Да подобрим здравните показатели в централна и източна европа проф. Питър Бойл

„Радвам се да видя тук, в България, толкова добре уреден Национален център по опазване на общественото здраве . Западна Европа не разполага с център като вашия”

- Проф. Бойл, каква е Вашата професионална ангажираност?

- Директор съм на Международната агенция за изследване на рака. Тя е част от Световната здравна организация. Имаме задача да провеждаме изследвания върху онкологичните заболявания в целия свят. Обществото се променя бързо и днес, както и в обозримото ни бъдеще, нашето внимание трябва да се съсредоточи върху научните изследвания в областта на профилактиката на хроничните заболявания.

- Има ли тревожни данни за разпространението на хроничните заболявания?

- Да, до края на тази година се очаква в света да се диагностицират близо 12 500 000 нови случаи на рак. Според някои прогнози до 2030 г. на планетата новодиагностицираните случаи на рак ще достигнат 27 000 000. Съвременната медицина ни е въоръжила с възможности да предотвратяваме до две трети от очакваните онкологични заболявания. Важно е обаче хората да бъдат добре информирани за нуждата от профилактични дейности. В подкрепа на това са не само мерките срещу инфекциозните причинители /например, ваксинация срещу хепатит В и човешкия папиломен вирус/, но и резултатите от скрининга на рака на дебелото черво, рака на гърдата, рака на маточната шийка, ефектите от въведените напоследък мерки за ограничаване на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, мерките за стимулиране на физическата активност.

В различните части на света обаче трябва да се прилагат различни профилактични подходи. Например, в Африка е нужно да се поставя акцент на борбата срещу инфекциозните причинители, а в Европа с по-голямо значение са изискванията за здравословен стил на живот. Но през последните 15 години в много части на стария континент се наблюдава отдалечаване от профилактиката и профилактичните програми. В тази връзка искам да подчертая, че се радвам да видя тук, в България, толкова добре уреден Национален център по опазване на обществено здраве. Западна Европа не разполага с център като вашия.

- Какво е мнението Ви за профилактиката на болестите в нашата страна?

- Всички знаем, че по-лесно и ефективно е една болест да бъде преодоляна в зародиш, отколкото да се лекува след усложнения. Това се налага особено сега, когато са настъпили икономически промени в света и в България. Радостно е, че независимо от промените, ясно се виждат положителните резултати от работата на вашите експерти по редица профилактични програми. Забележителен ефект е постигнат в зоните, в които се работи по програма СИНДИ. С огромно задоволство установявам, че във вашия център има голям напредък в дейностите по профилактика на основните фактори на здравния риск. Това ясно личи от резултатите при изпълнението на редица други програми, по които работите: за превенция и контрол на тютюнопушенето; намаляване консумацията на алкохол; по въпросите на здравословното хранене; за безопасни условия на труд. Много се радвам, че вашата страна се развива в правилна посока.

- В България обаче продължителността на живота при мъжете и при жените е по-ниска, отколкото в останалите държави на Европейския съюз...

- Има огромни различия, когато се сравнява здравния статус на населението в отделните страни на света. Тези различия са резултат от нееднаквото отношение на хората към вредните за здравето фактори. Например, във Великобритания, Италия, Испания и Франция не може да видите дори един човек да пуши в барове и ресторанти и на други публични места. Подобна е ситуацията сега и в Полша. Но в Унгария и жени и мъже без никакви угризения пушат на обществени места. Това го виждам и в България. Във вашата страна смъртността от диабет, онкологични и сърдечносъдови заболявания е значително по-висока от тази в западните държави от Европейския съюз. По показателя - очаквана продължителност на живота, не само за България, но и за останалите т.нар. млади страни, членки на ЕС, се установяват съществени различия в сравнение с 15-те стари членки на съюза. За да премахнем несъответствията, за да няма Европейски съюз, който се движи на две скорости, трябва бързо да се заемем със затваряне на ножицата по определени здравни показатели в двете части на Европа.

-През последните шест месеца обсъждаме възможностите за работа по проект, финансиран от ЕК и предназначен за младите страни на ЕС. Предвижда се изследване на 50 000 мъже и 50 000 жени на възраст между 35 и 59 години. Ще се проучват факторите на здравния риск, възможностите за създаване на мониторингова система за проследяване на ранните признаци за заболяванията, както и контрол на ресурсите за обучение на кадри.

- Очевидно международният проект за проучване факторите на здравния риск в България ще има огромна национална значимост. Какво ще ни пожелаете?

- Искам да поздравя експертите от НЦООЗ за досегашната им висококачествена профилактична дейност и да им пожелая понататъшни успехи, защото те разполагат с всички възможности за реализиране на такива проекти.

Интервюто взе: