Да имаш или да бъдеш — Дилемата на човешкия избор

125
пламенно желаят да обичат, но са изгубили тази способност
Жертвайки живота си, те смятат, че изживяват любов във висша степен.) Този вид саможертва е много по-различен от саможертвата на
Великомъчениците, които обичат живота и приемат смъртта единствено когато са принудени да изменят на себе си. Днешните млади хора, склонни да пожертват себе си, са едновременно обвиняеми и обвинители, защото техният пример свидетелства за това как при нашата социална система някои от най-добрите й представители толкова се отчуждават и обезсърчават, че единственият изход от отчаянието се явяват унищожението и фанатизмът.
Стремежът за единение със себеподобните произтича от специфичните условия на съществуване и е един от най-мощните мотиватори на човешкото поведение. Съчетанието на минимална инстинктивна обусловеност и максимално развитие на интелекта е лишило хората от изконното им единство с природата. За да не се чувстваме изолирани — което всъщност би ни довело до лудост —
имаме нужда от възстановяване на единството със себеподобните и с природата. Тази човешка потребност от единение се проявява по различни начини: в симбиотичната привързаност към майка, идол,
племе, народ, класа, религия, общност, професионална организация.
Често, разбира се, тези връзки се наслагват и придобиват екстатична форма, например сред членовете на религиозни секти, терористични групировки или в проявите на национална истерия в случай на война.
Избухването на Първата световна война е послужило като повод за възникването на една от най-драстичните форми на такова екстатично
„единение“. За един ден хората се отказват от твърдия си дотогава пацифизъм, антимилитаризъм и социализъм. Дори учените забравят присъщата им обективност, критична мисъл и безпристрастност и се присъединяват към величавото болшинство — наречено Ние.
Стремежът за единение с другите се проявява както в най- примитивния тип поведение, т.е. в актовете на садизъм и унищожение, така и в най-висшия — солидарността в отстояването на някакъв идеал или убеждения. Този стремеж е и главната причина за необходимостта от приспособяване. Страхът хората да не се окажат отритнати е по-силен дори и от страха от смъртта. Типът единство и солидарност, което едно общество поражда и може да поддържа в

126
специфичните условия на социално-икономическата си структура,
играе решаваща роля.
Тези съображения ни навеждат на мисълта, че у хората се проявяват и двете тенденции: едната, да имаш — да притежаваш, —
която в крайна сметка черпи сила от биологичния фактор на инстинкта за самосъхранение; и другата, да бъдеш — да даваш, да делиш с другите, да се жертваш, — която дължи силата си на специфичните условия на човешкото съществуване и на потребността на човека да преодолее изолацията си чрез единение с другите хора.
Социалната структура, със своите ценности и норми, предопределя коя от тези две противоречиви тенденции, които присъстват у всекиго,
да вземе превес. Култури, които подхранват стремежа към собственост, т.е. притежателния модус, водят началото си от едни човешки потенции, а култури, които подхранват стремежа към единение, т.е. битийния модус — от други. Ние трябва да решим коя от двете ориентации да изберем, като съзнаваме обаче, че решението ни до голяма степен се обуславя от социално-икономическата структура на обществото.
Наблюденията ми в областта на груповото поведение ме карат да мисля, че двете крайни групи, проявяващи дълбоко вкоренени и почти неизменни типове стремеж съответно да притежават и да съществуват, са малцинство. У мнозинството реално съществуват и двете възможности, като от факторите на социалната среда зависи коя от двете ще доминира и коя ще бъде потисната.
Това предположение противоречи на широко разпространеното в психоанализата схващане, че социалната среда причинява същностни изменения в развитието на личността през кърмаческия период и ранното детство, но вече формираният характер почти не се изменя под влияние на външните условия. Този принцип е успял да се наложи в психоанализата, защото в живота на повечето хора жизнените условия от времето на детството им остават непроменени и по-късно в живота им, тъй като и обществените условия рядко се променят Съществуват многобройни случаи обаче, когато рязка промяна в социалната среда води до съществени изменения в поведението на човека, т.е. отрицателната нагласа престава да бъде подкрепяна, а положителната се поддържа и насърчава.

127
В заключение ще кажа, няма нищо удивително в това, че стремежът на човека към себеотдаване и саможертва се проявява толкова често u c такава сила, имайки предвид условията, в които съществува човешкият род. Изненадващо е, че тази потребност е могла дотолкова да закърнее, че егоизмът да стане норма в индустриалното
(и в много други) общества, а солидарността — изключение.
Парадоксът обаче е в това, че явлението е породено от необходимостта за единение. Общество, чиито принципи са алчността, печалбата и притежанието, създава социален характер с притежателна ориентация. След като този господстващ модел се е утвърдил, никой не желае да бъде аутсайдер или да го отлъчат и за да избегне тази опасност, се приспособява към мнозинството, обединено единствено от взаимния си антагонизъм.
Като следствие от преобладаващата егоистична нагласа лидерите в съвременното общество смятат, че хората могат да бъдат мотивирани само с материални стимули, т.е. с награди, и че няма да откликнат на призиви за солидарност и саможертва. Може би това е причината подобни призиви да се отправят рядко, главно в периоди на война, така че ние нямаме възможност да проверим какъв би бил откликът наистина.
Нужна е коренно различна социално-икономическа структура и коренна промяна в човешката природа, за да се докаже, че подкупът не е единственият (нито най-добрият) начин да се влияе на хората.
[1]
Някои от тези данни съм разгледал в моята книга „Анатомия на човешката деструктивност“ — The Anatomy of Human
Destructiveness. — Бел. а.
↑
[2]
В книгата си „Играчите: Новите корпоративни Водачи“ —
The Gamesmen: The New Corporate Leaders (която имах възможност да прочета в ръкопис), Майкъл Макоби споменава за някои нови проекти за демократично участие и главно се позовава на изследванията си като един от авторите на „Проекта Боливар“. Онова, което е обект на обсъждане в работните документи на този проект и в други разработки, е тема на по-голям труд на Макоби. — Бел. а.
↑
[3]
Един от най-значимите източници за разбирането на естествената човешка потребност за себеотдаване е класическото произведение на П. А. Кропоткин „Взаимопомощта: фактор за

128
еволюцията“ — Mutual Aid: A Factor of Evolution (1902). A също така и книгата на Ричард Титмъс „Отношението «да даваш»: от човешката кръв до социалната политика“ — The Gift Relationship: From Human
Blood to Social Policy (в която цитира прояви на човешка самоотверженост и подчертава, че икономическата система пречи на хората свободно да упражняват това си право), както и книгата, под редакцията на Едмънд С. Фелпс „Алтруизъм, морал и икономическа теория“ — Altruism, Morality and Economic Theory. — Бел. а.
↑

129

Изтегляне 1.87 Mb.

Сподели с приятели: