Монсеньор Луи Сегюр:“Католическата църква е тази, която...... премести почивката в неделния ден.....По този начин празнуването на неделята от страна на протестантите е всъщност почитта,която те оказват –въпреки твърденията им-на авторитета и властта на католическата църква.” / “Простата истина за Протестантизма”/
Какви смайващи, невероятни признания! Римската църква в действителност твърди и претендира, че точно тя е преместила святостта на съботата върху неделята и че когато даден човек пази неделята, той признава с това властта на тази църква! Оказва се, че всъщност въпросът в конфликта Събота или Неделя, е въпрос на върховенство на властта-Божията или човешката.Така с избирането на един от двата дни за свята почивка и покланение, човек ясно декларира на коя власт всъщност се подчинява и желае да служи. Божията вест към всеки човек е ясна и конкретна:
“Освещавайте още ,и СЪБОТИТЕ МИ и нека бъдат ЗНАК МЕЖДУ МЕНЕ И ВАС, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог.” (Езекил 20:20) И тъй като Бог не се променя “Понеже Аз Господ не се изменявам...(Малахия 3:6), този особен знак или белег за принадлежност към Него ще остане докрай.
Малкия рог е също конкретен :”НЕДЕЛИТЕ ДА ПАЗИШ, като служиш на Бога благочестиво” /третата заповед в католическия катехизис/ Този особен белег за принадлежност, папството също ще защитава докрай. Така че СЪБОТА или НЕДЕЛЯ не е въпрос на религиозен каприз а е въпрос на принадлежност. Избираме сами...
И така, скъпи читатели, точно така, както ни предсказваше пророчеството от Даниил 7гл.,малкият рог /папството/ замисли да промени времето за поклонение, изявено ясно в Божия закон. Свидетелството на историята и личните декларации на католическата църква доказват по неоспорим начин прецизността на Библейското пророчество. Но това е само първият аспект. Изразът “Ще замисли да промени времена...” има и втори аспект.
В Даниил 2:21, срещаме съвсем същия израз, но приложен от пророка единствено за Бога.
“Той изменява времената и годините; Сваля царе и поставя царе...” Време, години, власт...над тях има контрол единствено само Бог. Но арогантността на малкия рог надмина всякакви граници и се прояви във волята му да заеме Божието място в историята. Действайки така ,малкият рог прави от себе си друг бог на земята. Не само че царствата се сменят под неговия контрол, но църквата вече става мястото за спасение на всички хора. Надеждата за Божието царство, която Библията поставя в небето и в бъдещето, слиза на земята и се преживява в настоящето в лоното на църквата.
Така папството изпълни и деветия белег на пророчеството. Сега да преминем към последния –десетия.
