Цветана Генчева, превод от английски

Саша продължаваше да ме гледа накриво. Не разбирах какъв му е проблемът. Беше очевидно, че нещата не вървят добре.
Мислех, че идеята е добра.
Пристъпих напред.
– Слушай, влязох в интернет. Бурлеската е на мода в момента. Не само мъжете я харесват. Те я намират секси, а за жените не е просташка. Открих, че много жени отказват да влизат в мъжки клубове, но биха отишли, ако има бурлеска. – Замълчах, оставих му време да обмисли думите ми. – Публиката може да се удвои.
– Мина, ние сме мъжки клуб… – започна той с изражение, което издаваше, че знае много повече от мен.
Прекъснах го напълно спокойно.
– Мъжки клуб, който затъва. – Саша стисна зъби. Продължих по- тихо: – Можем да променим това. Не е нужно „Кървящи сърца“ да пропадне.
Саша взе химикалка и започна да барабани с нея по дървеното бюро.
– На теб какво ти пука, ако изгърмим?
Не беше нужно да му обяснявам каквото и да било. Той ми подхвърляше стръв. Много добре знаеше защо се интересувам. Обичах брат му повече от живота.
– Пука ми.
Сърцето ми започна да бие по-бързо и аз зачаках търпеливо да ми каже да се разкарам. Едва не припаднах, когато Саша отвори едно чекмедже на бюрото и ми подхвърли кредитна карта.
– Имаш месец, за да ми покажеш, че ще се получи. В противен случай ще действам по моя начин.
– Какъв ми е бюджетът? – попитах и взех лъскавата черна кредитна карта.
– Няма бюджет – измърмори той, но се подсмихна. – Искам обаче да знаеш следното: ако купиш нещо, което не влезе в употреба, ще го удържа от заплатата ти. Затова харчи разумно.
Саша имаше ли представа с кого разговаря? Аз бях кралицата на пестеливостта! Бях се научила добре. А провалът изобщо не беше вариант.

Вечерта, след като клубът затвори, Саша повика всички на бара и им каза, че ще правим промени. Танцьорките бяха с изпити лица.
Очевидно си мислеха, че заведението затваря.
– Мисля, че е време да поговорим за посоката, в която върви този клуб – започна Саша.
Едно от момичетата отпусна рамене. Беше готова да ревне.
Саша продължи:
– Сегашното положение не е добро. „Целувката на Афродита“
открадна клиентите ни. Те рискуваха и успяха. – Замълча за кратко,
преди да добави. – Време е и ние да направим същото.
Облегна се на бара.
– Какво знаете за бурлеската?
– Знам за бурлеската – отвърна веднага Бърди. – Танцувах бурлеска,
преди да се преместя тук. Опитах се да намеря нещо, в което да участвам, но нямаше. – Тя погледна момичетата. – Беше популярна в
Чикаго. Това е по-скоро шоу, отколкото стриптийз бар.
– Точно така – закима Саша. Погледна танцьорките. – Искате ли да си запазите работата?
Всички замърмориха. Що за тъп въпрос? Разбира се, че искаха да си запазят работата.
Саша кимна.
– В понеделник затваряме до четвъртък. Трябва да свърша някои неща. Когато се върнете в петък, искам да видя какво можете да правите.
Посърнах.
– Саша, времето не е достатъчно.
Той се обърна и ме прониза с поглед.
– Петък – повтори. – Очаквам да сте тук рано. Не по-късно от пет следобед. Покажете ми какво сте подготвили.
Стомахът ме присви. Времето не беше достатъчно. Усетих погледа на
Лев. Обърнах се наляво и го погледнах в топлите очи с цвят на мед.
– Времето не е достатъчно – прошепнах.
Той се вгледа в мен.

– Бърди – провикна се. – Искаш ли да заработиш допълнително? –
попита я, когато тя се приближи.
Бърди се ухили.
– И още как, сладурче. Имам две малки устички у дома, които чакат да ги нахраня.
Очите му омекнаха, когато чу ентусиазирания ѝ отговор.
– Мина ще има нужда от помощ с момичетата. Би ли им показала как се прави, как да танцуват?
Тя постави ръце на ханша и въздъхна дълбоко.
– Предполагам, че повечето момичета са започнали с някакъв танц. –
Пристъпи напред и изкрещя: – Ей, момичета. Коя от вас е учила танци?
За моя изненада, почти всички момичета вдигнаха ръце. Бърди се ухили.
– Добре тогава. Ще трябва да стегнем коланите и да измислим хореография преди петък. Коя от вас е с мен?
Усмивките, които се разляха по лицата на момичетата, бяха страхотни. Те бяха развълнувани, а това развълнува мен и успокои пеперудите, които пърхаха в стомаха ми. Обърнах се към Аника и Нас.
– Ще ми трябва помощ за листовки и реклама. – Погледнах към
Саша. – Безплатна напитка при предоставянето на листовка?
Той кимна.
– Добре. – След това се намръщи и добави: – По една на клиент. Най- добре го напиши.
Лев стисна ръката ми и аз се усмихнах.
– Добре. Обещавам.
Нечия ръка стисна рамото ми. Бърди заговори тихо:
– Мина, не знам дали ще се получи, но много ще се постарая.
Пристъпих напред и я прегърнах силно.
– Много ти благодаря за помощта. – Отдръпнах се и я погледнах объркано. – Трябва да ми кажеш от какво ще имат нужда момичетата.
Бърди повдигна вежда, замисли се.
– Имаш ли време в понеделник да отскочим до мола?
Свих рамене.

– Разбира се. Какво ще купуваме?
– Най-важното. – Тя се ухили. – Костюми, сладурче.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: