мълчаливо как лицето на Мирела помръкна. Тя се прикри бързо, стана и се отправи към стаята на Лидия, за да събере багажа.
– Не – измърморих гневно. Обърнах се към Лев и прегърнах силно
Лидия. – И ти какво, просто ще седиш и ще оставиш тази мръсница да ни я отнеме ли?
Той изглеждаше така, сякаш се беше състарил за десет минути.
Имаше неугледен вид, стори ми се уморен.
– Какво очакваш да направя, Мина? – попита спокойно Лев.
Запримигвах. Подобно отношение нямаше да ни отведе никъде.
– Бори се за нея, Лев. Кажи на Ирина, че няма да ѝ я дадеш. Нека тя да дойде. Какво ще направи? Ще докаже пред всички, че е напълно сбъркана в главата ли?
– Ще изгубя правата, които имам, и ще ме обвинят в отвличането на собствената ми дъщеря. – Той ме погледна и ме притисна с един поглед. – Това разумно ли ти се вижда?
Не. Никак. Само че все трябваше да можем да направим нещо.
Сърцето ми започна да бие силно, когато осъзнах, че никой не трябва да се бори за подобно нещо.
– Нас – повиках я аз.
Тя ми се стори нещастна.
– Подбирай си битките, дребосък. Тази няма начин да я спечелиш.

Оставаше една последна възможност.
– Саша – прошепнах, тъй като почти се бях разплакала, – направи нещо.
Той вече клатеше глава, след това се изправи неочаквано и ме погледна лошо.
– Животът не е честен, малката. Тъкмо ти би трябвало да си наясно.
Зарязаха ме съвсем сама.
– Лев – не се отказвах, – моля те. Не ѝ позволявай да спечели. Тя е просто жена. Как е възможно да има чак такова влияние?
Не бях готова за онова, което се случи след това.
Лев стана. И се разкрещя.
Разкрещя се на мен.
– Какво искаш да кажа, Мина? Че се унижавам, за да доставя удоволствие на майката на детето си ли? – Той се задъха. – Да! Правя го. – Отдръпна се. – Имам си причини и не дължа обяснение на никого, най-малкото на теб.
Каза „на теб“, сякаш бях нещо отвратително. Сякаш бях някоя досадница. Сякаш не бях достойна за обяснение и самата аз знаех, че не заслужавам да го чуя.
Това ме върна в реалността.
Аз бях едно нищо за Лев Леоков.
Той обаче беше всичко за мен.
***
По-късно следобед, след като Лидия и Мирела заминаха, аз се качих на горния етаж, подвила опашка. Трябваше да се досетя, че това е труден момент за Лев, а аз съм го тласнала към ръба. Сигурна бях, че са нужни много усилия за подобно нещо и се чувствах ужасно.
Застанах пред отворената врата и надникнах вътре. Лев, в обичайната си униформа – костюм от три части, – беше легнал от лявата страна на леглото, покрил очи с ръка. Сърцето ме болеше да го гледам как страда.
Отидох при него, коленичих и заговорих:

– Здрасти – започнах тихо. Посегнах, вдигнах ръката от очите му.
Той я остави да падне и обърна глава настрани, за да ме погледне.
Топлите му очи с цвят на мед бяха изпълнени с тъга. Стиснах ръката му. – О, миличък – зашепнех. – Извинявай. Аз съм кръгла идиотка.
Изобщо не помислих.
Той замига. Когато заговори, аз разбрах, че ми е простено за необмисления коментар в ситуация, в която изобщо не трябваше да се меся.
– Ще ми подържиш ли ръката?
Нямаше нужда да ме моли втори път. Вместо да се преместя от другата страна на леглото, аз се изправих, прекрачих го и легнах.
Притиснах се от дясната му страна, прехвърлих десния си крак върху бедрото му, поех лявата му ръка в своята и преплетохме пръсти с притиснати длани.
Той ме прегърна с дясната ръка, притегли ме още по-близо към себе си и ме погали по гърба. Тиха въздишка се изплъзна от устата ми,
когато отпуснах глава на рамото му. Затворих доволно очи. Не помня някога да ми е било по-удобно. Така заспах, притисната до Лев
Леоков.
***
Малко по-късно се събудих, взех си душ и се приготвих за нощна смяна. Когато се върнах, бях гримирана, с изправена коса, която се стелеше по гърба, облечена суперски за клуба. Лев поклати глава. Май не ме искаше в клуба тази вечер.
Не го молих. Нямах намерение да се моля. Аз не постъпвах така, не и обикновено.
Вместо това пробвах с честност. Отидох при него, пъхнах пръсти в предните джобове и вдигнах очи към неговите.
– Денят ти беше труден. Позволи ми да съм до теб тази вечер. Ако ти се прииска да размажеш някого, просто протягаш ръка и стискаш моята. – Разтърсих го леко. – Ти беше до мен. Сега ще ми позволиш ли аз да бъда до теб?
Той се замисли.

– Добре – отвърна тихо.
Този отговор ми хареса. Показах му го, като вдигнах ръце и обрамчих с длани лицето му, привлякох го надолу, за да го целуна по челото.
***
Пристигнахме в клуба малко след седем. На клиентите им трябваше малко време, за да се развеселят. Колкото по-късно ставаше, толкова повече се пълнеше заведението.
Тази вечер обаче тълпата беше рехава, точно както и снощи.
Лев също го забеляза.
– Нещо не е наред – рече той.
Намръщих се и кимнах в знак на съгласие. Нещо наистина не беше наред. Никога не бях виждала клуба толкова празен, откакто започнах работа. В сравнение с деня, когато откраднах портфейла на Саша,
посещението тази вечер беше срамота.
При нас дойде Бърди, леко разтревожена.
– Може ли да поговорим? – попита тя.
– Разбира се – отвърна Лев.
Бърди стана още по-нервна, закърши ръце.
– Мисля, че трябва да повикаш Саша. Нас идва. Трябва всички да чуете какво имам да ви кажа.
Лев изпълни молбата ѝ – извади мобилния си телефон и повика брат си от офиса. Когато Саша дойде, той се обърна мило към Бърди.
– Малко птиченце
***
, защо ми се струваш толкова разтревожена?
Тя бръкна в джоба на дънките, извади листче и го подаде на Саша.
– Намерих това на колата си, когато излязох за почивка. Беше на предното стъкло. Взех колкото можах, но… – Тя сви рамене. – Някои хора са ги взели, преди аз да се докопам до тях.
Саша разгъна листа и зачете мълчаливо, след това изруга тихо.
Стисна зъби и подаде листа на Лев.
– Май току-що разбрахме къде са отишли клиентите ни.
Двете с Нас се наведохме, за да прочетем заедно с Лев.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: