Д о к л а д съобразно направен анализ на природните ресурси от съществуващите стратегически и планови документи за община Сандански

Балансът на поземлените ресурси на територията на община Сандански , независимо от горепосочените условности дава основание да се счита, че се разполага с достатъчно обработваема земя за развитието на селското стопанство. До скоро то се развиваше по интензивен път, но след възстановяването земите на частните стопани има шанс чрез финансиране от Програмата за развитие на селските райони да се отглеждат екологично чисти земеделски култури и отговарящи на Европейските стандарти месни и млечни продукти.

Необработваемата земя с цялата си структура предлага възможности за залесителни мероприятия, курортно и спортно- туристическа дейност.

Защитени територии

Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното

разнооб­разие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Защитените територии са чув­ствителни към натоварване и тяхното стопанско използ­ване е ограничено. Те представля­ват не само ограничител в стопанското развитие, но те са и източник на доходи на мест­ното население в контекста на устойчивото развитие.

Природните територии без населени места отговарят на защитените природни терито­рии съгласно Закона за защитените територии. Те заемат 4,9% от територията на страната с възможности за нарастване до 10%-15%.

Защитените местности и природни забележителности на територията на община Сандански са разпределени по следния начин:

Общата площ на защитените територии в община Сандански е около 140 км², което представлява малко над 14% от територията на общината, доста над средния процент за страната, който е 4,9 % и е близък до 15% за ЕС.

Съгласно Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 приоритетни райони за създаването на нови защитени територии в бъ­деще са Родопите, Източна Стара планина, Черноморското крайбрежие, Странджа, доли­ната на р.Струма и по-малките територии, разположени около и свързващи съществува­щите национални паркове и природни паркове в Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и др.

Съгласно това на територията на община Сандански е възможно и целесъобразно разширяването на защитените територии в района на планината Славянка и териториите на Южен Пирин като това разширение може да премине и на природните ненаселени територии в общините Хаджидимово и Гоце Делчев.

Въпреки своите чудесни качества като еталон на природно биологическо равновесие, те не са достатъчно добре защитени и са обект на аг­ресия от страна на несвойствени дейности, които могат да компрометират тех­ните качес­тва, като например: несъобразно хидротехническо строителство, дърводобив, добив на руди,

ски-спорт и др.

Пирин е една от най-оригиналните във флористично отношение наши планини. Тя се характеризира с изключително растително разнообразие и висок процент на ендемичния компонент.

Причина за това са твърде разнообразните условия, породени от съчетанието на южна географска ширина и голяма надморска височина. Освен това в планината и особено на територията на НП Пирин условията
Този документ е създаден в рамките на проект 431-2-03-45 „Придобиване на умения и постигане на обществена активност за потенциална местна инициативна група на територията на община Сандански”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
ЕВРОПА ИНВЕСТИРА В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

на релефа са твърде разнообразни и благоприятстват съществуването на голям брой екологични ниши, които служат като местообитания на различни растителни видове. Особено важна роля за разпределението на растителните видове играе реакцията на основната скала.

Тук се срещат както силикатни, така и варовити терени. Езерата и потоците също разнообразяват условията, създавайки по-влажни местообитания за влаголюбивите видове

Ендемични видове:

В Пирин е съсредоточено едно от най-важните наши формообразуващи огнища.

- Локални (Пирински) ендемити

На територията на НП Пирин са установени 14 растителни вида и 4 подвида, чиито находища засега се посочват единствено за Пирин.

- Български ендемити

Българските ендемити са 17 вида. Всъщност локалните (пиринските) ендемити също са български, но са посочени в отделна категория. Ако те се вземат предвид, общият брой на българските ендемити е 35 вида.

- Балкански ендемити

Общият брой на установените балкански ендемити е 86 вида. Тези, които имат консервационнозначение са 22 на брой. Посочени са и три балкански субендемита. Освен тях, могат да бъдат посочени още сравнително голям брой балкански ендемити, които обаче са със сравнително широкоразпространение и не се нуждаят от строги мерки за защита. Фауната е с изразен евро-сибирски характер.

Основните проблеми по опазване на биоразнообразието са свързани със замърсяването на въздуха, на почвата, липсата на адекватно обществено разбиране за биологичното разнообразие и за заплахите пред него, силното нарастване на опожарените и обезлесените площи.

Биоразнообразието зависи от всички стопански дейности – строителство, туризъм, селско и горско стопанство, промишленост. Тази комплексност на негативното влияние изисква комбинирани мероприятия при спазване на съответното законодателство и регламентираните способи за въздействие.
Kултурно-историческо наследство в община Сандански

Разглеждаме културно-историческото наследство като природна даденост, тъй като историята на едно населено място има особено важно значение за развитието му и определя като важен приоритет туризма в общинската икономика.

В община Сандански културно-историческото наследство

се характеризира с уникалността си и изключително голямото си разнообразие, включващо в себе си, почти всички исторически периоди от човешкото развитие.

Община Сандански има богато културно – историческо наследство и много забележителности, запазили са се във времето от древността (Средновековието и Ренесанса) до наши дни изключително ценни с архитектурата си културни паметници.

Под днешния модерен град Сандански лежат руините от древните селища от Второто хилядолетие пр.хр. Спартак – водачът на най – голямото робско въстание в Римската Империя е живял по тези земи. През Римската епоха градът се е казвал Дезудава. До четвърти век е бил един от първите за онова време митрополитски епархиални центрове в България. В края на шести век градът е бил разрушен от Варварски племена. След това построен и възроден отново, градът е бил наречен Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян, които лекували хората по тези земи с водата от минералните извори.

Името Св. Врач градът носи до 1947 г., когато е бил преименуван на Сандански в чест на Яне Сандански (1872 – 1915) , който е бил един от водачите на Вътрешната Македоно – Одринска революционна организация.

Величествените чинари са един от символите на град Сандански. Две от дърветата са били вписани като природни забележителности. Чинарите, които са в центъра на града са на 550 години и са с 23 метра височина, а тези, които се намират близо до лятната баня също са на повече от 500 години и са високи 26метра.
Археологически и исторически обекти
Благоприятният и лековит климат и топлите минерални извори в поречието на река Струма са предопредели ранното заселване на Санданския район.

Още от най-дълбока древност по тези места се е поддържал почти постоянно през вековете активен културно-икономически живот, и така чак до наши дни.

Следите от праисторическо, тракийско, елинистично, римско, византийско, турско, възрожденско и съвременно присъствие могат да бъдат открити разпръснати по цялата територия на община Сандански.

Археологическото наследство в общината е едно от най-богатите и разнообразни в България с декларирани над 5000 паметника на културата, застъпващи периода от най-ранните епохи до Късното Средновековие.

В хронологически ред от енеолита специален интерес представляват праисторическите селища /8-7 в. пр.н.е./ при селата Ковачево и Дамяница.

Периодът III-I в. пр.н.е. е слабо изследван, но честите находки от елинистични, македонски и гръцки монети, свидетелстват за приобщаване на местното население към водещата елинистична култура от това време.

Най-големи успехи са постигнати в изследване на античния град под днешния Сандански - най-значимият античен и раннохристиянски център в целия регион, макар че поради добрата запазеност на ранновизантийския културен пласт, римското селище /I-III в./ не е достатъчно проучено. Особена ценност от периода на ранното християнство /IV-VI в./ представляват 4-те открити базилики, разположени в една сравнително малка по обхват територия около стария център.

Откритият античен и късноантичен град, попадащ в рамките на днешния град Сандански представлява археологически паметник на културата с национално значение

Специален интерес в неговите граници представляват следните археологически обекти:

- Епископска базилика, която е архитектурно-строителен паметник на

културата от античността с национално значение; най-представителната и монументална сграда, откривана досега в античния град от периода V-VI в.; класическа елинистична трикорабна базилика със скъсен наос, вероятни размери 22/36 м и ориентирана изток-запад; великолепни подови мозайки в стил "опус тесалатум" и "опус сектиле" и разкошна вътрешна архитектура с колонади в римо-коринтски стил, уникална мраморна олтарна преграда с изображения на сцени от Евангелието, запазени амвон и антрий; най-ценният обект на територията на античния град, чиято уникалност го превръща в паметник на културно-историческото наследство от световна величина; най-големи възможности за социализиране на открито и включване в туристически маршрути.

- Базиликата на епископ Йоан

Архитектурно-строителен паметник на културата от античността с национално значение; великолепни подови мозайки в стил "опус вермикулатум" и "опус тесалатум", част от които с изображения на риби и птици; в центъра на притвора й се намира уникален за страната мозаечен строителен надпис /края на V - началото на VI в./ с ценни сведения за базиликата, в т.ч. че е построена от епископ Йоан, което пък доказва, че през ранновизантийския период града под дн.Сандански е бил епископско седалище с 5 базилики и главен културен, духовен и икономически център по долината на Средна Струма. Базиликата е открита през 1960 г. и е частично проучена, най-подходяща за туристически посещения, тъй като се намира в сградата на Археологическия музей - експонирани са различни видове мозайки, в т.ч. и уникалния строителен надпис.

- Раннохристиянски комплекс

Архитектурно-строителен паметник на културата от античността с национално значение; включва базилика и антична улица от V-VI в., експонирани на открито. Открити са и великолепни подови мозайки, съхраняващи се във фонда на Археологическия музей с възможност също да се експонират на открито. Комплексът е много подходящ за включване в туристическата обиколка из античния град.

Забележителни археологически паметници в границите на античния град са също: базилика от /V-VI в./, от която са запазени, но не са експонирани подови мозайки с площ 100 кв.м; т.нар.голяма кръгла антична сграда на обект ДСК-II, която поради това че е недостатъчно проучена все още е с
Този документ е създаден в рамките на проект 431-2-03-45 „Придобиване на умения и постигане на обществена активност за потенциална местна инициативна група на територията на община Сандански”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
ЕВРОПА ИНВЕСТИРА В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

неизяснени функции, но по своя застроителен план се определя от специалистите като уникална за България и баптистерият с разноцветни мозайки, разположен до епископската базилика.

Извън границите на античния град ценен археологически обект е гробница-мавзолей на аристократ от римската епоха /II-IV в./ - един от малкото подобни паметници на римската гробищна архитектура в България;

Уникалното културно-историческо наследство на Сандански и неговата висока научно-познавателна стойност са достатъчно основание да се открие:

- Археологически музей

Основан през 1936 г., разположен над основите на базиликата на епископ Йоан, открита по-късно; един от 5-те археологически музея в България, специализиран в областта на античната археология; уникална колекция от римска надгробна мраморна пластика /I-III в./ - най-голямата в България, рядко срещана в Европа и характерна само за този регион, събирана е в продължение на 80 години от всички селища на общината, като истински шедьоври на античното изкуство са плочите на Юлий Максимум, на Асклепий и др.; колекцията от мраморни произведения на античното изкуство се допълва от различни посветителни оброчни плочки - на Артемида, Афродита, Зевс, Тюхе, местното божество Теос Саленос и др. и статуи-реплики на известни копия на Афродита и Тюхе - гордост за всеки музей; колекция мозайки от раннохристиянския период /IV-VI в./ с площ над 350 кв.м, в т.ч. и уникален мозаечен гръцки надпис, сочещ че базиликата под сградата на музея е построена от епископ Йоан.

Археологически музей в град Сандански днес има 620 кв. м. сграден фонд, представляващ изложбени зали, хранилище и административни помещения.

Неговата богата колекция включва 11 367 музейни експонати.

В своето богато културно-историческо наследство Община Сандански притежава и съхранява изключително ценни архитектурно-строителни паметници / култови, обществени и жилищни сгради, строителни съоръжения и др./ от античността, Средновековието и Възраждането. Сред запазените обекти най-добре застъпена е жилищната архитектура: антични градски жилища в Античния град на Сандански, ранносредновековни жилища и крепости и средновековни градски жилища в Мелник от времето на Втората Българска държава, цели комплекси и ансамбли от възрожденски жилищни сгради от типа мелнишка градска къща, родопска

и огражденско-малешевска къща.

И докато образците от античността и Средновековието са вече в руини и представляват интерес по-скоро като като археологически обекти, то възрожденската архитектура, и особено тази в Мелник, е много добре запазена и има висока научно-познавателна стойност

Мелник е град-приказка с неповторимо очарование и романтика, съхранил в значителна степен старинната си архитектура от Средновековието и епохата на Българското Възраждане. Притежавайки уникални археологически и архитектурно-художествени забележителности, град Мелник е една от перлите в националната ни съкровищница и е обявен за град-музей като част от културно-исторически резерват с международно значение.

По време на управлението на Деспот Алекси Слав, губернатор на региона при царуването на Цар Калоян (1197-1207) град Мелник бележи своя най-голям възход - превръща се в цветущ град и непревземаема крепост. През този период градът се превръща в център на Мелнишкото художествено средище, известно не само с оригиналната си иконописна школа, но и с уникалната си сграфитокерамика.

През епохата на Българското Възраждане, Мелник бележи нов голям връх в своето развитие като оставя трайно своите достижения в областта на архитектурата върху облика на съвременния град.

Днес той е един от най-значимите Средновековни и Възрожденски градове в България с над 200 изцяло запазени, частично или в руини паметници на културата.

През Възраждането градът придобива днешния си облик - предприема се мащабно жилищно строителство, като средновековната градоустройствена структура се запазва, преустройват се по- стари църкви и параклиси /"Св.Николай Чудотворец"/, изгражда се часовникова кула /1701 г./ на Болярската къща /в руини/ и сградата на конака.

По-характерните възрожденски архитектурни ансамбли, запазени до днес са:

• 
  Ансамбълът на десния бряг на Мелнишка река,северозападно от центъра.
  

• 
  Ансамбълът по двата бряга на Роженски дол до площада
  

Обхваща къщите на Николаки Доктор, Гърчевата, Чавковата, Коцевата, Сивовата и Бейската /Пашовата/, както и църквата "Св.Св.Петър и Павел"

• 
  Ансамбълът на десния бряг на Роженски дол след площада
  

Обхваща Спандониевата, Попташевата, Каменовата и др.къщи.

• 
  Ансамбълът на левия бряг на Златолистки дол,югоизточно от центъра
  

• 
  Ансамбълът на възвишението Разклона /Чатала/, източно от центъра
  

• 
  Ансамбълът в подножието на Разклона,източно от центъра
  

Между отделните ансамбли се открояват и единични възрожденски къщи - паметници на културата като Велевата, Делевата, Панайотовата и др., останки от ранновъзрожденски големи къщи от XVIII в. - Марковата, Кременлиевата и др., руини от средновековни къщи, църкви и параклиси.

Свидетелства за богатата история на град Мелник могат да се видят в Музея за историята на град Мелник – филиал към археологическия музей град Сандански

Той притежава сграден фонд от 110 кв. м, включващи изложбени зали и административно помещение. Неговият фонд съдържа 5 144 музейни експоната.

Запазени възрожденски жилищни сгради, паметници на културата, има в селищата:

село Бельово (46 къщи паметници на културата, типологично повлияни от родопската къща),

село Виногради (5 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща),

село Враня (10 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща), село Дебрене (17 къщи паметници на културата от типа родопска къща с влияние на огражденско-малешевска къща), село Златолист (11 къщи паметници на културата (Горната махала, архитектурен ансамбъл на стария площад) от типа родопска къща с изразено влияние на мелнишката къща), село Ласкарево (5 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща), село

Любовище (5 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща с влияние на мелнишката къща (в комините)), село Любовка (групов архитектурен паметник - съхранена възрожденската структура, която е под влиянието на родопската къща), село Малки Цалим (10 къщи паметници на културата от типа родопска къща), село Рожен (11 къщи паметници на културата от типа родопска къща), село Хърсово

(17 къщи паметници на културата от типа родопска къща с влияние на мелнишката къща)

В селата Бождово, Вихрен, Голем Цалим, Голешово, Горна Сушица, Долени, Кашина, Ковачево, Кръстилци, Кърланово и Сугарево почти напълно е запазена възрожденската селищна структура.

Жилищния фонд е стар и поради значителното обезлюдяване на селищата е зле поддържан.

Религиозни и духовни обекти – църкви, манастири, параклиси

Община Сандански се е оформила като религиозно и духовно средище в Благоевградска област. На нейна територия се намират повече от една трета от храмовете в областта. Тридесет населени места притежават забележителен и преобладаващо добре поддържан ресурс – повече от 30 църкви паметници на културата, два манастира паметници на културата – единия от които Роженския манастир - най-голямата обител в пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес.

Роженският Манастир е свята обител, която не може да остави равнодушен към чистата християнска вяра никои от своите посетители. Той представлява една от най-големите и почти идеално съхранени средновековни манастири, които на територията на България са само няколко.

Те са известни като мелнишките мелове. Освен с периферната си панорама, Роженският манастир впечатлява и с уникалните си стъклописи и майсторски дърворезби и запазени от векове стениписни шедьоври на