Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Далеч не е толкова трудно да изслушаш как изреждат недостатъците ти, ако критикуващият започне със смирено признание, че сам далеч не е съвършен.
Е.Г. Дилистоун, инженер от Брендън, Манитоба, Канада, има проблем с новата си секретарка.
Продиктуваните писма се връщат на бюрото му за подпис с по две три правописни грешки на страница. Господин Дилистоун разказва как се е справил с проблема:
„Като много инженери, аз не се отличавам с особено добър английски и правопис. От години си водя един малък черен азбучник с думите, чийто правопис ми създава проблеми. Когато стана ясно, че само ако изтъквам грешката на секретарката си, това няма да я накара да поработи върху правописа си и да се съветва повече с речника си, реших да възприема друг подход. Когато пред очите ми попадна поредното писмо с грешки, седнах при нея и казах: „Тази дума нещо не ми изглежда както трябва. Тя е от думите, винаги съм имал проблеми. Ето защо си водя този бележник.
(Отворих бележника на съответната страница.) А, ето я. Аз много внимавам за правописа си, защото хората съдят за нас по писмата ни и правописните грешки ни карат да изглеждаме недотам професионалисти.”
Не знам дали тя последва примера ми с бележника, или не, но след този разговор честотата на правописните й грешки намаля значително.
Изтънченият принц Бернхард фон Бюлов научава важността на този принцип още през 1909 г. С
Вилхем II – Вилхем – високомерния, Вилхелм – самонадеяния, Вилхелм – последния от германските кайзери, поддържащ армия и флота, за които с гордост заявява, че няма противник, който може да им излезе насреща.
И изведнъж се случва нещо смайващо. Кайзерът казва неща – невероятни неща, които разтърсват континента и предизвикват поредица от скандали, които отекват в целия свят. И за да направи нещата още по-лоши, прави глупави, егоистични, абсурдни публични изявления по време на посещението си в Англия и дава височайшето си позволение те да бъдат публикувани в „Дейли телеграф”.
Заявява например, че е единственият германец, който се отнася дружелюбно към англичаните, че строи флота против японската заплаха, че той и само той е спасил Англия да не бъде унизена от
Русия и Франция, че именно неговият военен план е позволил на лорд Робъртс да победи бурите в
Южна Африка и прочие, и прочие.
От сто години подобни смайващи слова не са били изричани от европейски монарх в мирно време. Целият континент бръмчи от възмущение като гнездо стършели. Англия негодува.
Германските държавници са втрещени. И посред целият този ужас кайзерът изпада в паника и предлага на канцлера Фон Бюлов да поеме вината.Да, той иска Фон Бюлов да обяви, че е посъветвал монарха да каже тези невероятни неща.
„Но, Ваше величество – протестира Фон Бюлов – струва ми се напълно невъзможно някой в
Германия или Англия да допусне, че съм способен да посъветвам Ваше величество да каже нещо подобно.”
Още щом тези думи излизат от устата му, Фон Бюлов разбира, че е направил ужасна грешка.
Кайзерът избухва.
„За магаре ли ме смяташ – кресва той, - способно на глупости, които ти самият никога не би допуснал!”
Фон Бюлов разбира, че е трябвало да започне с похвала, преди да стигне до упрека, но понеже вече е късно, прави следващото най-добро нещо. Добавя похвалата след упрека. И става чудо.
„Далеч съм от подобна мисъл – отговаря той почтително. – Ваше величество ме превъзхожда в много отношения, разбира се, не само в морските и военните знания, но най-вече в естествените науки. Често съм слушал с възхита как ваше величество обяснява действието на барометъра, безжичния телеграф и рентгеновите лъчи. Аз съм позорно незапознат с различните клонове на естествените науки, нямам понятие от химия и физика и въобще не мога да обясня и най-простите природни явления. Но – продължава Фон Бюлов – в замяна на това притежавам известни знания по история и може би някои полезни в политиката и особено в дипломацията качества.”

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: