ПО-СТАРИ ВИЖДАНИЯ: ДЮ МАРЕ — МАРКС
Пагубните последствия от това объркване са осъзнати още през
XVIII в. Дю Маре много точно излага проблема в своята книга
„Истинските принципи на граматиката“ — Les Veritables Principes de
la Grammaire (1769) — публикувана след смъртта му. Там той пише следното: „В примера «Имам часовник», имам се разбира в буквален смисъл, докато в «Имам идея», имам е употребено в преносен смисъл.
«Имам идея» означава «Мисля, представям си нещо». «Имам
желание» означава «Желая». «Имам намерение» означава «Искам» и т.н.“ (Преводът мой; за позоваването на Дю Маре съм задължен на д-р
Ноам Чомски.) Един век след като Дю Маре забелязва явление то заместване на глаголи със съществителни, Маркс и Енгелс обръщат внимание на същия проблем в „Светото семейство“, но по много по- радикален начин. В критиката си на „критическата критика“ на Едгар
Бауер те включват кратко, но значимо есе за любовта, в което се цитира следното твърдение на Бауер: „Любовта… е жестока богиня,
която като всяко божество се стреми да завладее изцяло човека и не се задоволява, докато той не й отдаде не само своята душа, но и физическото си «аз». Нейният култ е страданието, върхът на този култ е саможертвата, самоубийството.“
В отговор Маркс и Енгелс пишат: „Бауер превръща любовта в
«богиня», и то в «жестока богиня», като прави от любещия човек, от
любовта на човека — човек на любовта, като отделя любовта като особена същност от човека и като такава й придава самостоятелно битие“
[1]
. Тук Маркс и Енгелс изтъкват решаващия фактор при употребата на съществителното име вместо глагола. Съществителното
„любов“, което е само абстракция на дейността да обичаш някого, се превръща в субект на действието. Любовта става богиня, идол, върху който човекът проектира своите чувства; в този процес на отчуждаване той престава да изпитва любов, като способността му да обича преминава в преклонение пред богинята Любов. Така човекът престава да бъде активен, чувстващ индивид и се превръща в отчужден идолопоклонник.
32
[1]
Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч., т. 2, с. 22.
↑
|
