Да имаш или да бъдеш — Дилемата на човешкия избор

173
автобиографията си той пише, че до тридесетата си година музиката,
поезията и живописта са му доставяли неизмерима наслада, но че по- късно за дълги години загубил всякакъв интерес съм тях: „Струва ми се, че умът ми стана някаква машина, която смила голям брой факти в общи закони… Загубата на естетическите интереси е равносилна на загубата на щастието и може би се отразява зле на умствените способности, а още по-вероятно — и на нравствените качества, тъй като отслабва емоционалната страна на нашата природа.“
[1]
(Цитирано по Е. ф. Шумахер.)
Процесът, който Дарвин описва, продължава да се развива оттогава насам, докато между разума и сърцето настъпва почти пълен разрив. Интересно е да се отбележи, че подобен регрес не се наблюдава у повечето изявени учени, работещи в областта на точните и най-революционни науки (например теоретичната физика). Всички те дълбоко се вълнуват от философските и духовните проблеми. Имам предвид учени като А. Айнщайн, Н. Бор, Л. Силард, В. Хайзенберг, Е.
Шрьодингер.
Преобладаването на манипулативното мислене често се придружава от атрофия на емоционалния живот Тъй като не се насърчава или не е необходим, а по-скоро пречи на оптималното функциониране, емоционалният живот остава недоразвит, спрял на нивото на детската възраст Резултатът е, че в сферата на емоционалните отношения хората с пазарен характер са изключително наивни. Привлечени от „емоционални натури“, поради собствената си наивност, те често не умеят да преценяват дали тези хора са искрени или лицемерни. Това обяснява защо мошениците се подвизават с успех в духовните и религиозните среди. Обяснява също и защо политиците, които залагат на силните емоции, допадат на хората с пазарен характер и защо последните не правят разлика между искрено набожния човек и онзи, който имитира дълбоки религиозни чувства.
Този тип личности не се класифицират единствено с термина
„пазарен характер“. Може да бъде употребен и терминът, който Маркс използва — отчужден характер. Хората с такъв характер са отчуждени от труда си, от себе си, от другите хора u от природата. Ако използваме психиатричен термин, човекът с пазарен характер може да бъде наречен шизоиден. Терминът в известна степен заблуждава,

174
защото шизоидната личност, когато живее сред други шизоидни личности, функционира успешно и не изпитва чувство на обърканост,
каквото би се появило в по-„нормално“ обкръжение.
Докато преработвах за последен път съдържанието на тази книга, имах възможността да прочета в ръкопис книгата на Майкъл
Макоби „Играчите: Новите корпоративни водачи“ — The Gamesmen:
The New Corporate Leaders, чието излизане от печат предстоеше. В
проницателното си изследване Макоби анализира структурата на характера на двеста и петдесет изпълнителни директори, мениджъри и инженери в две от най-преуспяващите американски компании.
Много от неговите резултати потвърждават описаните от мен особености на кибернетичната личност, главно доминирането на мозъчната сфера за сметка на недостатъчно развитата емоционална сфера. Като се вземе предвид, че описваните от Макоби изпълнителни директори и мениджъри са или ще бъдат сред лидерите на американското общество, резултатите от неговото изследване придобиват голямо социално значение.
Данните, получени от три до двадесет лични интервюта, които
Макоби е взел от всеки член на изследваната от него група, ни дават ясна представа за този тип характер
[2]
Дълбок и жив научен интерес към разбиране динамичното естество на работата, ентусиазиран — 0%
Целенасочен, енергичен, умел, но без да проявява задълбочен научен интерес към същността на нещата —
22%
Интересът към работата е стимулиран от самата работа и по тази причина е неустойчив — 58%
Умерено продуктивен, нецеленасочен. Интересът към работата е предимно инструментален, с цел обезпечаване на сигурен доход и стабилно икономическо положение — 18%
Пасивен, непродуктивен, разсеян — 2%
Отрича работата, отрича реалния свят — 0%
------------

175 100%
Две особености правят силно впечатление:
1) отсъствието на дълбок интерес към разбиране същността на нещата („разум“);
2) неустойчивият интерес у повечето хора към работа, която се възприема единствено като основно средство за осигуряване на икономическа стабилност.
Абсолютно различна е картината на онова, което Макоби нарича
„скала на любовта“:
Любящ, положително настроен, творчески ориентиран — 0%
С чувство за отговорност, нежен, сърдечен, но неспособен да обича всеотдайно — 5%
Умерен интерес към другите, способен на по- дълбоки чувства — 40%
Традиционно загрижен, благопристоен, ориентиран към ролево поведение — 41%
Пасивен, неспособен да обича, равнодушен — 13%
Негативно настроен, коравосърдечен — 1%
------------
100%
Нито едно от изследваните лица не може да бъде определено като дълбоко любяща личност, въпреки че 5% се проявяват като нежни и сърдечни. За всички останали се казва, че проявяват умерен интерес или традиционна загриженост към другите хора, че са неспособни да обичат или че са негативно настроени към живота — наистина поразителна картина на емоционална недоразвитост, за разлика от силно развитите интелектуални способности.

176
„Кибернетичната религия“ на пазарния характер съответства на тази обща структура на характера. Зад фасадата на агностицизма или християнството е скрита чисто езическа религия, макар хората да не я осъзнават като такава. Тази езическа религия трудно се поддава на описание, защото за нея може да се съди по онова, което хората правят
(и не правят), а не по съзнателните им разсъждения за религията или по догмите на една религиозна организация. На пръв поглед най- силно впечатление прави фактът, че човек се е провъзгласил за бог,
защото е придобил техническите способности за „второ сътворение“
на света, изместващо първото сътворение от Бога на традиционната религия. Можем да формулираме същото и по друг начин:
превърнахме машината в бог и започнахме да се смятаме за богоподобни, служейки на машината. Без значение е каква формулировка ще предпочетем: важно е, че хората, намирайки се в състояние на реално безсилие, си въобразяват, че са всесилни
благодарение на науката и техниката.
В колкото по-голяма изолация се оказваме, колкото по-слабо емоционално реагираме на обкръжаващия ни свят и колкото по- неизбежен ни изглежда катастрофалният край на днешната цивилизация, толкова по-пагубно става влиянието на новата религия.
Ние преставаме да бъдем господари на техниката и вместо това се превръщаме в нейни роби — а техниката, някога жизненоважен елемент на съзиданието, показва другото си лице на жестоко божество (като индийската богиня Кали), пред което мъжете и жените са готови да жертват самите себе си и собствените си деца. Докато съзнателно продължават да хранят надежди за по-добро бъдеще,
кибернетичните хора си затварят очите пред факта, че са се превърнали в поклонници на богинята на унищожението.
В подкрепа на тази теза могат да бъдат приведени много и различни доказателства, но най-убедителни са следните две: великите държави (и дори някои не толкова големи държави) продължават да трупат ядрени оръжия с все по-голяма разрушителна мощ, без да са склонни в близко бъдеще да вземат единствено разумното решение —
унищожаването на всички ядрени оръжия и на атомните електроцентрали, които доставят суровина за ядрените оръжия;
практически не се противодейства на опасността от екологична

177
катастрофа. Или, с други думи, нищо сериозно не се прави за оцеляването на човешкия род.
[1]
Дарвин, Ч. Спомени за развитието на моя ум и характер
(Автобиография).
↑
[2]
Препечатано с разрешение. За сравнение — паралелното следване на Игнасио Милан „Характерът на мексиканските изпълнителни директори“ — The Character of Mexican Executives.
↑

178

Изтегляне 1.87 Mb.

Сподели с приятели: