36
при което, както посочва Бенвенист формата „съм“, свързана със съществуването, е различна от „съм“ като свързваща дума (копула),
означаваща идентичност: „Двете думи са съществували едновременно и все още могат да съществуват, въпреки че са напълно различни.“
[Бенвенист, 1974, с.203]
Изследванията на Бенвенист хвърлят нова светлина върху значението на „съм“ като самостоятелен глагол, а не като копула. В
индоевропейските езици „съм“ се изразява с корена
es, означаващ
„съществувам, намирам се в действителност“. „Съществуване“ и
„действителност“ се определят като „нещо
истинско, устойчиво,
вярно“ [Пак там, с.204]. (На санскрит
sant, „съществуващ“,
„действително добър“, „верен“; прилагателно в превъзходна степен
Sattama, „най-добрият“) Следователно според етимологичния си корен „съм“ е нещо повече от твърдение за идентичност между субект и негово характерно качество; то е нещо повече и от
описателентермин за явление. С него се означава реалността на съществуването на този или това, което
е;
така се изтъква неговата, нейната или нечия автентичност и истинност Твърдението, че някой или нещо е, се отнася до същността на човека или предмета, а не до неговия, нейния или нечий външен вид.
Този предварителен анализ на значението на „имам“ и „съм“
позволява да направим следните изводи:
1. Под „съм“ или „имам“ нямам предвид определени качества на един субект, илюстрирани с твърдения като „Имам лека кола“, „Аз съм бял“ или „Аз съм щастлив“. Имам предвид два фундаментални начина на съществуване, два различни вида ориентация — към личността и
към материалния свят, две различни структури на характера, преобладаващата от които определя начина, по който човек мисли, чувства и постъпва.
2.
В начина на съществуване, изразен с
„имам“
взаимоотношението ми със света е отношение на притежание и собственост, в рамките на което искам да превърна в
мое притежание всеки и всичко, включително и себе си.
3. Начинът на съществуване „съм“ включва две би-тийни форми.
Първата е противоположна на
имам, изразена с твърдението на Дю
Маре, и означава жизненост и естествена отвореност към света.
Втората форма на „съм“ е противоположна на
изглеждам и се отнася
37
до истинската природа, до реалната същност на даден човек или предмет за разлика от измамната външност, както показва етимологията на глагола „съм“ (Бенвенист).
[1]
Тук трябва, макар и накратко, да спомена, че формата „съм“
съществува и като отношение към собственото тяло, при което то се възприема като живо и което може да се предаде с думите: „Моето тяло — това съм аз“, а не „Аз имам тяло.“ Целият ни опит на сетивно възприятие свидетелства за такова отношение към тялото. — Бел. а.
↑
[2]
Този и следващите лингвистични цитати са Взети от Емил
Бенвенист — Бел. а.
↑