Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Типи, ти никога не беше чел трудове по психология. Нямаше нужда от тях. По някакъв даден ти свише инстинкт знаеше, че можеш да спечелиш повече приятели за два месеца, като искрено се интересуваш от другите, отколкото за две години, като се опитваш да ги накараш да се заинтересуват за теб. Ще повторя това. Можеш да спечелиш повече приятели за два месеца, като искрено се интересуваш за другите, отколкото за две години ако се опитваш да ги накараш да се заинтересуват от теб.
И все пак аз познавам хора, които грешат през целият си живот, опитвайки се да привличат неизменно интереса на другите към себе си.
Разбира се, нищо не излиза. Хората не се интересуват от вас. Нито от мен. Интересуват се от себе си – сутрин, обед и вечер.
С помощта на Нюйоркската телефонна компания бе направено подробно проучване на базата на телефонните разговори, за да установи коя е най-често използваната от тях дума. Познахте – тя е личното местоимение „аз”. – „Аз”.”Аз”.”Аз”. Среща се 3900 пъти в 500 телефонни разговора.
„Аз”.”Аз”. „Аз”.
Когато видите групова снимка на, която ви има и вас, какво търсите най-напред да видите?
Ако само се опитваме да впечатлим другите и да привлечем интереса им към себе си, никога няма да имаме много и верни приятели. Приятелите, истинските приятели не се печелят така.
Наполеон се опитва да го стори и при последната си среща с Жозефин. Той и казва: „Жозефин, аз съм бил по-голям късметлия от всеки друг на света. Но сега ти си единственият човек, на когото мога да разчитам.” А историците се съмняват дали е можел да разчита дори и на нея.
Алфред Адлер, прочутият австрийски философ, написва книга, озаглавена „Какво трябва да означава животът за вас”. В нея пише: „Човек, който не се интересува от ближния, среща най-много трудности в живота и най-много наранява другите. От тези хора произтичат всички неволи на човечеството.”
Може да прочетете десетки авторитетни томове по психология, без да срещнете по-важна мисъл от тази. Мисълта на Адлер е толкова богата на смисъл, че ще я повторя още веднъж с курсив:
„Човек, който не се интересува от ближния, среща най-много трудности в живота и най-
много наранява другите. От тези хора произхождат всички неволи на човечеството”.
Навремето посещавах курс по писане на къса проза в Ню Йоркския университет. Веднъж пред нас дойде да говори редакторът на едно много популярно списание. Той каза, че може да вземе който и да е от десетките разкази, минаващи всеки ден през бюрото му, и след като прочете няколко абзаца, да усети дали авторът обича или не обича хората. „Ако авторът не обича хората и хората няма да обичат разказите му”, заключи той.
Докато ни говореше за белетристика, този опитен редактор на два пъти ни се извини, задето наставленията му звучали като проповед. „Казвам ви същите неща, които би ви казал някой проповедник, но помнете, че трябва да се интересувате от хората, ако искате да успеете като автори на разкази.”
Ако това важи за писането на белетристика, можете да бъдете сигурни, че важи и за преките отношения с хората.
Прекарах една вечер в гримьорната на Хауърд Търстън последният път, когато даваше представление на Бродуей. Той беше всепризнат доайен на илюзионистите. Четиридесет години бе пътувал безспир по целият свят, смайвайки публиката с фокусите си. И карайки хората да немеят от удивление. Над шейсет милиона души са посетили представленията му, а печалбите се изчисляват на около два милиона долара.
Помолих господин Търсън да сподели с мен тайната на успеха си. Образованието несъмнено нямаше нищо общо с кариерата му, защото той избягва като малък от къщи, става скитник, пътува в товарни вагони, спи в купи сено, проси от врата на врата, научава се да чете от надписите, покрай които преминават влаковете.
Може би той знае невероятно много за фокусите? Не – каза ми. За илюзионизма са написани стотици книги и десетки хора знаят, толкова колкото и той самият. Но той притежава две неща, които липсват на другите. Първо, това е способността му да контактува с хората отвъд светлините на

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: