Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

фирмата му, а и, в края на краищата, е само една дребна подробност, за която не си струва да се тревожи човек.
Готовността ми да се критикувам го лиши от всякакво желание да спори. Накрая ме покани на обяд и на раздяла ми връчи чек и друга поръчка.”
Има известно удовлетворение в това да притежаваш смелостта да признаеш грешките си. Това не само премахва чувството за вина и отбранителна нагласа в ситуацията, но и често помага за създадения от грешката проблем.
Брус Харви от Албукерк, Ню Мексико, неправилно нарежда на служител в отпуск по болест да се изплати пълна заплата. Когато открива грешката си, той обръща внимание на служителя, че за да я поправи тя, трябва да приспадне от следващата му заплата получената в повече сума. Служителят се примолва, че това ще му създаде сериозен финансов проблем, дали не може да изплати парите за някакъв по-продължителен период от време? Харви обяснява, че за да направи това, трябва да получи разрешението на началника си. „Знаех, че това ще го накара да избухне – разказва Харви. –
Опитвайки се да измисля как да се справя най-добре с положението, осъзнах, че цялата каша се дължи на моята грешка и ще трябва да си призная пред шефа.
Влязох в кабинета му и му казах, че съм направил грешка. Запознах го с фактите. Той избухна, че това е грешка на кадровия отдел. Аз повторих, че грешката е моя. Той отново избухна и заговори за небрежноста на финансовия отдел. Аз пак обясних, че грешката е моя. Той обвини двама други хора във фирмата. Но аз упорито повтарях, че грешката е моя. Накрая той ме погледна и каза: „Е, добре, твоя е грешката. Сега я оправи.” Грешката бе поправена и никой не пострада. Чувствах се чудесно, защото се бях справил с трудна ситуация и бях имал смелостта да не си търся оправдания. След този случай началникът ми ме уважава повече от всякога преди.”
Всеки глупак се опитва да се защитава, когато греши – и повечето го правят. Но човек изпъква над тълпата, чувства се благороден и тържествуващ, когато признае грешките си. Ето например една от най-достойните случки, които историята е съхранила на Робърт Лий, е как той обвинява единствено и само себе си за провала на атаката на Пикет при Гетисбърг.
Атаката на Пикет е несъмнено най-блестящата и най-живописната в историята на западния свят.
Самият генерал Джордж Е. Пикет е колоритна личност. Косата му е толкова дълга, че кестенявите къдрици стигат почти до раменете му. Както Наполеон в италианските му кампании, и той пише горещи любовни писма почти всеки ден, докато е на бойното поле. Преданата армия го посреща с възторжени викове в онзи трагичен юлски следобед, когато напето насочва коня си към позициите на северняците, с килната над дясното ухо шапка. Войниците крещят възторжено и тръгват след него, човек до човек , в плътни редици, с развети знамена и блеснали на слънцето щикове. Каква красива гледка! Каква храброст! Удивително! Възхитен шепот се разнася по рдиците на северняците, когато съзират настъпващите.
Войниците на Пикет се понасят напред бегом, през овощни градини и царевични ниви, през ливади и дерета. През цялото време вражеските снаряди покосяват маса хора в редиците им. Но те продължават неудържимо напред с мрачна решителност.
Изведнъж пехотата на северняците се надига иззад каменната стена на Семитри Ридж, където се е прикрила, и започва да изстрелва залп след залп по настъпващите войници на Пикет. На билото на хълма бушуват пламъци, там е кланица, истински ад. За няколко минути загиват всички батальонни командири на Пикет, освен един. Падат четири пети от неговите пет хиляди войници.
Генерал Луис А. Армистед, водещ войските в последния щурм, се хвърля напред през каменната стена и замахвайки шапка на върха на сабята си, изкрещява: „Дайте им да се разберат, момчета!”
Момчетата така и правят. Прескачат стената, пронизват враговете си с щикове, смазват черепите им с пушки и забиват знамето на Юга в Семитри Ридж.
Знамената се веят там само миг. Но този кратък миг е връхната точка на войната за
Конфедерацията. Атаката на Пикет – блестяща и героична – все пак е началото на края. Лий се проваля. Той не може да пробие фронта на северняците. И го знае. Югът е обречен.
Лий е толкова опечален, така шокиран, че изпраща оставката си и моли Джеферсън Дейвис, президента на Конфедерацията, да назначи „някой по-млад и по способен човек” на негово място.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: