Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

например 24 ноември, повтарям си наум „24 ноември, 24 ноември”. Щом приятелят ми се обърне, си записвам името и рождения му ден, след което го вписвам в специален бележник. В началото на всяка година нанасям тези рождени дни в настолния си календар, за да не убягват на вниманието ми. Когато дойде денят изпращам писмо или телеграма. Това има страхотен успех! Не рядко съм единственият човек, който се е сетил за рожденият му ден.
Ако искаме да печелим приятели, трябва да поздравяваме хората сърдечно и с ентусиазъм.
Използвайте същата тактика, когато някой ви се обади по телефона. Кажете „ало” с тон, който издава колко ви е приятно, че другият ви се обажда. Много фирми обучават телефонистките си да поздравяват всички, които се обаждат, с тон, който излъчва внимание и ентусиазъм. Който се обади добива усещането, че фирмата проявява интерес към него. Спомнете си това, когато вдигнете телефона утре.
Демонстрирането на искрен интерес към другите не само ще ви спечели приятели, но може да спечели верни клиенти на вашата фирма. В един брой на бюлетина на Хюйоркската Национална банка на Северна Америка е публикувано следното писмо от Маделин Роуздейл, вложител:
„Искам всички да знаете колко високо ценя служителите Ви. Всички са толкова любезни, учтиви и услужливи. Какво удоволствие е след дългото чакане на опашката касиерката да те поздрави любезно.
Миналата година майка ми постъпва в болница за пет месеца. Често ходех при касиерката Мари
Петручело. Тя бе загрижена за майка ми и се интересуваше за здравето й.”
Чудно ли е, че госпожа Роуздейл ще продължи да ползва услугите на тази банка?
Чарлс Р. Уолтърс от една от най-големите банки в Ню Йорк получава задачата си да изготви поверителния доклад за някаква корпорация. Той знае, че само един човек разполага с фактите, които спешно му трябват. Когато въвеждат господин Уолтърс в кабинета на президента на фирмата, секретарката се показва на вратата и казва, че този ден няма никакви марки за сина на президента.
„Аз събирам марки за дванайсетгодишния си син” обяснява президентът на господин Уолтърс.
Господин Уолтърс обяснява за какво е отишъл при него и започва да задава въпроси.
Президентът отговаря неясно, твърде общо, мъгляво. Не му се говори и явно нищо не може да го убеди да го стори. Разговорът е кратък и безплоден.
„Честно казано, не знаех какво да правя – разказа господин Уолтърс пред курса. – Тогава се сетих какво беше споменала секретарката – марки, дванайсетгодишен син.... Спомних си, че външния отдел на нашата банка събира марки – марки от писмата, които пристигат от всички краища на света.
Следващият ден следобед отидох отново при този човек и помолих да му предадат, че имам няколко марки за сина му. Дали ме приеха с ентусиазъм? И още как. Той едва ли би могъл да разтърсва ръката ми по-възторжено дори ако се кандидатираше за Конгреса. Сипеше усмивки и бе олицетворение на добронамереност. „Моят Джордж ще се прехласне по тази – не спираше да се радва той на марките – „Ами я вижте тази! Това е истинско съкровище!”
Прекарахме половин час в разговор за марките, дори ми показа снимката на сина му, после ми отдели повече от час, за да ми даде цялата възможна информация, от която имах нужда – без дори да го искам от него. Разказа ми всичко, което знаеше, после повика подчинените си да ги разпита. Обади се и на някои от съдружниците си. Затрупа ме с факти, цифри, доклади и кореспонденция. Както казват вестникарите, направих истински удар.”
Ето друг пример:
С.М. Нафъл Младши от Филаделфия от години се опитва да продава гориво на голяма верига магазини. Но фирмата, собственик на веригата, продължава да купува гориво от агент от друг град и всеки път, го докарват, минават точно покрай канцеларията на господин Нафъл. Той говори една вечер пред курса, изливайки яростния си гняв срещу веригите магазини, наричайки ги проклятие за нацията.
А се чудеше защо не успява да им продаде нищо. Предложих му да изпробва друга тактика.
Казано накратко, ето какво се случи. Организирахме разискване между курсистите на тема дали практиката да се създават магазини е по-скоро вредна, отколкото полезна за страната.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: