Да имаш или да бъдеш — Дилемата на човешкия избор

213
Методите за „промиване на мозъци“ са опасни не само защото ни подтикват да купуваме неща, които изобщо не са ни нужни и които не искаме да имаме, а защото ни принуждават да избираме политически кандидати, които никога нямаше да изберем, ако напълно контролирахме своето поведение и решения. Ние обаче не сме в състояние да овладеем напълно реакциите си, защото сме обект на пропаганда, която се води с хипнотични методи на въздействие. За да се преборим с тази растяща опасност, трябва да забраним
използването на всякакви форми на хипнотично въздействие,
прилагани от пропагандата както в областта на потреблението,
така и в областта на политиката.
Тези хипнотични методи, използвани в рекламата и в политическата пропаганда, са сериозна заплаха за психичното здраве,
по-специално за ясното и критично мислене и за емоционалната независимост Задълбочени изследвания показват, че вредата от наркоманията върху човешкото здраве е много по-малка от пораженията, които нанасят методите за „промиване на мозъците“ —
от подпраговите внушения до полухипнотичните прийоми, като често повтаряне или изкривяване на логичното мислене под въздействието на призивите за сексуално наслаждение („Аз съм Линда, люби ме!“).
Атакуването на хората чрез чисто сугестивни методи, което се прилага при рекламиране на стоки, главно с телевизионни рекламни клипове,
въздейства затъпяващо. Този щурм срещу разума и чувството за реалност преследват индивида навсякъде и по всяко време: през дългите часове, когато гледа телевизия и когато пътува с колата си, и в хода на предизборните кампании с присъщата им шумотевица около кандидатите и т.н. Особеният ефект от въздействието на подобни сугестивни методи е, че създават атмосфера на полузабрава, като човек вярва и не вярва в онова, което се случва, губейки чувство за реалност
Ако отровата на масовата сугестия престане да се излива,
потребителите ще изпитат почти същия ефект на абстиненция, който изпитват наркоманите, когато спрат да взимат наркотици.
Пропастта между богатите и бедните държави трябва да
бъде премахната.

214
Няма съмнение, че ако тази пропаст се запази и се задълбочи, ще настъпи катастрофа. Бедните нации вече не приемат икономическата експлоатация на индустриалния свят като предопределен от Бога факт.
Макар че Съветският съюз експлоатира своите сателитни държави по същия колониален маниер, той използва и подкрепя протеста на колониалните народи като политическо оръжие срещу Запада
[2]
Повишаването на цените на петрола бе началото — и символът — на искането на колониалните народи да се сложи край на системата,
която ги принуждава да продават евтино суровините и да купуват скъпо промишлените изделия. По същия начин войната във Виетнам беше символ на началото на края на политическото и военното господство на Запада над колониалните народи.
Какво ще стане, ако не се вземат решителни мерки за премахването на тази пропаст? Нищо чудно някоя епидемия да вземе такива застрашителни размери, че да проникне в крепостта на бялото общество, или пък по-продължителен период на глад да хвърли населението на бедните държави в такова отчаяние, че — с помощта на хора от индустриалния свят, които им съчувстват — да прибягнат към насилие, дори да използват ядрено или биологическо оръжие,
което ще предизвика хаос в лагера на белите.
Тази катастрофа може да се предотврати само в случай, че се премахнат условията, пораждащи глад, недохранване и болести, а за да се осъществи това, е жизненонеобходима помощта на високоразвитите държави. Оказването на такава помощ не трябва да се диктува от заинтересоваността на богатите страни от извличане на печалби и политически дивиденти. Това също не означава, че икономическите и политическите принципи на капитализма трябва да се пренесат в Африка и Азия. Очевидно определянето на най- ефективния начин за оказване на икономическа помощ е работа на икономическите експерти.
На това дело могат да служат обаче само истински специалисти
— хора, които, освен блестящ интелект, притежават и човеколюбиво сърце, което ще ги кара да търсят оптималното решение на проблемите. От препоръките на поканените за участие експерти трябва да личи, че притежателната им ориентация значително е отслабнала и се е зародило чувство на солидарност и грижа (не на съжаление). Да обичаш истински хората означава да мислиш не само

215
за съвременниците си, а и за потомците си. Наистина, нищо не свидетелства така за нашия егоизъм, както фактът, че продължаваме да разхищаваме природните ресурси, да тровим Земята и трескаво да се готвим за ядрена война. Изобщо не ни смущава това, че ще оставим на потомците си в наследство една плячкосана планета.
Но ще се извърши ли все пак такава вътрешна промяна? Никой не знае. Светът би трябвало да знае обаче, че ако това не стане,
конфликтът между бедните и богатите държави е неизбежен.
Много от пороците, присъщи на съвременното капиталистическо и социалистическо общество, могат да изчезнат, ако се въведе гарантиран годишен доход
[3]
Същността на тази идея е, че всички хора, независимо дали работят, или не, трябва да имат безусловното право да не гладуват и да не остават без подслон. Ще получават не повече, но и не по-малко от екзистенцминимума. Това право се представя като нова за днешното време идея, макар отдавна да е проповядвана от християнската църква и при повечето „примитивни“ племена да е неписан закон хората да се ползват от безусловното право на живот, независимо дали изпълняват
„дълга си към обществото“. Това е право, което гарантираме на домашните си животни, но не и на ближните си.
Този закон, претворен в живота, би разширил неимоверно царството на личната свобода. Нито един човек, икономически зависим от друг (например от родител, съпруг или шеф), вече няма да бъде принуждаван да се подчинява, шантажиран с глад. Талантливи хора, които искат да се подготвят за алтернативен начин на живот,
биха могли да постигнат това, ако са готови да направят жертви и да живеят известно време в относителна бедност Съвременните държави,
обезпечаващи социални грижи за всички, са приели този принцип —
„почти да…“ което в действителност означава „не съвсем“ и не днес.
Бюрокрацията все още „администрира“ над хората, все още ги подлага на контрол и унижения. Правото на гарантиран доход обаче няма да изисква от никого да „доказва“, че има нужда от най-обикновена стая и минимално количество храна. Следователно няма да има нужда от бюрокрация, която да се разпорежда с програмата за социални

216
помощи с присъщото й прахосничество и незачитане на човешкото достойнство.
Гарантираният годишен доход ще осигури истинска свобода и независимост Затова той е несъвместим с всяка система, изградена върху експлоатацията и контрола, и особено с различните форми на диктатура. За съветската система е характерно, че дори само предложенията да се въведат най-прости форми за безплатно получаване на стоки (например безплатен обществен транспорт или безплатно мляко) упорито се отхвърлят Изключение прави безплатното здравеопазване, но то е безплатно само на пръв поглед,
тъй като безплатните медицински услуги предполагат категоричното условие: човек ги получава само ако е болен, при положение, че през целия му трудов живот е внасял суми за социално осигуряване.
Като се имат предвид днешните разходи за поддържане на огромния бюрократичен апарат, осигуряващ социални грижи за всички, разходите за лечение на болните, и особено на психосоматичните заболявания, престъпността и наркоманията (които до голяма степен са форми на протест срещу принудата и досадата),
напълно е възможно осигуряването на гарантиран годишен доход за всеки желаещ да излезе по-евтино от сегашната система на социално осигуряване. Тази идея ще се стори неосъществима и опасна на онези,
които са убедени, че „хората по природа са мързеливи“. Тази невярна представа за природната леност на човека няма сериозни основания. С
тази формулировка властимащите само оправдават нежеланието си да се откажат от господство над онези, които са безпомощни.

Изтегляне 1.87 Mb.

Сподели с приятели: