Д о к л а д съобразно направен анализ на природните ресурси от съществуващите стратегически и планови документи за община Сандански

Осем от балнеоложките центрове са разположени в централния градски парк, три от тях са по брега на река Бистрица. Температурата на минералните извори е подходяща както за къпане, така и за пиене.

Наред с него Сандански предоставя чудесни възможности за лечение и чрез още една специализирана база. Бившата правителствена резиденция Св. Врач е само на 4 км от града и днес работи като луксозен хотелски комплекс, носещ същото име. Този лечебен център е изграден сред красив парк с екзотична растителност и изкуствено езеро, към него са изградени медицински център и закрит плувен басейн.

Град Сандански се оформя като български климатолечебен и балнеолечебен курорт в средата на 60-те години. През 80-те придобива статут на български курорт с международно значение, статут който е запазил и до днес.

В миналото са провеждани редица медицински научни изследвания за въздействието на климатолечението и то се реализира под една модерна форма. Изградени са били медицински пътеки с различна степен на трудност за болните, осъществявани са медицински процедури и гимнастики, съчетаващи движението и въздуха за възстановяване на работните способности на болните от астма.

Днес за съжаление голяма част от натрупания опит и изградената база за нуждите на климатолечението не се прилагат, изгубени са или са в лощо състояние. Балнеологията се развива приимуществено, но не се развива цялостният уникален комплекс от балнеология и климатолечение, който е без аналог в Европа.

За неговото развитие е необходимо да се намерят начини за стимулиране на нова медицинска научна изследователска работа, базирана на вече постигнатите достижения на място, като се вземат впредвид и най-новите световни достижения и опит в областта на климатолечението. Така ще бъде създадена база за целенасочено развитие и на туристическия продукт и съответните инвестиции в него. Това е една и от областите, в които и цялата ни страна трябва да се концентрира – обвързването на науката и научните изследвания с тяхната реализация и използването им в практиката, нещо което е особено актуално и за страните от Европейския съюз и стратегиите от Лисабон 2000 и Гьотеборг 2001.

Увеличението използването на дърва и въглища за отопление през зимата от населението оказва частично неблагоприятно въздействие на качествата на въздуха. Решения в тази насока могат да бъдат газифицирането на общинския център както и , използване на модерни технологии за отопление и охлаждане – климатични системи от ново поколение, използване на соларни системи за битова гореща вода и отопление, мерки от страна на частните енергоразпределителни дружества за стимулиране използването на елекроенергия за отопление през зимата и др.
Този документ е създаден в рамките на проект 431-2-03-45 „Придобиване на умения и постигане на обществена активност за потенциална местна инициативна група на територията на община Сандански”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
ЕВРОПА ИНВЕСТИРА В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

Разнообразният като форми климат на територията на общината е особено подходящ за развитието на различни туристически и рекреационни дейности.

Задължително следва да се използва фактора “най-продължително слънцегреене”от всички структури на обществото. На този етап

енергииният потенциал на този фактор широко се прилага в частните жилищни сгради на територията на общината. По много от покривите на къщите са поставени слънчеви бойлери за битова гореща вода.

Такива системи в общинските сгради почти не са поставяни. В сградите които се предвиждат ремонти е целесъобразно тяхното приложение .

Климатичните условия в община Сандански позволяват почти целогодишно използване на комбинирани слънчеви системи за битова гореща вода и за отопление. Най-съвременните системи с вакуумен принцип на действие и по висок КПД позволяват оползотворяването на слънчевата енергия и при студено и мрачно време и за отоплителни цели.

Тяхното изграждане и въвеждане в експлоатация в общински сгради ще демонстрират нагледно техните реални качествата и ползи и на други заинтересовани страни – строителни предприемачи, частни лица и др.

Това ще спомогне за по-динамичното им приложение в община Сандански, която има най-добрата предпоставка за това в България .

Речната мрежа се характеризира с висок воден стоеж през пролетта при топенето на снеговете и пролетните дъждове.

На територията на общината, в Пирин има няколко естествени езера.

Изградени са и изкуствени съоражения – язовири, водоеми, каскади и др.

Река Струма е петата по дължина в границите на страната. Долното и течение е в Гърция. Извира на височина 2180 m от мочурливите склонове на Витоша. Влива се в Орфанския (Струмския) залив на Егейско море.

Средното годишно количество на оттока след устието на р. Санданска Бистрица е W_ср=2290,4 х 10⁶ m³. Водосборният басейн е F=8032 km². Коефициентът на вариация е Сv=0,31.

Река Струма е водоприемник III-та категория.

Река Струма се характеризира със силно променлив и непостоянен отточен режим. През пролетния сезон по р. Струма и притоците и средногодишно стават 40-50 прииждания. Някои от тях причиняват наводнения и ерозия по бреговете, а в последната година и сериозни затруднения по международния път Е-79.

Отнемането на инертни материали от коритото й предизвиква ускоряване на водното течение, което също подпомага процесите на брегова ерозия.

Необходимо е да се изгради система от хидротехнически съоръжения за стабилизиране на нивото, нормализиране скоростта на течението и укрепване брега на река Струма

Река Санданска Бистрица извира от Пирин планина. Тече в посока североизток-югозапад, пресича гр. Сандански по цялото му протежение и се влива в р. Струма. В района на гр. Сандански е изградена корекция на реката, която трябва да бъде продължена за да се избегнат неблагоприятните последствия при големи прииждания на реката, като тези случили се през 1989 и 1957 г.

Река Санданска Бистрица e водоприемник I ва категория до с. Лиляново, а след него – II ра категория. Средното количество на оттока е W_ср=114 х 10⁶ m³. Водосборният басейн е F=1390 km². Коефициентът на вариация е Сv=0,23. Напояваната площ от водите на реката е 35 525 дка..

Водите на реката се използват за водоснабдяване .

По реките и техните притоци трябва да бъдат построени различни технически и противоерозионни съоръжения, с което да се стабилизират леглата и бреговете на по-голяма част от поройните водни течения в района. За борба с ровинната ерозия трябва да се построят каменни прагчета и други дребни технико-укрепителни съоръжения.

Водните ресурси в община Сандански се използват за водоснабдяване, напояване, добив на електроенергия и за технически цели. Водите и водните ресурси се управляват от басейнова дирекция.

Проучванията и анализите на използване на водните ресурси показват, че териториите на водните течения и водните площи заемат 9 631 дка, което е 1% от територията на общината и е равно на процента за Югозападния район за планиране, но е под средния процент за страната 1,8 %, по-малко и от този процент за съседната община Петрич – 1,5 %, но малко над този процент за област Благоевград - 0,8%.

Водните ресурси на община Сандански са достатъчни за задоволяване на всички настоящи и бъдещи общинските потребности.

Въпреки това повърхностните и подземните води остават ненапълно и

рационално използвани. Все още на територията на община Сандански има

неводоснабдени малки населени места. Големи са загубите във водоснабдителните и напоителните системи. Липсват акумулиращи и компенсиращи обеми с водни запаси за водоснабдяване и други цели. Това позволява големи водни количества да останат неизползвани и те да се оттекат в Република Гърция.

Изграждането на подобни съоръжения би подобрило по-пълноценното оползотворяване на водните богатства и ще допринесе за балансирането на териториалната структура на общината, като по показателя водни територии ще се достигне средния национален такъв показател.

Забелязва се тенденция за нарастващо водопотребление в община Сандански в следствие активното развитие на туризма (туристическо потребление, басейни, спа центрове и услуги)

Лесно видим е проблемът с недостатъчното използване на земеделските площи годни за гравитично напояване.

Проблем представлява и замърсяването на водните ресурси най-вече с битови отпадни води от град Сандански и големите населени места в общината.

Върху водните запаси и оттока на реките голямо влияние оказват наличните горски ресурси. Днес допуснатите грешки при залесяването с иглолистни дървета на мястото на изсечените широколистни и най-вече активното обезлесяване в резултат на бракониерския дърводобив нанасят непоправима вреда и на водните ресурси. Това е особено важно, при положение, че залесителните мерки за залесяване на горите може да даде ефект след период от 50 години.

В градоустройствените решения на град Сандански са предвидени и реализирани естетически изкуствени водни площи - езерото в парка и езерото на Резиденцията.

Съществуват малки водни площи и елементи от градския дизайн – каскади, водоскоци, шадравани, фонтани и водни огледала, основно разположени в парка, на площадите, на входа на града и пред обществени сгради.

За съжаление голяма част по една или друга причина не функционират от дълги години а други не функционират по своя първоначален и пълноценен начин.

• 
  подобри състоянието на водоснабдителната мрежа;
  

• 
  подобри състоянието на хидромелиорационната мрежа;
  
• 
  изгради компенсационен язовир “Бождово” за град Сандански който да компенсира отнетите води за енергоползване, и да осигури необходимите количества вода за водоснабдяване на населените места в Сандански подрайон и също така да позволи увеличение на процента на обработваемите земи които могат да бъдат напоявани и това да става по гравитичен способ;
  
• 
  изградят акумулиращи и компенсационни водоеми и съоражения;
  
• 
  извърши междуобщинско коопериране на общините Струмяни, Сандански и Петрич при реализиране изграждането на язовир “Никудин” (залегнал и в областната стратегия за развитие 2005 – 2015) който ще позволи реализацията на гравитично напояване на селското стопанство в Санданско-Петричкото поле и ще замести по-скъпото помпено такова;
  
• 
  използват публично-частните партньорства при реализацията на малки и микро ВЕЦ между община Сандански (51% дял) и външен инвеститор (49 % дял) на съществуващи и потенциални за това места;
  
• 
  въведат мероприятия на всички нива (общинско, държавно, частно) за възстановяване екологичното равновесие на горите в община Сандански;
  
• 
  предвидят и предотвратят възможни бъдещи конфликт на интереси при изграждането на нови малки и микро ВЕЦ (с природозащитници, с земеделски производители, население и др.);
  
• 
  довърши корекцията на река Санданска Бистрица;
  
• 
  изградят прагове в парковата част на р. Санданска Бистрица
  
• 
  изгради ПСОВ – град Сандански
  
• 
  изградят малки локални ПСОВ за по-малките населени места в общината;
  
• 
  спазва последователността при използване на водните ресурси
  

Температурата на водата обикновено е над 60С. Отделни извори имат и по-ниска температура. Само 6 от изворите са студени. Поради хидрокарбонатно-сулфатното си съдържание изворите по долината на р. Струма спадат към IV ти клас по класификацията на Карстен-Александров, а по съдържание на активни вещества – флуор и метасилициева киселина, те се отнасят и към V ти клас на същата класификация.

За питейни нужди на населението в град Сандански има изградени две чешми с минерална вода.

Минералната вода край село Катунци се използва за бутилиране и за питейни нужди на населението чрез изградена обществена чешма.

Като цяло свойствата и характеристиките на минералната вода в района на село Катунци са подробно изследвани и проучени.

Не така обаче стоят нещата с минералните извори край село Левуново и село Хотово. Те се нуждаят от по- задълбочено проучване, за да бъдат правилно използвани.

Потенциални геотермални води има и в други населни места на община Сандански, но те не са изведени на повърхността чрез сондажи и не са проучени детайлно, както и не е извършена тяхната точна локализация.

Минералните води на територията на общината са познати и използвани още от дълбока древност – от траки, от римляни, от славяни и българи, от турци и гърци.

Днес тяхното използване за лечебни цели се е запазило и доразвило.

Минералните води намират приложение в изградените два балнеохотела, санаториум, спортен коплекс, лятна къпалня.

През 2005г. е извършена мащабна реконструкция на голяма част от водопреносната мрежа за минерални води в град Сандански.

Бъдещото използване на минералните води за цели, различни от

балнеологичните и балнеотуристическите (spa центрове и развлекателни
Този документ е създаден в рамките на проект 431-2-03-45 „Придобиване на умения и постигане на обществена активност за потенциална местна инициативна група на територията на община Сандански”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
ЕВРОПА ИНВЕСТИРА В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
аква паркове) на територията на община Сандански трябва да бъде предварително проучено от всички възможни сфери на влияние на факторите, като се отчете първостепенната им важност и за бъдещото туристическо развитие на град Сандански.

На територията на община Сандански има реализирани две концесии за минерална вода – за част от минералните води на сондаж С-1 находище “Сандански” с “Интерхотел – Сандански - България” АД и за част от минералната вода от сондаж №236 на находище “Катунци” с “Мериам-90” АД.

Почви
Почвите в община Сандански са твърде разнообразни. По структура и видове те се разпределят по следния начин:

- алувиални и алувиално-ливадни предимно неутрални,

- песъкливи и песъкливо-глинести

- канелени горски излужени

- канелени горски тежко-песъкливо и глинести

- ерозирани излужени канелени

- плитки излужени канелени горски

- плитки тъмнокафяви и тъмноцветни горски

- плитки кафяви горски, предимно неутрални

- плитки планинско-ливадни и рендзини (хумосно-карбонатни)

- плитки планинско-ливаднии анфехумусни

Почвите в общината са бедни на хранителни вещества. Близо 2/3 са бедни на азот и фосфор, а ½ са слабо запасени с калий.

Не са констатирани замърсявания на почвите с пестициди, тежки метали, нефтопродукти и други оказващи вредни въздействия вещества.

Причините за възникването на ерозията днес са добре изучени, а също са известни и начините, които могат да задържат развитието на ерозията върху почвената повърхност и да насочат почвените процеси в посока да противодействуват на силата на ерозията и окончателно да отстранят загубите, които тя носи. Известно е, че ерозията протича интензивно на почви, оголени от растителност, с лоша водопропускливост и слабо съдържание на хумус.

Следователно мероприятията, които са насочени към подобряване на физическите свойства на почвата и към обогатяването й с органически вещества ще способствуват за предпазването на почвата от ерозия.

Този документ е създаден в рамките на проект 431-2-03-45 „Придобиване на умения и постигане на обществена активност за потенциална местна инициативна група на територията на община Сандански”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
ЕВРОПА ИНВЕСТИРА В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
Загубата на почва при оттичането на водите е по-рязка на земите с пресечен релеф и голяма дължина на наклона. Поради тази причина пресичането на наклона, т.е. намаляване на неговата дължина и изменение на направлението на оттичането (дълбоко в почвата) е една мярка, която намалява разрушителната дейност на стичащата се по релефа вода. За това дейностите, които следва да се изпълняват са свързани със залесяване на водоразделите. Те спомагат за задържането на снежните води със своята горска постилка, правилната обработка на почвата напреки на наклона, засяването на чимо-образуващите пояси напреки на наклона и други мероприятия.

Почвите в района са повлияни както от водна, така и от ветрова ерозия.

Около 50 % от поливния фонд е застрашен от иригационна ерозия.

Върху земеделските земи, разположени върху терени с по-голям наклон действа площна ерозия, което налага мерки за противоерозионна дейност.

Леглата и бреговете на реките и малките им притоци са подложени на ровинната ерозия. Необходими са действия за защита на този природен ресурс със сериозно значение за икономиката на общината. В този смисъл по- съществените от тях биха могли да се насочат към :

• 
  Предпазване на почвата от ерозия чрез засаждане на чимова покривка. Свързването здраво с корените на многогодишните треви почва се напълно запазва от отмиване. По такъв начин тревосеенето позволява да се предпази почвата от загубите, които причинява отмиването;
  

• 
  За борба с ерозията, причинявана от вятъра може да се използва засаждането на горски полезащитни пояси, което не само намалява силата на вятъра и издухването на почвата, но изменя и климата и ограничава действието на сушата;
  
• 
  Прилагане на комплекс от мероприятия, включващи залесяване, въвеждане на тревополни сеитбообращения, напояване, укрепяване на пясъците и залесяване на поройните легла.
  

Не бива да се подценява и голямото влияние на социалните условия за спиране или развитие на ерозионните процеси. Те определят степента на въздействие на човека върху почвата, нейната експлоатация, възстановяване, екологична обработка и т. н.

Ерозията на почвата като природен процес може да бъде напълно спряна, задържана на определен етап или пък засилена от човека.

Развитието на селскостопанското производство през последните години, в резултат на прилагане на програмите и политиките на ЕС в областта на селското стопанство могат да доведат до силно интезифициране на използването на почвите и до тяхното увреждане. Това налага при използването на почвените ресурси да се прилагат иновации и технологични и технически нововъведния, както и мероприятия предпазващи почвите от неблагоприятни последствия – замърсявания, ерозии, намаляване на почвеното плодородие и др.
Поземлени ресурси
Състоянието на поземлените ресурси в община Сандански предопределя

развитието на селското стопанство, горския сектор, туризма и рекреацията.

От общата площ на територията на община Сандански - 998 416 дка, повече от половината от нея -543 450 дка са горски територии, което я нарежда на шесто място по този показател в национален мащаб след общините Самоков, Велинград, Малко Търново, Батак и Сливен.

Горските територии представляват 54% процента от общинската площ, като процентът е близък до средния за областта от 56% , но е доста над средния за страната 33,5%. В съседните общини този процент варира от 44-45% за Петрич и Хаджидимово, 54% за Гоце Делчев, 59-60% за Банско и Струмяни, до 71,5% за Кресна. По показателя „земеделски” територии /348 477 дка/, община Сандански е на 55 място в страната.

Относителния им дял от около 35%, е значително по-нисък от средния за страната /58,7% /и за Югозападния планов район /48,3%/, но е равен на този за областта –/ 35,4%/

Характерна особеност на обработваемата земя в общината е нейното бедно хумосно съдържание, силната раздробеност на малки по размер парчета, наличие на земи с голям наклон /над 8%/, което затруднява механизираното им обработване. В планинските райони, както посочихме, ерозираните почвени процеси са силно изразени, поради което ежегодно намалява обработваемата земя, а част от нея се „прехвърля” към горския фонд за залесяване или затревяване.

По видове собственост земите се разпределят съответно:

Частна собственост – 28 % от общата територия

Държавна собственост - 62 % от общата територия

Общинска собственост - 1 % от общата територия.