Д-р юр н. Иван Аладжов оскар лафонтен и новата немска левица



Дата23.07.2016
Размер192.29 Kb.
д-р.юр.н. Иван Аладжов

 ОСКАР  ЛАФОНТЕН и

 НОВАТА  НЕМСКА  ЛЕВИЦА

            Популярният германски ляв политик и атомен физик Оскар Лафонтен е роден на 16. септември 1943 г. в гр. Саарлуис-Роден в семейството на хлебар. Само година по-късно баща му, Ханс, е убит на фронта по време на Втората световна война. Ранната смърт на бащата впоследствие оказва силно влияние върху изграждането на личността на младият Оскар. Той се утвърждава като убеден пацифист и през целия си по-късен политически живот е ревностен радетел за мир.

            След загубата на своя съпруг, майка му Катарина е принудена вследствие на бедността да изпрати след войната младото момче в католически интернат в гр. Прюм, където той завършва гимназия. Със спечелена стипендия от тази институция Оскар следва атомна физика в университетите в Бон и Саарбрюкен и се дипломира през 1969 г. По време на неговото следване силно влияние в политическо отношение му оказват острите социално-критични анализи на левия пацифист, световноизвестния атомен физик Алберт Айнщайн като например известната и на българския читател публикация "Защо социализъм?" и др. Това брилянтно политическо есе на звездата на модерната физика карат младия Оскар Лафонтен да се ангажира още по време на следването си в политиката с ясната цел да допринесе за реализацията на един по-справедлив и по-хуманен свят. Още на 23 годишна възраст, през 1966 г., той става член на Германската социалдемократическа партия (SPD) и само 2 години по-късно дори е избран в ръководството на саарландските социалдемократи. След дипломирането си Лафонтен прави зашеметяваща политическа кариера. От 1975 до 1985 г. той двукратно печели изборите за кмет на гр. Саарбрюкен, а от 1977 до 1996 г. е издигнат за председател на саарландската организация на ГСДП. Под негово ръководство през 1980 г. тя се издига до нивото на водеща партия в тази най-западна провинция на ФРГ на границата с Франция.

            От 1979 г. нататък Лафонтен категорично се противопоставя на решението на социалдемократическото правителство на канцлера Хелмут Шмид за дислокация на американските атомни ракети "Пършинг ІІ" и "Круиз мисълс" със среден обсег на действие в Западна Германия, и дори се обявява за излизането на ФРГ от НАТО.

            От 1985 до 1998 г. Лафонтен, начело на местните социалдемократи, печели трикратно вота за местен парламент с изборни резултати около 50 % и в продължение на три мандата е министър-председател на провинция Саарланд. От 1987 г. участва в изготвянето на новата "Берлинска програма" на ГСДП, в която прокарва своите схващания за разширено международно сътрудничество, за разоръжаване, за пълна равнопоставеност между половете в трудовия и обществения живот, за екологична преориентация на икономиката и за структурни реформи на социалните осигурителни системи на страната.

            Вследствие на брилянтната му изборна победа с 54,4 % през януари 1990 г. на местно ниво в Саарланд, Лафонтен е издигнат от социалдемократите за кандидат-канцлер на Германия за вота в края на с.г. И то въпреки силното му критичното отношение към бързото присъединяване на бившата ГДР към Западна Германия, което окачествява дори като "лудост". Той се обявява за по-постепенно обединение на двете немски държави минавайки през фазата на конфедерация, за запазването на източногерманската икономика, като по този начин се избегнат социалните и финансови сътресения за гедеерците и за бюджета на ФРГ, и за стриктен неутралитет на една бъдеща обща държава. Лансираната от християндемократите идея за оставянето на обединена Германия в НАТО той обявява за "национално безумие" и показва разбиране към страховете на съседните държави от една прекалено силна в икономическо и военно отношение страна в центъра на Европа. В разгара на предизборната кампания на 25.4.1990 г. е извършен атентат срещу Лафонтен. По време на политическо мероприятие в Кьолн жена, представяща се за почитателка, която иска да му поднесе букет, се приближава до него, вади скрит в цветята нож и го ранява изключително тежко в областта на сънната артерия. Само бързата намеса на лекарите спасява живота му, но са му необходими месеци, за да се възстанови. Това не му позволява да участва в по-нататъшната предизборна кампания и да отстоява активно своите възгледи. През този период социалдемократите правят остър завой и се дистанцират от политическите послания на своя кандидат за канцлер.[1] Съответно и резултатът в края на 1990 г. от първия общогермански вот не е добър за ГСДП - за партията гласуват само 33,5 %.



            От ноември 1993 г. в продължение на една година Лафонтен е президент на Федералния съвет на страната и като такъв организира блокадата на част от внесените от консервативното християндемократическо правителство на канцлера Хелмут Кол антисоциални закони в тази горна камара на парламента на ФРГ.

            От 1994 г. нататък той заедно с Герхард Шрьодер и Рудолф Шарпинг е част от ръководната "Тройка" на ГСДП, а от ноември 1995 г. е избран за председател на партията. След грандиозната социалдемократическата победа на изборите през 1998 г., когато след 16 год. опозиция ГСДП получава близо 41 % и огромен бонус на доверие, Лафонтен е назначен за федерален финансов министър в кабинета на канцлера Шрьодер. Но само половин година по-късно, разочарован от неолибералната икономическа и финансова политика и поради категорично несъгласие с провоенния курс на кабинета на социалдемократите - участието на ФРГ в бомбардировките на бивша Югославия, Оскар Лафонтен се оттегля от всичките си официални партийни и правителствени постове. Той обявява реалната политика на управляващите социалдемократи за стояща в пълно противоречие с предизборните им обещания и за абсолютно несъвместима с Берлинската програма на ГСДП, чийто съавтор е той. През 2001 г. Лафонтен става член на новото международно социално движение на алтерглобалистите от АТТАС.

            Категоричното несъгласие и разочарование от задълбочаващата се антисоциална политика на правителство на Шрьодер - особено пакета от закони "Харц 4" и "Агенда 2010", насочени срещу социално най-слабите в обществото, политиката на социалдемократическия кабинет към либерализация на публично значимите снабдителни сектори (като телекомуникации, електроенергия, газ, вода) и тоталната дерегулация на банковия сектор (което е в основата на днешната финансова криза), както и участието на Германия в американските войни в Афганистан и Ирак водят до там, че на 25.5.2005 г. дългогодишният член на ГСДП, нейн бивш председател, кандидат за канцлер и финансов министър връща партийната си книжка. Само няколко седмици по-късно той постъпва в новосъздадената от недоволни от политиката на ГСДП леви социалдемократи в западните провинции нова партия "Изборна алтернатива труд и социална справедливост" (WASG). Под негово влияние тази политическа формация сключва стратегически съюз със силната само в източните провинции "Партия на демократичния социализъм" (PDS).[2] Тази изборна коалиция между двете леви формации влиза през есента на 2005 г. в парламента с 8,7 % (4,1 млн. гласа), което е истинска сензация за Германия, имайки предвид масираната, граничеща на моменти с истерия антикампания на медиите и на всички останали политически формации срещу този нов социален проект в страна. За този и бъдещите успехи на тази формация от особено важно значение е личността на Лафонтен, който успява трайно да закотви новата лява формация и в Западна Германия, което представлява първият истински успех на партия вляво от ГСДП. През 2007 г. двете леви формации окончателно се обединяват в новата партия - "Левицата" под ръководството на Оскар Лафонтен, Лотар Биски и Грегор Гизи. Целта на създаването на тази политическа формация, която вече има около 80 000 членове с постоянно нарастваща тенденция (за разлика от другите партии), е обединението да репрезентира избирателите от лявото политическо пространство в Германия, които вече не се чувстват представени от силно одеснелите по време на 11 годишното пребиваване във властта социалдемократи. "Левицата" открито поставя на дневен ред и въпроса за смяна на стопанския модел на страната, за демократизиране на икономиката и на обществото. На европейско ниво формацията става една от съинициаторките и основен стожер на наднационалната партия на "Европейската левица", която се стреми да обедини под обща шапка силно разпокъсаното ляво политическо пространство на континента - включващо леви християни и социалисти, еколози, евро- и традиционни комунисти, троцкисти, маоисти, анархисти и други ултралеви формирования.



            На последните федерални избори на 27.9.2009 г. германската "Левица" получи подкрепата на над 5,1 млн. гласоподаватели и с близо 12 % и 76 парламентаристи постигна изключително добър резултат и приръст от около една трета. В същото време старата Социалдемократическа партия се срина до много слабите за нея 23 % (спад от близо наполовина спрямо 1998 г.), което е и най-лошият й резултат в цялата следвоенна история на Германия, сривайки се до нивото от времето на Ваймарската република. В източните провинции Саксония-Анхалт и Бранденбург "Левицата" дори се наложи като първа политическа сила с около 30 % от гласовете. Много добри резултати и второ място тя постигна още в Тюрингия с 28,3 %, Саксония 24,5 %, Мекленбург-Предна Померания 23,7 %, Берлин 20,2 % и в някой в западногермански провинции - Саарланд 21,3 %, Бремен 14,2 % и Хамбург над 11 %. Дори в традиционно дълбоко консервативната Бавария, която вече от около половин век се управлява все от черния "Християн-социалния съюз", партията на Лафонтен с лекота прескочи бариерата за влизане в парламента с 6,5 %. (В останалите западногермански провинции резултатите за "Левицата" се движат между 7 и 10 %.)

            Оскар Лафонтен, съинициаторът на този успешен нов ляв политически проект във Федералната Република, е автор и на редица политически монографии, най-известната от които е "Сърцето бие от ляво", както и на стотици речи и критични статии със социална насоченост в немския печат. По-долу предлагаме на българския читател превод с известни съкращения на неговата силно емоционална, концептуална реч на учредителния конгрес на новата Лява партия в Германия.

 

 

 С В О Б О Д А   ч р е з   С О Ц И А Л И З Ъ М  

Реч на  Оскар Лафонтен,  съпредседател на партията "Левицата",  на учредителния й конгрес в Берлин - публикувана в левият в. "Млад свят" ('Junge Welt')

            Уважаеми дами и господа, мили гости и приятели, скъпи другарки и другари, ... известният постулат на библията "Обичай ближния като себе си" всъщност би трябвало да се преведе "Обичай партийния си другар както обичаш самия себе си". Затова навремето имаше един известен германец, който бе казал: "Социалистът не трябва да бъде непременно вярващ християнин, но вярващият християнин трябва да бъде непременно социалист". С това послание ние се обръщаме и към всички критично мислещи хора от църковните организации. Като бивш председател на Социалдемократическата партия на Германия днес заставайки пред вас ви казвам: "Левицата" е продължител на традициите на немското работническо движение! Тя продължава традициите на всички онези, които бяха преследвани от законите на Бисмарк срещу социалистите, на онези, които загинаха в концентрационните лагери на Хитлер; тя се чувства задължена също и към наследството на тези, които бяха преследвани като комунисти във Федералната република и като социалдемократи в ГДР. Всички те принадлежат към една идейна общност и това трябва да им се признае.

Три водещи личности

            Тук искам да напомня за три водещи личности на германското работническо движение. Най-напред за великата социалистка Роза Люксембург. Нейното завещание гласи: "Свободата означава свобода и за инакомислещите". До нея е Карл Либкнехт, който доказа със своя живот, че няма нищо по-трудно от това да се противопоставиш на духа на епохата, с което потвърди древната китайска мъдрост: "Само мъртвите риби плуват винаги по течението". Карл Либкнехт беше мъж, който се съпротивляваше. Той защити завещанието на работническото движение да се борим срещу войната като гласува срещу военните кредити в Райхстага преди започването на Първата световна война. В този ред на мисли ние сме дълбоко свързани и с един мъж, който за мен беше причината да вляза в политиката, това е носителят на Нобеловата награда за мир, Вили Бранд, който ни завеща: "От немска земя никога повече да не започва война".

            Ние, скъпи приятели, сме партия на демократичното обновление. Демокрацията - както казваше великият гръцки държавен мъж, Перикъл - е политическо устройство, при което проблемите на обществото се решават в интерес на мнозинството. В смисъла на тази древна дефиниция за демокрацията нашата представителна демокрация в Германия днес е в криза. Дали пенсиите или здравеопазването, дали данъците или участието ни във войната в Афганистан, дали пазара на труда - каквото и да вземете, винаги две трети от немския парламент гласува срещу интересите на мнозинството от немския народ. Демокрацията е в криза. Ето защо се нуждаем от демократично обновление! И в това отношение ние, германската "Левица", желаем да помогнем! И ако представителната демокрация е в криза, то тогава да я заменим с повече пряка демокрация. И преди да изискваме това от другите, да настояваме за народно допитване и референдуми, трябва ние да въведем този стил на работа в нашия вътрешнопартиен живот. Важните решения в новата ни партия трябва да се вземат след допитване до членовете й. Идеята за пряката демокрация само тогава ще бъде убедителна, когато самите ние я прилагаме.

            Радвам се, че на днешния ни учредителен конгрес присъстват много представители на профсъюзите. Като профсъюзни дейци - и аз като такъв се обръщам към вас - ние трябва да отговорим на въпроса, защо от години наред профсъюзите в Германия са в отстъпление. Много колеги и колежки от "Телеком" сега са конфронтирани с безсрамни искания за съкращения на заплатите. 50 000 служители се преместват на други служби, заплашени са с удължаване на работното време и намаление на заплатите. Защо това е така? Налага се да помислим за използваните форми на профсъюзната борба. Трябва да разработим нови начини за съпротива, което означава да се поучим и от французите. Да, "Левицата" се обявява за използването на генералната стачка, на политическата стачка като инструменти за демократичното решаване на спорове.

             Когато говоря за демократично обновяване, тогава имам пред вид също и една от основните задачи на демокрацията - задачата за контрола над властта. И когато споменавам за провала на предишната система, тогава визирам тъкмо това, че в нея не бил предвиден достатъчен контрол над властта. Това се отнася не само за Изтока, но и за Запада, това важи днес и за много места по света. Контролът над властта е критерият за демократичност; контролът над властта някога представляваше и критерий за либерализма. Затова бащите на неолиберализма, на ордолиберализма някога твърдяха: "Ние не желаем контрол над икономическата власт. Нашата цел е да предотвратим икономическата власт". В този пункт политическата концепция на социализма има допирна точка с теорията на либерализма. Предотвратяването на икономическата власт е една от задачите и на "Левицата". И ако икономическата власт не може да бъде избегната, тогава тя трябва да бъде демократично контролирана; в противен случай обществото няма да е демократично.

             В този ред на мисли се връщам към онази обществена група, която Грегор Гизи и Лотар Биски вече споменаха в своите речи - трите милиона малки предприятия, в които са наети по-малко от 10 души и които имат годишен оборот от по-малко от 10 милиона евро; тези важни стопански субекти за нашата икономика са същевременно и нашите важни партньори от стопанската сфера, защото и при тях има експлоатация и самоексплоатация. Ето защо, не бива да ги забравяме.

Въпросът за капиталистическата система

            Ние, "Левицата", сме новата сила, която се стреми да възстанови ролята на международното право във външната политика на Германия. От години международното право не се използва като основа за решенията както в немската външна политика, така и в международните отношения. Това е скандално обстоятелство, защото както правовите норми гарантират мирните взаимоотношения във вътрешния живот на държавите, така и нормите на международното право осигуряват мир между тях. И ако, например, върховният административен съд на Федералната република установи, че участвайки във войната в Ирак ние нарушаваме международното право и ако правителството не реагира, тогава това за нас е недопустимо поведение. Демокрация означава спазване на закона и зачитане на правовата държава. Ние смятаме, че войните по света поставят и въпроса за ролята на системата като причина за тях. Ето защо, след Роза Люксембург, Карл Либкнехт и Вили Бранд аз ви връщам спомена към големия френски социалист, Жан Жорес, който бе убит в навечерието на Първата световна война, само защото страстно се застъпваше за мира и призоваваше европейските работници да не стрелят и да не воюват един срещу друг. Жан Жорес, великият социалист, казваше за системата: "Капитализмът носи в себе си войната, както облакът носи дъжда". И ако причините за войната се зададат на учениците като тема за съчинение, то преди това те трябва да бъдат заведени в Близкия изток и да ги запитаме: Защо там се водят войни? Ние като единствена политическа сила отговаряме: там се воюва не за свобода и демокрация, не за спазването на човешките права, а за суровини и пазари. Заявяваме го с пределна откровеност. И причината за това е световната система на финансовия капитализъм.

            Печален факт е, че на Запад, и особено в Германия, се твърди: ние воюваме срещу международния тероризъм, без да сме си изяснили най-напред, какво е това тероризъм. И аз се гордея, че "Левицата" упорито поставя този въпрос на обсъждане в парламента. И го заявявам още един път и тук, на нашия учредителен конгрес: не може да се борим срещу тероризма, ако не сме наясно какво представлява той. Когато казваме: тероризъм е противозаконното избиване на хора за осъществяване на политически цели, то тогава трябва да престанем да прилагаме двойния морал на богатия Запад. Тогава терористи ще са и Буш и Блеър и много други, които отговарят за международните агресии! И това трябва да бъде заявено ясно.

            Уважаеми приятели, светът няма да заживее в мир, ако действаме с убеждението, че ако мюсюлманин се взривява, той е терорист. А когато християнин бомбардира, тогава той е борец за свобода и демокрация. С този двоен морал ние само засилваме недоволството по света. Това е господстващият морал на западните индустриални държави.

Да спасим социалната държава

            Ние сме партия на социалната държава. И ако трябва да посочим някакъв резултат от сбъркана политика в нашата страна през последните години, това е разрушаването на социалната държава, която караше милиони немци да се идентифицират с германската държава. На допитване, какво оценявате най-високо във вашата държава и вашата нация, първият отговор бе: социалната държава. А управляващите успяха за последните години напълно да я разрушат и то защото лишените от собствено мислене политици от другите партии папагалски повтаряха благозвучните неолиберални празнословия като "държава на превантивната социална грижа".[3] Какво потресаващо словосъчетание! "Държава на превантивната социална грижа" повтарят като латерна всички, които крушиха пенсионното осигуряване, помощите за безработица и нанесоха сериозни щети на здравното осигуряване. Как е възможно с едно такова празно словосъчетание да се заблуди цял един народ! "Държавата на превантивната социална грижа" означава социални помощи и пенсии на границата на бедността и нищо повече!

            Не е за вярване това, което успяха да сторят управляващите реформистки вандали през последните години.[4] Те сринаха една стабилна социална държава, която даваше на много хора в Германия опора и сигурна перспектива за бъдещето. Те разрушиха това, което ние с упорит труд през целия си живот успяхме да съградим през цялото последно столетие. Много трудещи се трябва сега да знаят, че на старини ще получават пенсии по бедност. И това бе заявено не от критиците на неолибералното развитие, а от служителите на "Организацията за икономическо сътрудничество и развитие" (OECD), които заседават в ХVІ-ти район на Париж и творят умни рецепти, които никога няма да ги засягат самите тях. И въпреки това те установиха, че Германия е успяла да осигури на хората с ниски доходи най-лошото пенсиониране от всичките развити държави. Лично аз никога не съм допускал, че това ще е възможно. Това показва степента на сбърканост на онези политици, общественици и журналисти, които подкрепят предложения като напр. за повишение на пенсионната възраст до 67 години и други подобни, без дори да се взрат по-внимателно, до какво ще доведе това хората в нашата страна. Това наложи появата на нова политическа сила като "Левицата", която да заяви: "Да, ние ще възстановим социалната държава!" Затова през следващите месеци и години ние ще се борим за възстановяване на старата формула за пенсиониране, която да гарантира на възрастното население пенсия за достойно съществуване през есента на живота.

            Ние възнамеряваме също, и това ще изненада някои, да бъдем партия и на екологичното обновление. И то защото сме единствената партия, която поставя въпроса за екологичната роля на системата, както това сториха вчера в своите речи Лотар Биски и Грегор Гизи. И по-конкретно: система, която се ръководи само от увеличение на потреблението като начин за реализиране на максимална печалба не може да реши екологичните проблеми. Затова формулата на "Зелените" за екологична пазарна икономика е само едно плацебо за морално успокоение.[5] Ето защо въпроса за опазване на природата поставя на дневен ред и въпросът за смяна на системата. И това ние от "Левицата" го знаем много добре. Но другите не го знаят.



            Екологичните въпроси са свързани и със социалните проблеми и това винаги е било така. Те са свързани и с въпросите за мира и войната, на което се спрях преди малко. В Близкия Изток се водят войни не за нещо друго, а за петрол и газ.

            Но нека да поговорим за социалния аспект. Какво се случи, когато се либерализираха енергийните пазари? Появиха се енергийните монополи, които ограбват хората. Затова ние настояваме за ренационализация на преносните мрежи и държавно регулиране на цените на енергийните пазари. Ние от "Левицата" се противопоставяме на манията за приватизация, обхванала неолибералите.

            И тъй като станахме свидетели как в последните години вследствие на приватизацията и дерегулирането все повече общински електрически и газоснабдителни предприятия бяха предадени на големите концерни заявяваме: ние сме партия на ресоциализирането на общинската собственост в енергоснабдяването, защото неговата децентрализация е от принципно значение и за екологията.

            Ние сме партия и на глобализацията с човешко лице. Ние разполагаме с отговорите за отстраняване на изкривяванията, причинени от глобализацията. И сме наясно, че глобализацията се нуждае от социални правила, на които икономиката трябва да се подчинява. Не сме съгласни хищният финансов капитализъм да има право да оперира свободно по целия свят, а националните държави да са лишени от правото да кажат "стоп" на тази дейност и да поставят ограничения.

Надеждата "Латинска Америка"

            Ние сме убедени в необходимостта от смяна на днешната системата за устройство на обществото и затова заявяваме, че ще действаме за установяване на социализма на 21-я век и ще подкрепяме социалистическите преобразувания в Южна Америка. Те дават надежда и пример на Европа и на целия свят.

            И когато там се национализират източниците на енергия, телекомуникациите и енергоразпределителните мрежи, ние подкрепяме тези действия, защото демокрацията е по-голяма, когато държавата и обществото решават за какво да използват собствените си богатства, а не интересът към печалба на големите американски корпорации. Според нашите разбирания това не е демокрация.

            Убеден съм, че за много хора героят на южноамериканския социализъм е Уго Чавес. Но едновременно с това искам да споделя, че за мене е точно толкова важен, ако не и по-значим Ево Моралес. Помислете само какво символично събитие е обстоятелството, че един индианец стана за първи път президент на една страна в този ограбван и подтискан от столетия континент! Дори национализацията на енергийните източници не бе най-впечатляващото негово действие. Най-изумителното от действията на Ево Моралес беше обявяването на индианския език за официален език на Боливия. Това за мене бе най-важното решение на този президент-индианец, което ще има дълбоки и трайни последствия.

Да регулираме финансовите пазари

            Предстои ни работа и по разработката на концепция за регулиране на валутните курсове, за контрола на трансфера на капитали, за "пресушаването" на данъчните оазиси. Има хиляди задачи за решаване и предложения на "Левицата" включително и за въвеждане на "данъка Тобин".[6] Правилно е, че търсим взаимодействие с тези, които критикуват комерсиалната глобализация, искат да я променят и да й придадат човешки облик.[7]



            Реакцията на човечеството към срещата на върха на Г-8 от 6 до 8 юни 2007 г. в Хайлигендам беше голямо събитие. Много добре беше, че ние отбелязахме сериозно присъствие сред мнозинството от хора, които се бяха събрали там и че бяхме приети като партньори в дискусиите. Този факт за мене е един от най-значителните за тази среща на върха. Искам да благодаря на всички онези, които допринесоха за това. Аз също се зарадвах, когато председателката на "Зелените", която искаше да застане начело на демонстрационна колона, бе бламирана от събралите се с викове: "Който гласува за войната, няма право да ни предвожда". Това нормално политическо противопоставяне бе правилно и трябва да бъде категорично одобрено.

            Драги приятели, със сигурност разочаровахме и мнозина, които очакваха нищо да не излезе от новата "Левица". Ние разбираме техните надежди, но трябваше да ги огорчим, защото нямаме право да разочароваме 4,1 милиона избиратели, които на изборите за парламент през 2005 г. ни възложиха задачата да създадем новата "Левица". И ние бихме се провалили пред историята, ако не бяхме сторили това. Многобройните гости от целия свят и от Европа на нашия учредителен конгрес показват, че човечеството следи с интерес този експеримент, защото знае, че люлката на работническото движение е тук, в Германия. И когато цялата европейска левица е в криза, всички погледи са насочени към Германия, всеки напрегнато следи, какво ще стане с нас. Това ни натоварва с голяма отговорност.

            Бих искал да кажа нещо и за една друга повеля, която политическата реалност поставя пред нас и която често се забравя от обществеността. Ние представляваме единственият политически субект в парламента и политическия живот, който вдъхва надежда на онези, които доскоро не участваха в избори, защото си казваха, че не си струва да се гласува за управляващия елит, след като той така и така решава нещата без да се съобразява с тях.[8] Нашето отсъствие от политическата сцена само би засилило десницата. Това е историческото значение на учредяването на новата "Левица".



Пряката демокрация

            Скъпи приятели, пред нас стоят големи задачи. Ние ще ставаме все по-силни. Но това няма да го правим самоцелно и това го подчертавам с поглед към организационните промени в работническото движение през последното столетие. Основните организации, профсъюзите, партиите - те не са самоцел, те са само средство към целта, да дадат глас на хората, които нямат друга власт освен да се обединяват, за да постигнат нещо. По този начин ние може да станем по-силни и затова приканваме да се присъединят към нас всички онези, които искат да сътрудничат в установяването на обществото на демократичния социализъм. Демократичният социализъм означава не свобода вместо социализъм, а свобода и социализъм или още по-точно: свобода чрез социализъм. Това е формулата на успеха, зад която заставаме.

            Скъпи приятели, независимо от многобройните грешки и заблуждения, които допускаме, бих искал да кажа още едно нещо: ако хората в Германия знаят, че народните представители там, горе си правят това, което желаят, поради което не си заслужава да ги подкрепяме, тогава трябва да излезем срещу тях с призива за пряка демокрация, за допитвания до народа и партийните членове, за всеобщи стачки. Но ние трябва да се противопоставим на управляващите убедително, въпреки допусканите от нас грешки и заблуди, които са неизбежни. Да си убедителен е най-трудното нещо. Но нека направим от това запазена марка на новата "Левица".

            ... Накрая пожелавам на всички наши членове и приятели: "На добър час и сполука!".

Информация и подбор: Иван Аладжов  /  Превод: Любен Аладжов

[1] Днес, политическата непоследователност вече се е превърнала в характерен отличителен белег на съвременната социалдемокрация, което е и една от основните причини за отлива на гласоподавателите в почти всички европейски страни от този род партии.

 

 

[2] "Партията на демократичния социализъм" (ПДС) е наследничка на бившата управляваща в ГДР "Единна социалистическа партия на Германия" (SED).



 

[3] Това понятие влиза широко в употреба по време на управлението на социалдемократите. (Бел. прев.)



 

[4] Тук Лафонтен визира най-вече социалдемократическия кабинет на Герхард Шрьодер и партньора му - Зелените, както и след 2005 г. "Голямата коалиция" между социал- и християндемократи. (Бел. прев.)



 

[5] Плацебо е несъдържаща никакви лечебни съставки имитация на лекарствено средство. (Бел. прев.)



 

[6] Идея за данък до максимално 1 %, с който да се облагат всички финансови транзакции, а приходите от него да се предоставят на слаборазвитите държави. (Бел. прев.)



 

[7] Тук Лафонтен има предвид международните движения на алтерглобалистите като напр. АТТАС, учреденото първоначално във Франция през 1998 г. (Бел. прев.)



 

[8] В Германия, а и не само там, това са най-често разочаровани от етаблираните партии леви избиратели, които в знак на протест престават да участват в избори. (Бел. прев.)








Каталог: web -> files -> richeditor -> filemanager
filemanager -> Европейската Левица Актуални тенденции в лявото политическо пространство на Европа
filemanager -> Малин георгиев янков изборен район №02 – бургаски
filemanager -> Име на пътника
filemanager -> 2. Бургас Светозар Стоянов Съев 2 Иво Цветанов Лазаров 3 Георги Любомиров Желязков 4 Красимир Иванов Гинов 5 Димитринка Траянова Боева Варна
filemanager -> Особености на новата немска партия "левицата"
filemanager -> И член на Управителния съвет на Европейската лява партия на форума „За солидарна България в солидарна Европа
filemanager -> Поздравително съобщение от Президента на Парламентарната Група на Сириза-Обединен Социален Фронт Алексис Ципрас до партия „Българската левица”
filemanager -> Доклад за международната дейност на пп "българската левица" Скъпи другарки и другари, Уважаеми гости, Международната дейност на партия "
filemanager -> Медицинска информационна карта (medif) (само за служебно ползване)


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница