Въпрос 42. Производство по облагане с ДДС

Въпрос 42. Производство по облагане с ДДС

- доставка на стоки или услуги по смисъла на чл.7-10 от ЗДДС , извършени от данъчнозадължените (ДЗЛ) по ЗДДС лица и с място на изпълнение на територията на страната;

- износът по смисъла на чл.14 от ЗДДС, извършен от ДЗЛ по ЗДДС;

- вносът на стоки по смисъла на чл. 11 от ЗДДС.

Моментът във времето, в който ДЗЛ трябва да начисли ДДС като задължение към бюджета се нарича дата на възникване на данъчното събитие. При извършване на облагаеми доставки регистрираното лице по ЗДДС трябва да начисли ДДС като задължение към бюджета и за него възниква право да приспада начисления му по покупките ДДС като данъчен кредит. При освободените доставки на датата на възникване на данъчното събитие възниква основание за освобождаване от начисляване на ДДС .

Според чл. 25 от ЗДДС данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати:

датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стоката или датата на завършването на услугата; датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). Когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата. Специфичните случаи на възникване на данъчното събитие са посочени в ЗДДС .

Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът е извършил следните четири действия, регламентирани в чл.55 от ЗДДС:

- да издаде документ, в който да посочи данъка;

- да отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 от ЗДДС(дневника за продажбите);

- да отрази данъка като задължение към бюджета в подадена справка-декларация;

- да отрази данъка и в счетоводството си като задължение към бюджета.

Определянето на размера на данъка за всяка доставка се извършва, като данъчната основа се умножи по процента на данъчната ставка. Данъчната основа по смисъла на ЗДДС е стойността върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена. Данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице, увеличена със:

- всички други данъци и такси, в това число акциз, когато такива са дължими за доставката, и

- всички получени и усвоени от доставчика финансирания, пряко свързани с доставката, и

- всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки, пряко свързани с доставката; и

- съпътстващите разходи като комисионна, опаковане, транспорт и застраховка, начислени от доставчика на получателя.

Основната данъчна ставка по чл.53 от ЗДДС е 20% за всяка облагаема доставка на стока или услуга , вкл. при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго. Специфичната данъчна ставка по чл.54 от ЗДДС е "0". Когато една доставка е облагаема със ставка "0" тя си остава облагаема доставка по смисъла на закона.

При безвъзмездните облагаеми доставки на стоки или услуги начисления данък е за сметка на доставчика, тъй като в такива случаи плащане няма.

Начисленият данък е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен, а в случаите когато документът не е издаден изобщо или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем. В този случай под дължим се има предвид, че възниква задължение към бюджета, а не че съответната сума подлежи на незабавно плащане. Изискуем е този данък, който подлежи на плащане. На плащане подлежи само положителната разлика между начисления и приспаднатия ДДС, като изискуемостта настъпва на 14 число от следващия месец.

Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката. Получателят е задължен да плати начисленият му данък по "ДДС-сметка" на доставчика за доставки, при които са изпълнени следните условия:

получателят е регистрирано по този закон лице; начисленият данък е над 1000лв.

Данъкът се счита за включен в договорената цена в следните случаи: когато при договарянето на облагаемата доставка данъкът не е бил изрично посочен, че се дължи отделно (чл.56, ал.2 от ЗДДС ); В този случай се прилага общото търговско правило, че договорената цена е окончателната цена и нищо не следва да се прибавя към нея. Ако не е указано изрично, че цената е без ДДС, то по силата на чл.56, ал.2 от ЗДДС се приема, че тя е с включен ДДС. когато се предлагат стоки - предмет на облагаема доставка, на дребно в търговската мрежа (чл.56, ал.3 от ЗДДС ). Тази цел е да се защитят гражданите от изненадващо увеличение на цената на закупената стока, която цена е посочена на етикета.Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката.

Данъчен период

Това е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултат от същия този данъчен

период. ДДС за внасяне е налице, когато за определен данъчен период общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит. Регистрираното лице е длъжно да внесе дължимия данък в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася данъкът. Когато дължимият данък се отнася за последен данъчен период, при прекратена регистрация внасянето трябва да се извърши в 30-дневен срок от датата на прекратяване на регистрацията. Данъкът се счита за действително внесен на датата, на която сумата е постъпила в републиканския бюджет, по сметка на съответната ТДЦ.

Вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи ДДС в Р Бюджет по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса или в касата му, когато вносител е нерегистрирано по този закон лице, което не е ЕТ. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

Данъчният кредит е сумата от начислен ДДС на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго.

Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя възниква, когато са изпълнени следните условия/чл.64, ал.1/:

т. 1 получателят по доставката, за която е начислен данък или вносителят на стоката е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчната фактура или към датата на издаване на митническата декларация - при внос;

т.2 данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по този закон лице най-късно на датата, на която изтича данъчния период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка.

т.3 доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие ;

т.4 данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет или е начислен от вносителя по реда на чл.58а от ЗДДС;

т.5 получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки;

т.6 получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон, или митническа декларация по Закона за митниците.

Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице - негов доставчик не е изпълнило задължението си по чл.64, ал.1 т.2, в случаите когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС -сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.

Специални случаи на право на данъчен кредит има регистрираното лице за следните доставки, свързани с производствената дейност на предприятието, а именно::

- специално работно облекло и лични предпазни средства, безплатна храна и противоотрови, ако лицето е използвало,, използва и ще използва за предоставяне на работниците и служителите на основание на чл.284 и чл.285 от КТ;

- безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава 14 от КТ, свързани с дейността на предприятието.

Общите случаи на чл.65, ал.1-3 от ЗДДС, при които не възниква право на приспадане на данъчен кредит,, са като следва:

- стоката или услугата са за представителни мероприятия;

- е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, освен в случаите когато лицето извършва с тях основна дейност;

- стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта и експлоатацията на горепосочените превозни средства;

- стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки по смисъла на чл.33 от ЗДДС;

- ако придобитата стока, за която е приспаднат данъчен кредит, е отнета в полза на държавата;

- ако лицето е построило сграда, но впоследствие тази сграда е разрушена като незаконно построена, лицето няма право на приспадане на данъчен кредит.

Според чл.66, ал.1 от ЗДДС регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и от внос, когато ще извършва с тях както облагаеми, така и освободени доставки, и при получаването на стоките или услугите не може да определи каква част от тях ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част за освободени доставки.

Размерът на частичния данъчен кредит се определя по формулата на чл.68, ал.2 от ППЗДДС, както следва: ДК= НДхК

Данъчния кредит(ДК) се определя като начисленият данък(НД) за получената доставка или за вноса на стоки или услуги, които са използвани, се използват или ще бъдат използвани както за облагаемидака и за освободени доставки се умножи по коефициент(К), определен на база извършените доставки за данъчния период,, изчислен по следния начин: К= ОБД:Д, където:

ОБД - сумата на данъчните основи на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки за данъчния период(облагаеми с данъчна ставка 20% и 0%) Д — сумата на данъчните основи на всички извършени от лицето доставки, вкл. и освободените.

Документация и отчетност

ЗДДС се отличава с изключително засилено прилагане на принципа на документалната обоснованост на стопанските операции. Това прилагане е така засилено, че може да се говори за специален принцип на ЗДДС, който може да се нарече принцип на "документалната строгост".

Според чл.93, ал. 11 от ЗДДС данъчните документи по смисъла на този закон са: данъчна фактура, данъчни известия към данъчната фактура, опростена фактура, известия към опростената фактура. Данъчните документи се издават само от регистрираните по този закон лица. Данъчните документи се издават при възникване на данъчно събитие, в срок до 5 дни от настъпването му, най-малко в 2 екземпляра. Поправки и добавки в данъчните документи не се разрешават.

Данъчната фактура е частен писмен документ, издаван от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване от него на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Реквизитите, които задължително следва да се съдържат в данъчната фактура са следите: десегразряден номер на документа; гриф"оригинал" на първия екземпляр; данъчната основа на доставката на отделен ред; размера на начисления за доставката данък на отделен ред; в случаите когато сумата, дължима на доставчика е различна от данъчната основа, тази сума се записва на отделен ред за информация. Оригиналът на данъчната фактура се предоставя на получателя по доставката, за да има право да приспада данъчен кредит.

