Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Ако се бях опитал да постигна намаление на наема по начина, използван от другите наематели, сигурен съм, че щях да се проваля. Именно с добронамереното си, състрадателно и положително отношение спечелих собственика.”
Дийн Удкок от Питсбърг, Пенсилвания, е шеф на отдел в местната електрическа компания.
Хората му получават повикване да отстранят някаква повреда на електрическия стълб. Преди тази работа е била вършена от друг отдел и едва неотдавна е прехвърлена в секцията на Удкок. Макар че хората са му обучени за нея, това е първия път, когато действително се налага да я вършат. Всички в фирмата са в очакване дали ще се справят с задачата и как. Господин Удкок, няколко от подчинените му мениджъри и хора от други отдели отиват да наблюдават операцията. Там се събират доста коли и камиони, скупчват се много хора, вперили погледа в двамата мъже горе на стълба.
Удкок се оглежда и забелязва, че по-нататък по улицата от колата си слиза човек с фотоапарат и започва да снима. Работещите в сферата на обществените услуги са особено чувствителни по отношение с връзките с обществеността. Удкок изведнъж съобразява колко пресилена изглежда ситуацията в очите на човека с фотоапарата – десетки хора са се скупчили на едно място заради двама, които си вършат работата. Той отива при фотографа.
„Виждам, че се интересувате от нашата работа.”
„Да, а майка ми ще се заинтересува още повече. Тя притежава дял в вашата компания. Това ще й отвори очите. Може дори да реши, че не е инвестирала разумно парите си. От години я убеждавам, че като фирми като вашата много се пилее време. Ето доказателството. Снимките може би ще харесат и на вестниците.”
„Така изглежда, нали? И аз бих си помислил същото на ваше място. Но случаят е специален ...”
И Удкок обяснява как отделът му за пръв път върши подобна работа и как всички от ръководството до последния работник се вълнуват какво ще стане. Той уверява човека, че при нормални обстоятелства с работата биха се справили само двама души. Фотографа оставя фотоапарата стиска ръката на Удкок и му благодари, задето е отделил време да му разясни ситуацията.
Доброжелателния подход на Дийн Удкок спестява на фирмата изпадането в неудобно положение и неблагоприятен обществен отзвук.
Друг един участник в нашите курсове, Джералд Х. Уин от Литълтън, Ню Хемпшър, разказва как с доброжелателен подход успял да постигне задоволително уреждане на иск за нанесени щети.
Началото на пролетта – разказва той, - преди земята още да се е размразила, валя необичайно силен дъжд и водата, която обикновено би се оттекла в близките канавки и отводнителни тръби край пътя, се насочи към един парцел, където току-що бях построил жилищна сграда. Понеже водата не можеше да се оттече, тя проникна до основите на сградата и наводни мазето. Съсипа се парния котел и инсталацията за топла вода. Поправката на щетите щеше да струва над две хиляди долара. Нямах застраховка, която да покрие такъв род щети.
Скоро обаче установих, че собственикът на фирмата-подизпълнител беше пропуснал да направи отводнителна канавка в близост до сградата, която би предотвратила проблема. Уговорих си среща с него. Докато пътувах четиридесет и един километра до офиса му, внимателно обмислих положението и спомняйки си принципите, изучавани в този курс, реших, че ако дам израз на гнева си, това с нищо няма да помогне. Когато пристигнах, бях много спокоен и започнах разговора за неотдавнашната му почивка на Антилските острови. После, когато моментът ми се стори подходящ, споменах за
„малкия” проблем с щетите от водата. Той бързо се съгласи да направи каквото зависи от него за разрешаването на проблема.
Няколко дни по-късно ми се обади и каза, че ще плати щетите и че ще направи отводнителна инсталация, за да не се повтори повече аварията.
Макар че грешката беше негова, ако не бях започнал разговора с доброжелателен дух, щеше да бъде много трудно да накарам собственика на фирмата-подизпълнител да се съгласи да поеме пълния размер на щетите.”
Преди години, когато като босоного момче минавах през гората на път за селското училище в северозападната част на Мисури, прочетох една басня за слънцето и вятъра. Те спорили кой от

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: