Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Ако Лий искаше да стовари другиму вината за ужасния провал на атаката на Пикет, можеше да си намери десетки оправдания. Някои от дивизионните му командири са го провалили. Конницата не е пристигнала навреме да подкрепи атаката на пехотата. Едно се провалило, друго не е станало както трябва ...
Но Лий е твърде благороден, за да вини другите. Когато разбитите и окървавени войници на
Пикет се довличат обратно до линията на конфедеративните войски, Робърт Лий излиза напред да ги посрещне сам и ги поздравява с благородно самообвинение: „Грешката е изцяло моя – признава той.
– Аз, само аз изгубих тази битка.”
Малко генерали в историята са имали смелостта и силата да го признаят.
Майкъл Чонг, който води нашия курс в Хонгконг, разказва за това как китайската култура поставя някои специфични проблеми и понякога е нужно да се признае, че ползата от прилагането на отделните принципи е по-голяма, отколкото от придържането към старите традиции. Един от участниците в неговия курс е човек на средна възраст, разделен от много години със сина си. Бащата бил пристрастен към опиума, но се е излекувал. Според китайската традиция, по-възрастният не може да направи първата стъпка в помирението. Според бащата, от сина зависи да поеме инициативата за сдобряването. На едно от първите занятия той разказа пред курса за внучетата си, които никога не е виждал, и колко иска да се събере отново със сина си. Другите участници в курса, всичките китайци, разбират конфликта между желанието му и установената традиция. Според бащата, младите трябва да уважават по-възрастните и той е прав да не се поддава на желанието си и да чака синът му да дойде при него.
Към края на курса бащата отново разказва пред другите: „обмислих проблема” Дейл Карнеги казва: ако грешиш, признай си незабавно и категорично. Аз съм позакъснял с признанието, но мога да го направя категорично. Обвинявах сина си. Той беше прав да не иска да ме вижда и да ме изключи от живота си. Може да загубя достойнството си, като помоля един по-млад от мен човек за прошка, но грешката беше моя и аз трябва да го призная.”
Курсът го аплодира и го подкрепя напълно. На следващото занятие той разказва как отишъл в дома на сина си, помолил за прошка и я получил, и вече изгражда нови взаимоотношения със сина си, снаха си и внучетата си, с които най-сетне се запознава.
Елбърт Харбърд е един от най-оригиналните писатели, чието творчество е разбунвало духовете в тази страна, и жлъчния му стил често е предизвиквал яростно негодувание. Но Хърбард, с необикновеното си умение да общува с хора, често е превръщал враговете си в приятели.
Когато например някакъв гневен читател му пише, че не е съгласен с еди-коя-си статия и нарича
Хърбард с какви ли не обидни думи, Елбърт Хърбард му отговаря нещо от рода на :
„Като помисля малко повече, и аз разбирам, че не съм напълно съгласен с нея. Не всичко, което
съм написал вчера, ми харесва днес. Много ми е приятно да узная мнението Ви по въпроса.
Следващият път, когато идвате в нашият град, трябва да ни дойдете на гости и да изясним
темата веднъж завинаги. Стискам ви приятелски ръката от много мили далеч и оставям Искрено
Ваш ...”
Какво можете да кажете на човек, който се отнася към вас по такъв начин?
Когато сте прави, опитайте се да спечелите на своя страна хората внимателно и тактично, а когато грешите – а това ще бъде изненадващо често, ако сте искрени със себе си, - признайте си грешките незабавно и доброволно. Тази тактика не само дава удивителни резултати, но и ако искайте вярвайте, при такива обстоятелства е много по-забавна, отколкото да се опитвате да се защитавате.
Спомнете си старата поговорка: „С борба едва ли ще получиш толкова, колкото ако отстъпиш, дори да не го очакваш.”

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: