Цветана Генчева, превод от английски

– Съвсем разголени са, Лев. Всичко ти се вижда. – Наведох се срещу него и засъсках: – Като казвам всичко, разбирай абсолютно всичко.
– Само тях имам, мишле. Налага се да ги обуя.
Нацупих се, докато мигах към впечатляващите му висулки.
– Обзалагам се, че на Аника много ще ѝ харесат.
Лев изпъна гръб, застана разкрачен и се усмихна хитро.
– Мишле, ти да не би да ревнуваш?
– Не – излъгах без усилие. – Не ревнувам. – Престорих се на отегчена и свих рамене. – Просто исках да знаеш, че всички ще ти видят екстрите.
Тогава той направи нещо неочаквано.
Отметна глава назад и се изсмя. Беше красиво.
Наблюдавах го как се смее и умът ми се изпържи от грубите пролайвания от смях, които издаваше. Звучеше освобождаващо и аз бях запленена. Не знаех как да реагирам.
Беше ли подходящо да се превиваш до сълзи от смях, когато чуеш любимия си да се смее? Май не. Затова мълчах, наблюдавах го внимателно, постарах се да запомня този момент. Щях да си го пазя за трудни дни, когато имах нужда от него.
– Екстри ли? – измърмори той, прекалено развеселен, докато бършеше сълзи от смях. След това се изправи и протегна ръка. –
Мина, ела тук.
Нацупих се. Ръката му пое моите, и двете, и той се наведе, за да ме погледне в очите. Усмихна се нежно.
– Аз съм опасно близо до момента, в който ще се влюбя в теб. –
Наклони глава и добави: – Ако вече не съм влюбен.
Мили боже.
Да не би той наистина да го каза? Възможно ли е да го каза?
Мили боже.
Вдигна ръка и прокара палец по бузата ми.
– Мислиш ли, че ми пука какво мисли Аника? – Лев отпусна ръце на раменете ми и ме привлече до себе си; целуна отпуснатите ми от шока устни. – Тя не е ти. – Целуна ме отново. – Тя никога няма да е като теб.

Сърцето ми биеше бързо, силно, думтеше в гърдите ми.
Протегнах ръце, за да го прегърна през врата. Лев ме обгърна с ръце,
изправи се и ме повдигна от земята. Държеше ме така, сякаш изобщо не бях тежка.
– Кой спи в леглото ми нощем, мишле?
Зарових нос във врата му.
– Аз – прошепнах.
– Ти – потвърди Лев. – Кой ме кара да се усмихвам?
Усмихнах се отново до наболата му брада.
– Аз.
– Именно. – Той ме целуна по бузата. – Никоя друга. Само ти, Мина.
Винаги си била ти. – Заговори нежно: – Просто трябваше да те намеря. След като си вече до мен, няма да те изпусна. Разбра ли ме?
– Разбрах – прошепнах и усетих как ревността отлита.
Лев ме пусна, облече си халата и си обу кожените чехли, после посегна към авиаторските очила. Аз си облякох бързо бяла лятна рокля и си обух евтини светлорозови джапанки. След това тръгнахме към къщата на Саша.
Докато заобиколим до стъклената сграда край басейна, останалите вече се бяха съблекли по бански, говореха си, похапваха и пиеха коктейли. Спрях на вратата, ококорих се и огледах всичко невероятно,
разкрило се пред погледа ми.
Къщата край басейна беше удивителна.
Беше построена около огромен кръгъл басейн. Пред него имаше пътека, павирана с камъни; дъждовна гора се издигаше стратегически и изглеждаше така, сякаш сме навън. Сърцето ми едва не се пръсна от вълнение, когато видях пързалката. Трябваше да се изкачиш по няколко стъпала, за да стигнеш до нея, но аз трябваше да се кача.
Чувствах се като петгодишна в аквапарк.
Когато погледнах наляво, видях строг мъж с черна блуза с три копчета отпред, застанал зад бара, докато смесва напитките.
Добре де, може би обстановката не беше за петгодишни, въпреки това си оставаше забележителна.

Тази къща край басейна приличаше повече на къщище с канапета,
място за обяд и на стената бе монтиран най-големият телевизор, който бях виждала. Имаше напълно функционална баня и душ отвън. Щях да съм щастлива, ако можех да прекарам тук живота си.
– Леле – прошепнах.
Нас вече беше в басейна по черен бански. Аника се беше отпуснала на шезлонг по бански в стила на петдесетте с леопардова шарка и долнище с висока талия. Беше затворила унесено очи. Саша и Вик стояха до бара, чакаха бармана да им приготви напитките. И двамата бяха с черни шорти до над коляното.
Щях да нарека тази къща край басейна Къщата на сексапилните.
Нас ни забеляза първа и се усмихна широко.
– Хайде, де. Най-сетне. Мислех, че никога няма да станете от леглото.
– Браво, Нас. Направо супер – срязах я аз.
Тя се престори на невинна.
– Здрасти – чух тихия поздрав на Аника.
Обърнах се да ѝ се усмихна, но изкуствената ми усмивка се стопи,
когато тя погледна Лев тъкмо когато той си сваляше халата. Исках да се престоря, че всичко е наред, затова, преди да открие играчките си на показ, аз застанах пред него. След това вдигнах глава и се усмихнах.
– Здравей, Аника. Как си?
Тя наблюдаваше внимателно Лев, докато ми отговаряше.
– Добре, благодаря.
– Влизайте във водата – провикна се Нас. – Кълна се, че е много приятно. Също като топла вана.
Много ми се искаше да пазя деликатните висулки на любимия си, но не устоях на зова на басейна. Ухилих се, съблякох си роклята, затичах се с всички сили, скочих и цопнах в топлата вода с шумно плисване.
Щом изплувах на повърхността, приближих до Нас.
– Господи, невероятно е.
Лев премести шезлонг до Аника, свали си слънчевите очила и легна по гръб. Тя го наблюдаваше внимателно. Обърна се, за да е с лице към

него. Усмихна се и заговори тихо. Той обаче не се обърна към нея,
докато ѝ отговаряше, а пъхна ръце под главата и затвори очи. Аника заговори отново и аз забелязах как се държи. Както беше на една страна, едната ѝ гърда всеки момент щеше да изскочи от горнището на банския.
Канех се да кажа нещо, когато чух гласа на Саша.
– Ани, гърдата ти всеки момент ще излезе, за да каже здрасти. –
Завъртях се към него. Очите му хвърляха искри, когато ѝ подаде коктейл. – Искаш ли нещо, за да се покриеш?
Тя примигна към него. Изглеждаше объркана.
– Не, добре съм. Благодаря.
Обърнах се към Нас и се усмихнах. Тя също ми се усмихна и завъртя очи. Изглежда, не бях единствената, на която ѝ беше писнало от флиртовете на Аника.
Нямаше да ми е никак приятно да вдигна скандал точно днес, но със сигурност щях да се задействам, ако се налагаше. Така че бе по-добре тя да внимава какви ги върши, когато е около мен. Може и да бях дребничка, но когато ме предизвикаха, ставах много лоша.
Вик седна на ръба на басейна и подаде и на двете ни с Нас по един плодов коктейл. Усмихнах му се с благодарност и той вдигна бирата си към нас. Казахме си наздраве и отпихме в приятната обстановка.
Започвах да си мисля, че съм голяма глупачка, задето не исках да дойда. Саша се държеше любезно. Радвах се, че съм тук.
Нас се обърна към мен.
– Казвай – започна тя. – Вече говори ли с Алесио?
Грейнах.
– Да. Вчера ми изпрати есемес, за да имам номера му и оттогава все си пишем съобщения. – Усмивката ми се разнежи. – Той не е лош човек.
Саша изсумтя, когато влезе в басейна.
– Да, бе, защото не си го виждала как се опитва да ти пререже гърлото с нож, по-голям от кура на Кинг Конг.
Обърнах се и се намръщих към него.
– Ти пък си изчукал жена му.

Саша отпи от бирата си и сви рамене.
– Да я е държал на къс повод.
– Господи, какво си прасе – изпъшках.
Той се усмихна по онзи мазен начин, който ненавиждах.
– Това ти е известно отдавна, Мина.
– Жал ми е за момичето, което ще живее с теб – измърморих и тръснах глава от съжаление към неизвестното момиче, което щеше да се омъжи за Саша.
Той помръкна, но не се спря.
– Значи Обезобразения Скарфо ти е брат. Не спира да се хвали. –
Погледна ме. – Как го убеди да признае съществуването ти? Нали разправяше, че не искал сестра? Сега изведнъж реши, че иска. Много съм любопитен. Какво се наложи да направиш?
Очевидно искаше да налапам стръвта. Искаше да се скараме.
Нямаше да му се получи.
Отпих от коктейла си и свих рамене.
– Съжали, че се е държал зле с мен. Извини се и аз го преодолях.
Няма да обсъждам лични въпроси с теб, Саш. Достатъчно е да знаеш,
че ми е брат и двамата се опитваме да изградим здрава връзка.
Той наклони леко глава.
– Разправяш ли му разни неща за клуба?
Изчервих се. Бях му казала някои неща, но нищо важно.
– Не бих казала. Той попита защо затваряме. Казах му, че предстои нещо голямо. – Ухилих се. – Може да съм му казала да очаква завръщане с гръм и трясък.
Саша ме наблюдаваше внимателно.
– Нима? А той какво каза?
Приковах го с поглед.
– Пожела ни успех. И говореше искрено.
– Много мило от негова страна – намеси се Нас и прошепна искрено:
– Това е супер, Мина.
Усмихнах се. Брат ми беше свестен човек. При тази мисъл усетих как сърцето ми се стопля.
Вик заговори спокойно:

– Да, но това не означава, че не му се щѐ да накълца Саша като кисела краставичка.
Бях напълно съгласна.
– Не сме говорили много, но съм сигурна, че е точно така. –
Погледнах Саша, преди да извърна поглед и да кажа каквото си бях намислила. – Онова, което Саша е направил с лицето му, го е променило. Той е черупка в сравнение с онова, което е бил преди. –
Свих рамене. – Ако трябва да съм честна, не го виня, че иска отмъщение. – Потръпнах. – Можете ли да си представите какво е чувството? Жена ти да ти изневери не просто с друг мъж, ами със съперник, а след това да ти се налага да носиш тези белези завинаги,
да ти се напомня всеки ден нещо, което нямаш желание да помниш? –
Възцари се мълчание. – Не може да забрави, колкото и да се опитва. –
И добавих тихо: – Стореното от Саша няма да му позволи.
Мълчанието продължи, докато всички пиеха безмълвно. Скоро обаче
Вик ни разсмя с нещо глупаво, а когато Лев дойде при мен в басейна и ме качи на гърба си, аз бързо си спомних, че всички от тази невероятна група означават нещо за мен. Може и да нямах цяло семейство, но носех кръвта на Скарфо, а по сърце бях Леоков.
Чувствах се в безопасност, тъй като имах по-голямо семейство от онова, с което започнах.
А Лев беше много повече.
Той беше домът ми.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: