Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Когато госпожа Рут Хопкинс, преподаваща на четвъртокласниците в Бруклин, Ню Йорк, поглежда списъка си на класа в първия учебен ден, и вълнението, и радостта й в началото на новата учебна година отстъпват място на тревогата. В нейния клас ще бъде Томи Т. – най-прословутият пакостник в цялото училище. Учителката му в трети клас постоянно се оплаквала от него, пред колегите си, пред директора, и пред всеки готов да я слуша. Томи не е просто палав; той създава сериозни проблеми с дисциплината в класа, бие се с момчетата, тормози момичетата, отговаря невъзпитано на учителите и сякаш колкото повече расте, толкова по-лош става. Единственото му качество е способността му да учи бързо и да се справя лесно с училищните задачи.
Госпожа Хопкинс решава да се заеме незабавно с „проблемния Томи”. Приветствайки новите си ученици, тя казва по нещичко за всеки от тях: „Роуз, каква красива рокля”, Алиша, чух че рисуваш чудесно.” Когато стига до Томи, тя го поглежда право в очите и казва: „Томи, разбрах, че си роден водач. Ще разчитам на теб да ми помогнеш да направя този клас най-добрият четвърти клас в училището тази година.” През първите няколко дни тя подвърждава думите си, като поздравява Томи за всичко, което той прави, и той наистина се оказва много добър ученик. При такава репутация, която трябва да оправдае, дори дете на девет години не е способно да разочарова някого – и Томи не разочарова.
Ако искате да постигнете успехи в трудната роля на лидера, призван да променя отношението или поведението на другите, прилагайте .....
ПРИНЦИП № 7
Наблегнете на добрата репутация и другия ще я оправдае.
8
Направете така, че грешката да изглежда лесно поправима
Един мой приятел ерген, към четиридесетте, се сгоди и годеницата му го убеди да вземе няколко закъснели урока по танци. „Бог ми е свидетел, че наистина имах нужда от уроци по танци – призна ми той, - защото танцувах като едно време, преди двайсет години. Учителката, която наех, ми каза истината – че всичко правя погрешно и трябва да започна отначало. Но това ме обезсърчи. Нямах стимул да продължа. Отказах се от нея.
Следващата учителка може би ме излъга, но на мен това ми хареса. Тя заяви безгрижно, че танцувам може би малко старомодно, но имам основата, и ме увери, че никак няма да ми е трудно да науча няколко нови стъпки. Първата учителка ме обезсърчи, като изтъкна грешките ми. Новата направи точно обратното. Тя упорито хвалеше нещата, които правех правилно, и омаловажаваше грешките ми. „Имате вродено чувство за ритъм – уверяваше ме тя.- Вие наистина сте роден танцьор.”
Е, моят здрав разум ми подсказваше, че винаги съм бил и ще бъда четвъртокласен танцьор, но все пак, дълбоко в сърцето си, все още ми харесва да си мисля, че тя може би наистина мисли това, което казва. Разбира се, аз й плащах, за да го казва, но нима си струва да повдигаме този въпрос?
Във всеки случай, знам, че танцувам по-добре, откакто тя ми каза, че имам вродено чувство за ритъм. Това ме насърчи. Вдъхна ми надежда. Накара ме да поискам да се усъвършенствам.
Кажете на детето си, на партньора си, на свой служител, че е глупав или некадърен, че няма дарби, че прави всичко не както трябва, и ще съсипете всякакво желание за опит да се усъвършенства. Но направете обратното – насърчавайте го упорито, направете така, че задачата да изглежда лесноизпълнима, покажете му, че вярвате в способностите му да се справи, в наличието на неоткрита досега дарба у него – и той ще се упражнява цели нощи, за да се изяви блестящо.
Лоуел Томас, вещ експерт по човешки взаимоотношения, използва тази тактика. Той дава на човек увереност, вдъхва му смелост и вяра. Ето например, веднъж аз прекарах с него и съпругата му почивните дни и вечерта в събота ме поканиха да участвам в една приятелска среща бридж пред пламтящия огън. Бридж? О, не! Не! Не! Не и аз. Нямам понятие от бридж. Тази игра винаги е била загадка за мен. Не! Не! Невъзможно!

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: