Да имаш или да бъдеш — Дилемата на човешкия избор
Изтегляне 1.87 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
E From Byagstvo Svobodata, Женска-психология, Francoise-Dolto - Vsichko e ezik - 8100-b
| За да изградят общество с битийна ориентация, всички хора трябва активно да изпълняват както икономическата, така и гражданската си функция в обществото. Следователно ние можем да се избавим от притежателната нагласа за съществуване единствено чрез пълното осъществяване на индустриалната и политическата демокрация, основана на единодействие. Повечето радикални хуманисти споделят това изискване. При индустриалната демокрация всеки член на голяма индустриална или друга организация играе активна роля в живота й, всеки е напълно информиран и участва във вземането на решения — като се започне от равнището на индивидуалния работен процес, здравеопазването и мерките за безопасност (това вече успешно е изпробвано в няколко шведски и американски предприятия) и се стигне до участие във вземането на решения на по-високо равнище, засягащи общата политика на предприятието. От съществено значение е работниците и работодателите да представляват себе си, а не да бъдат представяни от профсъюзни служители извън предприятието. Индустриалната демокрация означава също, че предприятието не е само икономическа и техническа, а и социална институция, в чийто 207 живот и начин на функциониране всеки член взима дейно участие и проявява жив интерес. Същите принципи важат при осъществяването на политическата демокрация. Демокрацията може да устои на авторитарната заплаха, ако от пасивна, „наблюдаваща демокрация“ се превърне в активна, „демокрация, основана на единодействието“, в която проблемите на обществото са толкова близки и важни за отделните граждани, колкото и личните им проблеми, или по-точно, в която благополучието на обществото се превръща в лична грижа на всеки гражданин. Като участват в живота на обществото, хората откриват, че личният им живот става по-_интересен_ и по-вълнуващ. Действително, истинската политическа демокрация може да бъде определена като демокрация, при която животът е най-вече интересен. По самата си същност тази демокрация, основана на единодействието — за разлика от „народните демокрации“ или „централизираните демокрации“, — е антибюрократична и създава атмосфера, която практически изключва възможността от поява на демагози. Разработването на методи за такъв нов тип демокрация може би е много по-трудно от изработването на демократична конституция през XVIII в. Ще са необходими огромни усилия от страна на голям брой висококомпетентни специалисти, за да се изковат принципите и конкретните методи за изграждане на този нов тип демокрация. Като едно от многото възможни предложения за реализиране на тази цел бих желал отново да се спра на идеята, която изказах преди повече от двадесет години в книгата си „Здравото общество“: да бъдат създадени стотици хиляди контактни групи (всяка по около петстотин члена), които на свой ред да съставят постоянни съвещателни органи, упълномощени да вземат решения по основни проблеми в областта на икономиката, външната политика, здравеопазването, образованието и начините за постигане на всеобщо благополучие. Тези групи ще получават цялата информация, която им е необходима (описвам характера й по-нататък), ще я обсъждат (без външни влияния) и ще решават чрез гласуване (а като се имат предвид съвременните технически средства, резултатите от всичките им гласувания ще бъдат обработвани още същия ден). Всички групи заедно ще образуват „Долната камара на парламента“, чиито решения заедно с тези на 208 други политически органи ще оказват решаващо влияние върху законотворчеството. „Защо трябва да се правят такива сложни планове — ще запита някой, — когато допитванията до общественото мнение позволяват да се получат данни за мнението на цялото население за същия кратък период?“ Това възражение засяга един от най-проблематичните аспекти на този вид сондиране на общественото мнение. Какво всъщност представлява „мнението“, което се получава чрез анкетиране, освен основанията, които изтъква даден човек, без да разполага с необходимата за случая информация, критичен анализ и обсъждане? Нещо повече, анкетираните знаят, че „мненията“ им не са от значение и следователно ще останат без последствия. Подобни мнения само фиксират осъзнатите представи на хората в даден момент Те нищо не ни казват за скритите тенденции, които биха могли да доведат до коренно противоположни мнения, ако обстоятелствата се променят По същия начин по време на политически избори гласоподавателите знаят, че след като вече са гласували за един кандидат, те повече не могат да повлияят реално върху по-нататъшния ход на събитията. В някои отношения гласуването на политически избори е още по-вредно от допитванията до общественото мнение, защото мисленето е притъпено чрез полухипнотични въздействия върху хората. Изборите се превръщат във вълнуваща мелодрама, в която на карта са заложени надеждите и стремежите на кандидатите, а не политически проблеми. Гласуващите сякаш участват в драматично представление, като дават гласа си за кандидата, когото подкрепят Макар че голяма част от населението отказва да направи този жест, мнозинството от хората са очаровани от тези съвременни зрелища в римски стил, в които на арената се борят политици, а не гладиатори. За да бъде убеден някой в нещо, са нужни най-малко две условия: адекватна информация и гаранции, че решението на даден Изтегляне 1.87 Mb. Сподели с приятели:
|