Дейност на отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията”

3. Дейност на отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията”

Основна дейност на прокурорите в сектор „наказателно-съдебен надзор”, наред с работата по молби и сигнали, с които се иска възобновяване на наказателни дела, е участието в съдебни заседания по наказателни дела на Върховния касационен съд и даване на становища по подадените жалби и протести. През 2010 г. прокурорите от сектора са участвали в 190 съдебни заседания на ВКС, през 2009 г. - в 183 съдебни заседания, през 2008 г. – в 179 съдебни заседания. В посочените 190 съдебни заседания за 2010 г.са разгледани общо 2099 наказателни дела. Участието на прокурорите в наказателните дела изисква задълбочено проучване на делата и на основанията, на които са подадени жалбите или протестите, за да бъдат подготвени мотивирани становища по направените възражения срещу постановените съдебни актове, както и с оглед своевременно реагиране на направени искания и възражения в съдебна зала. През 2009 год. прокурорите от сектора са проучили и дали становища по общо 1976 наказателни дела, разгледани от ВКС . През 2008 г. разгледаните дела, по които са участвали прокурорите, са били 2235. През отчетния период е налице увеличение на броя на разгледаните наказателни дела от ВКС. Без да е правен изричен анализ, на основата на наблюдението на прокурорите, участващи в съдебните заседания, може да се направи извод, че увеличението на делата се дължи и на по-големия брой молби за възобновяване, подавани от осъдените лица до Върховния касационен съд. Това право на осъдените беше предвидено със законодателната промяна от 2006 г., с която от касационен контрол бяха изключени изменителните и потвърдителните въззивни решения на окръжните съдилища, но бе дадена възможност осъдените сами да отправят искания за възобновяване на делата до ВКС.

Подготовката за съдебните заседания е на необходимото ниво, прокурорите са добре запознати със съдебната практика и законодателните промени, в действията си се ръководят от закона и вътрешното си убеждение.

През 2010 г. прокурорите от сектор „наказателно-съдебен надзор” са изготвили и 464 писмени становища за закрити заседания на ВКС по дела от наказателно-частен характер, при 215 за 2009 г. и 293 становища за 2008 г. Посочените дела се образуват по искания на съдилищата до Върховния касационен съд на основание чл.43 НПК за решаване спорове за подсъдност, както и по жалби на осъдени лица или частни протести на прокурори срещу връщане на жалби и протести от въззивната инстанция. Прокурорите изготвят мотивирани писмени становища след запознаване с делата и направените искания от съдилищата или жалбоподателите.

Прокурорите от „гражданскосъдебния надзор” са взели участие в 177 съдебни заседания по 297 броя граждански дела в гражданската и търговските колегии на ВКС, съобразно предварително изготвен месечен график при 275 съдебни заседания по 327 граждански дела през 2009 г. и 351 съдебни заседания по 482 граждански дела през 2008 г. Намаляване на броя на гражданските дела, в които прокурорите са взели участие прямо 2009 г.и 2008 г. е в резултат на въведения принцип на факултативност на касационния контрол с произнасяне на ВКС по допустимостта на касационните жалби и намаляване броя на делата, допуснати до касационен контрол, в които прокуратурата е страна, както и на намаляване броя на делата по чл.1 ЗОДОВ с оглед настъпилата законова промяна и разглеждането им от административните съдилища. Едновременно с намалението на броя на делата, следва да се отчете, че въведената процедура по допускане до касационен контрол, с формулиране на материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, изисква още по - добро познаване от прокурора, участващ по делото, както на съдебната практика, така и на правната теория, с оглед обосноваване на становище в хипотезата на т. 1 и т. 2 на чл.280, ал. 1 при постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или при противоречива практика и по т. 3 във връзка с точното прилагане на закона и развитието на правото. Изразените становища от прокурорите по тези дела са обосновани, задълбочени и аргументирани, като са подчинени на вътрешното им убеждение и закона.
Произнасяне по сигнали от прокуратурите и молби на осъдени или пострадали лица, с искане за възобновяване на наказателни дела и решаване на преписки от гражданскоправен характер:

През 2010 г. прокурорите от сектор „наказателно-съдебен надзор” са работили по 3040 преписки / за 2009 г. преписките са 2 812 /, от които 1804 новообразувани, 62 останали от минали период и 1174 преписки, образувани през предходните години, по които са постъпили нови жалби през отчетния период. Решените преписки са общо 2983, останали нерешени – 57. При решаване на преписките е спазен едномесечния срок.

Основна дейност на прокурорите от сектор „наказателно-съдебен надзор” е работата по молби и сигнали, с които се иска възобновяване на наказателни дела на основание чл.422, ал.1, т.4-6 НПК. През отчетния период прокурорите от сектора са се произнесли по 570 преписки по същество – по молби и сигнали за възобновяване на дела по чл.422, ал.1,т.5 НПК и по реда на инстанционния контрол - по жалби срещу постановления на апелативните прокуратури, с които са потвърдени откази за възобновяване на наказателни дела по чл.422, ал.1, т.1-3 НПК. За 2009 г. преписките са били 554, за 2008 г. - 544. Съпоставянето на данните показва, че за 2010 г. се е увеличил броят на подадените сигнали от прокуратурите, а броят на молбите на осъдените е запазен в сравнение с предходната година.

През 2010 г. са образувани 490 преписки, по които е искано възобновяване на наказателни дела . След проучване на делата, във ВКС на основание чл.422, ал.1, т.5 НПК са внесени 113 искания, което съставлява 23,1% от тези преписки. За 2009 г. преписките са 492, внесените искания - 131 /26,6%/, за 2008 г. –преписките са 484, внесените искания – 134, което е 37.7 %. По сигнали на прокуратурите са внесени 91 искания, по молби на осъдени лица или пострадали – 19 искания, три искания са внесени след проверка на дела, взети на специален надзор. По-малкият брой внесени искания по молби на осъдените лица се дължи на това, че осъдените лица имат право сами да подадат молби до ВКС и когато те са подали тези молби до прокуратурата, на лицата се указва да искат възобновяване от ВКС, тъй като срокът , в който те могат да подадат молбата е шестмесечен от влизане на съдебния акт в сила. Друга причина, която води до неуважаване молбите за възобновяване, подадени от осъдените лица, е това, че същите не познават законовите разпоредби и независимо от произнасянето на ВКС по тяхна жалба срещу присъда или решение по наказателно дело, подават молби за възобновяване и до главния прокурор.

От внесените 113 искания за възобновяване, уважените са 87, без уважение са оставени 14, разгледани , без да има постановено решение – 6, неразгледани 4 и 2 са прекратени поради ненамиране на осъдения на посочения адрес. За 2009 г. уважените искания са 94, неуважените 14, за 2008 г. - 101, а неуважените – 22. При тези данни уважените искания за възобновяване за 2010 г. са 77,0 %, неуважените – 12,4%, неразгледани или разгледани без постановено по тях решение – 9,0%. За 2009 г. уважените искания са 72,0 %, неуважените – 10,2% и такива по които няма решение – 17,5%. За 2008 г. уважените искания са 75,3 %, неуважените – 16,4 %. За отчетния период е налице незначително увеличение, както на относителния дял на уважените от съда искания, така и на неуважените искания. Това дава основание да се направи извода, че няма влошаване на качеството на работата относно обосноваността на внасяните искания за възобновяване. По-високият процент на неуважени искания са тези, които са внесени поради допуснати съществени процесуални нарушения като в тези случаи е налице различна преценка на съда и прокуратурата относно наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт.

Искания за възобновяване на наказателни дела са изготвяни на всички предвидени в закона основания – допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 НПК, които са довели до постановяване на незаконосъобразни съдебни актове. Преобладават исканията, внесени за допуснати нарушения на материални закон. Все още се допускат нарушения при определяне на наказанието „пробация”, като не се взема предвид настъпилото през 2009 г. законодателно изменение на чл.42б НК; нарушения се допускат и при определяне на наказанието с приложението на чл.66 НК въпреки минали осъждания на лицето; - нарушения са налице и при приложението на чл.78а НК и др. Основания за искания за възобновяване на наказателни дела поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановените съдебни актове са неизясняване на основни факти, пряко относими към предмета на доказването на престъплението, което е в нарушение на чл.13 и 14 НПК, липса на цялостна оценка на доказателствата или превратното им тълкуване, липса на обективно и пълно разследване и др. което води до нарушаване процесуалните права на страните и до неправилно приложение на закона. Незначителен дял заемат исканията за възобновяване поради наложени несправедливи наказания.

По реда на инстанционния контрол, прокурорите от сектора са се произнесли по 80 преписки / 62 за 2009 г./ - жалби срещу постановления на Апелативните прокуратури, потвърждаващи отказите на окръжните прокуратури за изготвяне искания за възобновяване на основание чл.422, ал.1, т.3 НПК и срещу постановленията на апелативните прокуратури, с които е отказано възобновяване по чл.380 НПК. При проверката на правилността и обосноваността на актовете на апелативна прокуратура не са установени нарушения, поради което няма отменени постановления на апелативните прокуратури. Броят на преписките, подлежащи на инстанционен контрол е увеличен като се вземе предвид това, че със заповед № 216/3.02.2010 г. на главния прокурор, преписките по молби за възобновяване на основание чл.72 ЗАНН се разглеждат от Върховна административна прокуратура и на проверка от прокурорите от сектор „наказателно-съдебен надзор” подлежат само тези по чл.422 ал.1, 1-3 НПК и чл.380 НПК.

В изпълнение на заповед № 3202/2008 г. на главния прокурор, в сектора са взети на специален надзор 273 дела при 279 дела за 2009 г. и 166 за 2008 г. Делата се завеждат в отделен регистър и се наблюдават от прокурорите от сектора до влизане в сила на съдебния акт. По делата се изисква информация за хода на делата в различните съдебни инстанции, по искане на наблюдаващите прокурори се обсъждат възникнали проблеми с оглед законосъобразното приключване на делата, дават се указания при изготвяне на касационни протести.

През отчетния период прокурорите от сектор „наказателно-съдебен надзор” са изработили и изпратили становища до отдел „ИАМР” при ВКП по проекти, отнасящи се до дейността на прокуратурата и по приложението на различни законови разпоредби, както следва:

• 
  Становище по проект за „Организационни мерки за осигуряване на права и обратна информация при разглеждане на наказателни дела по ДП на специален надзор в първата и въззивната фаза”;
  
• 
  Становище по проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /§79-138 и § 140-154 от ПЗР на проектозакона/;
  
• 
  Становище относно наличие на основания за сезиране на ВКС за приемане на тълкувателно решение във връзка с произнасянето, относно мярката за неотклонение „задържане под стража” на обвиняеми задържани лица, регистрирани по Закона за избиране на народни представители. След проучване на съдебната практика, изразеното становище е, че не са налице основания за приемане на тълкувателно решение;
  
• 
  Становище по искане на ВСС относно разнородна прокурорска практика по приложение на разпоредбите на чл.384 във вр. с чл.381 НПК;
  
• 
  Становище по проект за указание за делата, взети на специален надзор.
  

На съвещания на прокурорите от сектор „наказателно-съдебен надзор” се обсъждат поставени въпроси от прокуратурите в страната по възникнали проблеми при приложението на отделни правни норми, като след обсъждане се изпращат мотивирани отговори. В сектора се обсъждат и проблеми, възникнали при подготовка за съдебни заседания или въпроси поставени от прокурори от други отдели. Това дава възможност за проследяване на съдебната практика по приложението на закона, установяване на противоречиви съдебни решения и обсъждане необходимостта от решаването на противоречивата или неправилна съдебна практика с приемане на тълкувателни решения, за което да се сезира Върховния касационен съд.

През отчетния период в сектор „наказателно-съдебен надзор” са работили 11 прокурори при щат 12 – един прокурор е командирован като преподавател в НИП. Предвид броя на наказателните дела, в които участват прокурорите и броя на постъпващите за решаване преписки, натовареността е нормална, което дава възможност за срочно и качествено произнасяне по преписките и за подготовка за участие в съдебните заседания. На много добро ниво е и деловодната дейност в сектора. Създадената организация при воденето на електронните регистри и деловодните книги, дава възможност за бърза и точна информация по преписките, изготвяне на справки, отчети и анализи.

В сектор ”гражданскосъдебен надзор” през 2010 г. са наблюдавани общо 2479 преписки, при 2613 за 2009 г. и 2306 за 2008 г. Преобладават преписките, образувани по ЗОДОВ- 2137, при 2201 за 2009 г.и 1153 за 2008 г. От тях по нови искови молби против Прокуратурата на РБ -298, при 331 за 2009 г. и 271 за 2008г., 288 за 2007 г./. Независимо от незначителното намаление на броя на предявени искови молби по ЗОДОВ, исковите претенции с ответник Прокуратурата на РБ са многократно увеличени по размер, а освен това, по някои от образуваните производства е налице субективно съединяване на искове, когато в рамките на наказателното производство е било повдигнато обвинение на повече от едно лица. С оглед утвърдената в сектор „гражданскосъдебен надзор” практика, по всеки от предявените искове по ЗОДОВ на прокуратурата, съответна на съда, пред който е предявен иска, са давани подробни указания с оглед съдържанието на отговорите на исковите молби, процесуалноправна и материалноправна защита срещу иска, като на прокуратурите е обръщано изрично внимание относно давностните срокове, както и относно приложението на чл.5 ЗОДОВ при наличие на законови основания за освобождаване от отговорност, относно участието в производството. При необходимост са давани и указания за обжалване на постановени незаконосъобразни съдебни актове, като е оказвана и помощ при изготвяне на касационните жалби, особено с оглед основанията за допустимост по чл.280 ГПК.

Прокурорите от сектора са се произнесли по 199 молби за изплащане на обезщетения по влезли в сила решения /244 за 2009 г. и 127 за 2008 г./, и по 25 преписки по жалби на граждани, както по 439 преписки, образувани във връзка с постановени съдебни актове по ЗОДОВ и по преписки по жалби срещу откази на прокуратурите да предявяват искове в предвидени от закона случаи. Прокурорите са давали становища по поставени въпроси от други отдели във връзка с приложението на ЗЮЛНЦ, ЗСВ, ТЗ и др. Изразено е становище и по предоставен проект за Инструкция за изпълнение правомощията на прокуратурата по чл. 537, ал.3 ГПК и по постъпило запитване от главния секретар на прокурора при касационния съд на Република Франция по въпроса „Какви основания във връзка с обществения ред най-често се допускат от съдилищата, за да се противопоставят на признаването на чуждестранните решения по брачни въпроси или родителски права”.

Прокурори от сектора да участвали и в работни групи по изменението на ЗОДОВ, ЗОПДИППД и по ОПАК.

Работилите през отчетния период в сектора четирима прокурори са се произнасяли в законовите срокове, с мотивирани актове по образуваните преписки от гражданскоправен характер, като отчетеното нормално натоварване е позволило задълбочено запознаване и изразяване на аргументирани становища при участие на прокурорите по граждански дела пред ВКС. Документооборотът в сектора се осъществява от двама служители, които изпълняват служебните си задължения срочно и качествено, като проявяват инициативност с оглед спецификата на работата в сектора във връзка с отделни дейности, свързани с основните им функции.

.

Решения и становища по преписки, свързани с изпълнението на наказанията и други мерки за процесуална принуда:

В сектор „Изпълнение на наказанията” при отдел „Съдебен” на Върховна касационна прокуратура на Р България през 2010 г. са работили четирима прокурори, от които единият командирован от ОП-Пловдив, а административното обслужване е осъществявано от две служителки.

През 2010 г. в сектор „Изпълнение на наказанията” прокурорите са работили общо по 1770 преписки, от които новообразувани през годината 1324 и останали от предходната година - 40.

В края на годината са били решени общо 1713 преписки и са останали нерешени 57. Към общия брой преписки, решени през годината, са прибавени и 406 вече решени в предишен период преписки, по които през 2010 г. са постъпили нови материали, което е изисквало отново решаване по същество и произнасяне от съответния прокурор.

От общопостъпилите преписки в сектора 1770 - в тридневен срок са решени 1698, а до един месец са решени 15 преписки, като над този срок няма нерешени такива.

През отчетната година в сектора са постъпили общо 224 сигнала с искане за възобновяване на наказателните производства, касаещи кумулиране и групиране на наказанията. По 167 са изготвени и внесени във Върховен касационен съд на Р България искания за възобновяване на наказателните производства, а в 27 случая сигналите са оставени без уважение и по тях не са изготвяни искания за възобновяване. От внесените искания за възобновяване, от съда са уважени 137, а по другите са насрочени съдебни производства и още няма произнасяния от страна на ВКС на РБ.

През отчетната година прокурорите са се произнесли и по 170 преписки, касаещи определяне на общо наказание по реда на чл.306 от НПК. При тези преписки прокурорите от сектора са изготвили подробни писмени указания, които са изпратени на компетентната прокуратура за изготвяне и внасяне в съда на предложения по чл.306 от ПК за определяне на общо наказание.

По всичките 45 сигнала за неоснователно задържане на лица, след срока на наложеното им наказание, в сектора са образувани отделни преписки, по които са назначени проверки за причините, довели до неоснователното задържане, виновните лица и се разпореждат конкретни мерки към съответните прокуратури за отстраняване на тези нарушения и недопускане на нови такива. Тези преписки се следят стриктно, с оглед на възможността, при нови осъждания неоснователното задържане да бъде признато при групирането на наказанията, признаването на предварителното задържане и т.н.

В 57 случая прокурорите от сектора са се произнесли с постановления по жалби на лишени от свобода и граждани, с които са обжалвани прокурорски актове на апелативните прокуратури.

По реда на инстанционния контрол са били потвърдени актовете на апелативните прокурори в 52 случая, а в 5 случая са били отменени като незаконосъобразни.

През годината е работено по 70 административни преписки и са били приведени в изпълнение 15 Укази на Президента на Р България за помилване на лишени от свобода.

За отчетния период в сектора са получени, обработени и изпратени по компетентност на други ведомства общо 260 преписки.

За отчетния период са осъществени общо 3657 движения на преписките с постъпили нови материали. Разгледани са общо 298 молби и жалби от лишени от свобода, касаещи действията на затворната администрация. Извършен е контрол и проверка, включително и чрез съответната прокуратура по получените за контрол 24 броя предложения за условно предсрочно освобождаване, 275 постановления за прекъсване на наказанията, 16 постановления за отлагане на изпълнението на наказанията, 8 преписки по чл.155 от ЗЗ и 260 справки за неприведени в изпълнение присъди, поради укриване на осъдените лица.

Тази дейност за годината се отчита като една преписка по различни направления, тъй като актовете от прокуратурите се изпращат за контрол по указание на Върховна касационна прокуратура на Р България, които са действащи от години, но независимо от това всеки един от тези общо 831 акта е бил разпределен, докладван и проверен от прокурорите в сектора.

По тях са давани конкретни писмени указания, а понякога са изисквани преписките и решавани по същество при констатирани закононарушения.

Заедно със системния контрол, който упражнява сектор „Изпълнение на наказанията" при ВКП, при решаване на образувани преписки и създадената организация за получаване на информация за действия и събития, настъпили в затворите в страната при изпълнение на наказанието лишаване от свобода и в местата за изпълнение на наказанието пробация, ръководството на сектора през 2010 г. е възложило по предварително, изготвен план извършването от окръжните прокуратури на три тематични проверки по основни въпроси на надзора за законност в тези места.

Първата от тях е проверка за законност върху дейността на служителите на затворите в страната по настаняване на лишените от свобода, режимните изисквания и упражняването на труд от тях в обекти извън територията на затворническите заведения.

Основно съображение за необходимостта от провеждането на тази тематична проверка са промените в ЗИНЗС /в сила от 01.06.2009 г./ и най-вече проблемите, свързани с новите моменти при разпределение и настаняване на осъдените на лишаване от свобода лица, в съответствие с определения от съда тип затворническо заведение и режим при изпълнение на наказанието. Факт е, че съдът изпитва затруднения при прилагането на закона в тази връзка, в резултат на което през проверявания период -01.06.2009 г. до 01.04.2010 г. във ВКС са внесени 18 искания за разглеждане и отстраняване на нарушения на закона по реда на възобновяване на наказателни дела. Друга съществена промяна на закона, имаща отражение върху съдържанието на тематичната проверка, е тази, свързана с изоставения принцип за пълно диференциране при настаняване на рецидивистите от останалите лишени от свобода.

Възложената проверка постигна поставената цел - прокурорите, упражняващи надзор за законност в местата за лишаване от свобода, да усвоят, унифицират и задълбочат работата си по надзора в тази материя, което е от съществено значение, тъй като се отнася до основни права и задължения на лишените от свобода, свързани с тяхното ежедневие при изтърпяване на наказанието.

Видно от изводите и констатациите, направени в обобщения доклад, драстични нарушения не са били установени и тези, които са посочени в изложението, се дължат предимно на изясняване на новите моменти в наказателното изпълнение, поради което докладът е изпратен на проверяващите прокуратури за сведение и предприемане на мерки.

По втората възложена проверка, която обхваща периода от 01.07.2009 г. до 01.07.2010 г., прокурорите са упражнили надзор за законност върху дейността на пробационните служби по изпълнение на пробационната мярка „периодични срещи с пробационен служител”. Съгласно възложения за изпълнение тематичен план, освен прокурори от съответната окръжна прокуратура, които съгласно чл. 204 ЗИНЗС са основни носители на правомощията по надзора законност, в проверката са участваби и прокурорите от съответната районна прокуратура, в района на която се намира проверяваната пробационна служба, с което се ангажира и тяхната отговорност.

Целта на проверката е била, да се изясни как се изпълнява посочената пробационна мярка, както и доколко тя е ефективна като елемент от съвкупността от мерки, определящи пробацията като вид наказание, пряко въздействащо върху осъдения, без да се налага изолирането му от обществото.

Анализа на данните от проверката води до следните предложения:

Чрез окръжните прокурори и ръководните органи на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" и сектор „Пробация" да се утвърждава изпълнението на мярката „периодични срещи с пробационен служител” като основен приоритет при изпълнение на наказанието пробация. Това означава много по-голяма взискателност и помощ за нейното изпълнение. Тук се изтъква необходимостта от системно обучение на пробационните служители по места.

При организацията на работата на пробационния служител не трябва да се допуска формален подход при планиране и провеждане на срещите с осъдените лица.

На ръководството на ГД "ИН" София е препоръчано да извърши цялостно изследване на рецидива на лицата, изтърпявали наказание пробация, независимо от това, какво следващо наказание е наложено. Резултатите от него ще бъдат най-ярък показател за ефективността на изпълнението на пробационната мярка „срещи с пробационен служител”, тъй като тази мярка е пряко насочена към поправяне и превъзпитание на осъденото лице.

Направените предложения налагат след кратък период от време да се извърши контролна проверка върху тази дейност на пробационните служби, което сектор „ИН" при ВКП възнамерява да направи през следващата година.

Третата проверка, извършена от прокурорите в окръжните и районни прокуратури в страната е тази в арестите и в затворите в страната по спазване правата и задълженията на задържаните по мярка за неотклонение лица - обвиняеми и подсъдими. Тематичната проверка е проведена по-предварително, зададен план от сектор „ИН" при ВКП през м. ноември 2010 г. и касае периода от 01.01.2010 г. до 01.10.2010 г.

Прокурорите системно и в съответствие с Указание № И-42/14.02.2000 г. на главния прокурор осъществяват надзор за законност върху арестите и затворите в страната по спазване правата и задълженията на задържаните под стража лица, както и че от страна на органите, които изпълняват мярката за задържане под стража се спазват нормите, осигуряващи правата и определящи задълженията на задържаните лица.

Констатирани са и слабости и нарушения. Така по данни на окръжните прокурори в много арести в страната не се изготвя първоначална диагностична оценка /експресно заключение/ и оценка на риска от вреди на задържаните под стража лица. Нарушават се чл. 127, ал. 1 и чл.270, ал. 1 ППЗИНЗС, в които се съдържат изисквания за тяхното изготвяне.

По данни на извършилите проверката прокурори, в редица арести в страната няма изградени места за престой на открито на задържаните под стража лица. Това е съществено нарушение на правото на обвиняемите и подсъдимите на престой на открито, регламентирани в чл. 256, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и чл. 276, ал. 1 и 2 ППЗИНЗС. Нарушаването на това право, включително провеждането на престоя в неподходящи места, е съществено, тъй като нарушава основни права на задържаните под стража лица. Заедно с това то граничи с нарушаване на изискванията на Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, подобно на пренаселеността в затворите. Следва да се посочи, че пренаселеност е констатирана в редица арести.

Особено внимание при проверката е обърнато на нарушенията, свързани със забраната за получаване, притежание, съхранение и използване на мобилни телефони от страна на задържаните лица-чл. 97, т.3 и чл. 240 ЗИНЗС. В проверявания период от арестите и затворите са иззети и пресечени опити да се внесат над 407 мобилни телефона, като преобладаваща част от случаите са в затворите. Само в затвора София
иззетите мобилни телефони са 180, в затвора Плевен - 107 и в
затвора Белене - 67.

По указание на ръководството на сектор „ИН" при ВКП, прокурорите са извършили и лични проверки в затворите и арестите спрямо определени лица за наличие и притежание на мобилни телефони. Разкрити и иззети са 5 такива апарати. Тази практика в още по-големи мащаби ще продължи и занапред.

Единичните пропуски и нарушения, констатирани в работата на прокурорите, са доведени до знание на съответната окръжна прокуратура. Съгласно чл. 145, ал. 1 т. 5 и чл.146, ал. 2, т. 2 ЗСВ и чл. 5, ал. 4 ЗИНЗС копие от доклада е изпратен на Главния директор на ГД "ИН"- София за запознаване и предприемане на мерки за отстраняване на допуснатите нарушения на закона.

Изготвени са писмени становища и прокурори от сектора са взели участие в обсъждането на проекта за ППЗИНЗС, проекта за нов НК и проектите за заповеди на ГД”ИН”- МП, издадени въз основа и в изпълнение на ЗИНЗС.

За добре свършената работата при изготвянето на становища и обсъжданията на законопроектите, говори обстоятелството, че с малки изключения направените от сктора предложения са били приети от работните групи.

През отчетния период прокурорите от сектор „Изпълнение на наказанията” са работеха съвестно с нормално натоварване и при добро качество, за което говори и факта, че от изготвените и внесени във Върховния касационен съд на Р България искания за възобновяване 167- по досега образуваните наказателни дела са уважени 137 и частично неуважени 5.

Преписките се решават срочно в инструктивния 3-дневен срок, след получаване и окомплектоване на всички материали по делата.

И през тази година продължава изключително полезната практика, при сложни казуси да се провежда съвместно обсъждане с прокурорите от сектора, преди да се вземе окончателното решение.

Административното обслужване и деловодната дейност в сектора е на изключително добро ниво. Действията на служителите са бързи и точни, с добро познаване на деловодната работа и особено при осъществяването на електронното деловодство, подреждането и обобщаването на наличната информация.

Изградена е изключително добра отчетност и подреденост на административните единици, което позволява бързото и точно намиране на необходимата информация, което улеснява и гарантира бързина при решаване на преписките от страна на прокурорите от сектора.

Проявява се инициативност и рационалност при боравенето по административен ред с информацията при изготвянето на отчетите и се предлагат нови решения за по-ефективно административно обслужване и решаване на съответните преписки.

Изцяло по инициатива на административните служители на сектора е създаден програмен продукт, съгласно който, цялата информация от дейността на сектора е разпределена по отделни папки и се следи движението на преписките. Тази възможност има всеки прокурор от сектора, тъй като информацията в отделни папки е качена на служебния му компютър.

Особено полезно е създаването на информационен масив с всички данни, относно неизпълнените присъди от прокуратурите с наложено наказание лишаване от свобода -информация, която съгласно Указание И-308/2008 постъпва в сектора на всеки три месеца. Тази информация се актуализира и всеки един момент може да се предостави и се ползва от прокурорите в сектора.

По този начин контролът върху тази изключително важна дейност е постоянен и дава възможност за конкретни действия от страна на прокурорите от сектора при работа по неизпълнените присъди към съответните прокуратури в страната: да разпоредят проверка, прилагане на давността, възможността за групиране на няколко присъди спрямо едно лице, произнесени от различни съдилища и висящи като неизпълнени и т.н.

През настоящата година предстои да се усъвършенства това полезно начинание, за да може да се повиши ефективността при изпълнението на ефективните присъди, както и да се събира актуална информация на централно ниво, която всеки един момент може да бъде предоставена при нужда, както и нейното използване за ефективен контрол.

Редовно се следят и се предоставят за обсъждане и запознаване решенията на Върховния касационен съд на Р България, издадени въз основа на внесени от прокурорите от сектора искания за възобновяване от името на Главният прокурор наказателни производства.

През 2010 г. във Върховния касационен съд е внесено едно искане от главния прокурор за приемане на тълкувателно решение, поради наличие на противоречива съдебна практика относно възможността за прилагане на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на извършилите престъпления при условията на чл.26 НК. Проектът на искането за приемане на тълкувателно решение е изготвен от прокурор от сектор „наказателно-съдебен надзор” след проучване на практиката на съдилищата и констатиране на противоречиви решения по приложението на чл.78а НК при продължаваните престъпления. По насроченото от ВКС дело е изготвено становище от прокурор от сектора, което е предоставено на заместник-главния прокурор за участие в заседанието на Общото събрание на наказателната колегия. По искането е прието Тълкувателно решение № 2/2010 год. по приложението на чл.78а НК във вр. с чл.26 НК. От прокурори от сектора е изработено и предоставено на заместник-главния прокурор становище по образуваното тълкувателно дело във ВКС по въпросите: следва ли подсъдимият, който е признат за виновен, да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ на основание чл.189, ал. НПК във вр. с чл.2, ал.4 от Закона за правна помощ, отнася ли се това за всички хипотези на чл.94, ал.1 НПК. По поставените за обсъждане въпроси е прието Тълкувателно решение № 4/2010 год. на ОСНК

Прокурорите от сектор „гражданско-съдебен надзор” са обсъдили и представили шест становища по искания за издаване на тълкувателни решения от гражданска и търговската колегия на ВКС по следните въпроси:

1. По образувано ТД №1/02.03.2010 г. – ОСГК за постановяване на тълкувателно решение по процесуалния въпрос: Допустимо ли е касационно обжалване на въззивни определения, с които се дава разрешение по същество на молби за допускане на обезпечителни мерки?

2. По образувано ТД –ТР-2/25.05.2010 г. по искане на Министъра на правосъдието за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: Необходимо ли е вписване на Българската православна църква в публичния регистър на вероизповеданията, който се води в Софийски градски съд, съгласно чл.18 от Закона за вероизповеданията, както и вписване на нейните местни поделения, съгласно чл.20 ЗВ и регистрацията им по § 2, ал.4 от ЗВ с оглед доказване на тяхната правосубектност и представителна власт?

3. По образувано ТД №2/17.05.2010 г. – ОСГТК за приемане на тълкувателно решение относно основанието за приложение на чл.292 ГПК.

4. По образувано ТД №2/04.10.2010 г. – ОСГП за приемане на тълкувателно решение по материалноправния въпрос: Разпоредбата на чл.123а КТ урежда ли изчерпателно случаите на запазване на трудовото правоотношение с предишния работодател, или приложното й поле може да се разшири и по отношение на други случаи.

5. По образувано ОСГК – ТД № 1/04.10.2010 г. за приемане на тълкувателно решение по поставените въпроси относно надлежния ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чиито трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2 КТ.

6. По образувано ОСГК – ТД № 3/06.10.2010 г. за приемане на тълкувателно решение по въпроса: Дали с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, автоматично се прекратява отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, или за да се прекрати това действие е необходимо провеждането на административната процедура по § 8, ал.1, изр.2 от ПЗР на ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.

7. Изготвено е и становище по ТР- 1/13.04.2010 г. – ОСТК за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: „При уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл. 407, ал.1 ТЗ/отм./ от увредения срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” и има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск срещу застрахователя. Становището не е изпратено във ВКС поради спиране на производството по тълкувателно дело № 1/2010 г. до произнасяне по тълкувателно дело № 2/2010 г. на Гражданска и Търговска колегия.

Независимо че поставените въпроси в отделните предложения за издаване на тълкувателни решения са от различни области на гражданското и търговското право, като в някои от производствата прокуратурата не е страна, изготвените становища са задълбочени, добре обосновани, като показват и добро познаване на съдебната практика и теория.
Методически указания относно дейността по изпълнение на наказанията и участието на прокурорите в наказателни, граждански и търговски дела:

През отчетния период прокурор от сектор „наказателно-съдебен надзор” участва в изработването на проект за изработване на методически указания при прилагане на института на съкратеното съдебно следствие и споразумението, с цел уеднаквяване практиката. Проектът е представен за обсъждане преди окончателното му приемане.

През отчетната 2010 г. от прокурорите в сектор ”Изпълнение на наказанията” са подготвени, подписани от зав.отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията” и изпратени за изпълнение следните разпореждания:

-Разпореждане И-1/04.01.2010 г. относно отстраняване на трудности и еднакво прилагане на закона от прокуратурите и КАТ-МВР при изпълнението на наказанието лишаване от право да се управлява МПС и зачестилите случаи на обявени за загубени или унищожени свидетелства за управление на МПС от лица, които са осъдени на това наказание, с цел заобикаляне на закона.

-Разпореждане И-187/29.03.2010 г. имащо за цел отстраняването на противиречива практика и точното прилагане от прокурорите и пробационните служби на чл.59 НК, относно приспадането на задържането, ако определеното наказание с влязлата в сила присъда е пробация, с оглед различната същност на пробационните мерки.

-Разпореждане И-1981/07.04.2010 г., с което се определят нови данни, които следва да се изпращат като информация от прокуратурите в страната към сектора при изпълнение на Указание И-308/2008г. и напомняне за стриктното и точното изпълнение на това указание. Разпореждането е изготвено, тъй като някои прокуратури не изпращат своевременно в сектора необходимата информация за произшествията в затворите и арестите, неоснователните задържания и незадържани в срок осъдени лица на наказание лишаване от свобода.

-Разпореждане И-269/03.06.2010г. имащо за цел уеднаквяване на дейността на прокуратурите и пробационните служби по приложението на чл.306 ал.1 т.3 НПК вр.чл.68 ал.3 и чл.70 ал.7 НК, относно постановяването да се изтърпи отложеното наказание при условно осъждане или остатъка от него при условното предсрочно освобождаване, при неизпълнение в този срок на постановените от съда мерки за пробационен надзор.

-Разпореждане И-273/09.06.2010 г., касаещо уеднаквяване на практиката и приложението от страна на прокуратурите на чл.75 т.3 ЗБЛД и чл.43 ал.1 т.1 ЗЧРБ по налагането на принудителната административна мярка-забрана за напускане на страната спрямо лица, осъдени с влязла в сила присъда на наказание лишаване от свобода, което следва да се изтърпи ефективно в затворите.

-Разпореждане И-312/27.07.2010 г., касаещо подобряване на дейността на прокуратурите и администрациите на затворите при постановяване на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода на основание чл.447 т.3 НПК-по медицински причини и допълнителните изисквания към съответните медицински органи в тази насока, въведени с приемането на новия ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата от лишаване от свобода.

С издаването на тези разпореждания от името на зав.отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията”, секторът е изпълнявал една от основните си задачи за методическа помощ и уеднаквяване на практиката на прокуратурите в страната за точното прилагане на законите и подзаконовите актове, регулиращи тези правоотношения.

Методическата помощ е била наложителна, поради възникналите през годината проблеми с прилагането на нормите на изцяло новият (в сила от 01.06.2009 г.) ЗИНЗС и промените в НК и НПК от 13.04.2009 г. и от 01.06.2009 г. по отношение на определянето на наказанията и реда за тяхното изпълнение, както и приетия нов (в сила от 01.02.2010г.) ППЗИНЗС и съответните заповеди по тяхното приложение, издадени от МП и ГД”ИН”.

Изводи, проблеми и предложения:

Резултатите от дейността на Прокуратурата по наказателно-съдебния надзор са показател за ефективността на работата й при изпълнение на нейната основна функция – предаване на съд на извършилите престъпления лица и реализиране на тяхната наказателна отговорност, чрез налагане на съответни наказания. Съпоставянето на данните по различните показатели за последните три години показва, че през 2010 г. постигнатите резултати са запазени, а по някои показатели е налице подобрение. Броят на внесените в съда прокурорски актове, техният дял спрямо решените дела от прокурор, както и предадените на съд лица трайно нарастват. При ръст на внесените актове през 2010 г. с 1,0 % спрямо 2009 г., се констатира увеличение с 4,4% на предадените на съд лица, което е функция на усложнена престъпна дейност и групово извършване на престъпленията.

Относителният дял на влезлите в сила осъдителни и санкционни решения спрямо решените дела е запазен през последните три години, което сочи, че качеството и ефективността от работата на прокуратурата по разследването и приключване на делата с обосновани и законосъобразни прокурорски актове е добра.

Продължава тенденцията за приключване на относително висок процент наказателни производства с одобрени от съда споразумения. През 2010 г. е увеличен и броят на постановените по реда на съкратеното съдебно следствие присъди, което е положителна оценка за качеството на работата на органите на досъдебното производство и прокуратурата по разследването, тъй като приключването на делата в тези производства води до бързина и процесуална икономия при наказването на извършителите на престъпления. Намаленият относителен и абсолютен дял на върнатите от съда дела за доразследване, запазеният относителен дял на оправдателните присъди и оправданите лица, показва, че предприетите мерки от прокуратурите в страната за подобряване работата по тези показатели са правилни и необходими, усилията в тази насока следва да продължат, за да се реализират по-добри резултати в борбата срещу престъпността. Необходимо е административните ръководители на прокуратурите, в които има по-голям брой върнати дела или постановени оправдателни присъди, да набележат съответни мерки за подобряване работата си по тези показатели.

Постигнатите добри общи резултати в дейността на прокуратурите в страната налагат извода, че усилията им трябва да се насочат към делата за тежки престъпления и тези със значим обществен интерес, доколкото успешното приключване на тези дела служи за оценка на ефективността на работата на прокуратурата в борбата срещу престъпността.

За еднаквото и точно приложение на закона, което е гаранция и предпоставка за ефективност в противодействието срещу престъпността, е необходимо да се активизира дейността на прокуратурата във връзка с издаването на тълкувателни решения при констатиране на спорна или противоречива съдебна практика като се отправят искания до Върховния касационен съд.

От прокуратурите в страната е оценена като положителна законодателната промяна, даваща възможност да бъдат протестирани разпорежданията за връщане на делата за допълнително разследване. Същевременно се прави предложение за отстраняване по законодателен път на пропуска да могат да бъдат обжалвани определенията на съда по чл.288, т.1 НПК, с които делата се връщат от съдебна фаза.

Предлагат се законодателни промени, свързани с декриминализиране на някои престъпления, което да доведе до освобождаване на прокуратурата от разследване по дела, които приключват с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административни наказания, за да може дейността по разследване да се съсредоточи върху тежките и значими престъпления.

Прокурорите от сектор ”Гражданско-съдебен надзор” и пред 2010 г. са продължили с анализа на съдебната практика във връзка с основанията за допускане до касационен контрол. Продължили са да оказват помощ на компетентните прокуратури при изготвяне на изложенията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационен контрол, както и прилагане на конкретни съдебни решения, обосноваващи противоречива практика, като са давали конкретни указания на прокуратурите. Предстои обсъждане на съдебната практика по приложението на чл.5 ЗОДОВ, с оглед по-пълна защита интересите на прокуратурата в качеството й на ответник, когато са налице основания за освобождаване от отговорност или за намаляване размера на обезщетението поради съвина.

Прокуратурите са показали добри резултати в работата по гражданско-съдебния надзор, като успешно са осъществили основните задачи по надзора – участие в граждански дела по закон, предявяване на искове в предвидените от закона случаи и изпълнение на предвидените по надзора задачи. Приоритет в работата на прокурорите по гражданско-съдебния надзор остава участието им в делата по ЗОДОВ. С цел запознаване на прокурорите с постановените съдебни решения по ЗОДОВ и по-пълно анализиране на причините, довели по постановяване на осъдителни решения, по които е присъден размер на обезщетение значително над обичайния, следва да продължи практиката на изготвяне на 6 –месечни справки по тези дела, като за постановените решения ще бъде уведомявана и прокуратурата, прекратила наказателното производство или внесла обвинителния акт, в производството по който е постановена оправдателна присъда, както и в хипотезата, когато в резултат на незаконосъобразни действия във връзка с изпълнение на присъда се е стигнало до изпълнение на присъда над определения срок или размер.

Дейността на прокуратурата по изпълнението на наказанията, като отделен и последен стадий на наказателният процес, е реален показател за ефективността на работата на цялата система от органи на досъдебното и съдебното производство – съд, прокуратура, следствие и разследващи полицаи по реализиране на наказателната политика на държавата. Тази дейност отразява реалната ефективност на наказателното производство и е един от основните критерий за постигнатите резултати в борбата с престъпността, като финализира усилията на всички правораздавателни и правоприлагащи органи в тази насока.

Резултатите за дейността на прокуратурата по изпълнение на наказанията за 2010 г., сравнени с предходните години показват, че основната задача е изпълнена и дейността е подобрена със значителното увеличение на реално наказаните престъпни деяния.

През настоящата година още по-активно следва да продължи работата на прокуратурите по изпълнителните преписки, касаещи останали неприведени присъди от предходни периоди, главно поради укриването на осъдените лица и все още продължаващото им издирване. Стриктно следва да се спазват в тази насока сроковете на изпълнителната давност.

Прокуратурите следва ежемесечно да провеждат съвместни съвещания с издирвателните служби на МВР, по време, на които да се набелязват конкретни мероприятия за издирването на осъдените лица, както на местно ниво, така и за международно издирване. Да се прегледат отново старите изпълнителни преписки и там, където са налице предпоставките за това, да се прилагат разпоредбите на ЗЕЕЗА и екстрадиционното производство.

Въпреки че е на добро ниво, още по-целенасочено следва да бъде взаимодействието на прокурорите с администрацията на затворите за подобряване на тяхната сигнална функция, с оглед наличието на предпоставки за определяне на общо наказание по правилата на съвкупността. Това е основен начин за стриктното прилагане на закона и недопускането на неоснователни задържания, след срока на определеното общо наказание, а от тук и намаляване на отговорността на държавата.

В горния контекст, срочно и навреме, още при изпращането на присъдата за привеждане в изпълнение, съответните прокуратури да се произнасят по реда на чл.417 НПК вр.чл.59 от НК, относно приспадането на времето, през което осъдения е бил задържан, при наличието на законовите предпоставки за това, както и изготвянето и внасянето на предложение до съда по реда на чл.306 НПК за определяне на общо наказание.

Засилване на дейността на прокуратурите по надзора за законност в местата за лишаване от свобода, арестите и пробационните служби, чрез планиране и извършване на конкретни проверки.

Проблемите при пробацията от тяхната теоретична и практична страна се отстраняват чрез изготвяне на съответни указания. Прокурорите отразяват в отчетите си, че предишните затруднения са вече отстранени, което е положително. Най-рационалното, което е направено, е изясняването на сложното съдържание на наказанието пробация, процедурите по неговото прилагане и замяна, отграничението му от мерките за пробационен надзор и по този начин са улеснени съда и прокуратурата относно неговото правилно прилагане и изпълнение. Сега по-голямо внимание трябва да се обърне върху изпълнението на това наказание и на мерките за пробационен надзор по чл. 67, ал. З и чл. 70, ал. 6 НК. Като ново наказание и като сложно по съдържание, изпълнението на наказанието пробация продължава да създава затруднения. По-големи изисквания трябва да се предявят към изпълнението на пробационната мярка „срещи с пробационния служител”. Налага се становището, че тази мярка се изпълнява формално, въпреки че тя е създадена в съответствие с чл. 36 НК с цел чрез корекционно-възпитателна работа да се постигне ново отношение на осъдения към правовия ред и обществото. Затова и законът е придал на тази мярка задължителен характер. Ето защо през настоящата година изпълнението на тази мярка ще бъде подложена на задълбочен контрол от страна на прокуратурата.

Съгласно ЗИНЗС, надзор за законност върху изпълнението на наказанието пробация и на мерките за пробационен надзор е възложено за осъществяване от окръжния прокурор. С оглед на обема на работата и на трайната тенденция, това наказание заедно с наказанието лишаване от свобода да заема основно място в наказателната политика на съдилищата, то практически е невъзможно окръжният прокурор сам да упражнява цялостен надзор, без да включи в тази дейност и районните прокурори, които имат най-непосредствено възприятие върху изпълнението.

От формализъм страда и дейността на прокурорите при провеждане надзора за законност в следствените арести. Въпреки отчетените стотици проверки в арестите, извършени в изпълнение на указание И-42/2000 г., резултатите не са добри и те показват наличието на редица нарушения, довели накрая до твърде тежки последици - бягства, притежание на забранени вещи и предмети, нерегламентирани контакти, самоубийства.

Явно е занижен контролът, който упражняват окръжните прокурори върху тази дейност на районните прокурори, а и върху надзорната дейност, която сами те осъществяват.

Трябва да се постави на разискване и един също съществен въпрос, свързан с изпълнението на наказанието лишаване от свобода. В последните години изключително много се либерализира изтърпяването на наказанието в тип затворническо общежитие от открит тип, с всичките допустими от закона възможности, с права за домашен отпуск два дни месечно, а така също с възможности за работа извън затвора без охрана и без достатъчен контрол, практически невъзможен да се осъществи. Това обаче води до допускане на съществени нарушения и в известна степен обезсмисля самото изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Това се отнася за осъдените за първи път за умишлени престъпления на лишаване от свобода до пет години, които съгласно сегашните разпоредби следва да изтърпяват наказанието в затворнически заведения от открит тип.. Изменението бе в бр.62/2002 г. на чл. 12а, ал. 1 ЗИН. Редакцията на този текст преди 2002 г. определяше осъждането да е до три години лишаване от свобода. В новия ЗИНЗС в чл. 59, ал. 1 остана петгодишния срок на осъждане, възприет явно по инерция, без да се има, предвид че основният мотив за промяната през 2002 г., с което бе удължен срока на осъждане, бе въвеждането тогава на затворническите общежития от преходен тип. Имаше и полуоткрит тип заведения. Сега ги няма. Има единствено открит и закрит тип затворнически заведения.

От друга страна, тенденцията за засилване строгостта на наказателната политика по отношение на престъпления с висока степен на обществена опасност и на лица с такава опасност следва да отговаря и на по-високите изисквания по отношение изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Ползвайки механизмите на съкратеното съдебно следствие и на съдебното споразумение, осъдените получават смекчени наказания за тежки престъпления, рядко превишаващи пет години лишаване от свобода.

Явно при това състояние на нещата, остро стои въпросът да бъде върнато положението, съществувало преди 2002 г., като се приеме, че само осъдените до три години на лишаване от свобода за умишлени престъпления и всички осъдени на това наказание за непредпазливи престъпления следва да изтърпяват наказания в открит тип затворнически заведения. Всички останали ще изтърпяват наказания в закрит тип заведения с по-високи възможности за охрана и контрол, и разбира се с възможности за смекчаване на режима и на типа затворническо заведение, стига да дадат доказателства за своето поправяне.

Все по-актуално стои и въпросът за взаимодействието на прокуратурата при надзора по изпълнение на наказанията с представители на неправителствените организации, в това число с Хелзинския комитет. Очевидна е необходимостта от помощта на тези организации, както в поправителния за лишените от свобода процес, още повече в процеса на тяхната ресоциализация. Положително ще бъде да се ползват сътрудници на тези организации, а също да се провеждат съвместни мероприятия включително проверки на место, обсъждания и анализи.

Работата на отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията”, наред с изпълнение на специфичните за секторите дейности, следва да се съсредоточи върху уеднаквяване на прокурорската и съдебна практика, чрез подготвяне на методически указания или предложения за приемане на тълкувателни решения, когато се констатират противоречия или неправилна практика при решаването на отделни правни проблеми.