Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- (Псалм 34:7) Второ. Изпити ще има до края на живота ни. Исус ясно говори за това и ни предупреждава срещу друг начин на мислене: “Но който устои докрай, той ще бъде спасен.”
| /Даниил6:10/
Това, което лично мен ме удивлява в поведението на Даниил, е безстрашието, с което той приема тази заповед. Изисква се смелостта на герой, за да пренебрегнеш царската заповед и да продължиш да се молиш. Забележете, тук става въпрос за неговия живот! Неподчинението означава сигурна смърт и то каква-разкъсан от освирепели от глад лъвове! И въпреки това няма никакво колебание в поведението на стария вече пророк. Няма тюхкане, няма сълзи, няма никакъв страх. Той продължава да извършва своето богослужение точно така, както е правил и преди, като че ли не съществува никаква заповед, заплашваща живота му! Не е ли удивително това?! Дълбоко ме впечатлява и неговата молитва! Забележете, той продължава да благодари на Бога! Изправен пред рова на лъвовете, очакващ отворените челюсти и скърцащите зъби, Даниил продължава да благодари на своя Бог! Да благодариш на Бога, когато си здрав, когато живота ти се подрежда по най-добрия начин и на хоризонта всичко е безоблачно, разбирам , но когато часове те делят от една ужасна смърт...това вече е подвиг. Не, не, това просто е любов! А изкушенията за Даниил, които биха гарантирали живота му, са били много, например: -- Можеше и да не отваря прозорците, а да спусне пердетата и да се моли спокойно, без да е възможно някой да го види какво прави вътре.Та той беше висш държавен служител и никой освен царя не можеше да му държи сметка за неговите действия. Никой не би могъл да го обвини за това, че е затворил прозорците си. В заповедта такава забрана не съществуваше. -- Можеше също да си намери достатъчно основание да замине някъде из огромната империя, да се скрие от погледите на своите преследвачи, докато изтече определения срок. -- Можеше за един месец просто да не се моли на глас и под определена форма.Та нали Бог слуша и тайни молитви, нали чете мислите и познава и най-дълбоките и скрити чувства на човека. Да не се молиш на глас и непременно на колене, това в никакъв случай не означава, че си прекъснал връзката си с Твореца. Просто понякога обстоятелствата го налагат. А сега случаят беше точно такъв и Бог би трябвало да влезе в положението на своя пророк. Сигурно е имало и други възможности за избягване на поставения му капан, но Даниил не се възползва от нито една от тях. Продължи да следва молитвения си живот, като част от своето богослужение по същия начин, както правеше това и преди заповедта.Това беше най-важното нещо в неговия живот.Чрез молитвата той влизаше в пряка връзка със своя Бог, разговаряше с Него, черпеше сила, мъдрост и утеха от Твореца. Какво би бил без подкрепата на своя Бог? Безпомощна дребна прашинка, подмятана от бурите и ветровете на времето и накрая затрупана от земната пръст. Не, това не можеше да стане. По-скоро би умрял, отколкото да прекъсне тази връзка и да се подчини на царя. Имаше и още нещо. Всяка промяна на неговото богослужение би дала възможност на противниците му да си помислят, че се е уплашил от царя и се е отрекъл от своя Бог. Когато е мирно време молитвата може да се произнася и тайно, но когато е забранена, скриването й би означавало предателство, страх, невярност.Това Даниил не можеше да допусне за нищо на света. Той се гордееше със своята вяра и за нея бе готов да умре. Нещо повече, Даниил не промени своето богослужение дори и в най-малките подробности. Защо? Защото неговото богослужение отговаряше на точните указания на пророците. “Ако ти съгрешат (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя далечна или близка, и дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята, гдето са запленени, и рекат: Съгрешихме, беззаконствахме, сторихме неправда, и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, гдето са запленени, гдето са ги завели пленници, и се помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име, тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и моленията им, защити правото им, и прости на людете Си, които са Ти съгрешили.” /2Летописи 6:36-39/ Ето защо Даниил отваряше прозорците си, които бяха в посока към Ерусалим. Насочвайки лицето си в тази посока, пророкът се моли, не защото вярва в магическата стойност на това място,а защото е изпълнен с надежда. Ерусалим беше неговият роден град, мястото, където Бог настани името Си. Даниил никога не можеше да забрави величествените служби в храма, символизиращи идващия Месия. Но сега храмът беше разрушен, а Ерусалим- разграбен.Ориентацията към Ерусалим означаваше, че Даниил силно вярва във възстановяването на храма и службите в него. Молитвата му е изпълнена с надежда и оптимизъм. Освен това, желаеше да бъде верен дори до най- малките подробности на своя Бог. Това беше причината да се моли и три пъти на ден. “Но аз към Бога ще извикам, и Господ ще ме избави. Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стеня; и Той ще чуе гласа ми” /Псалм 55:16,17/ Разбира се, това не е някаква механична молитва, просто навик, а добре организирана програма. За Даниил молитвата не е моментен сърдечен импулс, мигновен полет на душата, а редовен ритъм в живота.Тя е ежедневен разговор на син със своя Баща.Това Даниил правеше през целия си живот във Вавилон.Това продължи да прави и след заповедта на Дарий. Виждайки, че Даниил продължава да се моли на своя Бог, въпреки царския указ, управтелите не се поколебаха нито за момент какво да правят. Капанът, който бяха заложили за Даниил, беше щракнал и сега те радостни и щастливи побързаха да занесат жертвата на царя.Този омразен Даниил вече няма да ги притеснява със своята честност, няма повече да разкрива тайните им машинации за собствено облагодетелстване.Този глас, който непрекъснато тормозеше съвестите им, трябваше да замлъкне завинаги. “Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог. Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана като рекоха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой и да е било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно , според закона на мидяните и персите, който не се изменява. Тогава отговаряйки те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю ,нито подписаната от тебе забрана, но принася молбите си три пъти на ден. Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави” (Даниил 6:11-14) Едва сега царят разбра, че е подведен и изигран. Разбра, че целта на този указ не е възхвала на неговото име и престиж, а унищожението на Даниил. Стихът казваше, че царят се наскърбил.Той проумя, че се е хванал в собствените си думи, които сега осъждаха най-добрия му съветник и управител на смърт. Реши да поправи грешката си като потърси някаква пролука в мидо-персийския закон...но напразно. Заговорът е перфектен. Пролука няма. С голямо нежелание царят нарежда присъдата да бъде изпълнена. Всичко, което може да направи, е да каже няколко окуражителни думи.“Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай,царю, че е закон на мидяните и персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява. Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве. После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да не се измени никакво намерение относно Даниила. Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побегна от него.” (Даниил 6:15-20) И тук отново си мисля с възхищение и удивление за Данииловото поведение. Той вече е на 84 години. Целият му живот дотук е преминал в една безпрекословна вярност към Бога. И за награда трябва да умре по един толкова ужасен начин! Защо? Какъв е този Бог, който награждава по такъв начин верните си служители?! И дали изобщо има Бог, след като не се намесва при една такава явна несправедливост? Сигурен съм, че Даниил горещо се е молил Бог да се намеси и да спаси живота му.Това е нормално и естествено за всеки човек, изпаднал в подобна ситуация.Та нали сам Бог ни насърчава да правим това: “И призови Ме в ден на напаст; и Аз ще те избавя; и ти ще ме прославиш.” (Псалм 50:15) Въпреки горещите молитви, Небето мълчи. Бог като че ли е запушил ушите си и не се интересува вече от своя пророк. Бавно, крачка след крачка, Даниил се приближава към ужасната яма, очаквайки все пак, че Бог ще се намеси и ще прекрати това зло дело. Но...нищо не става.Тишината е повече от зловеща и само пустинният вятър съпровожда тази мрачна процесия, пеещ сякаш погребалната песен на пророка. Вече са пред рова. Надушвайки хората, гладните лъвове започват да издават звуци, от които сърцето се смръзва. Оголетите им челюсти и страшните зъби могат да пропъдят далече, далече всяко геройство и да накарат всеки човек да моли за милост. На палачите подобно поведение е добре познато. Те нееднократно са виждали търкалящи се в краката им осъдени, да вият от страх и да молят за милост.Затова с недоумение и с широко отворени очи наблюдават поведението на Даниил. Изражението на лицето му е спокойно. Някакъв чуден вътрешен мир се излъчва от него. Да, той не знае защо Бог допуска всичко това, но знае, че Бог го обича и тази любов е вечна и непроменима.Той многократно е пил от нея, хранил се е с нея, всяка клетка от неговото същество я е усещала и то в продължение на много години.Да, той знае в кого е повярвал, затова има пълно доверие в своя Бог. Ако Бог е решил така да завърши живота му, той ще му се довери, но никога с нищо няма да покаже отстъпление от вярата си, да похули и да се отрече от Него. Такова поведение не може да не удивлява, такава вяра и безпрекословно доверие в Бога наистина са впечатляващи и заразяващи. После Даниил е хвърлен в рова. Над него е поставен голям камък, прикрепен към отвора с голямо и здраво въже, върху което на парче глина царят слага своя печат. Това означава, че никой, под страх от смъртно наказание, няма право да отмества камъка. Мисля си защо е било необходимо всичко това? Какъв ли ще е резултатът от преместването на камъка след час, два или по-късно? Обикновено гладните лъвове посрещат своите жертви още във въздуха и само за броени секунди ги умъртвяват. Затова, по човешки погледнато, подобни осигурителни средства, за мен, са напълно неразбираеми. Но изследвайки борбата в невидимия свят, онази титанична борба между Бог и Сатана, аз разбирам поведението на царя и на неговите палачи. Аз разбирам кой работеше в техните умове и кой всъщност се страхуваше от Даниил и желаеше на всяка цена той да бъде умъртвен. Това беше падналият ангел, вечният противник на Бога и на хората-Сатана. Даниил беше мощен представител на живия Бог всред една езическа страна и чрез него Бог внасяше светлина в тъмния свят на езичеството.Това не се нравеше на злия демон. Затова този глас трябваше да замлъкне. В книгата “Царе и пророци” религиозната писателка Елена Вайт пише:“Сатана дейно участваше в заговора. Пророкът заемаше висок пост в царството и злите ангели се страхуваха, че влиянието му ще отслаби контрола им над управниците. Точно сатанинските посредници бяха подбудили завистта и ревността у князете; точно те бяха вдъхновили плана за унищожаването на Даниил” Не ви ли е познат този маниер на действие, приложен и за унищожението на Христос? Както Даниил, така и Христос става жертва на заговор от висшите служители в Израил, изгарящи от завист, поради влиянието на Исус и намаляване доверието на народа към тях. И още нещо- държавните власти са умело манипулирани, за да се оправдае присъдата. За Христос също не може да се намери някаква грешка или вина и Пилат напразно се мъчи да Го спаси. После е разпнат, а след смъртта Му тялото е положено в скален гроб, който е затворен също с камък и запечатан с царския печат. Отново същите мерки за сигурност, непозволяващи на никой смъртен да помогне по някакъв начин на осъдения. Отново същия страх.... Опитвайки се да вляза в начина на мислене на този паднал ангел, аз започвам да разбирам неговия страх. Това не е страх от човеци. Това е страх от силата на Бога, която Сатана много добре познава. Сила, пред която смъртта е безсилна да унищожава. А това, че действа сега по този глупав начин, поставяйки камъните като гаранция за своя успех, ми показва неговото отчаяние. Като че ли с тези камъни той затваря собственото си безсилие. Това не е нищо друго освен отчаян жест на един победен враг. Да се върнем при Даниил. Той е хвърлен в рова с лъвовете, отворът е закрит с голям камък и Дарий слага своя печат отгоре. Съдбата на Даниил е запечатана. Що се отнася до царя, той си ляга без да яде и без всякакво настроение за музика и веселба. За обикновения човек в Мидо-Персия това е често срещано явление, но за царския двор това е напълно необичайно. Вечерното ядене е най-важното събитие в двореца. Канят се гости и това е времето за празнуване и удоволствия. Да се откаже царят от тях означава, че нещо изключително е станало в живота му. Да, царят страдаше за своя висш служител, още повече, че беше пряко отговорен за издаването на смъртната присъда.Текстът внушава идеята, че отказът на царя от храна не означава само липса на апетит, а по- скоро това е пост, свързан с молитва за избавление на Даниил. Така минава цялата нощ. Рано на сутринта царят е при рова, за да види дали има резултат молитвата му и дали Богът на Даниил е успял да предпази своя служител от смъртта. С давещ се от вълнение глас той пита: “И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете. И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила; Данииле,служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете? “ (Даниил 6:19,20) След кратка пауза на зловеща тишина, през която сърцето на Дарий ще се пръсне от напрежение, се чува спокойния глас на Даниил: “Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века! Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него, още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.” (Даниил 6:21-23) Даниил е жив! Бог е защитил своя верен служител. Точно така, както избави тримата младежи от огнената пещ, така избавя и сега своя пророк от устата на гладните лъвове,“защото бе уповал на своя Бог.” Това е истина, която Дарий трябва да разбере. Спасението на Даниил не е поради някакви негови лични заслуги, а поради милостта на неговия Бог. Вярата в справедливостта, непогрешимостта и безусловната любов на Твореца осигуриха спасението на Даниил. Но делата имат също своето място.Те са другото гребло на лодката, с която пътуваме към небето. Невъзможно е да пътуваме само с едно гребло. Невъзможно е вярата и делата да бъдат разделени. Опитът да се пътува само с едно гребло би означавало непрекъснато да се въртим на едно място, би означавало фалшиво чувство за движение напред. В случката,която разглеждаме, тази истина е много ясно очертана.Даниил вярва безпрекословно в любовта на Бога и Му се доверява напълно за крайния изход от тази ситуация. Точно тази вяра му дава сили да не се ангажира с интриги, които биха спасили живота му. Това е вяра, която води до дела. Жан Дукан пише: “Погрешно разбраното християнство често пъти схваща религията като умствен и безплътен процес, съставен от абстрактни вярвания и доктрини, облечен в прекрасни чувства. Опитът на Даниил ни дава пример за религия, въплътена във всекидневното съществуване и в стремежа към праведност” Разбирайки, че Даниил е жив “царят се зарадва много.” Веднага издава заповед незабавно да извадят Даниил от рова. Заповедта е изпълнена и старият пророк стои жив и здрав пред очите на всички. И точно така, както учудено гледаха тримата евреи, когато излязоха невредими от огнената пещ, така управителите и народът гледат напълно здравия Даниил. Едва сега разбираме и защо Бог не се намеси по-рано, за да спре изпълнението на присъдата. Ефектът щеше да бъде много по-незначителен и имаше възможност освобождението на Даниил да бъде криво изтълкувано с намесата на странични фактори и събития. Според преданието, записано от Йосиф Флавий, заговорниците оспорили чудното избавление на Даниил, твърдейки че лъвовете изобщо не били гладни, затова и не обърнали внимание на доставената им храна в лицето на стария пророк. И ако едно такова велико чудо е било възможно да се оспори, какво да кажем за някаква друга намеса на Бога преди това. Затова Той допусна зли ангели и непочтени хора да стигнат толкова далеч в намеренията си, за да направи избавлението на служителя Си още по-забележително, а разгрома на враговете на истината и правдата още по-голям. А за това, че наистина има чудо, и че Даниил е спасен единствено благодарение намесата на неговия Бог, скоро всички се убеждават. Разгневеният цар издава сега нова заповед- в рова на лъвовете да бъдат хвърлени всички, които скроиха пъкления план.“Тогава по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.” (Даниил 6:24) Много скоро всички разбират, че лъвовете са ужасно гладни, защото преди дори да стигнат до дъното на рова всички заговорници са разкъсани. Сега вече никой не смееше да се съмнява в свръхестественото избавление на Даниил. Впечатлен от чудото и могъществото на Данииловия Бог, Дарий издава заповед отсега нататък всички да се покланят на този Бог: “Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас! Издавам указ щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край. Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниила от силата на лъвовете. И тъй, тоя Даниил благоденстваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир” (Даниил 6:25-28) Така завършва шестата глава от книгата на пр.Даниил. Какви са важните поуки за нас? Първо. Личната връзка с Бога е най-важното нещо в този свят. Без тази връзка ние нямаме никаква сигурност. Тя е нашата единствена и солидна защита срещу провокациите на злото. Соломон, въпреки своята ненадмината мъдрост, е прозрял тази истина и под Божие вдъхновение я е формулирал така:“Уповай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти. Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло.” (Притчи 3:5-7) Сатана знае много добре тази истина. И затова той прави и ще прави всичко възможно да прекъсне тази връзка. Ако успее, тогава успехът му е гарантиран. Помислете само! Защо враговете на Даниил от цялата му религиозна практика поставиха на прицел молитвения му живот? Можеха да изискват, например да работи в събота или нещо друго, свързано с еврейската религия. Но не го направиха! Атакуваха молитвения му живот. Защо? Защото в техните умове работеше Сатана, а той знаеше много добре кое е най-важното нещо за човека-неговата лична връзка с Бога, осъществена чрез молитва. А това, че дяволът смята молитвата за най-важното нещо в живота на човека, означава,че той най-много ще атакува нея. Примерът с Даниил е показателен за нас. Сатана знае, че прекъсне ли тази връзка, човекът е загубен. Това се опита да направи при Даниил, това се опитва да прави и с всеки вярващ човек.Убеждавайки се в това, вярвам, че отсега нататък ще гледаме по друг начин на молитвата. Ще я ценим като най-скъпото съкровище, което имаме и ще я пазим зорко от посегателството на злите сили.Трябва винаги да помним, че срещу нас воюва армия от зли ангели, с космическа интилигентност и мощ, срещу която ние с нашите слаби човешки сили сме напълно безпомощни. Нашата единствена и сигурна помощ е от небето. “Ангелът на Господа се опълчава около ония, които Му се боят, и ги избавя.” (Псалм 34:7) Второ. Изпити ще има до края на живота ни. Исус ясно говори за това и ни предупреждава срещу друг начин на мислене:“Но който устои докрай, той ще бъде спасен.” (Матей 24:13) Най-големият изпит на Даниил дойде в края на живота му, когато беше на 84 год. Най-големият изпит за Авраам също беше в края на неговия живот. Затова не трябва да смятаме, че щом годините ни се натрупат и старостта сгърчи раменете ни и промени цвета на косите ни, вече можем да се отпуснем. Това е погрешно мислене. Докато дишаме, ние трябва да бъдем бдителни и все по-здраво да се държим за Божията десница. Иначе има опасност да пропаднем точно на финала. Трето.Никаква земна власт не може да ни упази от злата мощ на Сатана! Даниил беше голям държавник и велик пророк, но това не попречи на Дарий да го хвърли в рова с лъвовете. Поуката за нас е: “Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; защото за какво може да се разчита на него? (Исая 2:22) Единствената ни закрила е от Бога.“ Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя на Когото се надявам, Щит мой ,рога на избавлението ми и високата ми кула.” Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|