Да видиш невидимото
/Издига човешки авторитет и го поставя на мястото на Бога
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- /Откровение 18:1,2,8,21/
- ( Откровение 16:12,17-19)
| 5/Издига човешки авторитет и го поставя на мястото на Бога.
Вавилонските царе се вживяваха в ролята на богове и на тях се отдаваше поклонение като на такива. Духовният Вавилон следва същата практика: “А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, молим ви братя да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово,или от послание уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин, защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи /както Бог/ в Божия храм и представя себе си за Бог.” /2Солонци 2:1-4/ Апостол Павел ясно говори за отстъплението, което ще настъпи в Христовата църква и това отстъпление ще стигне дотам, че вместо Христос ще бъде издигнат авторитетът на един човек, на който ще се отдава почит като на бог. Не е трудно да се види това както в историята на Римската църква, така и сега. Папите са се радвали и се радват на обожанието на своите последователи точно така, както древните Вавилонски царе. Убедихме се, че петте основни характеристики на древния старозаветен град Вавилон напълно се препокриват с петте основни характеристики на Римската църква. Точно за това е наречена със същото име.Така всеки искрен изследовател на Библията вече ще бъде добре ориентиран и ще разкрие истинската самоличност на този духовен Вавилон. Това познание е от изключителна важност поради тежката присъда, която е изречена върху този Вавилон и неговата крайна гибел. Така човек, открил че принадлежи към него, ще има време да се освободи от неговата власт и да премине в редиците на Божия народ. Нека чуем и самите думи на Бога:“След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просветли от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица...Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, Който я съди...И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери.” /Откровение 18:1,2,8,21/ Точно така, както древният Вавилон падна, когато предизвика Бога, примесвайки в поклонението си свято и несвято, истина и заблуда и по този начин унижи и опозори Твореца, така и съвременният Вавилон, който прави същото, скоро ще напълни мярката на своето беззаконие и ще срещне Божиите съдби.Той вече се е превърнал в свърталище на всякакъв нечист дух и гибелта му е толкова сигурна, както и на древния Вавилон. Книгата Откровение описва и самото изпълнение на Божествената присъда:“Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхнаха водите й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток...Седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се. И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв тръс, толкова силен. И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.” ( Откровение 16:12,17-19) Същите условия, които съществуваха по времето на падането на древния Вавилон, ще се повторят и в последно време при падането на духовния Вавилон. Пресъхването на р.Ефрат отвори път за армията на цар Кир, която идваше от изток. Като завладя Вавилон, Кир освободи еврейските пленници и им даде право да се завърнат в своята родина. По такъв начин царят може да се разглежда като спасител /избавител/ на Божия народ. Още веднъж, този път описано в кн.Откровение, р.Ефрат пресъхва,”за да отвори път на царете от изток.” Какво означава всичко това? Ясно е, че не става въпрос за буквалната р.Ефрат, както и не става въпрос за буквалния град Вавилон. Тук пророкът работи със символи. Тогава как да разберем коя е р.Ефрат и какво означава нейното пресъхване? Както вече разбрахме от текста на Откровение 17:15, водите са символ на царе, народи, племена и езици. А какво означава пресъхването й? Лесно можем да се досетим! Това означава, че в края земните власти и народите, които днес осигуряват неговата мощ и слава, ще оттеглят доверието си от него и ще спрат да го подкрепят. Когато истината блесне със своята ослепителна красота и прогони мъглата от хиляди заблудени умове, тогава тези, които сега величаят “голямата блудница”, които й отреждат винаги първо място в медиите, които внасят огромни суми за изграждането на величествени храмове, ще разберат, че са били жестоко излъгани. И тогава ще престанат да я закрилят.Това на практика означава пресъхване на славата и благоденствието, които духовният Вавилон е получавал от тях. Това, което е било опора на Вавилон, вече не съществува. И тогава идва царят Исус от изток, за да освободи Своя народ, да накаже Вавилон и да го предаде на вечна пустота, а народа Си да заведе в истинската му родина! Удивителни и поразяващи ума са паралелите между древния Вавилон и съвременния, духовен Вавилон. Почти с едни и същи думи си служат пророк Еремия, когато говори за древния Вавилон и пророк Йоан в кн.Откровение, когато говори за духовния Вавилон. Буквален Вавилон Символичен /духовен/ Вавилон “О ти, който седиш на много води” (Ерем.51:13) “Която седи на много води” (Откр.17:1) “В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша” “И държеше в ръката си златна чаша” (Ерем.51:7) (Откр.17:4) “Внезапно падна Вавилон и се разруши” “Падна, падна, Вавилон” (Ерем.15:8) (Откр.14:8) “Няма да стоя вдовица” “Седя като царица, не съм вдовица” (Ис.47:8) (Откр.18:7) “Люде мои излезте изсред него” “Излезте от нея люде мои” (Ерем.51:45) (Откр.18:4) “Тогава небесата и земята...ще възклинат над Вавилон” “Веселете се за него небеса и вие...” (Ерем.51:48) (Откр.18:20) Всичко онова, което е записано за буквалния Вавилон, е пренесено в духовния Вавилон. Защо? За да ни подскаже, че съдбата на древния Вавилон е неотменима съдба и на съвременния Вавилон. Затова днес най-настойчиво се чува Божият глас, отправен към Неговите искрени деца, които са попаднали под упойващите питиета на голямата блудница: “И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й” (Откровение 18:4) И ако ти, приятелю, днес откриеш, че си бил измамен, откриеш че си принадлежал на една църква, която е смесила християнство и езичество, като по този начин е изневерила на своя Господ и е опозорила своя Създател, тогава намери сили да я напуснеш. Въпреки че сега се радва на признание, почести, слава и величие, скоро ще се срещне с Божиите съдби. Затова чуй този затрогващ апел на своя Баща! Бягай оттам, докато има още малко благодатно време! От падането на древния Вавилон можем да извлечем за себе си още две изключително важни истини: 1/ Престъпленията и беззаконията имат своя граница. В живота на всеки човек настъпва решителен миг, когато той запечатва своята собствена съдба. Това е огнена минута, в която човек поне веднъж в живота си трябва да застане решително на Божия страна. Всички еснафски добродетели-предпазливост, подчинение на човеци, старание, компромис, разсъдливост, с които днес си осигуряваме спокойно всекидневие, безпомощно се стопяват в огъня на големия съдбоносен миг, за който винаги се иска пламенна вяра, пробудена съвест, вик за помощ към Онзи, Който до този момент си пренебрегвал и незачитал. Колебание, пресметливост, нерешителност...могат да се окажат гибелни за тебе. Древният Вавилон падна и изчезна. Същата съдба абсолютно сигурно очаква и духовния. Днес Исус отправя Своя апел към теб! Не се бави да го приемеш.... Времето е малко и съдбоносно. 2/ Другата важна поука е, че в голямата битка между доброто и злото неутрални страни няма. “Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.” (Матей 12:30) Валтасар не отдаде сериозно внимание на думите на своя дядо Навуходоносор. Не ги отхвърли, но не ги и прие. Това средно положение постепенно го доведе до пълно отчуждение.Той прекъсна всякакъв контакт с онези, които изповядваха вяра във Всевишния Бог. Отчуждението по-късно прерасна в открит бунт, в открито потъпкване на всякакви норми и принципи. Под властта на този убийствен закон попадат всички, които предпочитат да си останат зрители на събитията.Те не са против Христос, но не застават и решително на Негова страна.Те нито са изцяло в света, нито в църквата.Това средно положение им носи известен успех и в двете сфери.Те не се чувствуват ангажирани нито със света, нито с църквата, което им позволява /според тях/ да правят компромиси и в двете посоки, когато им се налага. Но това е само една самоизмама, защото просто средно положение няма! То съществува само в техните умове, умело и майсторски поддържано от големия изкусител.Точно за тези хора Христос разказа една притча: “Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си откъдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.Тогава отива и взема при себе си седем други духве, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.” (Матей 12:43-45) В живота на всеки човек идват съдбоносни мигове, когато Божията слава просветва и прогонва тъмнината на неверието и на заблудата, която е обгръщала неговия ум и сърце. От тази светлина човек може да се сепне; да спре да се бунтува срещу Бога; да започне да се замисля за вечните стойности, за Христовата жертва, за смисъла и целта на своя живот.Той все повече и повече започва да открива реалното присъствие на Бога в природата и в него самия. Това естествено води до нови решения, до промени.Така нечистият дух е прогонен, къщата подредена т.е.Божиите нравствени норми са приети за правилни и добри. Къщата е и украсена-радостно е да се говори за Христос и Неговата безподобна любов. Но има нещо много странно и учудващо в тази притча. Въпреки всичко, къщата остава празна...! Имало е много добри подбуди, имало е вълшебни мигове на радост от познаването на истината, имало е велики планове и намерения за един друг живот, но...всичко си е останало само в сферата на добрите намерения. Решението за категорично преминаване на страната на Христос така и не е дошло. А без Исус къщата е останала празна. И тогава става най-страшното. Старата бунтовна природа възстава. Грешни навици, лоши характерни черти отново се появяват и вземат връх над човешката личност. Вярата и добрите намерения се стопяват като пролетен сняг и човекът става по-лош и от преди-вече не един, а седем нечисти духове го владеят. Дали и в нашия живот може да стане така!? Едно е сигурно-ако познаваме истината и дълго време си играем с Христовата благодат, без да вземем своето решение за убедително заставане на страната на Исуса, тогава тази притча съвсем сигурно ще стане реалност в нашия живот. Но не е ли страшно нашата къща / ум, душа и тяло/ да стане жилище на седем нечисти духа, когато може да стане жилище на Христос!? И какво очакваме, че ще направят тези нечисти духове с нашата къща, когато се настанят удобно там? Ще я държат подредена и чиста ли? Едва ли...Няма да мине много дълго време и всичко вътре ще бъде опустошено и разграбено. Затова приеми Христос и се радвай на една чиста, подредена, красива и изпълнена с много щастие и любов къща. Нима не искаш това?! “Падна, падна Вавилон!” Това са истинни Божии думи! Скоро ще стане много, много страшно да си във Вавилон. Единствената ни закрила е при Христос. Да се скрием там, докато има още благодатно време. Който издържи докрай Когато разглеждахме Даниил 3гл., станахме свидетели на опита на цар Навуходоносор да наложи със сила идолопоклонството в своето царство. За тази цел той построи една огромна златна статуя и я постави в обширното поле Дура. След това събра всички свои елитни служители и жители на Вавилон, които трябваше публично да се поклонят на този идол. Който не направеше това, щеше моментално да бъде изгорен в огнената пещ, намираща се съвсем наблизо.Тази заповед се отнасяше абсолютно за всички, включително и за евреите, които изповядваха друга религия.В следващия разказ Библията ни докладва, че опитът на Навуходоносор не е сто процента успешен. Трима млади евреи не се подчиняват на царската заповед и не се покланят на идола. Въпреки ужасното наказание, което ги очакваше, тези млади хора остават прави като израз на своята безпрекословна вярност към своя Бог. Навуходоносор не успя да ги принуди да отстъпят от своята вяра, да предадат своя Бог и да се поклонят на неговия фалшив бог. В Даниил 6 гл. имаме друг опит-опит вече за забрана на богослужението на евреите. Във времето, когато се развиват събитията, описани в Даниил 3гл., такова богослужение все още бе възможно. Никой не преследваше евреите, когато те извършваха своите богослужения в домовете си. Поклонението пред златния идол не отнемаше възможността им да се покланят и на своя си Бог. Почти съм сигурен, че преди да се отправят към полето Дура, тримата евреи са имали богослужение и са се молили на своя Бог да се намеси в тази толкова драматична ситуация от техния живот. Но в Даниил 6гл.положението е коренно различно. Вече не е достатъчно, че верните евреи не се кланят на вавилонските богове. Сега вече им се забранява да се покланят и на своя си Бог. Същата картина ще се повтори и в края на човешката история. Божият народ по най-различни начини ще бъде принуждаван да се отклони към фалшиво поклонение, а след това ще му бъде забранено да извършва и своето богослужение. Но както и в древния Вавилон, верните на Бога не отстъпиха нито крачка назад, така ще постъпят и верните Божии деца при последните мощни атаки на злия. Въпреки всички заплахи и санкции, те не ще приемат фалшиво поклонение, нито пък ще спрат да се покланят на своя Бог по начина, по който са правили това и преди. Причината за тяхната непоколебима вярност ще бъде същата, както и на верните евреи във Вавилон-голямата им любов към техния Бог. Любовта е единствената, която дава сили за невероятни подвизи. Само тези, които имат любовта, само те ще издържат до край. За такава една голяма любов и преданост четем в Даниил 6гл. Да започнем с началните стихове:“Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство, и над тях трима князе, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях и тъй царят да не губи. В това време тоя Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.” /Даниил 6:1-3/ За личността на Дарий се говори в края на петата глава. Оттам разбираме, че след убийството на Валтасар и превземането на Вавилон, той е първият цар, който поема управлението. Но библейските критици оспорват достоверността на библейския разказ.Те са категорични в твърденията си, че личността на мидянина Дарий е непозната извън Библията и заключават, че такъв цар следователно не е съществувал. Но както обикновено става и в този случай Библията се оказва права, а критиците-засрамени. В прочутата глинена плочка, известна като “Хрониката на Набонид”, открита през 1882 год. от археолога Теофил Пинчес, се описва и падането на Вавилон.Там има няколко изречения, които потвърждават достоверността на библейския разказ:“Гобриас, управител на Готиим, и армията на Кир навлязоха във Вавилон без битка. След това Набонид бе арестуван във Вавилон, когато се завърна там... През месец архашаму, на третия ден от месеца Кир влезе във Вавилон. Гобриас, неговият управител, постави под-управители във Вавилон.” “Гобриас назначаваше официално в длъжност управниците във Вавилон” Този текст ни разкрива няколко важни истини: Първо. Говори се за някаква личност на име Гобриас, който е влязъл заедно с армиите на Кир във Вавилон и е станал негов управител. Всички факти подкрепят твърдението, че въпросният Гобриас не е никой друг освен посоченият в Библията Дарий Мидийски. Някои, разбира се, могат веднага да кажат, че си нагласяваме нещата, защото Гобриас и Дарий са две съвсем различни имена. Но трябва да знаем, че името Дарий не е собствено име, а почетна титла, означаваща “този, който държи скиптъра”. А този, който е държал скиптъра по това време във Вавилон е именно Гобриас, който с пълно право е могъл да приеме тази титла като царско име. Второ. Текстът ни разкрива също, че едно от първите действия на новия управител на Вавилон било да назначи местни подуправители, което напълно потвърждава разказа на Даниил. Трето. От текста разбираме още, че Гобриас бил управител на Гутиим преди да стане управител на Вавилон. Гутиим беше провинция на Мидия, така че към Гобриас можем да се отнасяме като към мидиец. Също и древният историк Ксенофон разказва, че човек на име Гобриас е оказал специална помощ на Кир при превземането на Вавилон. Като последно доказателство в подкрепа на библейския разказ можем да приложим и твърдението на древните хроники, според които Гобриас е умрял година и три седмици след падането на Вавилон. Известният историк професор Уйлям Шеа е установил, че Кир не е приел титлата “Цар на Вавилон”, докато Гобриас е бил още жив. След смъртта му към имперската си титла “Цар на Земите” той прибавя и титлата “Цар на Вавилон”. Това става точно една година след падането на Вавилон, което съвпада и със смъртта на Гобриас. От всички тези доказателства е съвсем логично да заключим, че личността на мидянина Дарий напълно съвпада с личността на Гобриас, който управлява Вавилон от есента на 539 год.пр.Хр. до есента на 538 год.пр.Хр. Интересен за нас е фактът, че Кир въпреки очевидната си власт над Мидия, преотстъпва управлението на Вавилон на възрастния вече мидиец Дарий. Защо ли? Може би това е бил един дипломатичен ход на Кир, с който е целял да сплоти двата народа-мидяните и персите, както и да не дразни подчиненото му, но все още много силно мидийско царство. И така новият цар Дарий се заема веднага с устройването на огромната Мидо-Персийска империя, състояща се от 120 области.Той назначава един екип от 120 сатрапи /управители/. Над тези управители са поставени трима князе /председатели/. Данаил е един от тях и царят има намерение да го постави над всички /ст.3/. Не може да не бъдем учудени и впечатлени от постъпката на новия цар! Та помислете! Даниил беше пръв министър при Навуходоносор. После Валтасар го постави като трети цар във Вавилон. А сега и Дарий го поставя като върховен управител в новото царство! Сменят се царе и управители, но отново и отново Даниил е на върха! Не е ли впечатляващо?! Защо? Какво толкова ценно намериха в този човек владетелите, та му гласуваха такова високо доверие? Отговорът е записан в Даниил шеста глава трети стих: “В това време тоя Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух.” Даниил не беше човек със свръхестествени дарби. Но поради голямата му любов и изключителното му посвещение на Бога, той беше и богато възнаграден от Него. Именно неговият Бог беше Този, Който му даваше необикновена мъдрост, необикновена чистота, честност, благородство-качества, ценени при всяко едно управление. Всеки мъдър владетел иска да има до себе си сигурни хора, които да управляват добре царството му. Никой не желае да се обгражда с хора, на които не може да има доверие-лицемери и нечестни. Един такъв неподкупен, честен, изключително мъдър и благороден човек беше Даниил. Точно затова беше и високо ценен от всички царе, при които служеше. Разбира се, това не се харесваше на останалите служители. Не се хареса и на сто и двадесетте управители, и на двамата председатели, над които цар Дарий беше поставил Даниил. “Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.” /Даниил 6:4/ Държанието на сатрапите и князете към Даниил е същото, каквото беше и поведението на халдеите спрямо тримата евреи (глава трета). И тук завистта е отровата, която разяжда душите им и ги тласка към действия, целящи компрометирането на Даниил.Те не могат да се помирят, че един евреин, и при това роб, е така високо почетен от царя. Още повече, че ще трябва да му се и подчиняват. Всички са съгласни, че това е недопустимо и че Даниил трябва да бъде свален от постта. Как? Чрез компромат...Десетки зорки очи започват да дебнат всяка негова крачка; ровят се в живота и управлението му; следи се всяка негова дума, жест,действие. Но...напразно! Даниил е безупречен и верен във всичко. Завистта и злобата се оказват неспособни да опетнят неговия чист характер. Заговорниците са смутени и почти отчаяни. И тогава им хрумва една “гениална” идея: “И тъй тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог” /Даниил 6:5/ След като установяват, че животът му е безпрекословно чист, те се насочват към неговата религия. Обърнете внимание, че отново възниква същият проблем, както и в предходните събития. Конфликтът е по въпроса за Божия закон-вечния трън в очите на Сатана. Послушанието спрямо този закон и начинът, по който Даниил се покланя на Бога, бяха спорните точки в конфликта.Управителите хитро се бяха насочили към единствената област, където Даниил може да бъде атакуван-неговото богослужение. И те скроиха един много коварен и хитър заговор: “Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века! Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който да тридесет дена, би отправил някаква просба до кой и да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете. Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма, за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява. Затова цар Дарий подписа писмената забрана” (Даниил 6:6-9) С лукавство, хитрост и чрез ласкателства управителите се опитаха да убедят Дарий, че той е най-важната личност в този свят, та хората да отправят молбите си единствено до него. По този начин те му преписаха божествени прерогативи, които Дарий прие с удоволствие. Горд и високо поласкан от оказаната му чест, с лека ръка подписва указа, без да разбере тайните намерения на висшите си сановници да унищожат Даниил. И така вече съществуваше указ, подписан и подпечатан с царския печат, който постановяваше, че Даниил няма, право да извършва своето богослужение и да се моли на своя Бог така, както е правил досега.Той или трябваше да се подчини и да живее, или да продължи своя молитвен живот и да рискува да бъде изяден жив от гладните лъвове. За кой ли път верността на Даниил към Йехова е поставена на огнена проба! За кой ли път малкият, дребен земен жител трябва да доказва пред цялото сатанинско войнство, че съществува една връзка между човека и неговия Създател, която никаква сила не може да унищожи! Че има любов, която не може да бъде сплашена-любов по-силна и от смъртта. Даниил дори не протестира пред царя. Като висш държавен служител той имаше право на това, но се отказа.Пророкът знаеше, че това е напълно безполезно, поради неизменимостта на персийските закони. Веднъж подписан указ от царя, не може да бъде отменен дори и от този, който го е подписал. Вместо да търси човешка закрила, той съсредоточи цялото си внимание върху своя Бог и потърси помощ от Него.“А Даниил, щом се научи че била подписана писмената забрана, влезе у дома си, и като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на коленете си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.” Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|