Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Дори ние да сме прави, а другият със сигурност да греши, само нараняваме самолюбието му, като потъпкваме гордостта му. Легендарния френски пионер в авиацията и писател Антоан дьо Сент
Екзюпери пише: „Нямам право да сторя или кажа нищо, което дискредитира другия в собствените му очи. Важно е не какво аз мисля за него, а какво той мисли за себе си. Да нараниш нечие достойнство е престъпление.”
Истинския лидер винаги спазва .....
ПРИНЦИП № 5
Позволете на другия да спаси гордостта си.
6
Как да окуражавате другите
Имам един стар приятел, Пийт Барлоу. Той изпълнява цирков номер с кучета и понита и цял живот е пътувал с циркове и водевилни представления. Обичах да наблюдавам Пийт, докато дресира кучета. Забелязах, че при най-малкия напредък на някое от кучетата Пийт го погалваше, похвалваше го, даваше му месо и въобще правеше от това едва ли не сензация.
В това няма нищо ново. Дресьорите използват тази техника от векове.
Чудя се защо не прилагаме същият здрав разум, когато се опитваме да променим хората, както когато се опитваме да дресираме кучетата. Защо не използваме месо вместо камшик? Защо не хвалим, вместо да корим? Трябва да похвалваме и най-малкия напредък. Това насърчава другия да продължава да се усъвършенства.
В книгата си „Не съм кой знае какво, скъпа – но това е всичко, което имам” психологът Джес
Леър отбелязва: „Похвалата е като слънчев лъч, сгряващ душата на човека. Не можем да растем и цъфтим без нея. И въпреки това повечето от нас с голяма охота отправят срещу другите студения вятър на критиката и някак не ни се иска да дарим ближния с топлите лъчи на похвалата.”
Като хвърлям поглед назад към собствения си живот, установявам как няколко похвални думи са променили бъдещето ми. Сигурно същото важи и за собствения ви живот? Историята е пълна за смайващи доказателства за магическото въздействие на похвалата.
Например, преди много години, едно десетгодишно момче работи в една неаполска фабрика. То мечтае да стане певец , но първият му учител го разубеждава. „Ти не можеш да пееш – казва му. –
Въобще нямаш глас. Звучиш като свистенето на вятъра в щорите.”
Но майка му, бедна селянка, го прегръща, хвали го, казва му, че тя е убедена, че той може да пее, че вече вижда в него напредък, и ходи боса, за да спести пари за уроците му по музика. Похвалните думи на майка му, селянката, и насърченията й променят живота на това момче. Името му е Енрико
Карузо и той става един от най-великите и най-прочути оперни певци на своето време.
В началото на деветнайсети век един млад човек в Лондон мечтае да стане писател. Но сякаш целият свят е против него. Той не е имал възможност да ходи на училище повече от четири години.
Баща му е хвърлен в затвора, защото не може да плати дълговете си и младежът познава глада.
Накрая си намира работа – лепи етикети на кутии с вакса в населен с плъхове склад, а нощем спи в мрачна таванска стаичка заедно с две други момчета – бездомници от лондонските бордеи. Той до такава степен не вярван на писателската си дарба, че се измъква да пусне в пощенската кутия първия ръкопис посред нощ, за да не му се присмее някой. Един след друг разказите му биват отхвърлени.
Накрая идва великия ден, когато един е приет. Наистина, не му плащат за него нито шилинг, но един редактор го похвалва. Един редактор проявява внимание към него. Той е толкова развълнуван, че скита по улиците и сълзи се стичат по лицето му.
Похвалата, признанието, които получава, като приемат за отпечатване един негов разказ, променят целият му живот. Без това насърчение сигурно би прекарал живота си в непосилен труд из фабрики, пълни с плъхове. Може би сте чували за това момче. Името му е Чарлс Дикенс.
Друго едно момче в Лондон си изкарва прехраната като служител в магазин за платове и дрехи.
Трябва да става в пет часа, да измете магазина и да се труди робски по четиринайсет часа на ден.
Работата му си е чисто робуване и той я ненавижда. След две години решава, че вече не може да

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: