Да видиш невидимото
/ Малкият рог ще говори думи против Всевишния Бог, или с други думи ще богохулства
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Него самия никой не може да съди.” “Ние заемаме на тази земя мястото на Всемогъщия Бог!”
- Аз съм път, истина и живот
- че подчинението на римския първосвещенник се явява за всяко човешко същество съвършенно необходимо за спасение
- Пресвятият и преблаженният
| 7/ Малкият рог ще говори думи против Всевишния Бог, или с други думи ще богохулства.
“ Той ще говори думи против Всевишния...” (Даниил 7:25) Според Свещеното писание богохулството включва три елемента: I-Смесване на езичество и християнство. В Данаил 5 гл. ясно е посочено,че е богохулство да се смесват святи с несвяти неща. А точно това стана в Римската църква. Получила свобода и специални правомощия при Константин Велики, Църквата продължава да бъде толерирана и покровителствана и от синовете на императора, които приемат за правилна политиката на баща си. Те дори стигат по-далеч от него като издават укази, забраняващи езическите жертвоприношения и посещаването на езическите храмове. След кратък застой при император Юлиян (332-363), който отнема привилегията на християнската Църква и ограничава значително свободата на поклонението, следващите владетели продължават да покровителстват Църквата, докато накрая християнството става държавна религия. През 380 и 381 год. имп. Теодосий I издава укази, които превръщат християнството в единствена официална религия на империята. Всеки, който дръзне да участва в друга форма на поклонение, подлежи на наказание от страна на държавата. В 392 год. е издаден Цариградският едикт, който забранява официално езичеството, а в 529 год. имп. Юстиниян нанася смъртоносен удар на езичеството, като заповядва да се затвори философската школа в Атина. Така църква и държава влизат в най-тясна връзка, за да си помагат взаимно. Но този победоносен марш се оказва пагубен за църквата. За да се привлекат повече хора в християнството, църквата започва да прави компромис след компромис с чистото евангелие на Христос. Малко по малко, почти незабелязано, в християнската църква се вмъкват обичаите на езичниците. Тъй като те практикуват поклонение на много богове, а християнството има само един Бог, за да не се чувстват неудобно в новата си вяра, църквата решава да им помогне. Тя въвежда поклонението на много светии, които трябва да заместят многото богове на езичниците. Нещо повече.Тъй като в християнството няма женско божество, папството въздига дева Мария да заеме едно подобно място и учи хората да се молят на нея като най-висш посредник между Бог и човека. Появява се и поклонението пред икони, което замества поклонението пред изображенията на езическите божества. Силата, преписвана някога на езическите храмове, на картини и статуи, сега се преписва на християнските църкви, на светената вода и на образите на светиите. В своето есе “Развитие на християнската доктрина” Джон Хенри Нюман пише:” Евсевий по различни поводи пише, че имп. Константин Велики пренесъл много външни ритуални елементи от езическите вярвания в християнската религия, с цел да направи привлекателна новата религия сред тях. Използването на светилища и храмове, които са посветени на конкретни светци и които при определени случаи се украсяват с вейки и цветя, кадене на тамян, кандила, светилници, свещи, обреци при оздравяване от болест, светена вода, приюти, празници и празненства, търсене на благословения на полето, свещенически облекла, венчална халка, молене с лице на изток, появата на изображения и поклонението пред тях-всички те са от езически произход, осветени чрез приемането от църквата.” Друг известен историк-Мосхайм, описвайки християнството по онова време, казва: ”Многобройните празненства постепенно изтласкаха истинската религия и действителната набожност. Причините за тази срамна революция са безумната надпревара в търсене на нови теории и неудържимото желание за имитиране на езически обреди и тяхното размесване с обредите на християнския култ.” Ето тази отровна смесица на езичество и християнство представлява грозно богохулство. Няма по-сигурен начин да похулиш Бога, освен като представяш езически практики за христово учение. Точно тава направи римокатолицизмът. Но това беше само един от трите елемента, от които се състои богохулството. II – Второто нещо,което се смята за богохулство според Писанието, е човек да твърди, че може да прощава грехове и да го практикува в своя живот. Евреите обвиниха Христос, че богохулства именно за това. (Марко 2:7) “Тоя, защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове, освен един Бог.” Сега питаме-изявявало ли е такива претенции папството и практикувало ли е подобно нещо в своя църковен живот? Ето и самата истина, изразена ясно и недвусмислено в изказвания и публикации на папите. “Сам Бог е длъжен да се съобразява с оценката на своя свещенник и да прости или да не прости, според отказа на свещенника да даде опрощение в случай, че каещият не заслужава това.” /Из книгата “Длъжността и достойнството на свещенника”/ “Ако Спасителят слезеше в някоя църква и седнеше в стаичката за изповядване,за да изслуша покаянията, и ако някой свещенник също седне в тази стаичка, тогава, ако Исус изрече”Его те абсолво! /Аз ти прощавам/ и свещенникът също изрече “Его те абсолво”!, то покаяниците и на двамата ще бъдат еднакво опростени” /пак там стр.34/ “Свещенникът заема мястото на самия Спасител, когато казва “Его те абсолво” и с това освобождава от греха” /пак там/ Нещо повече. Папите дотам се самозабравят в своята власт и алчност, че започват да опрощават всякакви грехове срещу заплащане!!! Опростените грешници получават специални свидетелства /индулгенции/, с които могат да докажат, че определен грях в техния живот вече е простен. Даже имало индулгенции за заплащане на бъдещи грехове...! Учудващо и неразбираемо е за нас, но това е документиран исторически факт. Сега да преминем към третия основен елемент, който съдържа богохулството. III- Третото нещо,което се смята за богохулство според Библията, е смъртен и грешен земен човек да си присвоява правата на Бог. “А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи /както Бог/ в Божия храм и представя себе си за Бог.” ( 2 Солунци 2:1-4) Според ап. Павел да се богохулства означава да се приемат титли, които принадлежат и се отнасят само за Бога и да се изисква поклонение, на което има право само Творецът. Нека видим какво казва историята по този въпрос. Покрива ли папството и тази основна характеристика на богохулното поведение? Чуйте претенцийте на папа Инокентй III : “Правилно избраният папа е свят и незаблудим /непогрешим/. На неговата воля, на неговите решения и на неговия съд са подчинени всички царства на този свят.Той има власт да отлъчва царете от Църквата и да ги сваля от престола. Никой не може да отхвърли неговата присъда. Него самия никой не може да съди.” “Ние заемаме на тази земя мястото на Всемогъщия Бог!”-изказване на папа Лъв XIII в енциклика 1894. “Папата е не само представител на Исус Христос, но сам е Исус Христос, скрит под покривалото на плътта. /Католикнейшънъл-1895/ “Папата е с такова голямо достойнство и толкова извисен, че той просто не е човек, но като Бог, заместник на Бога” /Извлечение от голям енциклопедичен труд написан от католически духовници през XIII век. / “Папата е като Бог на земята, единствен владетел на верните на Христа, началник на царете, изпълнен със сила, когото Всемогъщия Бог е упълномощил да направлява не само земното, но и небесното царство.” /пак там/ “Всеки папа има на земята всичката оная власт, която и Христос е имал като истински човек. Както Адам е създаден по образ Божи, така и папата е създаден по образ Христов и представлява Христа на земята, та според това папата не е обикновен човек, но е Бог! Папската власт няма брой, няма мярка, няма граница...Това, което папата прави, Бог го прави.” /Алберто Пелайо-католически писател от XIV век./ “Аз съм път, истина и живот. Който е с мене, той е с църквата, а който не е с мене-той е вън от пътя, вън от истината , вън от живота.” /Изказване на папа Пий IX през 1866 год/ “Ние обявяваме, утвърждаваме, определяме, провъзгласяваме, че подчинението на римския първосвещенник се явява за всяко човешко същество съвършенно необходимо за спасение.” /Изказване на папа Бонифаций VIII / “Пресвятият и преблаженният, който е посредник от небето и Господ на земята, заместник на св.Петър, Божият Помазаник, Господарят на всемира, Бащата на кралете, Светлината на света.”/ /Из акредитивното писмо,което папа Мартин V дал на посланика си в Цариград/ Коментарът оставям на теб, читателю! Едно обаче е категорично ясно. Папството напълно се препокри и със седмия белег точно така, както предсказваше пророчеството. Сега да преминем към осмия. Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|