Д о к л а д за екологична оценка на общ устройствен план на

Обработваемите земи са с най-голям дял от общата площ на Община Пордим. Унищожените от селскостопански дейности земи са тези включени в жилищната и промишлена територии на гр. Пордим.

През 2013 г. в РИОСВ – Плевен не е постъпвала информация за замърсяване на почвите с продукти за растителна защита (ПРЗ). В протоколите от изпитванията вследствие на “Годишна програма за мониторинг на почви” е видно, че съдържанието на органохлорни пестициди е под максимално допустимите концентрации (МДК), определени с Наредба № 3 от 1 август за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата.

На територията на Община Пордим има 4 склада за съхранение на негодни и излезли от употреба продукти на растителна защита (ПРЗ) в землищата на с.Згалево, с.Вълчидръм, с.Каменец и с.Одърне, които са кооперативна собственост. По информация на РИОСВ-Плевен, складовете са в добро състояние. Съхраняваните в тях количества ПРЗ са в следните количества:

Склад – с.Згалево:

• 
  4200кг твърди ПРЗ и 1550 течни ПРЗ
  

• 
  1500кг твърди и 1500кг течни ПРЗ
  

• 
  5000кг твърди и 200л течни ПРЗ
  

• 
  5000кг твърди и 1000л течни ПРЗ
  

През 2013 година РЛ - Плевен е извършила пробонабиране от 8 пункта съгласно утвърдената “Годишна програма за мониторинг на почви”, касаеща почвен мониторниг І-во ниво - широкомащабен мониторинг. Протоколите от изпитванията показват, че съдържанието на устойчивите органични замърсител (полициклични ароматни въглеводороди и полихлорирани бифенили) е под максимално допустимите концентрации (МДК), определени с Наредба № 3 от 1 август за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата.

Засоляване и вкисляване на почвите

По почвен мониторниг ІІ-ро ниво – “Засоляване” са определени 3 пункта, от които се извършва пробонабиране всяка година на почви и подпочвени води от близкия дренажен канал до пункта. За територията на РИОСВ – Плевен пунктовете са в землищата на с. Брест, с. Загражден и с. Дъбован – всичките в община Гулянци. През РЛ - Плевен е извършила пробонабиране от 2 пункта (с. Брест и с. Дъбован) - почвени проби. От резултатите от почвеното изпитване през 2013 г. се потвърждава, че няма значителна промяна спрямо базовите показатели за 2 - та пункта.

По почвен мониторниг ІІ-ро ниво – “Вкисляване” са определени 5 пункта за

наблюдение на територията на инспекцията: землищата на с. Ракита, с. Добревци, с.Горни Дъбник, с. Гривица и с. Велчeво.

През 2013 г. е взета почвена проба от РЛ - Плевен от пункта в с. Велчево съгласно утвърдената “Годишна програма за мониторинг на почви”. След анализ на резултатите от изпитването се констатира, че има незначително превишение по показател pH (KCl) в две от дълбочините спрямо базовите показатели за пункта.

В последните години значително е намаляло използването на минерални торове и препарати за растителна защита, което е повлияло положително за естественото възстановяване на почвите. Липсват ерозионни процеси на територията на общината. Няма земи, замърсени с тежки метали. Замърсени почви с битови отпадъци съществуват около населените места и пътните артерии.

На рекултивация подлежи общинското депо за неопасни отпадъци, намиращо се в гр. Пордим ПИ №500011, местността “Отсреща”. Във всички други населени места от общината депата са закрити.

4. 
   Земни недра и подземни води
   

По конкретно, геоложката основа на Община Пордим е изградена от льос, изветрели глинести пясъчници, мергелни кафяви глини, под които са водоносни пясъц

Съгласно данни на Геоложка база в гр. Пордим от извършени проучвателни работи в района, геоложката основа е изградена от льос, изветрели глинести пясъчници, мергелни кафяви глини, под които са водоносни пясъци.

В хидроложко отношение районът в Община Пордим е слабо водообилен. Подземните води са акумулирани в лещи и прослойки от пясъци от неогенски пясъци и са на дълбочина повече от 20м.

На територията на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район за състоянието на подземните води се следят следните показатели:

1.Физико-химични показатели

І–ва група – основни физико-химични показатели - разтворен кислород, активна реакция, електропроводимост, нитрати, амониеви йони, температура на водата, перманганатна окисляемост, обща твърдост, калций, магнезий, хлориди, натрий и калий, сулфати , хидрогенкарбонати, карбонати и сух остатък.

ІІ –ра група – допълнителни физико-химични показатели- нитрити,фосфати, общо желязо,манган.

2.Специфични замърсители

І–ва група – метали и металоиди – олово, кадмий, арсен, живак, мед, цинк, никел, общ хром, хром три и шествалентен, стронций, обща алфа и бета активност.

ІІ–ра група – органични вещества - трихлоретилен, тетрахлоретилен, алдрин, диелдрин, ендрин, атразин, симазин, пропазин, ендосулфан, метоксихлор, хептахлор, хлордан, DDT/DDD/DDЕ , НСН – съединения, ацетохлор, пендиметалин, флутриафлор, триадименол, манкоцеб, алахлор, циперметрин.

Съгласно данни на РИОСВ-Плевен подземното водно тяло намиращо се в границите на Община Пордим, което се наблюдава от тях, е от първи слой „Неоген-Кватернер”. Подземно водно тяло е с име „Порови води в Кватернера - между реките Вит и Осъм” и код BG1G0000QPL025 и е представено с два мониторингови пункта: МР 127, МР 128.

• 
  МР 127 при с.Обнова, дренаж - ПС "Калчева чешма", община Левски, област Плевен – в пункта се запазват повишените стойностите на нитрати, както и в предходната година.
  
• 
  МР 128 при с.Каменец, дренаж "Куртовец" ПС"Каменец", община Пордим, обласу Плевен – в пункта се наблюдава повишаване на нитратите през 2013г.
  

4. 
   Ландшафт
   

Съгласно Европейската конвенция на ландшафта-2005г., “ландшафт e територия, специфичният облик и елементите на която са възникнали в резултат от действията и взаимодействията между природните и/или човешки фактори”. Съгласно приетите в България определения, “ландшафтът е териториална система, съставена от взаимодействащи си природни и антропогенни компоненти и комплекси”. От аспектите на опазване на околната среда, ландшафтът представлява система, която съдържа и възпроизвежда ресурси, съхранява геофонда и представлява източник на естетическо въздействие.

Съгласно приетите определения в България ландшафтът е териториална система, съставена от взаимнодействащи си природни и антропогенни компоненти и комплекси. Един от - важните ландшафтно образуващи фактори е релефа, който влияе съществено върху влажността на въздуха, върху растителната покривка, водния състав и т.н.

Миграцията на замърсителите в ландшафта се осъществява по пътя на трите основни компонента на околната среда – атмосферен въздух, повърхностни и подпочвени води и почви. Анализът на възможните миграции дава основание за следната оценка:

• 
  по пътя на атмосферният въздух – подчертаната динамичност на този компонент определя значително разнообразие в териториалният аспект на разпространението на вредности по въздушен път; състоянието на въздуха е в пряка зависимост от работата на производствени, транспортни и други дейности, разположени вкл. и на значително отстояние от обекта на оценка; атмосферният въздух, особено в условията на специфичната климатична картина на общината е реална база за миграция на замърсителите в околната среда и установяването им предимно в градска тъкан;
  
• 
  по пътя на повърхностните води – по отношение повърхностните води, миграцията на замърсители се стимулира по индиректен път – от подпочвените води и по директен – чрез вливането на непречистени отпадъчни води в речните води; веригата е сравнително лабилна и в първия случай зависи от състоянието на подземните води, а във втория – от техническата обезпеченост за пречистване на отпадъчните води;
  
• 
  по пътя на подземните води - по отношение на подпочвените води миграция на вредни вещества е възможна т.к. подхранването на водоносния комплекс е резултат от инфилтрацията на атмосферни валежи, повърхностни води и подземни води;
  
• 
  чрез почви - пренос на замърсители по пътя на почвите не се очаква, т.к. не се предвиждат дейности, свързани с моделиране на терени, съхраняване и пренасяне на хумус и земни маси и др.п.
  

Други съществени екологични проблеми биха могли да се явят замърсяването на съществуващите ландшафти с отпадъци и създаването на нови антропогенни и промишлени такива, които имат неблагоприятно визуално-естетическо въздействие.

От посоченото по-горе може да се направи заключението, че ландшафтът на общината се характеризира с висока степен на естествена устойчивост. Основните му съставящи елементи се намират в непосредствена връзка по отношение миграцията на замърсители и влошаването на състоянието на който и да е от тях се отразява неблагоприятно върху състоянието на всички останали.

Земеделските територии са с най-голяма заемана площ – 20 045,30ха. Горските територии заемат 796,27ха Водните течения и водни площи са 529,52ха. и площите за транспорт и инфраструктура – 631,56ха. Процентното им съотношение спрямо цялата територия на Община Пордим е представена с следващата фигура.

4. 
   Биоразнообразие, защитени територии и зони
   

Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците).

В зависимост от специфичните цели, методика и критерии при определянето на защитените зони съгласно двете различни Директиви на Европейския съюз (за местообитанията и птиците) процеса бе разделен на две:

• 
  Защитени зони по чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР (Натура 2000 в частта и за опазване местообитанията на птиците от директива 79/409/ЕЕС)
  
• 
  Защитени зони по чл.6 ал. 1, т.1 и 2 от ЗБР (Натура 2000 в частта и за опазване на природните местообитания на видовите от директива 92/43/ЕЕС)
  

По данни от Информационната система за защитени зони от екологична мрежа „Натура 2000” на територията на Община Пордим попадат следните защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообраие/ЗБР/

• 
  Защитена зона „Обнова”, код по Натура BG0002096
  

• 
  Защитена зона „Обнова - Караман дол”, код по Натура BG0000239
  

• 
  Природни местообитания: Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicionalbae), Панонски солени степи и солени блата, Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, Субпанонски степни тревни съобщества, Панонски льосови степни тревни съобщества, Понто-сарматски широколистни храстчета, Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinusangustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), Панонски гори с Quercus pubescens, Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., Балкано-панонски церово-горунови гори, Мизийски гори от сребролистна липа
  
• 
  Бозайници: Видра, Европейски вълк, Добруджански (среден) хомяк, Дългокрил прилеп, Степен пор, Дългопръст нощник, Средиземноморски подковонос, Южен подковонос, Лалугер, Пъстър пор, Червенокоремна бумка, Ивичест смок
  
• 
  Земноводни и влечуги: Червенокоремна бумка, Ивичест смок, Обикновена блатна костенурка, Шипобедрена костенурка, Шипоопашата костенурка
  
• 
  Риби: Распер, Черна (балканска) мряна, Обикновен щипок, Европейска горчивка
  
• 
  Безграбначни: Бисерна мида, Обикновен сечко, Бръмбар рогач, Буков сечко, Алпийска розаля
  
• 
  Растения: Четирилистно разковниче
  

Местността е с площ 0,3 хектара в землището на с. Борислав. Основната задача е опазване на уязвимите растителни съобщества – дъбови гори.

Обявена със със Заповед № 22 от 8.01.1981 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, прекатегоризирана със заповед № РД -725/10.06.2003г. на МОСВ,ДВ бр.60/2003г.,Заповед №РД -140/09.02.2013г. на МОСВ,ДВбр.33/2013г./за актуализая на площа/
Защитена местност “Вълчитрънска гора”, с.Вълчитрън

Местността е с площ 25ха в землището на с.Вълчитрън .Основната цел е опазване на уязвими растителни съобщества – дъбови гори. Обявена със Заповед № 23/30.01.1978 на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет,ДВ бр.12/1978г.,прекатегоризирана със заповед № РД -729/20.06.2003г на МОСВ.,ДВ,бр.60/2003г., Заповед № РД -144/19.02.2013г.на МОСВ,ДВбр.33/2013г./за актуализация на площа/.

Община Пордим спада към лесостепния район на Средноевропейската ботаникогеографска област. Горският фонд в общината е минимален и е представен предимно от маломерни горички от Келяв габър, Акация Драка, Смрадлика и изкуствено създадени насаждения от Черен бор. Срещат се и единични представители на Летен дъб, Обикновен горун и др. Доминанти са овощните: Орех, Кайсия, Череша, Домашна ябълка, Синя слива и др. Вековните дървета са общо 14 броя и са разпределени в територията както следва:

• 
  Летен дъб-м. „Брестовенски гори”-с. Борислав
  
• 
  Орех-м. „Игрището”-с. Борислав
  
• 
  Дъб-2 бр.в м. „Локвата”-с. Згалево
  
• 
  Бяла върба- м. „Локвата”-с. Згалево
  
• 
  Цер-с.Згалево, ул. „Хр.Ботев”№25
  
• 
  Дива круша-м. „Дрен”-гр. Пордим
  
• 
  Дива круша -гр. Пордим, ул. „Централна” №11
  
• 
  Летен дъб-6 бр. в м. Дръмките, с. Тотлебен
  

1. Обработваеми площи - ниви, лозя, зеленчукови и овощни градини

2. Влажни ливади - в поречията и долините

3. Водоеми - тук се включват системата от микроязовири /Пордим, Одърне,

Тотлебен, Борислав, Катерица, Вълчи трън, язовири /Каменец/ и рибарници /Тотлебен/.

4. Сухи /ксеротермни/ ливади. Тук влизат запазени съобщества на Садина,

белизма, валезийска власатка и рудерализиранните Крайселски мери, които има край всички селища в района.

Като цяло общината предлага подходящи местообитания за 1ва- група лечебни растения спадащи към групите на „плевелите” и “рудералите,” срещащи се и в регулацията на селищата и по-малко за останалите три групи.

Видовете животни срещани по територията на Община Пордим са:

Наблюдават се известни тенденции на намаление на броя на дива свиня, сърна, див заек, лисица, фазани и яребици.