Данъчно право по новото допк по конспекта на проф. Стоянов Въпрос №2 Понятие за данъци. Функции за данъците

Данъчни правоотношения

Данъчно осигурителните правоотношения притежават всички специфични черти на П отношенията въобще. За това и те протичат в съответствие с ПН и дан. ПН дава оценка на дан.общ. отношения. Следователно и дан. П отношения са отношения, при които законодателно са очертани конкретните права и задължения на участващите субекти на отношението. Данъчните правоотношения обаче, както и всички други отраслови П отношения имат и някои специфични черти. Различията и специфичностите се групират в две различни групи:

1.Специфичностите във връзка с тяхното предметно съдържание;

2.Специфичностите във връзка с тяхната властническа организация.

Макар и дан.П. отношения да са публично правни те съдържат и ярко изразен имуществен характер. Има имуществени парични елементи в дан. П отношение. По това данъчно правните отношения приличат на гражданско-правните отношения. Обект на ДПО(данъчно-правните отношения) са определени парични средства. Такъв обект имат и някои ГПО. Целта обаче на ДП е различна от тази на ГП. ДПО имат за цел да се наберат определени парични средства, а ГПО да се удовлетворят интересите на равнопоставените субекти. Друга характерна особеност на ДПО е свързана с източниците за събиране на парични средства.

В крайна сметка обаче данъкът е изземване от имуществото на данъкоплатците, учредено едностранно по волята на държавата. Данъкът като общ. Отношение е изземване на част от доходите на стопанските субекти. За това най-характерната особеност на ДПО е, че то е властническо, установява се едностранно от държавата. Следователно ДПО не може да съществува вън и независимо от гражданската организация на държавата. Съгласно Конституцията данъка се установява само със закон, приет от НС. Следователно ДПО не може да бъде организирано от държавата по друг начин, освен със закон.

Ако се върнем на определението на правоотношение – самото общ. отношение, отразено в ПН. Възниква въпроса кое е това същество обективно, данъчно-обществено отношение, което е отразено в ДПН. Съществува ли вън и независимо от ПН някакво отношение. Такова обществено отношение не може да се намери. Следователно ДОО може да съществува само под формата на Правно отношение.

Другата особеност на ДПО е във връзка с тяхната властническа организация, по-конкретно с проявлението на метода на регулиране – на власт и подчинение. Този модел на регулиране на обществено отношение се използва п публ. П – Конституцията, адм., фин., наказ. и др. Той се използва и в ДП. Само че в ДП този метод се проявява по специфичен начин. Тези специфичности на проявление на този метод се проявяват във факт-те състави, които пораждат данъчни задължения, в организацията на начините за изп-то на дан. задължение, във връзка със санкциите, които се налагат при неизпълнение на д.задължение. В АП методът на власт и подчинение се проявява главно чрез т.нар. оперативна самостоятелност на админ. Орг. Оперативната самостоятелност е принцип в дей-та на админ. въобще. От д-ст на обвързана адм-я е изключение. В ДП съществува различие. При дейността на данъчната администрация принципа е обвързаност на администрацията. Данъчните органи нямат право да преценяват дали има данъчно задължени или няма, размера на данъчното задължение, по какви начини да бъде събирано това задължение. Всичко това е изяснено в закона. За това принципа на опер. самост. в дейността на ДА е 1 изключение. Това дава отражение върху Ате, които издават органите на ДА. Обикновената администрация, издава АА, чрез които възникват, преобразуват се или се прекратяват П задължения. Тези актове имат конституивно действие – конституират права и задължения. Актовете, които издават ДА нямат такова действие. Данъчните задължения вазникват по закон, след настъпване на предпоставките за това. Тези актове само констатират, че е възникнало данъчно задължение. Никой от актовете на ДА не може да създаде данъчни задължения и да ги прекрати. Относно изпълнението на данъчните задължения съществуват особености.

От АП знаем, че начина на изпълнение на АА, се определя от органа, който издава този акт. Изпълнението на данъчните задължения се урежда в ЗАП. То прилича повече на изпълнението на гражданските задължения. Начините за това изпълнение се уреждат в данъчните закони. В изпълнение на данъчните задължения закона допуска те да се погасяват по пътя на опрощаването и амнистията. А задължението не може да се опрости, както дан-то. В Д правоотношения съществува специфична особеност във връзка с определяне и налагане на ДПте санкции. В АП наказанията се определят съобразно общ. опасност на деянието и дееца. В ДП се забелязва тенденция – глобата като санкция, да се съпоставя с размера на данъчното задължение. ЗА това в Д задължение има глоба в размер на неплатения данък, за това глобата в ДП повече прилича на ГП санкции.

За глобите, налагани по АП лихви не се дължат, в ДП е възможнои допустимо да се предвиждат и лихви за неплатените своевременно глоби. В ДП може да се предвижда и гражданска отговорност. Всичко казано до тук се отнася до основното ДПО – във връзка с правните отношения. В ДП съществуват и друга категория правни отношения – организационен. Това са ПО, които възникват във връзка с изчисляването и събирането на данъка, регистрациите и контрола върху действията на данъчните субекти.

Съобразно ЗДДС данъчното събитие е доставка на стока или услуга извършена от данъчно задължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната, износът извършен от данъчно задължено по този закон лице, както и внос на стоки.

Данъчното събитие може да възникне не по-рано от двете дати: 1.Датата на прехвърляне на правото на собственост; 2.Датата на плащане.

В случаите когато не е възможно да се определи датата на възникването на данъчното събитие, се приема, за възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на фактическото завършване на услугата.

На тази дата на възникване данъкът по ЗДДС става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли или възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки.

При внос на стоки датата на възникване на данъчното събитие това е датата, на която възниква задължение за митническите органи за: 1.Начисляването на митни сборове; 2.Начисляването и обезпечаването на митните сборове или освобождаването от задължението за обезпечаването им.

Стойността върху която се начислява или не се начислява данък се нарича данъчна основа. Тази основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или трето лице за доставката определена в левове и стотинки без данъка по този закон и увеличена с: всички други данъци и такси; всички получени и усвоени от доставчика финансирания свързани с доставката; всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки; съпътстващи разходи – опаковане, транспорт и т.н.

Съществуват и някои специфични случаи за определяне на данъчната основа като: прехвърляне на собственост върху сграда или част от сграда; прехвърляне на собственост върху моторно транспортно средство.

При вноса на стоки данъчната основа е митническата стойност по смисъла на закона за митниците увеличена с всички дължими при вноса митни такси, вноски и т.н.

Данъчната ставка е 20% за всяка облагаема доставка на стока или услуга, включително при внос на стоки, освен в случаите в които е предвидено друго от закона.

Данъчната ставка е нулева в случаите на износ по чл.14 и чл.92.