Да имаш или да бъдеш — Дилемата на човешкия избор

217
победа на мъжкия пол над женския се основава върху икономическата власт на мъжете и построената от тях военна машина.
Войната между половете е толкова стара, колкото и борбата между класите, но тя приема много по-сложни форми, защото жените са нужни на мъжа не само като работна сила, но и като майки,
любовници и утешителки. Войната между половете често придобива открит и брутален характер, макар че по правило се води скрито.
Жените са отстъпили под натиска на превъзхождащата ги мъжка сила,
но се съпротивляват със свои оръжия, главно като превръщат мъжете в посмешища.
Поробването на едната половина от човешкия род от другата е нанесло и продължава да нанася огромна вреда на двата пола —
мъжете си присвояват ролята на победители, а жените — на жертви. И
до днес над отношенията между мъжете и жените, дори и сред онези,
които съзнателно протестират срещу мъжкото господство, тегне проклятието на неравнопоставеността между половете, което при мъжете се проявява в чувство на превъзходство, а при жените — в чувство за малоценност (Фройд, който е убеден в мъжкото превъзходство, за жалост приема, че чувството за непълноценност у жените е предизвикано от липсата на пенис, и чувството за несигурност у мъжете — от „страха от кастрация“. В крайна сметка това, с което се сблъскваме реално, са симптомите на бойната между двата пола, а не биологичните и анатомичните различия като такива.)
Голям брой данни показват колко силно подчинението на жените на мъжете напомня подчинението на една безправна група от населението на друга. Да вземем за пример сходството между положението на черните в Американския юг преди сто години и положението на жените от онова време, та дори и днес. Черните и жените биват приравнявани с деца; смятат ги за прекалено емоционални, наивни, лишени от чувство за реалност и неспособни по тези причини да вземат самостоятелно решения; смятат ги за безотговорни, макар и очарователни същества. (Фройд добавя и това,
че жените имат по-слабо развито съзнание [Свръхаз] от мъжете и че в по-голяма степен са склонни към нарцисизъм.)
Упражняването на власт над по-слабите е същността на сегашния патриархат, на господството над слаборазвитите държави,
над децата и подрастващите. Набиращото сила и размах движение за

218
освобождение на жените е от огромно значение, защото е заплаха за принципа на силата, върху който се гради съвременното общество (и капиталистическото, и комунистическото), доколкото за жените освобождението не означава, че ще си поделят с мъжете властта над други групи, като например колониалните народи. Ако движението за освобождение на жените от подчиненото им положение успее да идентифицира ролята и функциите си на символ на „антисилата“,
жените ще придобият решаващо влияние в борбата за новото общество.
Вече са извършени някои важни крачки по пътя на освобождението. И може би бъдещите историци ще отбележат като най-революционното събитие на XX в. поставяне началото на освобождението на жените и край на мъжкото надмощие. Но борбата за освобождение на жените току-що е започнала и съпротивата на мъжете не е толкова яростна. Отношенията им с жените (включително сексуалните отношения) досега почиваха върху тяхното предполагаемо превъзходство, но мъжете вече започват да се чувстват неловко и неудобно с жени, които отхвърлят мита за мъжкото превъзходство.
Движението за освобождение на жените е тясно свързано с антиавторитарния уклон у по-младите поколения. Антиавторитарната тенденция достигна своя връх в края на 60-те години. Днес,
претърпявайки странни метаморфози, много от разбунтувалите се срещу властимащите отново станаха „кротки“. Въпреки това от предишното преклонение пред родителите и властта не е останала и следа и изглежда старото „страхопочитание“ към съмнителни авторитети никога няма да се върне.
Освобождаването от властта на авторитетите е съпроводено с освобождаването от чувството за вина, свързано с проблема за отношението между половете: сексът изглежда вече е престанал да бъде забранена тема, престанал е да бъде смятан за грях. Колкото и различни да са мненията на хората за относителните достойнства на тези или онези страни на сексуалната революция, едно е сигурно:
сексът вече не плаши хората и не може да бъде използван, за да насажда чувство за вина и по такъв начин да прави хората покорни.

219

Изтегляне 1.87 Mb.

Сподели с приятели: