ПРИНЦИП №3 Ако грешите, признайте го незабавно и доброволно

Ако някой ви накара да избухнете и му дадете да се разбере, ще се чувствате добре, докато изливате гнева си. Но как стоят нещата с другия? Той ще сподели ли вашето удоволствие?
Войнственият ви тон, враждебното ви отношение ще го накарат ли по-лесно да се съгласи с вас?
„Ако дойдете при мен със свити юмруци – казва Удроу Уилсън, - мисля, че мога да ви гарантирам, че и моите ще се свият също толкова бързо. Но ако дойдете и ми кажете: „Хайде да седнем и да поговорим и ако мислим различно, да видим с какво не сме съгласни”, накрая ще се установи, че въпросите, по които не сме на едно мнение, не са много и че само ако проявим търпението, откровеността и доброто желание да се разберем, няма да има проблем.”
Никой не потвърждава правотата на тези думи на Удроу Уилсън повече от Джон Д. Рокфелер
Младши. През 1915 г. Рокфелер е сред най-яростно ненавижданите хора в Колорадо. Една от най- кървавите стачки в историята на американската промишленост разтърсва щата в продължение на две ужасни години. Гневми и войнствени миньори настояват за по-високи заплати от „Колорадо Фюъл енд Айрън Къмпани”. Рокфелер контролира тази компания. Съсипано е имущество, повикани са войски, пролята е кръв. Стачници са застреляни, телата им са направо разкъсани от куршумите.
В такъв момент, когато атмосферата е нажежена от омраза, Рокфелер решава да спечели стачниците на своя страна. И успява. Как? Ето историята. След като прекарва седмици в печеленето на съмишленици, Рокфелер произнася реч пред представителите на стачниците. Речта му е истински шедьовър. Тя има смайващ резултат. Успокоява бурните вълни на омразата, които заплашват да го погълнат. Спечелва му тълпа почитатели. Той представя фактите с толкова добронамерена светлина, че стачниците се връщат на работа, без повече да продумат за увеличаване на заплатите, за което са се борили толкова яростно.
Ето встъпителната част на тази забележителна реч. Обърнете внимание как от нея просто блика добронамереност. Не забравяйте, че Рокфелер говори пред хора, които няколко дни по-рано са искали да го обесят на някоя дива ябълка. Но той не би могъл да бъде по благосклонен и по-дружелюбно настроен, дори да говореше пред група мисионери. Речта му е пълна с изрази като „горд съм, че съм тук, че посетих домовете ви, срещнах се със съпругите и децата на много от вас, тук сме се събрали не като непознати хора, а като приятели .... дух на взаимна добронамереност ...нашите общи
интереси ... тук съм единствено благодарение на вашата любезност...”
„Това е важен ден в живота ми – започва Рокфелер. – За първи път имам щастието да се
срещна с представители на работниците на тази голяма компания, с нейните служители и
ръководители, събрани заедно. Мога да ви уверя, че съм горд да бъда тук и че ще помня тази среща
до края на живота си. Ако тя беше се състояла преди две седмици, щях да бъда за повечето от вас
непознат човек, срещал се само с малцина от вас. След като миналата седмица имах
възможността да посетя всички лагери в южната мина и разговарях поотделно с всички
представители с изключение на отсъстващите, след като посетих домовете ви, срещнах се със
съпругите и децата на много от вас, тук сме се събрали не като непознати хора, а като приятели.
Именно в дух на взаимна добронамереност аз се радвам на възможността да обсъдя с вас общите
ни интереси.
Тъй като това е среща на служителите на фирмата и на представителите на работниците,
аз съм тук единствено благодарение на вашата любезност, защото не принадлежа нито към
едната нито към другата група. Но се чувствам тясно свързан с вас, защото в известен смисъл
представлявам и акционерите, и управителното тяло.”
Не е ли това великолепен пример за тънкото изкуство да превръщаме враговете си в приятели?
Да предположим, че Рокфелер беше възприел друга тактика. Да предположим, че беше влязъл в спор с миньорите и бе хвърлил в лицето им унищожителни факти. Да предположим, че с тона си бе намекнал, че грешат. Да предположим, че по всички правила на логиката им бе доказал, че това наистина е така. Какво щеше да се случи? Щеше да предизвика още по-силен гняв, омраза и бунт.
„Ако нечие сърце храни несъгласие и лоши чувства към вас, не ще можете да го спечелите на
своя страна дори логиката ви да е непоклатима. Родителите, които се карат на децата си,
тираничните началници и съпрузи, свадливите жени трябва да разберат, че хората не искат да
променят мнението си. Те не могат да бъдат принудени, накарани да се съгласят с вас или с мен. Но

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: