Да имаш или да бъдеш — Дилемата на човешкия избор
Изтегляне 1.87 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
E From Byagstvo Svobodata, Женска-психология, Francoise-Dolto - Vsichko e ezik - 8100-b
| ПРИТЕЖАНИЕ — СИЛА — БУНТ Склонността да се развиват в съгласие с вътрешната си природа е присъща на всички живи същества. Затова се съпротивляваме на всеки опит да се попречи на развитието ни в посоките, определени от нашата вътрешна структура. За да се преодолее тази съзнателна или несъзнателна съпротива, е необходимо физическо или умствено усилие. Благодарение на енергията, присъща на атомния и молекулния им строеж, предметите устояват в различна степен на опитите да се промени физическият им състав, но те не могат да се противопоставят на това, да бъдат използвани. Приложението на хетерономна сила по отношение на живите същества (те. силата, която се стреми да ни огъне в посоки, противоположни на вътрешната ни структура и която е вредна за нормалното развитие) поражда съпротива, която може да приеме всякакви форми, може да се окаже безрезултатна, а много често и неосъзната. Това, което се подлага на ограничения, е свободната, спонтанна изява на волята на пеленачето, детето, юношата и накрая на зрелия човек, жаждата им за знания и истина, потребността им от обич. Развиващата се личност е принудена да се откаже от повечето от своите дълбоко присъщи, съкровени желания и интереси, от волята си и да възприеме воля, желания и даже чувства, които са й чужди, а са й наложени от обществото и съществуващите условности в мисленето и чувствата. Обществото — и семейството като негов психосоциален посредник — е „призвано“ да реши трудната задача как да прекърши волята на един човек, без той да го осъзнае. Въпреки трудностите, обществото решава проблема чрез сложен процес на внушаване на определени идеи и доктрини, с помощта на награди и наказания в съответствие с господстващата идеология. И успява, защото повечето хора са убедени, че следват своята воля, без да съзнават, че волята им всъщност е втълпена и умело манипулирана. В този процес на потискане на волята най-голямата трудност е свързана със сексуалността, тъй като тук става въпрос за мощен нагон, който не се поддава на манипулиране толкова лесно, колкото други желания. Затова в борбата със сексуалните влечения обществото влага 96 по-големи усилия, отколкото с всяко друго човешко желание. Няма да посочвам различните форми на заклеймяване на секса — като се започне от моралните (сексът е грях) и се стигне до здравословните основания (мастурбацията е вредна за здравето). Църквата забранява контрола над раждаемостта не защото е загрижена за светостта на живота (такава грижа би я накарала да осъди смъртното наказание и войните), а за да осъди секса, ако той не служи за продължаване на рода. Усилията, полагани за потискане на сексуалните влечения, трудно щяха да бъдат разбрани, ако ставаше въпрос за секса като такъв. Не сексът, а пречупването на човешката воля е истинската причина за осъждането му. В много от т.нар. примитивни общества не съществуват никакви табута по отношение на сексуалните отношения. Доколко те не се основават на експлоатация и господство, не се налага и волята на индивида да бъде прекършвана. Те могат да си позволят да не заклеймяват секса и да извличат удоволствие от сексуалните контакти, без да изпитват чувство на вина. Поразителното в тези общества е, че сексуалната свобода не води до сексуална ненаситност, че след период на относително краткотрайни сексуални връзки се оформят двойки, които след това нямат желание да си разменят партньорите, — но в същото време са свободни да се разделят, когато любовта угасне. За тези неориентирани към собственическа нагласа групи насладата от секса е проява на битиен модус, а не резултат от сексуалното притежание. Като споменавам това, не препоръчвам да се върнем към начина на живот на тези примитивни общества — всъщност дори да искахме, не бихме могли да го направим по простата причина, че породеният от цивилизацията процес на индивидуализация и диференциация придава на любовта качество, отличаващо я от любовта в примитивното общество. Не можем да се върнем назад, можем да вървим само напред. Важното е, че новите форми на освобождаване от собственост ще премахнат сексуалния глад, характерен за всички общества, ориентирани към притежанието. Сексуалното желание е една от проявите на независимост, която се изявява в ранна възраст (чрез мастурбацията). Заклеймяването й цели да пречупи волята на детето и да го накара да се чувства виновно и по този начин — покорно. Стремежът да се премахнат сексуалните забрани до голяма степен в основата си е опит за бунт, целящ 97 Възвръщането на свободата. Премахването на сексуалните табута обаче само по себе си не дава по-голяма свобода. Бунтът се удавя, така да се каже, угасва в сексуалното удовлетворение… и В произтичащото от него чувство за Вина. Само постигането на вътрешна независимост дава свобода и премахва потребността от бунт, обречен на неуспех. Същото важи за всички други видове поведение, когато човек върши нещо забранено, опитвайки се да си върне свободата. По същество табутата пораждат сексуални мании и перверзни, но сексуалните мании и перверзните не носят свобода. Бунтът на детето се проявява по много други начини: като не приема навиците за хигиена, като не яде или като преяжда, като проявява агресивност и садизъм и т.н. до най-различни саморазрушителни постъпки. Бунтът често приема формата на „седяща стачка“ — отсъствие на интерес към света, мързел, апатичност, чак до патологични форми на бавно самоунищожение. Резултатите от тази борба за власт между деца и родители са разгледани от Дейвид Е. Шектър в изследването му „Развитието на детето“ — Infant Devebpment. Всички данни сочат, че хетерономната намеса в процеса на развитие на детето и по-късно на зрелия човек е най-дълбокият корен на психичната патология, и особено на разрушителността. Трябва ясно да се разбере обаче, че свободата не е слободия и произвол. Човешките същества притежават специфична структура — както и всички други видове — и могат да се развиват само в съответствие с нея. Свободата не означава елиминиране на всички основополагащи принципи, а свободата да се развиваш според законите на човешкото съществуване (автономни ограничения). Свободата означава съблюдаване на законите, които направляват оптималното човешко развитие. Всяка власт, която служи на тази цел, е „рационална“, ако упражняването й мобилизира активността на детето, критичното му мислене и вярата в живота. Властта е „ирационална“, ако налага чужди на детето норми, които обслужват самата власт, а не специфичната детска природа. Притежателният модус, нагласата, ориентирана към собственост и печалба, закономерно поражда желание и дори потребност от власт За да владеем други човешки същества, трябва да притежаваме власт, за да пречупваме съпротивата им. За да упражняваме контрол над 98 частната собственост, трябва да използваме власт срещу попълзновенията на онези, които биха ни я отнели, защото и те са ненаситни като самите нас; стремежът да придобиеш частна собственост поражда насилие, ограбвайки другите по явни или скрити начини. При притежателния модус щастието се изразява в превъзходството над другите, във властта над тях и в крайна сметка в способността на един човек да завладява, да ограбва, да убива. При битийния модус то се изразява в обичта, грижата за другите и самопожервувателността. |