общата структура на територията;
В плана не се предлага промяна на землищните граници на общината.
В проекта на Общия устройствен план са предвидени няколко зони :
-
За рекреационни зони за курорт и допълващи дейности
-
За предимно производствени устройствени зони
-
За смесени устройствени зони
-
За земеделски територии с допустима промяна на предназначението
-
За рекреационни устройствени зони за вилен отдих
-
функционалното предназначение на отделните части на територията и устройственото зониране;
БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА
|
|
|
Наименование на териториалния елемент
|
Площ на съществуващи елементи
|
Площ на проектни елементи
|
в ха
|
в %
|
в ха
|
в %
|
ТЕРИТОРИИ С ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
|
|
|
1. Жилищни функции
|
1 160.12
|
4.87
|
1 239.83
|
5.21
|
2. Обществено-обслужващи функции
|
0.36
|
0.00
|
0.36
|
0.00
|
3. Производствени дейности
|
16.17
|
0.07
|
76.17
|
0.32
|
4. Производствено-складови дейности
|
210.10
|
0.88
|
269.96
|
1.13
|
5. Складови дейности
|
36.47
|
0.15
|
36.47
|
0.15
|
6. Рекреационни дейности
|
0.08
|
0.00
|
112.41
|
0.47
|
7. Озеленяване, паркове и градини
|
1.01
|
0.00
|
1.01
|
0.00
|
8. Спорт и атракции
|
10.70
|
0.04
|
10.70
|
0.04
|
9. Комунално обществено обслужване
|
4.88
|
0.02
|
4.88
|
0.02
|
10. Земеделски територии, в т.ч.
|
20 045.31
|
84.18
|
19 680.41
|
82.64
|
10.1. Обработваеми земи
|
17 613.46
|
73.97
|
17 376.38
|
72.97
|
10.2. Обработваеми земи (трайни насаждения)
|
273.96
|
1.15
|
273.78
|
1.15
|
10.3. Необработваеми земи
|
2 157.90
|
9.06
|
2 030.26
|
8.53
|
11. Горски територии, в т.ч.
|
796.27
|
3.34
|
829.27
|
3.48
|
11.1. Гори
|
762.13
|
3.20
|
795.13
|
3.34
|
11.2. Защитени гори
|
|
|
|
|
11.3. Рекреационни гори
|
|
|
|
|
11.4. Горски земи
|
34.14
|
0.14
|
34.14
|
0.14
|
12. Водни площи
|
529.52
|
2.22
|
529.52
|
2.22
|
13. Транспорт и комуникации
|
631.56
|
2.65
|
651.56
|
2.74
|
14. Техническа инфраструктура
|
8.98
|
0.04
|
8.98
|
0.04
|
15. Терени за гробищни паркове
|
0.92
|
0.00
|
0.92
|
0.00
|
16. Терени със специално предназначение
|
360.75
|
1.51
|
360.75
|
1.51
|
ОБЩА ПЛОЩ
|
23 813.20
|
100.00
|
23 813.20
|
100.00
|
ЗАЩИТЕНИ И НАРУШЕНИ ТЕРИТОРИИ
|
|
|
А) Територии за природозащита
|
815.40
|
3.42
|
815.40
|
3.42
|
Б) Защитени територии за опазване на културно - историческото наследство
|
0.70
|
0.00
|
0.70
|
0.00
|
В) Територии с особена териториалноустройствена защита
|
|
|
|
|
Г) Територии за възстановяване и рекултивация
|
|
|
|
|
Д) Територии с активни и потенциални свлачища и срутища
|
|
|
|
|
Е) Други нарушени територии
|
0.01
|
0.00
|
0.01
|
0.00
|
ОБЩА ПЛОЩ с отчитане на припокриването
|
23 813.20
|
100.00
|
23 813.20
|
100.00
|
*Процентното увеличение и намаление на териториите е изчислено на база заложените от Опорния план
Транспортни комуникации и съоръжения, маршрути:
транспортното обслужване се предвижда да се осъществява предимно с лек автомобилен транспорт, масов междуселищен транспорт и връзка с ЖП линия София-Варна
вътрешни основни пътни трасета - те са предимно проектни и са съобразени с концепцията за урбанизиране на част от извън селищните територии. Трасетата им са основно съобразени с пътищата от действащия план за земеразделяне.
в плана са предвидени зони за спорт. Зоните са извън обхвата на буферната зона по Натура 2000, която не се засяга с бъдещи устройствени мероприятия.
На територията на Община Пордим има изградени соларни колектори или батерии в гр.Пордим-2бр и в с.Тотлебен – 1бр. за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници.
В съответствие с Директива 2001/77 на ЕС в подкрепа на произведената от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) електроенергия, основавайки се на пазарните механизми, в Закона за енергетиката са предвидени мерки за поощряване и устойчиво използване на ВЕИ. Съгласно прогнозният документ за развитие на ВЕИ в България до 2020 година, България има най-голям потенциал за развитие на енергия от водни централи и биомаса. Съгласно националните цели за развитие на ВЕИ, се предвижда делът на производството на електроенергия от ВЕИ да бъде 16 % от общото производство на енергия.
В приетата общинска програма за енергийна ефективност /ОПЕЕ/ 2010-2013г., ясно са разписани инвестиционните и неинвестиционните дейности, които трябва да изпълни общината и съответно ефекта от изпълнението им:
Инвестиционни и неинвестиционни дейности
№
|
Направления, сектори, проекти и дейности
|
инвестиционни и неинвестиционни дейности
|
Очаквани ефекти
|
Изполване на ВЕИ в Енергийната инфраструктура
|
1
|
Изработване на Общинска програма за устойчиво използване на възобновяеми и алтернативни енергийни източници и биогорива
|
- Стимулиране на действителния старт на ВЕИ към мащабно пазарно проникване;
- Постигане на устойчиво енергийно развитие.
|
1.5 2
|
–„Смяна на горивата” – реконструкция и модернизация на котелните инсталации след газифициране на селищата
|
- Намаляване на емисиите на СО2 като принос към опазване на околната среда и запазване на световния климат;
- Намаление стойността на топлинната енергия;
- Намаляване замърсяването на околната среда с отпадна дървесина;
- Подобряване на комфорта на отопляваните сгради;
- Възможност за използване на два вида енергоносители за изгаряне в котелните инсталации на битовия и промишлен сектор.
|
3
|
Масова информационна кампания за възможностите при използването на ВЕИ.
|
- Повишаване на съзнанието при ползването на енергия;
- Намаляване на енергопотреблението;
- Оползотворяване на местни ВЕИ.
|
Изполване на ВЕИ в Социалните грижи
|
1
|
Предпроектни проучвания и реализация на проекти за монтаж на соларни инсталации за БГВ в социалните домове
|
- Използване на технология за потребление на енергия от алтернативен енергиен източник;
- Намаляване на експлоатационните разходи;
- Намаляване разхода на ел. енергия;
- Постигане на висок комфорт на обитаване;
- Намаляване на вредните емисии.
|
2
|
Предпроектни проучвания и реализация на проекти за монтаж на котли на биомаса в социалните домове
|
- Използване на технология за потребление на енергия от възобновяем енергиен източник;
- Намаляване на експлоатационните разходи;
- Намаляване разхода на горива и енергия;
- Постигане висок комфорт на обитаване;
- Намаляване на вредните емисии, съгласно поетите ангажименти по Протокола от Киото.
|
Източник: ОПЕЕ 2007-2013
На този етап Община Пордим се явява единствено консуматор на енергия и инвеститор в енергийния сектор при изграждането на инфраструктура, свързана с газификацията на общинския сграден фонд.
Изследват се възможностите за добиване на енергия от възобновяеми енергийни източници – вятърна енергия, слънчева енергия и енергия от биомаса за задоволяване на местното потребление и производство на електроенергия.
Достъпният потенциал на слънчевата енергия се определя след отчитането на редица основни фактори: неравномерно разпределение на енергийните ресурси на слънчевата енергия през отделните сезони на годината; физикогеографски особености на територията; ограничения при строителството и експлоатацията на слънчевите системи в специфични територии, като природни резервати, военни обекти и др.
Най-достъпни и икономически ефективни са технологиите за преобразуване на слънчевата енергия в топлина, включващи т.н. слънчеви колектори. Предимствата на слънчевите термични инсталации се заключават в следното: произвежда се екологична топлинна енергия; икономисват конвенционални горива и енергии; могат да се използват в райони, в които доставките на енергии и горива са затруднени.
Количеството уловена и оползотворена слънчева енергия се влияе съществено от качествата на различните типове слънчеви колектори, както и от вида на цялостната слънчева инсталация за получаване на топла вода.
По данни на Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005-2015г, развитието на слънчева енергия в България ще е:
-
Фотоволтаични инсталации - очаква се произвеждане на електрическа енергия в размер на 4 ktoe /год., водеща до намаляване на емисиите на ПГ с около 39 kt CO2 еквивалент.
-
Слънчеви термични панели – очаква се произвеждане на топлинна енергия 239 GWh/год. Реализирането на този потенциал ще доведе до намаляване на емисиите с около 72 kt CO2 еквивалент.
След анализ на базите данни е направено райониране на страната по слънчев потенциал. България е разделена на три региона в зависимост от интензивността на слънчевото греене.
Карта за теоретичния потенциал на слънчевата радиация в България
Община Пордим попада в така обособен (показан на фигурата по горе) „Североизточен регион”. Той обхваща 50% от територията на страната, предимно селски райони, индустриалната зона, както и част от централната северна брегова ивица. Средногодишната продължителност на слънчевото греене е от 450 h до 1 750 h - 1 550 kWh/m2 годишно.
Оценката на потенциала от биомаса изисква изключително внимателен и предпазлив подход тъй като става дума за ресурси които имат ограничен прираст и много други ценни приложения, включително осигуряване прехраната на хората и кислорода за атмосферата. Затова подходът е да се включват в потенциала само отпадъци от селското и горско стопанство, битови отпадъци, малоценна дървесина, която не намира друго приложение и отпада по естествени причини без да се използва, енергийни култури отглеждани на пустеещи земи и т.н.
От всички ВЕИ, биомасата (дървесината) е с най-голям принос в енергийния баланс на страната.
По данни на Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005-2015г, използването на биомаса за енергия ще доведе до:
-
Използване на биомаса за производство на електроенергия – очаквано производство в размер на 73 ktoe/год. и очаквано спестяване на емисии на ПГ в размер на 705 kt CO2 еквивалент/год.
-
Използване на биомаса за производство топлоенергия - очаквано производство в размер на 14 233 GWh/год. и очаквано спестяване на емисии на ПГ в размер на 4 270 kt CO2 еквивалент/год.
Вятърната енергетика, в България, има незначителен принос в брутното производство на електроенергия в страната. През 2001 г. от вятърна енергия са произведени 35 MWhе (3 toe), през 2003 г. - 63 MWh (5.4 toe), а през 2004 г. -707 MWh (60.8 ktoe). Това показва, че развитието на вятърната енергетика в България се ускорява.
Възможността за усвояване на достъпния потенциал на вятърната енергия зависи от икономическите оценки на инвестициите и експлоатационните разходи по поддръжка на технологиите за трансформирането й. Бъдещото развитие на вятърната енергетика в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра ще зависи и от прилагането на нови технически решения.
Въз основа на средногодишните стойности на енергийния потенциал на вятърната енергия, отчетени при височина 10 m над земната повърхност, на територията на страната теоретично са обособени три зони с различен ветрови потенциал. Община Пордим попада в Зона А – „зона на малък ветроенергиен потенциал”. В тази зона се включват равнинните части от релефа на страната (Дунавската равнина и Тракия), долините на р.Струма и р.Места и високите полета на Западна България. Характеристики на тази зона са:
-
Средногодишна скорост на вятъра: 2-3 m/s;
-
Енергиен потенциал: 100 W/m2 ; (т.е. по-малко от 1 500 kWh/m2 годишно);
-
Средногодишната продължителност на интервала от скорости ∑ τ 5-25 m/s в тази зона е 900 h, което представлява около 10% от броя на часовете през годината (8 760 h).
В „Зона на малък ветрови потенциал” могат да бъдат инсталирани вятърни генератори с мощности от няколко до няколко десетки kW. Възможно е евентуално включване на самостоятелни много-лопаткови генератори за трансформиране на вятърна енергия и на PV-хибридни (фотоволтаични) системи за водни помпи, мелници и т. н. Разположението на тези съоръжения е най-подходящо в зона с малък ветрови потенциал на онези места, където плътността на енергийния поток е над 100 W/m2 .
Към момента р. Осъм се използва и за производство на електроенергия. Инсталираната мощност (според данни на РИОСВ – Плевен) на водни електроцентрали (ВЕЦ) е 6,3 MW (7 бр.).
-
Климат и атмосферен въздух
- извършва се прогноза и оценка за въздействие върху атмосферния въздух; възможното въздействие върху въздуха се оценява по вид, вероятност, продължителност, териториален обхват, честота на проявление, рискове за човешкото здраве, кумулативен ефект, превишаване на екологични стандарти, последици върху пространства и пейзажи, които имат признат национален, обществен или международен статут на защита. Въздействията включват вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици.
Оценката на този компонент на околната среда се извършва на база анализ на предвижданията на плана по отношение устройството и локацията на производствените дейности, съсредоточията на селскостопанската инфраструктура, зоните за туристическа и рекреативна дейност, за търговско и друг вид обществено обслужване. Всички тези дейности, в качеството им на предмет на ОУП, представляват в по- малка или по- голяма степен интерес по отношение определяне въздействието им върху качествата на климата и атмосферния въздух. Предвижданията на ОПУ са свързани с развитие на транспортната инфраструктура, увеличаване на озеленените площи, изпълнение на мерки за енергийна ефективност. В изпълнение на предвижданията на ОУП, ще се постигнат следното положително въздействие върху качеството на атмосферния въздух:
-
Намаляване на емисиите от прах и РМ10
-
Намаляване на емисии от азотни окиси и летливи органични съединения
-
Намаляване на емисиите от СО и Sox
Влияние на атмосферните замърсители върху човешкото здраве
Серен диоксид (SO2)
Влияние върху човешкото здраве: SO2 при вдишване е краткосрочен дразнител и високите концентрации могат да причинят трудности в дишането у хора, изложени на влиянието му. Страдащите от астма и хронични заболявания на белите дробове са особено чувствителни към вредното му влияние. SO2 според диапазона на замърсяване може да предизвика пристъпи на астма.
Сподели с приятели: |