Измененията на продажната цена на една доставка водят до изменение и на начисления данък, съответно на подлежащия на приспадане данъчен кредит, такива изменения се документират със своеобразен вид фактури, наречени "известия". Данъчното известие се издава само към издадена данъчна фактура. Предвид обстоятелството, че данъчната основа може да се изменя в две посоки

- намаляване или увеличаване, са регламентирани два вида известия:

- данъчно дебитно известие, с което се отразява увеличението на данъчната основа и начисления данък на документирана с данъчната фактура облагаема доставка;

- данъчно кредитно известие, с което се отразява намалението на данъчната основа и начисления данък на документирана с данъчната фактура облагаема доставка;

Опростената фактура е писмен частен документ, издаван от регистрираното лице - доставчик на стоки или услуги, за възникнало данъчно събитие, за което не се начислява данък. Опростената фактура се издава от регистрирано лице, когато доставката е освободена, независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по този закон лице. Опростената фактура се издава и в следните случаи на облагаеми доставки: а/ при износ по смисъла на чл.14 от ЗДДС; б/ при безвъзмездни доставки;

в/ при извършена облагаема доставка, за която не е поискана данъчна фактура; г/ при доставки по смисъла на чл.62 от ЗДДС;

д/ при доставка на стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и др.

Опростена фактура се издава и в случаите, когато доставчика е регистрирано лице, а получателя е нерегистрирано лице

Справка-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период информация относно извършените покупки и продажба и стойностите на начисления и приспаднат ДДС и др. съществени данни. За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да

подаде справката-декларация до 14-число вкл. на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася в съответната ТД НАП. Подаването е задължително и в случаите, когато данък не следва да се внася или възстановява, както и в случаите когато регистрираното лице не е извършило и получило доставки на стоки и услуги или внос за този данъчен период. Освен ежемесечно подаване на справка-декларация, до 15 април на следващата година се подава и годишна-справка декларация от регистрирано лице, което е извършило през годината както облагаеми, така и освободени доставки. Целта е годишно изравняване на сумата на ползвания данъчен кредит от регистрираното лице при извършването на тези доставки.

За целите на данъчното облагане по ЗДДС и ползването на правото на данъчен кредит от регистрирано лице, при извършването на внос или износ на стоки се оформят съответните митнически декларации, като данните в тях се отразяват в съответните отчетни регистри.

Отчетни регистри

Регистрираните по ЗДДС лица задължително водят "Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите", наричани в закона отчетни регистри. Дневниците се откриват и завеждат в началото на всяка година или на датата на откриване на регистрацията по ЗДДС и се приключват в края на годината или на датата на дерегистрацията по закона. Информацията от регистрите се използва за попълване на справките-декларации. По-точно в справката-декларация се посочват общите сборове на начислен ДДС по всички данъчни събития и приспаднат данъчен кредит по всички покупки.

Регистрираните лица отразяват документите по получените доставки, ползвания данъчен кредит и осъществения внос в счетоводството си и в дневника за покупките на датата, на която са получени.

Документите по извършените доставки, начисленият данък и извършеният износ се отразяват в счетоводството и в дневника за продажбите на датата, на която са издадени.

Регистрираното лице е длъжно да подава всеки месец заедно със справката-декларация за данъчния период информацията от дневниците на магнитен носител по параметри, определени в ППЗДДС, както и копие от регистрите, освен в случаите, предвидени в правилника.

Всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговския обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да я съхранява до напускането на обекта. Касовата бележка е документ, регистриращ доставката на стока и услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, с банкова кредитна карта или дебитна карта или други заместващи парите платежни средства.

Не се издават данъчни документи в следните случаи: при доставка на стоки на дребно на граждани, документирани само с касови бележки; при доставките на финансови услуги, застрахователни услуги, социално- и здравноосигурителни услуги, доставки по КТ, безвъзмездното разпореждане с активи от държавата и общините и при продажба на самолетни билети за международен транспорт.