Да имаш или да бъдеш — Дилемата на човешкия избор
Изтегляне 1.87 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
E From Byagstvo Svobodata, Женска-психология, Francoise-Dolto - Vsichko e ezik - 8100-b
| АКТИВНОСТ И ПАСИВНОСТ Битието в описания смисъл предполага способност за активност Пасивността изключва битието. „Активен“ и „пасивен“ обаче са сред най-погрешно разбираните думи, тъй като днешното им значение напълно се различава от значението, което са имали от античността и Средновековието до епохата на Ренесанса. За да разберем понятието „битие“, трябва да изясним понятията „активност“ и „пасивност“. В съвременния език активността обикновено се определя като качество на поведението, което води до видим ефект чрез изразходване на енергия. Така например фермерите, които обработват земята си, могат да бъдат наречени активни. Активни са също и работниците на конвейер. Продавачите, които убеждават купувачите да купят тази или онази стока; инвеститорите, които влагат свои или чужди пари в някакъв проект; лекарите, които лекуват пациентите си; чиновниците, които продават пощенски марки; бюрократите, които прошнуроват документи. Някои от тези дейности може да изискват по-големи умения и съсредоточеност от други, но това не засяга същинската „активност“. Активността е обществено признато, целенасочено поведение, което води до съответни общественополезни промени. В съвременния смисъл на думата активността се отнася само до поведението, не до личността, стояща зад това поведение. Няма никакво значение дали хората са активни, защото ги тласка някаква външна сила, както роба, или Вътрешен импулс, както човек в състояние на тревожност Няма значение дали са погълнати от работата си, както дърводелеца или писателя, учения или градинаря; или им е съвсем безразлично какво правят и не изпитват никакво удовлетворение от своя труд, както работника на конвейера или пощенския чиновник. В съвременното разбиране за активност не се прави разлика между активност и обикновена заетост. Между тях обаче стои принципното различие, което съответства на термините „отчуждена“ и „неотчуждена“ активност При отчуждената активност аз не се преживявам като активен субект на своята дейност, а по-скоро 111 възприемам резултата от дейността — и то като нещо „извън мен“, над мен, отделно от мен, срещу мен. При отчуждената активност аз не действам реално; действат вместо мен външни и вътрешни сили. Аз съм се отделил от резултата на дейността. Най-добрият пример за отчуждена активност в областта на психопатологията се наблюдава при страдащите от натраплива невроза. Необясними за околните вътрешни подбуди ги принуждават да правят неща против волята си — да броят стъпала, да повтарят определени фрази, да изпълняват странни ритуали. В преследването на внушената цел те могат да бъдат изключително „активни“. Както убедително показват резултатите от психоаналитичните изследвания, тези хора са несъзнателно движени от вътрешни сили. Ярък пример на отчуждена активност е и поведението след състояние на хипноза. Онези, на които при хипнотичен сеанс се внушава да направят това или онова, след излизане от хипнотичното състояние следват внушението, без да съзнават, че не правят онова, което искат, а изпълняват команди, дадени им предварително от хипнотизатора. При неотчуждената активност аз се преживявам като субект на дейността. Неотчуждената активност е процес на раждане на нещо, на създаване на нещо и човек остава свързан с това, което създава. Моята дейност е проява на способностите ми, дейността ми и аз сме едно. Тази неотчуждена активност аз наричам продуктивна активност [1] Под „продуктивна“ нямам предвид способността да се сътвори нещо ново или оригинално, т.е. нямам предвид творческите способности, каквито притежава художникът или ученият Не става въпрос и за продукта на моята активност, а за нейното качество. Една картина или един научен труд може да са достатъчно непродуктивни, безплодни. От друга страна, процесът, който протича при някои хора напълно съзнателно, т.е. при хора, които истински „виждат“ дървото, а не просто го гледат, или при тези, които четат стихове и усещат чувствата, въплътени от поета в думи — този процес може да бъде извънредно продуктивен, въпреки че нищо не се „произвежда“. Продуктивната активност бележи състояние на вътрешна активност, без непременно да е свързана със създаването на произведение на изкуството, на научен труд или на нещо „полезно“. Продуктивността е ориентация на характера, която може да е присъща на всички човешки същества, при условие че са емоционално пълноценни. 112 Продуктивните личности одухотворяват всичко, до което се докоснат Реализират собствените си способности и вдъхват живот на други личности и вещи. И „активността“, и „пасивността“ могат да имат по две напълно различни значения. Отчуждената активност, в смисъл на проста заетост, е всъщност „пасивност“ в смисъл на продуктивност Докато пасивност, разбирано като незаетост, може да бъде и неотчуждена активност Това се разбира толкова трудно, защото активността е предимно отчуждена „пасивност“, а продуктивна пасивност се среща изключително рядко. [1] В моята книга „Бягство от свободата“ — Escape from Freedom, използвам термина „спонтанна активност“, а в по-късните си произведения — „продуктивна активност“. — Бел. а. ↑ |