Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- /Даниил 5:18-24/
- /Даниил 5:25-28/
- /Даниил 5:29/
- /Даниил 5:30,31/
- /Исая 45:1,2/
- /Лука 17:26-30/
| /Даниил 5:17/
“Царю, нямам нужда от твоите дарове. Аз съм стар човек, не ми трябват похвали и награди. Дай ги на друг!” Даниил никога не беше служил за материални награди и отличия. Други много по-възвишени цели определяха и ръководеха живота му. Валтасар трябваше да разбере, че Даниил не може да бъде купен. “Ще прочета и ще кажа значението на тези думи и без награди.” И пророкът започва: “ Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест; и поради величието, което му даде, всичките племена, народи и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвеличаваше, и когото искаше унижаваше. Но когато се надигна сърцето му ,и духът му закоравя та да постъпва гордо, той беше свален от царския си престол, славата му се отне от него, и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса ,догдето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него. А ти, негов внук Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеша всичко това, но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища не си възвеличил. Затова от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.” /Даниил 5:18-24/ Както и при Навуходоносор, Даниил не започва веднага с тълкуването.Той връща лентата назад. Припомня на Валтасар страшната участ, която сполетя дядо му Навуходоносор, когато се възгордя, забрави напълно Небесния Бог и реши да заеме Неговото място. И тогава трябваше да бъде смиряван по един много драматичен начин. Гледайки право в очите разтреперения от страх вавилонски владетел, Даниил му казва нещо, което той не желаеше да чуе: ”А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това” Думите му се забиват като стрели в сърцето на царя и променят цвета на лицето му. Точно това не желаеше да чува сега той. Точно от тази истина бягаше през целия си живот. Точно тази истина желаеше да заключи зад десет врати и там да я погребе завинаги. Това беше истината, която го дразнеше, защото го задължаваше към определени постъпки, които не му харесваха. И затова правеше всичко възможно да я изолира от живота си, да я забрави. Да, Валтасар знае, че израилевият Бог е истинският Бог и точно затова се стреми да Го унизи. Човек не се надига и не се стреми да унизи нещо, в което не вярва. Точно това познание прави нечестието му още по-тежко. Като тежки чукове се стоварват върху главата на Валтасар думите на еврейския пророк: “Въпреки че знаеше за живия Бог, въпреки че знаеше и за Неговата драстична намеса в живота на дядо ти Навуходоносор, когато той се самозабрави в гордостта си, ти негов внук Валтасаре, не си взе поука от всичко това. Не само че не си взе поука, но и надмина дядо си в отстъплението си от живия Бог. Реши да отдадеш цялото си внимание и почит на идолите, на златните и каменните си богове, които нито чуват нито виждат, а живия Бог, в чиято ръка е дишането ти не възвеличи. Нещо повече. Със своята безумна постъпка да се поругаеш с този Бог, като пиете ти и гостите ти от свещените Му съдове, ти премина всякаква граница. Затова сега този Бог, когото ти така дръзко похули, ти изпраща това послание.” Даниил е възмутен от постъпката на царя и това явно личи от гневната му реч, с която порицава и обвинява вавилонския владетел. Фактът, че не започва веднага с тълкуването на надписа, а отправя тези остри думи към Валтасар означава, че нечестието на царя и отношението му към живия Бог го вълнуват много повече, отколкото разгадаване тайната на надписа. Но ето че идва време и за самото послание:“И ето писанието, което се написа: М, не, М, не, Т, кел, Уфарсин. Ето значението на това нещо: М, не, Бог е преброил дните на твоето царство и го е свършил; Т, кел. Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен. П, рес, Раздели се царството ти и се даде на мидяните и персите.” /Даниил 5:25-28/ Думите, които бяха изписани на стената означаваха мерки за тегло, с които са си служили продавачите на пазара. МЕНЕ /мина-600гр/, ТЕКЕЛ /сикъл-10 гр./, УФАРСИН /полумина-300гр./ Трябва да знаем, че по това време търговията е основно занятие на по-голямата част от населението на Вавилон. Дори самите царе, паралелно с висшите си админастративни дейности, редовно се занимавали и с търговия. Валтасар е бил известен като търговец на вълнени одежди. Затова Бог избира думи, които търговецът Валтасар може да разбере. Вестта е ясна-след като има указание за разпродажба на теглилките, това означава, че е настъпил и краят на неговата търговия. Възможно е царят да не е разбрал напълно смисълът на изпратеното му послание. От една страна страхът е парализирал способността му да мисли правилно, а от друга съзнателното нежелание да приеме една такава вест са го направили глух и сляп. Затова сега ще бъде принуден да чуе обяснението на еврейския пророк, който ще предаде ясния смисъл на вестта. А тя е кратка и ясна: ”Бог е преброил дните на твоето царство, и го е свършил. Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен. Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите.” Три огнени думи стояха на стената в царската зала. И тези три огнени думи означаваха: ”ПРЕБРОЕН”,”ПРЕТЕГЛЕН”,”РАЗДЕЛЕН”. Валтасар разбира, че е преминал границата, че царсвото му е в опасност и че краят е неизбежен. Текстът ни докладва, че въпреки ужасната вест, която Даниил му предаде, царят изпълнява обещанието си. “Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Данаила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.” /Даниил 5:29/ Любопитно е за нас да разберем защо сега Даниил се съгласява да приеме тези почести, след като преди категорично ги отказваше. Има едно единствено обяснение. Даниил не си е променил мнението, по-скоро той приема тези почести, защото при сегашното положение те вече нямат никаква стойност. Следващите стихове предават и самото изпълнение на присъдата.“В същата нощ царят на халдейците биде убит. И мидянинът Дарий, който бе на около шесдесет и две години, взе царството.” /Даниил 5:30,31/ През това време Кир Велики е пуснал в ход своя гениален план. Научил за предстоящето празненство, той решава да се възползва от пониженото внимание на охраната на градските стени и да атакува града. През нощта на 12.10.538год. отбива водите на р.Ефрат, които потичат по предварително прокопания канал към дъното на пресъхналото езеро. Вавилонските войници, улисани в тържествата, не забелязват, че водите на реката бързо намаляват и по дъното вече може спокойно да се ходи. Когато това става възможно, Кир влиза по коритото на реката в града. Но дори и сега атаката му щеше да бъде обречена на гибел, ако и тук Господ не му беше помогнал. От двете страни на р.Ефрат е имало високи стени, снабдени с яки медни врати. Вратите са били медни, за да не ръждясват от водите на реката.Така че дори промъкнал се по някакъв начин по водата, човек не може да влезе в града. Но още преди 150 год.Бог беше казал чрез пр.Исая, че на необходимото време, Той ще помогне на Кир и тези врати ще бъдат отворени. “Така казва Господ на помазаника Си, На Кира, когото Аз държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него, и да разпаша кръста на царе,за да отворя вратите пред него. Та да не затворят портите: Аз ще ходя пред тебе и ще изравня неравните места; ще разбия медните врати и ще строша железните лостове.” /Исая 45:1,2/ И сега времето беше дошло. Когато Кир влиза зад крепостните стени, той намира медните врати от двете страни на реката отворени и неохранявани. Всичко в града пие и празнува. Кир се е снабдил и с маскарадни костюми, с които е облякъл своите войници, така че няма никаква видима разлика между войниците му и веселящите се вавилонци. Изненадващо той нахлува с войската си в царския дворец, убива Валтасар, а големците му пленява. На сутринта градът осъмва с новината, че е превзет от персите. Така приключва историята на най-бляскавото царство в света. Тъжен и печален край. В онази последна нощ Валтасар и неговите големци изпълниха мярката на своята вина и вината на халдейското царство. Божията закриляща ръка завинаги се отдръпна от тях, оставяйки ги в ръцете на погубителя. Много и важни поуки е записал Бог в Даниил 5 гл. Кои са те? 1/ Валтасар и неговите големци изпълниха мярката на своето беззаконие точно по времето на разюздано пируване. Пируването се оказа фатално и за предпотопния свят! Това беше фаталният грях на Содом и Гомор! Пируване и веселба ще напълни мярката на беззаконието и на този свят. Заявлението на Исус е категорично:“ И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички. Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички-подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.” /Лука 17:26-30/ Хората не загиват, защото пируват, а защото пируването ги ограбва от човешкото-стават недостатъчни. Поведението на Валтасар наистина беше поведение на един недостатъчен човек. Той живееше в смъртната сянка на гибелта, а се чувстваше напълно сигурен. Вместо зорко да пази града, той пирува! Вместо да е буден и трезвен, той се опива! Вместо да помни проявите на живия Бог в живота на дядо му Навуходоносор, той си спомня за свещените съдове, задигнати от ерусалимския храм! Вместо да си вземе поуки и да се стресне, той реши да се подиграе с Този, в Чийто ръце беше живота му. Всички пируващи в царската зала също много добре знаеха кой е този Бог, Чийто свещени съдове се оскверняваха. Но с размътени от алкохола глави и те дързостно застанаха на страната на Валтасар.Това се оказа гибелно за тях и за цялата нация. Защо стават недостатъчни пируващите? Защото пируването е извратено задоволяване на плътта, което свежда човека до най-ниско ниво, нивото на животните. И когато човек напълно се обезслави и загуби човешкия си образ, когато стане носител и проводник само на зло-Бог се намесва. “А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|