Предмет и метод на данъчното право

Предмет и метод на данъчното право

ДП се състои изключително от императивни ПН. Това са Н, които задължават данъкоплатците да направят, да дадат нещо. Независимо от тази специфичност все още съществуват мнения, че ДП е техника, технология за събиране на парични средства, която технология се урежда с административно-правни и граждански правни н. Приема се, че ДН не е ПН. Счита се, че това е заповед на държавата, която сама си определя какво от кого и как да го време. Следователно тя сама си прави задължителна заповед за определени лица. В противовест на това са изказани становища, че ДН не само съдържа ПН, но тези ПН са строго специфични, поради което ДП е едно изключително П. Следователно ДП е автономно, самостоятелно и независимо от другите отрасли на П. Д. задължение се подчинява на съответни правила, които са различни от правилата за другите видове задължения. Това обаче не е достатъчно задължение, за да се счита, че ДП е напълно автономно. То си има собствена материя, терен, но напълно самостоятелни отрасли на П не съществуват. Всички области на П са свързани по между си и участват в изграждането на единната система на П от държавата. За това ДП е в постоянен допир с другите области на П и ДП търпи влиянието и понася насочванията, тенденциите за развитието на П въобще.

ДП е във връзка с конституционното право. КП урежда суверенитета на държавата, в това число и данъчния суверенитет. КП и по-точно Конституцията урежда основните принципи, на които трябва да се подчинява приемането и прилагането на Д. законодателство. В тесни връзки и взаимоотношения е ДП и със Адм. П. Основни понятия в АП се използват в ДП. Главно във връзка с произв-то по констатиране на Д.нарушения и наказване на Д нарушители. ДП е в тясна връзка с Фин.П. Преди 5 години ДП се преподава като част от ФП, защото като и др. ПН осигурява постъпления в бюджета. ДП се отличава от ФП поради специфичната материя, която то трябва да регулира.

ДП е в тясна връзка и взаимоотношение с Нак.П. В НК и във Н процесуалния К са разработени редица понятия и правила, които се ползват и от ДП. Това са правилата и понятията, които могат да послужат при установяване на Д нарушения и налагане на Д наказания. ДП е и във вразка с гражданско-процесуалното П.

Когато е нужно Д закони направо препращат към разпоредбите на Д процесуалните закони. Главно това са правилата за принудителното събиране на държавните вземания.

ДП е във взаимоотношение и връзка и със международното право. Д органи в по-голяма степен от другата администрация трябва да се съобразяват с Н на международните източници. Това са многостранни и двустранни договори, в които участва главно с избягване на двойното данъчно облагане на едни и същи лица.

Други ПН от международен характер са Н, с които приема ангажимент с даване преференция и да освобождава от Д задължения определена основа чужди граждани.

Макар че ДП е публично право, то е в най-тесни връзки и взаимоотношения и с ГП, което е във с-та частните П. Това е така, защото ДП използва понятие и категории от стоп. живот, има имуществени еп-т – доходи – приходи, имоти, сделки. Имуществените отношения между гражданите, а така също и между стоп. субекти са предмет на регулиране на ГП(сгради, имоти). За това ДП иска или не иска навлиза в територията на ГП. Възникват въпроси, ако ДП използва понятия от ГП в какъв смисъл трябва те да се тълкуват в ДП и може ли ДП, като използва тези понятия да им придава друго собствено значение. Отговора е много важен, защото неправилните отговори могат да доведат до нарушаване на интересите или на държавата или на гражданите. ДП регулира и урежда събирането на парични средства в държавата по ред и начин специфични само за него. За това грешно би било да се подчини ДП изцяло на ГП. ГП допуска определени резултати да се постигат по няколко начина. Например: прехвърляне на собственост между два П субекта може да стане чрез покупко-продажба, замяна, дарения.

ДП изисква да има яснота, при наличието на която субектите ще плащат определен данък. За това ДП трябва да използва понятия от ГП така, както са изградени в ГП, да използва граждански правни понятия като им влага ново съдържание за своите цели и да използва собствени правила и понятия, необходими за неговите цели.
Въпрос №7

Съотношение на данъчното право с другите отрасли на правото.

1.Данъчните отношения имат паричен характер както гражданското отношение

2.за да се определи обектите и предметите на базата на които ще става данъчно облагане, ДП използва такива дадености, които са обекти и предмети на ГП. Такива понятия като собственост, имот, вещ, сделки, наследства, печалби, приходи и обороти са категории на ГП, а се ползват от ДП. Нещо повече за целите на ДП се ползват и гражданско правоотношение. Например: наследствено правоотношение.

Взаимоотношението ГП и ДП-кое облага гражданско правно отношение на сделката или нещо друго. Трябва да имаме приход, за да се използва ДП и да има смисъл. За изясняване на този въпрос има две становища; актуални и до днес.

1.цивилистично твърдение

2.автономно разбиране

и в зависимост от това дали има нужда ДБю, надделява съответното твърдение. Съгласно цивилистичното разбиране, когато ДП ползва понятие от ГП, то е винаги с гражданско правния си смисъл. ДП и без да използва понятие на ГП, а други понятие, при тълкуване на гражд. ПН трябва тълкувателят да се съобразява с гражданско правните принципи т.е. използват се институтите и методите на ГП.

Привържениците твърдят, че ДП трябва да е подчинено на ГП, за да не се нарушат правата на данъкоплатеца.

Автономно разбиране-ДП е напълно автономно от ГП. Според това становище, всички понятия, които се ползват в ДП, макар и да ги има в ГП, са със собствена данъчно-правно съдържание. ДП не трябва да е подчинено на ГП. Нормите и понятията в ГП са изработени във векове, но обслужват равно поставените субекти. Не може принципни положения на равно поставени субекти да се приложат в ДП. Д има свои собствени интереси и макар те да са парични, ще се защитават по друг начин различен от този на гражданите. Дори и цели институти да са взети от ГП, в ДП те се използват по най-общ начин, но съдържанието се определя от Дан. ПН. Това налага ДП да си изработва понятия, както и да ги обяснява в своите ПН.

Според това разбиране трябва да се даде право на приложит. На дан. ПН сам да изведе съдържанието на използв. Гражданско правно понятие. Това е лесно, ако ДП го обяснява. Сложен ще бъде, ако ДП мълчи. Привържениците на автономията казват никакво съобразяване с нормите на ГП.

3 становище-средно становище-ДП има свои понятия и има право да си ги определя както иска, включително има право да ползва понятия от ГП. Когато ги ползва от ГП:

1.да ползва понятието така, както е изработено в ГП.

2.ДП може да ги използва от ГП така както там е терминологично написано, но може и да вложи ново, собствено съдържание.

3.ДП може да използва какъвто си прецени друг термин, с друго съдържание.

Когато се ползва термин от ГП със ГП съдържание, не би имало проблеми и когато ДП мълчи следователно то си остава понятие от ГП. Но не може във всички случай да се вземе понятие от ГП ще се използва в смисъла на ГП, за да не се стигне до подчинение на ДП.

Усложнения има тогава, когато ДП препраща към ГП. Възникват въпросите за правоотношение, тъй като фактическите състави за правоотношение в ГП са много и най-различни могат да възникнат спорове дали … такива или не. Целесъобразно е в тези случай ДП да изяснява в кои случаи за какво правоотношение става дума и за кои не.