Въпрос 48. Правен режим на данъка върху наследствата

Въпрос 48. Правен режим на данъка върху наследствата

Българското наследствено право регламентира два вида наследяване - по закон и по завещание. И в двата случая наследяването се извършва в съответствие със закона, но в първия случай към наследяване се призовават близките на наследодателя по ред, определен в ЗН, а във втория случай -тези, които той е посочил в завещанието си, изготвено по негова воля. В кръга на наследниците по закон влизат:

- децата и по право на заместване другите низходящи;

- съпругът/съпругата;

- родителите;

- братята и сестрите и по право на заместване техните деца и внуци заедно с възходящите от втора и по-горна степен;

- роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

С данък върху наследствата се облага имуществото на починало лице, което по силата на закон или завещание преминава към други лица - наследници или заветници. Облагат се наследените по закон или завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани. Облагат се също наследените имущества в страната на чужди граждани. Относно имуществата на лицата без гражданство се прилага редът за облагане на българските граждани, ако постоянното местопребиваване на лицата без гражданство е на територията на страната.

Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя:

-движими и недвижими имоти;

-права върху движими и недвижими вещи и други имуществени права;

-вземания и задължения на наследодателя;

-имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

По силата на чл. 12, ал.2 от ЗОДФЛ не се смята за доход наследството, както и полученото при продажба или замяна на имущество, получено по наследство.

ЗМДТ е предвидил изрично случаите на освобождаване от данък върху наследствата.

Част от освобождаванията са. свързани с качествата на наследодателя или извършени от него действия приживе. Такива са случаите на освобождаване на:

-имуществото на лицата, загинали за РБ или при изпълнение на служебния си дълг, както и при производствени аварии или природни бедствия. Освобождава се цялото имущество.

Имуществото, завещано от наследодателя на държавата, общините.БЧК, читалищата и др.

Втора група освобождавания обхваща точно определени видове имущество и то в случаите, когато са изпълнени определени условия.Напр. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят.

Последната група касае определени видове имущество, които се освобождават независимо от наличието или липсата на родствена връзка с лица, които ги наследяват. Това са неполучените пенсии от наследодателя е имуществото в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.

Освобождаванията по силата на други закони са следните: По силата на § 8 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от заплащане на ДН се освобождават наследниците на лицата, на които се възстановява собствеността върху земеделските земи по същия закон.

Аналогично освобождаване е предвидено в Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. На основание чл.5 от този закон, наследниците на имоти, правото на собственост върху които се възстановява по силата на закона или по силата на съдебен акт и при осъществяване на всички изисквани от закона условия, следва да бъдат освободени от ДН.

Посочените освобождавания са еднократни - само по отношение на наследниците на лицата, на които са възстановени имотите, предмет на наследяванед.е. при първо наследяване.

В ЗМДТ са предвидени случаи, когато определени видове имущества се облагат частично, т.е. в наследствената маса се включва само част от оценките им.

Наследеното имущество, което не е освободено от облагане с данък, както и задълженията на наследодателя, се оценяват както следва: Недвижимите имоти - по данъчна оценка по приложение №2 към ЗМДТ; Чуждестранна валута - по централния курс на БНБ; Благородни метали - по централния курс на БНБ;

Ценни книжа - по пазарна цена, когато може да се определи без затруднение или по номинал - в останалите случаи; Превозните средства - по застрахователна стойност; Останалите недвижими вещи и права - по пазарна стойност; Предприятия или дялови участия в ТД или кооперации - по пазарна стойност, когато могат да се определят без затруднения и по счетоводни данни - в останалите случаи.

Активът на наследствената маса се формира като сума от оценките на всички облагаеми имущества. Установяването на размера на облагаемата наследствена маса се извършва като от актива на наследствената маса са приспадат задълженията на наследодателя към момента на откриване на наследството, при условие че същите са установени по основание и размер.

Съществен момент при облагането с данък върху наследството е определяне на наследствените дялове. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството.

Данъкът се определя за всеки наследник или заветник върху припадащия му се дял от наследството. От гледна точка на данъчната тежест, наследниците могат да се групират по следния начин:

I група - преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничения;

II група - братя, сестри и техните деца;

III група - други наследници по закон, по завещание и заветници. Наследниците от I група не дължат данък, независимо от размера на наследствените им дялове.

Наследниците от останалите две групи се освобождават от данък за наследствен дял в размер до 250 000 лв. Наследственият дял над 250 000лв. се облага : за II група с 0,7%, а за III група с 5%.

Декларация за облагане с ДН подават ДЗЛ (наследниците по закон или по завещание и заветниците) или техните законни представители в 6-месечен срок- Подадена в срок декларация от един наследник ползва и останалите. Декларациите се подават в ТД НАП по последното местожителство на наследодателя. В случай, че наследодателят е имал местожителство в чужбина, декларацията се подава по местонахождението на преобладаващата част от имуществото му в страната. След като наследственото имущество е декларирано, оценено и разпределено в наследствени дялове, данъкът се изчислява за всеки наследник или заветник поотделно и се съобщава от данъчния орган. Данъкът се заплаща в 2-месечен срок от връчване на" съобщението. Със ЗМДТ са регламентирани административни санкции, отнасящи се до случаите на неподаване на данъчната декларация, вкл. неподаването в срок , както и с невярно деклариране на данни.
Въпрос 49. Правен режим на данъците при придобиване на имуществата по дарение и по възмезден начин

Обекти на облагане С данък върху даренията се облагат:

- имуществата, придобити по дарение;

- безвъзмездно придобитите по друг начин имущества;

- погасените чрез опрощаване задължения. Даренията не се считат за доход по ЗОДФЛ.

С данък при придобиване на имущества по възмезден начин се облагат:

- недвижимите имоти, придобити по възмезден начин;

- придобитите по възмезден начин ограничени вещни права върху недвижимите имоти;

- моторни превозни средства, придобити по възмезден начин.

Законът определя субектите на облагане с данък при прехвърляне на имущества по дарение или възмезден начин в зависимост от определени обстоятелства: в страната ли е лицето, което придобива имущество и ако да -съществува ли уговорка между страните относно плащането на данъчното задължение.

Данъкът се дължи от приобретателя на имуществото, а при замяна от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност. Тази законова разпоредба няма императивен характер. Допуска се възможност страните да уговорят и друго относно плащането на данъка - например да се плати солидарно или от прехвърлителя. Във всички случаи обаче, когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъкът се дължи от прехвърлителя.

Освобождават се, независимо от начина на придобиване (възмезден или безвъзмезден) имуществата, придобити от: Държавата и общините;

Българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи и домовете"Майка и дете".

Българския червен кръст;

Национално правителствените организации на и за хора с увреждания; Фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници; Чуждите държави за придобитите имоти - при условията на взаимност. Моторни превозни средства, внесени в страната като нови - за такива се считат автомобилите, за които са изпълнени двете условия: от датата на първата им регистрация са изтекли не повече от 6 месеца и са изминали не повече от 6000 км. Осовобождаването от този данък е независимо от начина на придобиването" им (безвъзмезден и възмезден).

Освобождаване от данък върху даренията

Предвидените от закона случаи на освобождаване са:

-дарения за лечение на български граждани и на технически помощни средства

-за хора с увреждания;

-дарения с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100% и социално слаби граждани;

-даренията, получени от или предоставени на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;

-обичайните подаръци;

-дарения в полза на народните читалища;

-имущества, прехвърлени безвъзмездно в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;

-имущества, предоставени безвъзмездно с акт на МС на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти;

-придобитите по друг начин имущества, когато прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон;

-непарични вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или ЮЛ с нестопанска цел.

Придобитите по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Освобождаване от данък при възмездно придобиване

Не се дължи данък за имущества, придобити по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Ако освободено от облагане получено имущество бъде прехвърлено на трети лица и се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация от изброените по-горе или които са посочени като основание за освобождаване, несъбраният данък става дължим.

За целите на облагането с данък върху даренията или при прехвърляне на имущества по възмезден начин се изисква облагаемото имущество да бъде оценено в левове към момента на прехвърлянето. Законът е определил начините на оценяване , в зависимост от вида на имуществото. В случаите на прехвърляне на недвижим имот или ограничено вещно право (право на ползване или право на строеж) върху недвижими имот, законът изисква да се направи сравнение между уговорената или определената от държавен или общински орган цена и данъчната оценка на имота или вещното право по нормите на Приложение №2 към ЗМДТ. За целите на облагането се използва по-високата от двете стойности, което означава, че във всички случаи следва да се поиска удостоверение за данъчна оценка по Приложение №2. молбата за удостоверение се подава по образец от собственика на имота. В 14-дневен срок от подаването на молбата данъчният орган е длъжен да издаде удостоверение за данъчна оценка. Прехвърляните други имущества се оценяват както следва: Чуждестранна валута - по централния курс на БНБ; Благородни метали - по централния курс на БНБ;

Ценни книжа - по пазарна цена, когато може да се определи без затруднение или по номинал - в останалите случаи; Превозните средства - по застрахователнг. стойност; Останалите недвижими вещи и права - по пазарна стойност; Предприятия или дялови участия в ТД или кооперации - по пазарна стойност, когато могат да се определят без затруднения и по счетоводни данни - в останалите случаи.

Данъчни размери

Законът установява диференцирани данъчни ставки за данъка върху даренията в зависимост от наличието или липсата на определена родствена връзка между страните по сделката. При дарения между братя и сестри и техните деца ставката е 0,7%. Когато между лицата не е налице посочената родствена връзка данъкът се изчислява в размер на 5% върху оценката на имуществото, което се прехвърля.

Във всички случаи на възмездно придобиване на имущества данъчната ставка е единна - 2% върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна върху оценката на имуществото с по-висока стойност, като в случая е без значение дали между страните съществува или не родствена връзка. При делба на имущество данък се дължи, когато притежаваният преди делбата дял се увеличава, в който случай данъчната ставка се прилага спрямо оценката на превишението.

При придобиването на недвижим имот, ограничено вещно право върху недвижим имот или моторно превозно средство, независимо от начина на придобиване, данъкът се плаща при прехвърлянето на имуществото в ТД НАП по местонахождение на недвижимия имот, а в останалите случаи - по местоживеене, съответно седалище на данъчнозадълженото лице. Контролът по внасянето на данъка в тези случаи е задължение на длъжностните лица, които извършват сделката или съответното действие по прехвърлянето на имуществото - съдии, нотариуси, областни управители, кметове на общини и др. При безвъзмездно придобиване на имущество, различно от недвижими имоти, ограничени вещни права и МПС, данъкът се плаща в двумесечен срок от придобиването. Лицата без постоянен адрес плащат данъка по настоящ адрес.

Данъкът върху превозните средства /ПС/ се дължи във връзка с правото на собственост върху съответното ПС. С годишен данък върху ПС се облагат: ПС, регистрирани за движение по пътната мрежа в РБългария; Корабите, вписани в регистрите на българските пристанища; Въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на РБългария за гражданските въздухоплавателни средства.

От началото на 2004 г. на облагане подлежат само ПС, регистрирани за движение по пътната мрежа, докато до 31.12.2003г. се облагаха и нерегистрираните, но подлежащи на регистрация МПС. Регистрацията на ПС се извършва в 14-дневен срок от придобиване на собствеността в страната или оформяне на вноса от съответния митнически орган. Регистрираните автомобили представляват облагаеми с данък върху ПС обекти по смисъла на ЗМДТ. Специфичен случай е вносът на нови и употребявани ПС, предназначени" за продажба. Няма нормативно установено задължение за регистрация на тези ПС. На собствениците/вносителите/ на такива ПС се предоставят временни регистрационни табели със срок от 1 година, чието предназначение е да се използват за придвижването на ПС от мястото на вноса до мястото на продажбата, като една табела може да се използва за различни автомобили. Данъчнозадължени лица /ДЗЛ/ са собствениците на изброените по-горе облагаеми ПС. При продажбата на ПС при условията на лизинг, лизингодателят е ДЗЛ до прехвърлянето на собствеността върху лизингополучателя.

Освобождавания. Данък върху ПС не се дължи от:

-държавните и общинските органи и организации набюджетна издръжка - за автомобилите със специален режим на движение. ПС със специален режим на движение са определени в Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата. Това са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Такива ПС ползват : Спешната медицинска помощ, Противопожарната охрана, Националната полиция, Националната служба за охрана, Народното събрание, Канцеларията на президента и Министрския съвет. Всички лица - за притежаваните линейки и пожарни автомобили; Дипломатически представителства и консулства при условията на зваимност; БЧК - за ПС, които се използват за целите на организацията; Лицата с намалена работоспособност от 50% до 100 % - за притежаваните триколки и леки автомобили с обем на двигатела до 1800куб.см. и с мощност до 100 конски сили /к.с./;

Собствениците - за ПС, които не се използват, при условие, че до края на предходната година са върнати регистрационните талони.

Данъчни облекчения. ЗМДТ предвижда 50% намаление на данъка за:

-ПС с мощност на двигателя до 100 к.с., снабдени с действащи катализаторни устройства;

-Автобуси, товарни автомобили и седлови влекачи, снабдени с екодвигатели, съответстващи на стандартите Евро1, Евро2 и Евро 3.

-Наличието на изброените обстоятелства подлежи на деклариране доказване от собствениците на ПС.

90% е намалението на данъка за:

- автобусите, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии във всички градове, както и в слабонаселените планинински и гранични райони, които се субсидират от общините. Условието, което законът поставя е тези автобуси да не се използват за други цели.

Данъчни декларации. Собственикът на облагаемо ПС е длъжен да подаде данъчна декларация, в която да посочи всички данни, които характеризират ПС и имат значение за определяне размера на данъка. Когато ПС е притежание на няколко лица, законът дава възможност декларирането да се извърши от един от съсобствениците, като в декларацията се посочват данните да останалите собственици. В случай на прехвърляне на ПС ЗМДТ не изисква деклариране на промяната от стария собственик. Тъй като прехвърлянето на собствеността е обстоятелство с благоприятни последици за прехвърлителя /отпадане на данъчно задължение/, както и за да избегне бъдещи недоразумения по повод дължимостта на данъка, лицето може да уведоми ТД НАП за промяната като представи и съответните документи, въз основа на което данъчния орган извършва съответните промени в информационния масив относно ДЗЛ за ПС. Собствениците на облагаеми ПС подават данъчна декларация в установения законов срок, дори и когато придобитите ПС са освободени от данък. Правото за освобождаване се предявява чрез декларацията като обстоятелствата, водещи до освобождаване се доказват със съответните документи.

Данъчна декларация се подава в случаите, когато се придобива ПС или при настъпване на обстоятелства, представляващи основание за ползване на облекчение или освобождаване от данък. В случаите на спиране от движение, пускане в движение, кражба или унищожаване на ПС собствениците не подават декларация, но за удостоверяване на съответното обстоятелство представят документ, издаден от съответния компетентен орган. Данъчната декларация се подава в ТД НАП по постоянното местоживеене на ДЗЛ, съответно по седалището им, а при липса на такива данни - по регистрацията на ПС. Срокът за подаване на декларацията е двумесечен, считано от датата на придобиването, а за нерегистрираните - от датата на регистрацията им за движение. Когато ПС е придобито по наследство, срокът е 6 месеца от откриване на наследството.

Считано от 01.01.2005г. при първоначалното подаване на декларация за ПС, собственикът е длъжен да представи пред данъчния орган документ за платения данък при придобиването на декларираното ПС.

Данъчни размери. Размерът на данъка за някои от ПС - обект на облагане е поставен в зависимост от различни характеристики: мощност на двигателя, възраст на ПС, обем на двигателя, предназначение, товароносимост, брой на местата. При други размерът на данъка е фиксиран /напр. при товарни автомобили до 12 тона технически допустима максимална маса товароносимост се дължи данък по 10лв. на всеки започнат тон товароносимост/. Данъкът върху ПС се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията. ЗМДТ допуска плащането на този данък да се извърши на две равни вноски - до 31.03 и до 30.09. на годината, за която е дължим. При плащане на целия размер на данъка в рамките на първия срок, данъчният субект получава 5% отстъпка. Ако превозното средство е придобито или регистрирано за движение през годината, ЗМДТ изисква дължимият до края на годината данък да бъде платен в двумесечен срок от придобиването на ПС. Подлежи на възстановяване като недължимо платен данъкът за откраднати или унищожени ПС, като тези обстоятелства се удостоверяват с документ и за връщането на данъка се прави писмено искане. Плащането на данъкът за ПС е задължително условие за редовно извършване на годишния технически преглед на ПС.

Всяко юридическо явление, институционализирано в законови правни норми, се основава на определени принципи, тези принципи би следвало да са водещите начала при законовата регламентация на това явление.

Ако трябва да резюмираме ДДС от гледна точка на неговите принципи, то той е косвен, оборотен, многофазен, еднократен данък.

Косвен е този данък, чиято фискална цел е облагането на крайното потребление на стоки и услуги. Този данък е включен в крайната продажна цена на тези стоки и услуги и се заплаща от лицата, които ги купуват с цел пряко потребление. Производственото потреблене на стоки и услуги не се облага пряко и окончателно, защото чрез различните фази на това потребление се осигурява окончателното облагане в лицето на крайния потребител. Търговецът, който продава стоката или услугата, всъщност е само посредник между бюджета и потребителя, като играе ролята на събирач и вносител на ДДС. Действителен платец на ДДС е крайния потребител.

ДДС е оборотен данък, тъй като се начислява върху стойностните обороти на стоки и услуги във всички случаи, в които те са предмет на облагаема сделка, определена в закона.

Облагането с ДДС представлява съчетание на еднократност с многофазност. Принципът на многафазнастта на ДДС всъщност представлява функционално приложение на принципа на еднократността.

Еднократността на ДДС се изразява в обстоятелството, че независимо от броя на оборотите, които извършват стоките и услугите, и въпреки облагането на всеки оборот, размерът на ДДС, който остава окончателно в бюджета е начисленият за последната сделка, при която стоката/услугата се придобива от крайния потребител по крайната продажна цена. Общата сума на ДДС се набира постепенно, при всеки отделен оборот, но се приспада от начисления върху бруто стойността на последващата сделка ДДС, като в действителност се облага само разликата между покупната и продажната цена (добавената стойност).

Многофазност на ДДС означава, че при всеки оборот (фаза) на една стока ДДС се начислява от продавача и плаща от купувача върху брутната стойност на сделката, но в бюджета се внася само разликата между начисления от продавача ДДС и ДДС, начислен на продавача при покупката на същата стока. Дължимият за внасяне в бюджета ДДС е разликовата положителна величина между ДДС, начислен от лицето при всички продажби, и ДДС, начислен на лицето при всички покупки за определен данъчен период (един месец). По този начин се избягва кумулативния ефект на многократното облагане.

Всеобщността е особен принцип на ДДС, който има най-ограничено приложение. По принцип всеобщи данъци не съществуват. Един данък е всеобщ само в рамките, очертани в съответния закон. Това обстоятелство се отнася с пълна сила за и ДДС. Универсалността (всеобщността) на ДДС по смисъла на ЗДДС е налице:

1. С оглед на данъчнозадължените лица (ДЗЛ)

Всички регистрирани по ЗДДС лица са длъжни да начисляват и внасят ДДС. Всички лица, извършващи независима икономическа дейност по занятие с цел приход, извършили облагаеми сделки на стойност над 50 хил.лв., са длъжни да се регистрират по ЗДДС.

2. С оглед на извършваните сделки

Всички регистрирани лица са длъжни да начисляват ДДС по всички облагаеми по смисъла на ЗДДС сделки.

3. С оглед на данъчната ставка - ефективната данъчна ставка е една за всички облагаеми сделки и за всички регистрирани лица - 20%.

Освен гореизброените принципи като базисни принципи, валидни за целия ЗДДС, се очертават принципа на документалната строгост и принципа на начисляването, от който пряко произтича принципа на по-ранната дата.

Принципа на документалната строгост се изразява в изискването за оформяне и водене на специални документи при документиране на сделките, извършвани от регистрираните лица. На първо място това са данъчните фактури. За да имат доказателствена сила те трябва да притежават определени реквизити, посочени в Закона за счетоводството. Липсата на съществени реквизити води до изгубване на правото на приспадане на начисления по тях ДДС. За отчитане на ДДС за покупките и ДДС за продажбите лицата трябва да водят специални регистри/дневници/, в които да описват всички извършени от тях сделки.

Принципът на начисляването е основен принцип на счетоводството и неговото посочване е свързано повече с разликата между ДДС и данък върху оборота. При данъка върху оборота се прилагаше принципа на паричния поток, като начисляването и внасянето на данъка се извършваше след постъпване на сумата от съответната продажба при продавача. При ДДС. процедурата е по-различна. Изпълнителят (доставчикът) по облагаема сделка е длъжен в петдневен срок от датата на изпълнение на сделката да отрази начисления ДДС като задължение към бюджета в счетоводството си. Това трябва да бъде направено дори и да не е получено плащане по сделката. От друга страна получателят по сделката има право да приспадне данъчен кредит дори и да не е платил на изпълнителя (доставчика). Обобщено принципа на начисляването означава, че изпълнителят дължи ДДС на бюджета, независимо дали му е платено, а получателят има право да приспада данъчен кредит, независимо дали е платил. Изключение от този принцип е при осъществяване на внос - лицето има право да приспада данъчен кредит при внос на стоки, ако е внесло ефективно данъка, дължим за вноса в случаите на издадена митническа декларация.Друго изключение е плащането на лихви или неустойки по облагаеми доставки.

Според принципа на най-ранната дата задължението за начисляване на данъка като задължение към бюджета възниква на по-ранната от двете дати -датата на прехвърляне на правото собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата и датата на плащането /цялостно или частично авансово плащане/.

Според чл.1 от ЗДДС ДДС се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги:

с място на изпълнение на територията на страната и извършена от ДЗЛ;

за износ, извършен от ДЗЛ; - при внос на стоки.

Задължение за начисляване на ДДС възниква и в следните случаи, които са известни като данъчни събития по смисъла на ЗДДС:

- корекции по чл.81 от ЗДДС - Регистрирано лице (РЛ), което изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени ли придобити по друг начин от него стоки или услуги, и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит;

- корекции при брак и липси чл.82 от ЗДДС - РЛ, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит; продажби на публична продан;

- получаване на субсидия или финансиране, пряко свързани с доставки спрямо трети лица по чл.29 , ал.1, т.2 от ЗДДС;

- лично потребление.

Териториален обхват на ЗДДС

Разпоредбите на ЗДДС се прилагат на територията на страната, която включва географската територия на РБългария.континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия.

Независима икономическа дейност (НИД) е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително интелектуалната дейност, упражнявана като свободна професия.

Всички регистрирани по ЗДДС лица са длъжни да начисляват и внасят ДДС. Длъжни да се регистрират по ЗДДС са всички лица, извършващи независима икономическа дейност по занятие с цел приход, извършили облагаеми сделки на стойност над 50 хил.лв. В обхвата на ДЗЛ се включват не само търговците (физически или юридически лица), но и всички останали юридически лица (напр. ЮЛНЦ; ЮЛ, създадени на основание на нормативен акт - общините) и обикновени физически лица (напр. частни лица за доходите им от преотстъпване на права върху обекти на индустриалната или интелектуалната собственост).

Не са данъчнозадължени лица :

1. С оглед на данъчнозадължените лица (ДЗЛ)

Всички регистрирани по ЗДДС лица са длъжни да начисляват и внасят ДДС. Всички лица, извършващи независима икономическа дейност по занятие с цел приход, извършили облагаеми сделки на стойност над 50 хил.лв., са длъжни да се регистрират по ЗДДС .

2. С оглед на извършваните сделки

Всички регистрирани лица са длъжни да начисляват ДДС по всички облагаеми по смисъла на ЗДДС сделки.

3. С оглед на данъчната ставка - ефективната данъчна ставка е една за всички облагаеми сделки и за всички регистрирани лица - 20%.

Освен гореизброените принципи като базисни принципи, валидни за целия ЗДДС, се очертават принципа на документалната строгост и принципа на начисляването, от който пряко произтича принципа на по-ранната дата.

Принципа на документалната строгост се изразява в изискването за оформяне и водене на специални документи при документиране на сделките, извършвани от регистрираните лица. На първо място това са данъчните фактури. За да имат доказателствена сила те трябва да притежават определени реквизити, посочени в Закона за счетоводството. Липсата на съществени реквизити води до изгубване на правото на приспадане на начисления по тях ДДС. За отчитане на ДДС за покупките и ДДС за продажбите лицата трябва да водят специални регистри/дневници/, в които да описват всички извършени от тях сделки.

Принципът на начисляването е основен принцип на счетоводството и неговото посочване е свързано повече с разликата между ДДС и данък върху оборота. При данъка върху оборота се прилагаше принципа на паричния поток, като начисляването и внасянето на данъка се извършваше след постъпване на сумата от съответната продажба при продавача. При ДДС процедурата е по-различна. Изпълнителят (доставчикът) по облагаема сделка е длъжен в петдневен срок от датата на изпълнение на сделката да отрази начисления ДДС като задължение към бюджета в счетоводството си. Това трябва да бъде направено дори и да не е получено плащане по сделката. От друга страна получателят по сделката има право да приспадне данъчен кредит дори и да не е платил на изпълнителя (доставчика). Обобщено принципа на начисляването означава, че изпълнителят дължи ДДС на бюджета, независимо дали му е платено, а получателят има право да приспада данъчен кредит, независимо дали е платил. Изключение от този принцип е при осъществяване на внос - лицето има право да приспада данъчен кредит при внос на стоки, ако е внесло ефективно данъка, дължим за вноса в случаите на издадена митническа декларация.Друго изключение е плащането на лихви или неустойки по облагаеми доставки.

Според принципа на най-ранната дата задължението за начисляване на данъка като задължение към бюджета възниква на по-ранната от двете дати -датата на прехвърляне на правото собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата и датата на плащането /цялостно или частично авансово плащане/.

Според чл.1 от ЗДДС ДДС се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги:

- с място на изпълнение на територията на страната и извършена от ДЗЛ; за износ, извършен от ДЗЛ;

- при внос на стоки.

Задължение за начисляване на ДДС възниква и в следните случаи, които са известни като данъчни събития по смисъла на ЗДДС:

- корекции по чл.81 от ЗДДС - Регистрирано лице (РЛ), което изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени ли придобити по друг начин от него стоки или услуги, и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит;

- корекции при брак и липси чл.82 от ЗДДС - РЛ, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит; продажби на публична продан;

- получаване на субсидия или финансиране, пряко свързани с доставки спрямо трети лица по чл.29 , ал.1, т.2 от ЗДДС;

- лично потребление.

Териториален обхват на ЗДДС

Разпоредбите на ЗДДС се прилагат на територията на страната, която включва географската територия на РБългария.континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия.

Независима икономическа дейност (НИД) е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително интелектуалната дейност, упражнявана като свободна професия.

Всички регистрирани по ЗДДС лица са длъжни да начисляват и внасят ДДС. Длъжни да се регистрират по ЗДДС са всички лица, извършващи независима икономическа дейност по занятие с цел приход, извършили облагаеми сделки на стойност над 50 хил.лв. В обхвата на ДЗЛ се включват не само търговците (физически или юридически лица), но и всички останали юридически лица (напр. ЮЛНЦ; ЮЛ, създадени на основание на нормативен акт - общините) и обикновени физически лица (напр. частни лица за доходите им от преотстъпване на права върху обекти на индустриалната или интелектуалната собственост).

Не са данъчнозадължени лица :

1. Държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление, за извършваните от тях доставки в качеството им на орган на държавната или местната власт;

2. Физическите лица за осъществяваната от тях дейност по трудов договор;

3.Физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност по управление и контрол на юридическите лица

Разпореждането с лична собственост от ФЛ, което не се извършва по занятие, не е НИД според чл.2, т.З от ППЗДДС. Следователно еднократните и имащи случаен характер сделки не следва да се третират като доставки за осъществяване на търговска дейност, и по тази причина ФЛ не се считат за ДЗЛ по този закон. напр. ако ФЛ, което не е търговец, продаде свой недвижим имот /или части от него на стойност над 50 хил.лв. (колкото е прага за задължителната регистрация по ЗДДС) , това не означава, че то извършва НИД и че се е превърнала в ДЗЛ, което трябва да се регистрира за целите на ДДС .

Действията и доставките на държавните органи и органите на местното самоуправление са извършени в качеството им на орган на държавната или местната власт, ако за действията или доставките е изпълнено някое от следните условия:

а/извършени са на основание на задължение, определено с нормативен акт;

б/за тях е определена такса с нормативен акт;

в/не могат да се извършват от търговец, освен ако това не му е вменено със закон;

г/са безвъзмездни.

Държавата или държавните органи са ДЛЗ когато:

а/извършваните от тях доставки ще имат за резултат значително нарушение на конкуренцията спрямо извършваната независима икономическа дейност от ДЗЛ по този закон;

б/извършват някоя от дейностите, изброени в чл.З, ал.4 от ППЗДДС - напр.отдаването под наем на сгради, части от тях и търговски площи; рекламни услуги; радио- и телевизионна дейност с търговски характер и др.

Регистрацията по ЗДДС е специфична процедура и е неразделна част от общата данъчна регистрация по ДПК. Общата регистрация е първична, а тази по ДДС е вторична.

Резултатът от регистрацията, е: I - регистрираното лице (РЛ) е длъжно да начислява ДДС за всяка изпълнена от него облагаема доставка или друго данъчно събитие, на датата на възникването на данъчното събитие и II – налице е право за РЛ да приспада като данъчен кредит начисления му по покупките ДДС .

Регистрацията по ЗДДС според материалноправните условия за нейното извършване е два вида - задължителна и по избор(доброволна). Задължителната регистрация от своя страна се дели на 2 вида - извършвана по инициатива на ДЗЛ и по инициатива на данъчния орган.

Нерегистрираните и регистрираните лица трябва да следят своя облагаем оборот и общ облагаем оборот след изтичането на календарния месец за целите на регистрацията или дерегистрацията по ЗДДС.

Облагаем оборот - сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, с изключение на облагаемите със ставка"0" Общ облагаем оборот - сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително тези със ставка"0"

Задължителна регистрация

Задължението за регистрация възниква, ако облагаемия оборот на ДЗЛ за последните 12 месеца преди текущия превиши 50 хил.лв. В този случай лицето задължително подава заявление за регистрация в 14-дневен срок от изтичането на календарния месец, през който е достигнат облагаемия оборот.

Когато ДО констатира, че определено ДЗЛ е надхвърлило облагаем оборот от 50 хил.лв., т.е.е отговаря на условията за задължителна регистрация, но не е изпълнило задължението си да се регистрира по своя инициатива, го регистрира принудително и служебно.

За дата на регистрация ЗДДС определя датата на връчване на специалния данъчен акт за служебна регистрация.

Регистрация по избор

Всяко лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по предходния член и което има общ облагаем оборот над 50 хил.лв. за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия, има право да се регистрира по този закон. От 01.04.2006г .е в сила нов праг - 25 хил.лв. Този вид регистрация е допустима за лица, за които все още не са налице условията за задължителна регистрация, но въпреки това желаят да влязат в системата на ДДС. ЗДДС не поставя условие лицето да е регистрирало едновременно и двата вида доставки, може да се регистрира по избор и лице, което е реализирало над 50хил.лв. само оборот от износ. В ЗДДС не е предвиден срок за подаване на заявление за този вид регистрация, достатъчно е към датата на упражняване на това право да са налице условията на чл.110 от ЗДДС.

Регистрацията се извършва като лицето, което е задължено или има право да се регистрира, подава в съответната ТД НАП заявление за регистрация по образец.

Подаването на заявлението е лично от ФЛ или от представляващия ЮЛ, вписан в съдебното решение за регистрация или в друг документ, по силата на който

ЮЛ е възникнало, или от лице, упълномощено от тях с нотариално заверено пълномощно.

Към заявлението се прилагат справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по месеци за последните 12 месеца преди текущия и искане за откриване на ДДС-сметка.

В 7 дневен срок ДО е длъжен да извърши проверка и да извърши или откаже регистрацията. Регистрацията се извършва чрез връчване на удостоверение за регистрация в 14 дневен срок от датата на подаване на заявлението за регистрация. Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец за наличните активи, за които има право на данъчен кредит и го подава в 3 дневен срок вкл. след тази дата. Ако това условие не бъде изпълнено, то лицето няма право да се ползва от правото на приспадане на данъчен кредит за тези активи.

Прекратяването на регистрацията по ЗДДС е процедура, чийто правни последствия са следните:

а) излизане на лицето от системата на ДДС и отпадане на задължението за начисляване на ДДС за извършените по-нататък доставки;

б) отпадане на правото на приспадане на данъчен кредит;

в) извършване на специално облагане, пряко произтичащо от прекратяването на регистрацията - начисляването на ДДС върху пазарната цена на активите, налични към момента на прекратяването на регистрацията

Задължителната дерегистрация - по инициатива на регистрираното лице

1.Ако общият облагаемият оборот на регистрираното лице за последните 18 месеци преди текущия спадне под 50 хил.лв., това лице задължително трябва да подаде заявление за дерегистрация в 14 дневен срок на месеца, следващ осемнадесетия. От 01.04.2006г. е е сила нов праг - 25 хил.лв.

1.когато ДО е констатирал наличие на основания за задължителна дерегистрация - спадане на общия облаггаем оборот за последните 18 месеца под прага от 50 хил.лв.

2.когато регистрираният данъчен субект или негов представител не могат да бъдат открити след щателно и документирано издирване от ДО на посочен от тях данъчен адрес;

3.когато регистрираният данъчен субект системно не изпълнява задълженията си по този закон или има невнесени данъчни задължения по ЗДДС, общата сума на които надхвърля стойността на активите, намалени с неговите задължения.

Регистрирано по ЗДДС лице има право да се дерегистрира по избор, когато облагаемия му оборот за последните 18 месеца спадне под 50 хил.лв.

За дата на прекратяване на регистрацията се счита датата на подаване на заявлението до съответното ТДД или датата на връчване на данъчния акт за дерегистрация.
Въпрос 41. Обекти на облагане с ДДС

Обект на облагане с ДДС са доставките на стоки или услуги и приравнените на тези доставки по смисъла на ЗДДС.

Определението за доставка, дадено в ЗДДС е следното: Доставка е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.

Първият елемент от определението е "прехвърляне на собственост или други вещни права". Вторият елемент от определението е "насрещната престация".

Винаги при търговската сделка и двете страни си дават по нещо - пари при покупка или стока/услуга при замяна (бартер). Без насрещна престация доставките са безвъзмездни и поради тази причина те са приравнени на доставки.

Не са доставка по смисъла на ЗДДС:

- гаранционното обслужване на стоки, когато то по силата на договор е за сметка на чуждестранно лице, което няма седалище в страната и регистрация по този закон.

- безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава 14 от КТ (социално-битово и културно обслужване), свързани с дейността на предприятието.

- прехвърлянето на собственост или ограничени вещни права върху стоки или извършването на услуги в резултат на : преобразуване на ТД по глава XVI от ТЗ, прехвърляне на предприятие по чл.15 от ТЗ или извършването на непарична вноска (апорт) в ТД.

-предоставянето на стока или извършването на услуга между клонове или структурни звена в състава на едно лице, защото се счита за вътрешен оборот,

-безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвате л по ремонт на нает или предоставен за ползване актив, в случаите когато активът е бил предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато в срок, не по-кратък от 3г.

Стока по смисъла на ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите в обръщение като законно платежно средство, вкл. ел.енергия, газът, водата и топлинната енергия. Услуга по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока и пари.

В чл.8 и чл.10 от ЗДДС са изчерпателно изброени събитията, приравнените на доставка на стока и приравнените на доставка на услуга, които за целите на този закон се считат за облагаеми.

Например:

прехвърлянето на правото на разпореждане със стока по силата на договор, по който се плаща комисионна за продажбата или покупката;

когато ДЗЛ действа от свое име и за чужда сметка, се счита че е получило и предоставило стоката или услугата;

безвъзмездната доставка на стока или услуга; не е налице доставката с незначителна стойност с рекламна цел за целите НИД на лицето.

Доставката на стока или услуга вследствие на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон;

Предоставянето на стоки или услуги за лични нужди на собственика или за нуждите на работниците, с изключение на тези по глава 14 от КТ.

извършване на услуга от държател/ползвател по ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

Облагаеми доставки са :

Всички доставки на стоки или услуги по смисъла на чл.7-10 от ЗДДС, когато са извършени от ДЗЛ по този закон и са с място на изпълнение на територията на страната.

Износът по смисъла на ЗДДС, извършен от ДЗЛ (чл.32 ЗДДС) Вносът на облагаеми стоки, който по смисъла на чл.П от ЗДДС представлява въвеждане на стоките на митническата територия на страната От направеното изброяване е видно: 1/обекта на облагане

- с конкретизация на предметния му обхват: доставки на стоки или услуги, износ и внос;

- с конкретизация на териториалния му обхват - доставките да са с място на изпълнение на територията на страната

2/субектите на данъка - ДЗЛ по този закон

При извършване на облагаеми доставки регистрираното лице по ЗДДС трябва да начисли ДДС като задължение към бюджета и има право да приспада начисления му по покупките ДДС като данъчен кредит. ДДС по конкретна доставка не става изискуем, а само възниква като задължение към бюджета. Изискуем е този данък, който подлежи на плащане. На плащане подлежи само положителната разлика между начисления и приспаднатия ДДС, като изискуемостта настъпва на 14 число от следващия месец. При внос на стоки ДДС се дължи и от лицата, които не са регистрирани по ДДС, включително и гражданите, когато внасят облагаеми с ДДС стоки.

Основната данъчна ставка по чл.53 от ЗДДС е 20% за всяка облагаема доставка на стока или услуга , вкл. при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго. Специфичната данъчна ставка по чл.54 от ЗДДС е "0". Когато една доставка е облагаема със ставка "0" та си остава облагаема доставка по смисъла на закона. Облагаеми доставки с "0" ставка са :

- износът;

- доставките по чл.92 от ЗДДС(това са тези доставки, за които в международни договори, ратифицирани от РБ, е предвидено освобождаване от ДДС или облагаемите доставки, осъществени при условията на съвместно финансиране със средства от републиканския бюджет или общинските бюджети или заеми гарантирани от държавата по международни договори);

- продажбата на леки автомобили на инвалиди.

Освободени доставки

Когато говорим за освободени доставки не следва да ги приравняваме изцяло с - необлагаемите доставки. Освободени доставки по смисъла на чл.ЗЗ от ЗДДС са 5 групи:

- доставките с предмет, изброен в чл.34 - 52 от ЗДДС;

- износът на стоките и услугите, изброени в чл.34-52 от ЗДДС,т.е. ако една стока или услуга е освободена, то тя е освободена и когато е предмет на износ;

- доставките са с място на изпълнение извън територията на страната, с изключение на износа;

- доставките и действията, извършени извън рамките на независимата икономическа дейност;

- доставките на стоки, намиращи се в антрепозитен склад под митнически контрол, в рамките на митническия режим, и ако не напуснат антрепозитния склад;

Спецификите на освободените доставки са две:

- при освободените доставки не се начислява ДДС при продажбата на стоката или услугата, предмет на такава доставка;

- продавачът няма право да приспада начисления му по покупките ДДС като данъчен кредит, (единственото изключение е при износ на лекарствени средства, която е освободена на територията на страната, но е с право на данъчен кредит, изрично регламентирано в ЗДДС).

При това положение начисления при покупките ДДС става елемент от цената на придобиване, като вследствие на това се отразява върху продажната цена и върху печалбата. При облагаемите доставки данъчния кредит не се включва в себестойността и не влияе върху печалбата, защото тези величини се определят само върху данъчната основа.

От горното е видно, че при освободените доставки се освобождава само добавената стойност, а не цялата данъчна основа. За разлика от доставките, облагаеми със ставка "О", тук освобождаването е само частично - не се облагат само стойността, добавена от самия изпълнител по освободената доставка. Лицата, които извършват само освободени доставки изобщо не подлежат на регистрация по ЗДДС. Възможно е такива лица да са регистрирани по ЗДДС, защото извършват и значителен по обем облагаеми сделки. При това положение ако те не могат да определят пряко конкретния размер на данъчния кредит за приспадане и на данъчния кредит без това праводо се налага да ползват правото на частичен данъчен кредит по специалната формула на чл.68 от ППЗДДС.

Специалните случаи на освобождаване на доставките с предмет, изброен в чл.34-52 от ЗДДС:

- Доставки, свързани със земя - прехвърлянето на собственост върху земя, учредяване или прехвърляне на ограничени вещни права върху земя и отдаването под наем на земя. Не се считат за доставки, свързани със земя прехвърлянето на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на съоръжения и постройки, трайно прикрепени към земя;

- Наем на сгради за жилище. Не се считат за отдаването под наем за жилище настаняването в хотели, мотели, почивни станции и др.

- Финансовите услуги, застрахователните и презастрахователни услуги;

- Социално и здравно осигурителните услуги, доставката на помощи, здравните услуги, лекарствените средства; образователните услуги;

- Правните услуги; правните действия по обезпечаване на вземания;

- Приватизационните сделки;

- Разпореждане със стоки, отнети и изоставени в полза на държавата;

- Безвъзмездно разпореждане с активи на държавата и общините;

- Даренията на стоки, с изключение на акцизните стоки или услуги, направени в полза на изброените в ЗДДС лица;

- Хазарт;

- Доставка на селскостопански стоки или услуги;

- Доставка на културни ценности и продажба на билети;;

- Доставки, свързани с метални отпадъци

Според отменения ЗДДС имаше три групи сделки - облагаеми, необлагаеми и освободени, а според новия ЗДДС има две групи - облагаеми и освободени. Следователно необлагаеми ще се считат всички доставки, чиито предметен или териториален обхват не попада в приложното поле на ЗДДС (по-точно не биха могли да бъдат квалифицирани като облагаеми или освободени по смисъла на ЗДДС).

Пример: Износът е облагаема доставка според разпоредбите на новия ЗДДС , а според отменения ЗДДС сделките за износ се определяха като необлагаеми, с пълно право на приспадане на данъчен кредит. Износът е облагаема доставка, но облагаема със ставка "нула" процента ДДС . Причината за тази промяна е от чисто техническо естество, защото според 64 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква при едно основание - изпълнение на облагаема доставка, независимо от ставката на данъка - 20% или 0%.